РЕШЕНИЕ
№
2152
град
Пловдив, 27 ноември 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател:
Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2399
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, против ЗППАМ №
23-1030-000624 по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Твърди
се неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, както и постановяването
ѝ при съществено нарушение на административно-производствените правила.
Сочи
се, че АО не е положил достатъчно нужните усилия да установи безпротиворечиво релевантните факти и е постановил отнемане
на СУМПС. Съгласно изложеното в жалбата, отнемането на СУМПС препятства жалбоподателя да изпълнява служебните си
задължения, тъй като работи в куриерска фирма.
В
крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
За ответника, Р.К.П.– ВПД началник група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, се изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена в съответствие с данните от справка нарушител.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от
действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
Със
заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-1030-000624/08.09.2023
г. на началник група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив,
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се разпорежда, да бъде иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В
мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни
точки, с влезли в сила НП.
Според
заповедта, и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП Д. е загубил придобитата
правоспособност за управление на МПС и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
По
делото е представена справката, съдържаща информация за съставени актове,
издадени наказателни постановления и фишове. Не се съдържа информация за
възстановяване на точки. Посочените в заповедта наказателни постановления, са
представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване,
върху която е положен подпис, целящ да удостовери, връчването. Представени са
и Заповед №317з-3162/15.04.2022 г.,
подписана от директор на ОДМВР Пловдив, както и заповед № 812к-4646/23.05.2021
г. за преназначаването на П..
С
оглед така изложените факти, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима -
подадена е в преклузивния срок за обжалване и срещу
подлежащ на оспорване административен акт от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Заповедта
е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № №317з-3162/15.04.2022 г., на директора на ОДМВР Пловдив,
точка 1. 7., началници на групи в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, доколкото в същата са посочени както правни, така и
фактически основания. За да приложи процесната
принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са
отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните
постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Приложената
законова хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП. За да наложи процесната принудителна
административна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че
са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните
постановления, въз основа на които тези точки са отнети, както и че водачът не
е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Според
чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички
контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Тоест изземването на
свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, може да се приложи при
установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на водача са
отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато
в съответната служба на МВР.
При
преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че към момента на
издаването му са били налице
предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
При
аритметичен сбор на посочените в заповедта НП действително се установява, че са отнети всички контролни
точки на жалбоподателя. Не се спори по делото, че посочените в заповедта НП са
влезли в сила така както е отразено и в представената за целта справка. От нея
се установява, че с влизане в сила на последното посочено в заповедта НП на
05.09.2023 г. са отнети всички контролни точки на жалбоподателя и на 08.09.2023
г. е издадена процесната заповед.
Действително,
в НП № 23-1030-004156 от 14.08.2023 г. е посочено, че на жалбоподателя остават
13 контролни точки, но, както се посочи по-горе това не е така, тай като при
сборуването на контролните точки по изброените в заповедта НП се установява, че
всъщност всички са отнети. Съответно това налага единствения възможен извод за
законосъобразност на заповедта като издадена при наличие на предвидените за
целта законови предпоставки на чл.171 т.4 от ЗДвП.
На
следващо място, следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно
чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят
му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки,
а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца
стаж като водач на моторно превозно средство. Ал. 2 постановява, че, когато
водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи
право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на
притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на
вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Съгласно последователно
издаваните на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП наредби на министъра на
вътрешните работи (отменените Наредба № I-167 от 26.06.2001 г., Наредба № I-139
от 16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., както и сега действащата
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), първоначалният максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство е 39.
Издаването
в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането
на всички контролни точки на водача, извършено с посочени шест броя наказателни
постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 46. Представени са по делото всички НП,
с които са отнети контролни точки и всички те са влезли в сила.
С
оглед на гореизложеното, Административен съд - Пловдив намира, че в конкретния са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като правно
основание за изземване на СУМПС, предвид което оспорената заповед се явява законосъобразна
като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
делото не са претендирани разноски, съответно съдът
не дължи произнасяне по тях.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, против заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 23-1030-000624/08.09.2023
г. на началник група при ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: