№ 21330
гр. С., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110142108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. Е. Д., с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 3018,43 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. до имот, находящ се на адрес: гр. С.............. надпартерен, за апартамент с абонатен №
261969, ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 367,29 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2024
г., сумата 73,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,97 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24281/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й
на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е
заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, като не е сторила това,
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Б.” ООД
(с ново наименование „Д.“ ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи
възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, вкл. да е собственик или
вещен ползвател на имота, отделно от това твърди, че имотът не е индивидуализиран в
достатъчна степен, тъй като не е посочен номер на апартамент. Оспорва претенцията за
дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право
да получава възнаграждение за нея. Оспорва иска за лихва, като оспорва да е изпаднала в
забава за заплащане на процесните вземания, съответно да е получила покана за заплащане
на главницата за дялово разпределение. Възразява за погасяване на сумите по давност. Моли
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
2
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите писмени
доказателства се установява също, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство
от „Б.“ ООД (с ново наименование „Д.“ ООД), за което е взето решение по протокол от
11.09.2002 г. на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се на адрес: гр. С........... и е сключен договор № 1869/13.09.2002 г. между етажните
собственици като възложител и третото лице – помагач като изпълнител. От третото лице –
помагач са представени изравнителни сметки и протоколи за отчет на уредите за дялово
разпределение в имота, подписани за клиент, от които също е видно, че именно това
дружество е осъществявало услугата за дялово разпределение, за което е сключен и договор
от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, в
сила за процесния период, поради което доводите на ответницата, че по делото не са събрани
доказателства, че именно „Б.“ ООД е обслужвало процесната сграда, са неоснователни.
Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
3
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, в качеството си на негов собственик. Видно от нотариален акт за собственост на
жилище в сграда, построена върху земя на ЖСК № 14, том Х, нот. дело № 9660/1961 г.,
съставен от І нотариус при Софийски народен съд, на 27.05.1961 г. Е.К.Д. и Д.Г.Д. са
признати за собственици на процесния имот чрез участие в ЖСК, като имотът е описан като
апартамент, находящ се на четвъртия надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
клозет – баня и антре, с избено помещение № 12, с таванско помещение № 12 и с 6,519/100
идеални части от общите части на сградата и 591,6/12705 идеални части от дворното място.
С договор за доброволна делба от 1993 г. ответницата и Д.Г.Д. са поделили имотите от
наследствената маса на Е.К.Д., като в дял на Д.Д. е поставено процесното жилище –
апартамент, находящ се в гр. С..........., на четвъртия надпартерен етаж, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, тоалетна – баня и антре, заедно с избено помещение № 12 и с таванско
помещение № 12, заедно с 6,519 % идеални части от общите части на сградата и 591,6/12705
идеални части от дворното място, цялото от 434 кв. м., съставляващо парцел XV-6 от кв. 323
по плана на гр. С., местността „Ц.“, а на ответницата М. Д. е поставена в дял двуетажна
4
вилна сграда с прилежащи постройки в кв. „П.“. С оглед на това, на 18.09.1996 г. Д.Д. е
подала до ищцовото дружество молба-декларация за доставка на топлинна енергия и за
разкриване на партида на нейно име за процесния имот. На 21.08.2005 г. Д.Д. е починала
като е оставила за свой единствен наследник дъщеря си М. Е. Д., съобразно отразеното в
удостоверение за наследници, издадено от длъжностното лице по гражданското състояние
при СО, район „Т.“. С нотариален акт № 113, том ІІ, рег. № 2211, нот. дело № 286/2006 г.,
съставен от нотариус Д.Ч., рег. № 075 от РНК, ответницата е учредила ипотека върху
процесното жилище като обезпечение на свои задължения към „О.Б.Б.” АД.
Предвид изложеното, съдът приема, че именно ответницата в качеството на
собственик на имота (придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Д.Д.) е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е
бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на
топлинна енергия за исковите имот и период. Съдът приема, че имотът, за който се
претендират сумите е в достатъчна степен индивидуализиран, по начин, по който е вписан и
в актовете за собственост, както и чрез посочване на абонатен номер, който е индивидуален
и съгласно молба-декларация касае именно имота, придобит от Д.Д. – наследодател на
ответницата. По делото не са ангажирани от страна на ответницата доказателства, които да
внасят съмнение в това, че до процесния имот, който е описан по посочените по-горе
писмени доказателства, е доставяна топлинна енергия, както и че абонатният номер, за който
се претендират исковите суми, касае друг имот, поради което съдът приема, че исковите
суми се дължат именно за имота, придобит от наследодателката на ответницата,
впоследствие и от нея – апартамент на четвърти надпартерен етаж на бул. „Х.Б.“ № 26 в гр.
С..
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на собственик на
имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
5
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено за безспорно на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а и се установява от представените писмени
доказателства от третото лице - помагач, че през процесния период до имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия (за отопление на имот, за БГВ и за сградна инсталация) на
стойност исковата сума – 3018,43 лв., която сума е изчислена съобразно действащите през
периода цени и в съответствие с нормативната уредба, като в отговора на исковата молба не
са заявени възражения относно начина на начисляване на същата (топлинната енергия е
начислена въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, при осигурения
достъп до имота и през двата отчетни периода). Поради изложеното, искът за главница за
топлинна енергия е доказан по основание.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 24.04.2024 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2021 г. е настъпила на 15.07.2021
г., т. е. след отмяна на извънредното положение. Ето защо, вземанията на ищеца, станали
6
изискуеми преди 24.04.2021 г., са погасени по давност.
Предвид изискуемостта на най-ранното вземане – 15.07.2021 г., съдът приема, че няма
вземания, които да са погасени по давност. От ответницата не се твърдят плащания, а и
такива не се установяват по делото, поради което искът за главница за топлинна енергия е
основателен за сумата от 3018,43 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.04.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството, в какъвто смисъл
са твърденията на ответницата. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. С оглед изложеното, за главните
вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в полза на ищеца съществува вземане за
мораторна лихва (върху сумата от 3018,43 лв.), която следва да се начислява за периода от
15.09.2022 г. до 11.04.2024 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода от
15.09.2022 г. до 11.04.2024 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2023 г. - за периода
от 15.09.2023 г. до 11.04.2024 г.) и е в размер на 364,75 лв., определен по реда на чл. 162
ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до която сума искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 367,29 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
7
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - 01.05.2021 г., няма вземания, които да са погасени
по давност. Предвид факта, че ответницата не оспорва размера на цената за услугата за
дялово разпределение, както и че същата се установява от извлечението от сметка на ищеца,
то същата е в размер на общо 73,86 лв., следователно искът следва да бъде уважен за пълния
предявен размер и период.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
8
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.04.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 168,60 лв. – от общо 169,51 лв. (69,51 лв. – държавна такса и 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 118,87 лв. – от общо 119,51 лв. (69,51 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от
исковете.
От ответницата се претендират разноски в размер на 650 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство съгласно договор за правна защита и съдействие от
30.08.2024 г., удостоверяващ заплащането на възнаграждението в брой на адвоката. От
страна на ищеца е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът приема,
че възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено в много близък до
минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 647,55 лв. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди
сумата от 3,46 лв.
От ответницата се претендират и разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съгласно договор за правна защита и
съдействие от 29.05.2024 г., удостоверяващ заплащането на възнаграждението в брой на
адвоката. От страна на ищеца е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът приема за основателно. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
9
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на
легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна
уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът
не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и
действително извършената работа (така и определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. №
4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Предвид изложеното, съдът определя дължимите на
ответницата разноски за заповедното производство в размер от общо 100 лв., при
съобразяване, че се касае за подадено възражение по чл. 414 ГПК, което не е необходимо да
бъде допълнително мотивирано. От тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да се присъди сумата от 0,53 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
М. Е. Д., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. А, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Е. Д., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, следните суми: сумата 3018,43 лв. - главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
24.04.2024 г., до изплащане на вземането, сумата 364,75 лв. - мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 11.04.2024 г., сумата 73,86 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.04.2024 г., до
изплащане на вземането, отнасящи се за имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Т.“, бул.
„Х.Б.“ № 26, етаж 4, надпартерен, апартамент с абонатен № 261969, за които суми е издадена
10
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24281/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. Е. Д., ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. А, искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Е. Д., ЕГН **********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата над 364,75 лв. до сумата от 367,29 лв. – мораторна лихва
за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, както и
сумата 15,97 лв. - мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г. върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024 г. по ч. гр. д. №
24281/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Е. Д., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл.
44, вх. А, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 118,87 лв. - разноски за ч.
гр. д. № 24281/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 168,60 лв. - разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на М. Е. Д., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к.
„Л.“, бл. 44, вх. А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,53 лв. - разноски за ч. гр. д. №
24281/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 3,46 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.“ № 85, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11