Решение по дело №169/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 243
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700169
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

                                         

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.д.№ 169 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано  по касационна жалба на *** в група „***“ към сектор „***“ при РУ-Кърджали срещу Решение №44 от 02.03.2023 г., постановено по а.н.д. №81/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се и  необоснованост на съдебния акт. Оспорват се изводите на РС – Кърджали, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, тъй като не са описани фактическите и правните основания за задържането, както и, че не е спазен принципа за съразмерност при налагане на ПАМ. В касационната жалба се твърди, че от представените по делото писмени доказателства, се установява, че обжалваната пред РС – Кърджали  заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването, съобразена е с целта на закона. Посочва се също, че задържането е предприето с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо "лице, за което има данни, че е извършило престъпление". Задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено престъпление от жалбоподателя към момента на издаване на заповедта. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта е била налице хипотезата на посочената правна норма. Чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Наложената принудителна административна мярка напълно съответства на целта на закона по смисъла на чл.22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях, както и да се предупредят и превъзпитат нарушителите към спазване на установения правен ред. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В касационната жалба се твърди, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на издаването на обжалваната заповед за задържане, органите на МВР са разполагали с данни за извършено престъпление по НК от страна на Р.Ф.М. Твърди се също така, че в хода на проверката били изискани видеозаписите от охранителните камери на заведение „***“, и е било иззето устройството съхраняващо записите. При извършената експертна справка  от служител на сектор НТЛ към ОДМВР-Кърджали, се установило, че видеозаписите от времевия диапазон обхващащ инцидента в заведението, са били изтрити. От снетите писмени обяснения от Л. П. - собственик на фирма „***“, която обслужва изграденото видео-наблюдение, които сведения са приложени като доказателство по настоящето дело, ставало ясно, че потребителското име и парола за достъп до софтуера на устройството управляващо записите на камерите са предоставени на управителя на обекта посочен от П., като Р. След като се е установила човешка намеса във  видео  записите,  които са могли да послужат, като доказателствен материал в едно евентуално досъдебно производство, а единственият човек, който е имал достъп до тези записи е бил жалбоподателят. Поради изложеното се твърди, че полицейският орган е имал достатъчно причини и основание да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, които правомощия да послужат, като една превантивна мярка и с цел да не бъдат прикрити и други доказателства, свързани с проверката.  Също така,  в сведения от 26.12.2022г. Д. К. П., който е служител във въпросното заведение „***“ заявява, че на 25.12.2022Г. бил на работа и около 16:00 часа на входа на заведението забелязал няколко момчета, които се бутали и удряли, не ги познавал, но те били редовни клиенти    заведението.    Фактът,    че    вероятните    участници    или    извършители  на престъплението, по което се е извършвало ЗМ проверка № **/***г., са редовни клиенти на заведението, е достатъчен мотив на търговеца да се опита да попречи на органите на реда да ги установят или да се опита да прикрие доказателства свързани, с проверката.

Твърди се, че за периода, през който Р.Ф.М. е бил задържан в специално обособено помещение за задържане в сграда на МВР, с него са се провеждали беседи и той е давал обяснения с цел изясняване съпричасността му към деянието, видно от представените доказателства по настоящето дело.

Искането е да се отмени да оспореното решение и вместо него да се постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Р.Ф.М. срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947р-4/04.01.2023г.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неправилност на оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Р.Ф.М. – редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 81/2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:    

С обжалваното решение РС – Кърджали и отменил Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947р-4/ 04.01.2023г. издадена от *** при РУ- Кърджали и осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати деловодни разноски на Р.Ф.М.

РС – Кърджали е достигнала до този извод след анализ на събраните по делото доказателства, като е приел за установена следната фактическа обстановка: На 04.01.2023г. Р. Д.  бил  на работа като  *** при  РУ-Кърджали. Около 17,30ч. Р.М. се явил доброволно в сградата на РУ-   Кърджали.   По   повод   образувано      ***/***г.   за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК *** издал Заповед за задържане на лице рег.№ 1947р- 4/ 04.01.2023г., с която е задържан в 17.30ч. за срок до 24 часа Р.Ф.М. *** за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК – противозаконно пречи на орган на властта- изтрити записи.

РС – Кърджали е приел, описанието на фактическите и правните основания за задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Приел е, че не е описано нито датата и мястото на деянието, нито е посочено и във връзка с кое ЗМ е издадена оспорената заповед. Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед РС – Кърджали е приел, че при издаването й е нарушен принципа на съразмерност. В решението е посочено, че към момента на издаване на обжалваната заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление, което е видно от образуваната на 03.01.2023г. полицейска преписка, предадена за произнасяне в Районна прокуратура – Кърджали. В случая обаче от представените и приети по делото писмени доказателства става ясно, че ако има извършено престъпление по чл.270 ал. 1 от НК то се е случило преди 03.01.2023г., а освен това жалбоподателят М. сам е отишъл в РУ – Кърджали на 04.01.2023г. в 17,30ч., без да е упражнявана спрямо него полицейска намеса по издирване, търсене и други подобни. В решението са изложени мотиви, че няма никакви данни, а няма и никакви твърдения в тази насока, че след образуване на полицейската преписка Р.М. е извършил и друго престъпление или е продължавал да осъществява такова по чл.270 ал. 1 от НК.

В обобщение в обжалваното решение е посочено, че заповедта не е издадена за предотвратяване, нито пък преустановяване извършването на нарушение или престъпление, още по-малко пък цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Решението е правилно. Изводите на РС – Кърджали за незаконосъобразност на заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са съответни на събраните доказателства и на материалноправната норма, посочена като основание за издаване на заповедта. Изложените в обжалваното решение мотиви са съответни на установените факти и се споделят от касационния състав на АС – Кърджали.

Както правилно е приел и РС – Кърджали, към датата на издаване на ЗППАМ – 04.01.2023 г., не е съществувала предвидената в закона цел за издаване на ЗППАМ. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, последната няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

От събраните доказателства РС – Кърджали правилно е приел, че към датата на издаване на оспорената пред него заповед за задържане не са постигнати целите, за които се издава тази заповед.

От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на спора не може да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

        Оставя в сила Решение №44/ 02.03.2023 г., постановено по а.н.д. №81/2023 год. по описа на Районен съд-Кърджали.

          Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

      Решението е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                

                                                                                       2.