Р Е Ш Е Н И
Е
Номер: 66 27.05.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова като разгледа докладваното
от съдията Марин Маринов административно дело № 82 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. С. Д. от гр. К., ул. „*****” № **, срещу
Решение № 1012-16-23/1от 08.03.2021
год. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. С него е потвърдено разпореждане № 2140-16-30 от 01.02.2021 год. на ръководителя
на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на оспорващата е отказано отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 19.01.2021 год.
В жалбата не се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.
Оспорващата твърди, че е социално слаба, получава само 54 лв., живее в общинско
жилище с наем 39 лв., трябвала да даде пари, за да си плати „телка”. Иска съдът
да отмени обжалваното решение.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я
отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващата с вх. № Ц 2112-16-27 от 19.01.2021
год. /л. 50-52/ до директора на ТП на
НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Към заявлението са били приложени и съответните документи за
доказване на осигурителния стаж – трудови книжки, удостоверения. Представени са
и документи, удостоверяващи трайната намалената работоспособност - Решение за
освидетелстване на ТЕЛК общи заболявания
при „МБАЛ- Кубрат” ЕООД № 1084 от 10.10.2017 год./29-30/, с което на Д. е определена
48 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация
28.03.2017 год. и срок до 01.10.2019 год.
Експертно решение № 1456 от 27.10.2018 год.
/л.л.27-28/ на ТЕЛК общи заболявания при „МБАЛ
- Кубрат” ЕООД, с което при преосвидетелстване на оспорващата Д. е призната трайно намалена работоспособност от 30 % с
дата на инвалидизация 28.03.2017 год. и
срок до 01.10.2020 год. за две години.
Решение № 0405 от 26.02.2019 год. ./л.24-26/ на НЕЛК – специализиран състав по вътрешни и
белодробни болести, с което ЕР на ТЕЛК
при „МБАЛ- Кубрат” ЕООД с № 1456 от 27.10.2018 год. е потвърдено по всички
поводи.
Към преписката е приложено писмо изх. № I 2709 от 01.07.2019 год. /л.47/, на директора на НЕЛК до оспорващата Д., в което във връзка
с нейна жалба до НЕЛК е уведомена, че
по повод обжалването ѝ на
ЕР на ТЕЛК е било образувано производство, което е завършило с
постановяване на Решение № 0405 от 26.02.2019 год. на НЕЛК,
връчено и лично срещу подпис на посочения в медицинската документация адрес на
18.06.2019 год. По преписката няма данни, а и оспорващата не твърди, че Решение
№ 0405 от 26.02.2019 год. ./л.24-26/ на
НЕЛК е оспорвано пред съда по реда на чл. 112, ал. 1 т. 4 от Закона за
здравето, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 19.08.2019
год. с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в решението не е
посочено пред кой орган и в какъв срок то подлежи на обжалване.
Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 31-33/, на
оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 6 години 5 месеца и 18 дни.
Въз основа на представените документи Ръководителят по
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Разград е издал разпореждане № Ц 2140-16-30 от 01.02.2021 год., с което е
отказал на Д. отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 19.01.2021 год.
Административният орган е приел, че оспорващата
към датата на инвалидизация – 28.03.2017 год. е на 60 год. 11 месеца и 11 дни, има
необходимия осигурителен стаж от 5 години по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, но не
отговаря на изискването на чл. 72 от КСО, тъй като ѝ е призната само 30 %
трайно намалена работоспособност, а не изискваната от закона 50 % и над 50 % ТНР. Решението е обжалвано в срок пред
Ръководителя на ТП на НОИ Разград.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган е приел, че оспорващата има необходимия осигурителен стаж до датата на
инвалидизация, но няма най-малко 50 на сто трайно намалена работоспособност,
като се е позовал на разпоредбата на чл. 72 от КСО. Решението е връчено на
оспорващия на 12.03.2021 год., съгласно известие за доставка /л.9/, а жалбата
срещу него е подадена на 15.02.2021 год. чрез лицензиран пощенски оператор,
съгласно пощенското клеймо на плика /л.8/
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, а и
оспорващата не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за
инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си
завинаги или за продължително време.
Според разпоредбата на чл. 72 от КСО пенсия за
инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане.
С разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО е
предвидено, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен
стаж, придобит до датата на инвалидизирането в размер на 5 години за лицата на
възраст над 30 години.
По силата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето състоянието на трайно намалена работоспособност се установява с акт на
компетентния орган на медицинската
експертиза.
С оглед на горните правни норми за да е налице право
на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване следва кумулативно да са налице следните предпоставки: лицето да
има трайно намалена работоспособност от
50 и над 50%, установена с акт на компетентен орган на медицинската експертиза
и съответния осигурителен стаж, ако такъв се изисква от закона.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че оспорващата Д. към датата на инвалидизацията – 28.03.2017 год. има
осигурителен стаж от III категория в размер на 6 години 5 месеца и 18
дни, т.е. изпълнено е изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО.
Безспорно обаче
е установено ѝ, че Д. няма
изискваната от чл. 72 от КСО трайно намалена работоспособност от 50 и над 50%,
тъй като с влязло в сила решение на органите на медицинската експертиза ѝ
е определена трайно намалена работоспособност от 30 %.
След като за оспорващата Д. не е налице една от
предвидените в закона предпоставки – тази по чл. 72 от КСО, то за нея не е
налице правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Като е стигнал до същия извод в оспореното решение,
административният орган е постановил съответстващ на материалния закон административен
акт.
След като оспореното решение съответства на
материалния закон и то е единственото възможно, с оглед разпоредбите на закона,
същото се явява и в съответствие с целта на закона. Не е нарушен принципът за
съразмерност.
Наведените от оспорващата доводи за
незаконосъобразност на експертните
решения на ТЕЛК и НЕЛК са без значение за настоящия правен спор. Предмет на
спора в настоящото производството е действителността и законосъобразността на
Решение № 1012-16-23/1от 08.03.2021 год.
на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, на всички основания по чл. 146 от АПК, и е процесуално
недопустимо извършването на косвен съдебен
контрол и върху други административни актове, които не са оспорени от
заинтересовано лица по съответния ред, предвиден в АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение
на ръководителя на ТП на НОИ - Разград е валиден административен акт и не са
налице основанията по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което
оспорването следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. С. Д. от гр. К., ул. „*****” № **, срещу
Решение № 1012-16-23/1от 08.03.2021
год. на ръководителя на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Разград, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-16-30 от 01.02.2021 год. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд - Разград в срок от 14
дни от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/