Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.д.№ 169 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано по касационна жалба на *** в група „***“ към сектор „***“ при РУ-Кърджали срещу
Решение №44 от 02.03.2023 г., постановено по а.н.д. №81/2023 г. по описа на
Районен съд-Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на решението
поради допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се
изводите на РС – Кърджали, че заповедта не отговаря на изискванията за форма,
тъй като не са описани фактическите и правните основания за задържането, както
и, че не е спазен принципа за съразмерност при налагане на ПАМ. В касационната
жалба се твърди, че от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че обжалваната пред РС – Кърджали
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в
съответната форма, при спазване на материалноправните
и процесуалните правила по издаването, съобразена е с целта на закона. Посочва
се също, че задържането е предприето с цел започване на разследване срещу
вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Заповедта е издадена
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо "лице, за което има данни,
че е извършило престъпление". Задържането е разпоредено при установена
проверка, сочеща на извършено престъпление от жалбоподателя към момента на
издаване на заповедта. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта е
била налице хипотезата на посочената правна норма. Чрез мерките по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с
профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Наложената
принудителна административна мярка напълно съответства на целта на закона по
смисъла на чл.22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на нарушения и
вредните последици от тях, както и да се предупредят и превъзпитат нарушителите
към спазване на установения правен ред. Задържането за срок от 24 часа по чл.72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да
има превантивен или преустановителен характер. В
касационната жалба се твърди, че от представените по делото доказателства
безспорно се установява, че към момента на издаването на обжалваната заповед за
задържане, органите на МВР са разполагали с данни за извършено престъпление по
НК от страна на Р.Ф.М. Твърди се също така, че в хода на проверката били
изискани видеозаписите от охранителните камери на заведение „***“, и е било
иззето устройството съхраняващо записите. При извършената експертна
справка от служител на сектор НТЛ към
ОДМВР-Кърджали, се установило, че видеозаписите от времевия диапазон обхващащ
инцидента в заведението, са били изтрити. От снетите писмени обяснения от Л. П.
- собственик на фирма „***“, която обслужва изграденото видео-наблюдение, които
сведения са приложени като доказателство по настоящето дело, ставало ясно, че
потребителското име и парола за достъп до софтуера на устройството управляващо
записите на камерите са предоставени на управителя на обекта посочен от П.,
като Р. След като се е установила човешка намеса във видео
записите, които са могли да
послужат, като доказателствен материал в едно евентуално досъдебно
производство, а единственият човек, който е имал достъп до тези записи е бил
жалбоподателят. Поради изложеното се твърди, че полицейският орган е имал
достатъчно причини и основание да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, които правомощия да послужат, като една превантивна мярка и с цел да не
бъдат прикрити и други доказателства, свързани с проверката. Също така, в сведения от 26.12.2022г. Д. К. П., който е
служител във въпросното заведение „***“ заявява, че на 25.12.2022Г. бил на
работа и около 16:00 часа на входа на заведението забелязал няколко момчета,
които се бутали и удряли, не ги познавал, но те били редовни клиенти заведението. Фактът,
че вероятните участници
или извършители на престъплението, по което се е извършвало ЗМ
проверка № **/***г., са редовни клиенти на заведението, е достатъчен мотив на
търговеца да се опита да попречи на органите на реда да ги установят или да се
опита да прикрие доказателства свързани, с проверката.
Твърди
се, че за периода, през който Р.Ф.М. е бил задържан в специално обособено
помещение за задържане в сграда на МВР, с него са се провеждали беседи и той е
давал обяснения с цел изясняване съпричасността му
към деянието, видно от представените доказателства по настоящето дело.
Искането
е да се отмени да оспореното решение и вместо него да се постанови решение, с
което да отхвърли жалбата на Р.Ф.М. срещу Заповед за задържане на лице с рег.№
1947р-4/04.01.2023г.
В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът не се явява и
не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неправилност на
оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът
– Р.Ф.М. – редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по касационната жалба.
Представителят
на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и правилност на оспореното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 81/2023
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното
решение РС – Кърджали и отменил Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947р-4/
04.01.2023г. издадена от *** при РУ- Кърджали и осъдил ОДМВР – Кърджали да
заплати деловодни разноски на Р.Ф.М.
РС –
Кърджали е достигнала до този извод след анализ на събраните по делото
доказателства, като е приел за установена следната фактическа обстановка: На
04.01.2023г. Р. Д. бил на работа като *** при
РУ-Кърджали. Около 17,30ч. Р.М. се явил доброволно в сградата на
РУ- Кърджали. По
повод образувано № ***/***г. за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК *** издал Заповед за задържане на лице рег.№ 1947р- 4/ 04.01.2023г., с която
е задържан в 17.30ч. за срок до 24 часа Р.Ф.М. *** за извършено престъпление по
чл.270 ал.1 от НК – противозаконно пречи на орган на властта- изтрити записи.
РС –
Кърджали е приел, описанието на фактическите и правните основания за
задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен
задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Приел е, че не е описано нито
датата и мястото на деянието, нито е посочено и във връзка с кое ЗМ е издадена
оспорената заповед. Като следващо основание за незаконосъобразност на
оспорената заповед РС – Кърджали е приел, че при издаването й е нарушен
принципа на съразмерност. В решението е посочено, че към момента на издаване на
обжалваната заповед за задържане са били налице данни за извършено
престъпление, което е видно от образуваната на 03.01.2023г. полицейска
преписка, предадена за произнасяне в Районна прокуратура – Кърджали. В случая
обаче от представените и приети по делото писмени доказателства става ясно, че
ако има извършено престъпление по чл.270 ал. 1 от НК то се е случило преди
03.01.2023г., а освен това жалбоподателят М. сам е отишъл в РУ – Кърджали на
04.01.2023г. в 17,30ч., без да е упражнявана спрямо него полицейска намеса по
издирване, търсене и други подобни. В решението са изложени мотиви, че няма
никакви данни, а няма и никакви твърдения в тази насока, че след образуване на
полицейската преписка Р.М. е извършил и друго престъпление или е продължавал да
осъществява такова по чл.270 ал. 1 от НК.
В
обобщение в обжалваното решение е посочено, че заповедта не е издадена за предотвратяване,
нито пък преустановяване извършването на нарушение или престъпление, още
по-малко пък цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Решението
е правилно. Изводите на РС – Кърджали за незаконосъобразност на заповедта за
задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са съответни на събраните доказателства и
на материалноправната норма, посочена като основание
за издаване на заповедта. Изложените в обжалваното решение мотиви са съответни
на установените факти и се споделят от касационния състав на АС – Кърджали.
Както
правилно е приел и РС – Кърджали, към датата на издаване на ЗППАМ – 04.01.2023
г., не е съществувала предвидената в закона цел за издаване на ЗППАМ. Според чл. 22 от ЗАНН,
принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането
на лице за срок от 24 от часа, имат за цел
предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във
връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите
на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки
конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, последната няма за цел
наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице,
за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има
данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго
престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на
неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване
на наказателно производство.
От събраните
доказателства РС – Кърджали правилно е приел, че към датата на издаване на
оспорената пред него заповед за задържане не са постигнати целите, за които се
издава тази заповед.
От изложеното следва,
че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в
сила.
При този изход на
спора не може да се уважи искането на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ОДМВР – Кърджали.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
Оставя
в сила
Решение №44/ 02.03.2023 г., постановено по а.н.д.
№81/2023 год. по описа на Районен съд-Кърджали.
Оставя без уважение искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ОДМВР – Кърджали.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.