№ 45
гр. , 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20221860100647 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150, пр.2-ро, вр.чл.59, ал.9 и чл.127а,
ал.2 от СК.
Производството е искова молба вх. №****/22.12.2022 година от Р. П. Т. с ЕГН
**********, адрес: с. ****** срещу Т. Н. Н. с ЕГН **********, адрес: ***********. Твърди
се, че с ответника са бивши съпрузи - бракът им е прекратен с влязло в сила решение
№*********** год. по гр.д. №********** год. на Софийския районен съд, с което
упражняването на родителските права върху малолетните им деца Р.Т.Н..а с ЕГН-
********** и С.Т.Н. с ЕГН-********** е предоставено на бащата, при когото е определено
да е местоживеенето им, определен е режим на лични отношения на децата с ищцата, както
и издръжка в размер на 200,00 лв. месечно за Р. и в размер на 150,00 лв. месечно за С.,
платима им от ищцата чрез техния баща и законен представител Т. Н. Н., считано от
27.03.2016 год. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.Твърди се,
че с определение №****/ 27.10.2022 год., постановено в производството по образувано по
подадената от ищцата против ответника искова молба с правно основание чл.59, ал.9 СК
гр.д. №****/2022 год. на Районен съд-Бургас, е одобрена постигнатата между страните
съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение
на малолетните деца Р.Т.Н..а с ЕГН-********** и С.Т.Н. с ЕГН-********** се
предоставя на ищцата и се определя местоживеенето им при нея, определя се режим на
лични отношения на децата с техния баща и се осъжда последният да им заплаща месечна
издръжка в размер на 250,00 лв. за Р. и 200,00 лв. за С., считано от влизане в сила на
определението за одобряване на съдебната спогодба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Твърди се, че тъй
като със съдебната спогодба по гр.д. №****/2022 год. на РС-Бургас, одобрена при условията
на чл.234 ГПК, ответникът е осъден да заплаща на малолетните деца месечна издръжка в
размер на 250,00 лв. за Р. и в размер на 200,00 лв. за С. със законните последици, налице е
обстоятелство, съставляващо основание по чл.150, предл.2 СК вр. чл.59, ал.9 СК за
прекратяване, считано от влизането й в сила /27.10.2022 год., към която дата
местоживеенето на децата вече беше установено при ищцата и тя полага грижите по
отглеждането и възпитанието им/, на определените с решение №*********** год. по гр.д.
№********** год. на Софийския районен съд, като мярка по чл.59, ал.2, предл. посл. СК вр.
1
чл.143, ал.2 СК, издръжки - в размер на 200 лв. за Р. и в размер на 150 лв. за С., платими им
от ищцата чрез техния баща и законен представител тогава, ответника /в т.см.: т.18 от ППВС
№5 от 16.11.1970 год., приложимо и при действието на СК-2009 год.: в т.см. решение
№*****4 год. по гр.д. №*** от 2013 год. на ВКС, 4 Г.О./. В ИМ се твърди, че поради това,
че с бащата на малолетните деца Р.Т.Н..а с ЕГН********** и С.Т.Н. с ЕГН********** -
ответника Т. Н. Н., с който са разведени и, по силата на одобрена по гр.д. №****/2022 год.
на РС-Бургас съдебна спогодба, понастоящем децата живеят при ищцата и тя упражнява
родителските права ведно с грижите по отглеждането и възпитанието им, не могат да
постигнат съгласие по въпроси, свързани с пътуването им в чужбина и с издаването на
необходимите лични документи за това, налице е правният и интерес и основание да
отправи искане, по реда на чл.127а, ал.2 СК, за решаване на този спор от съда. Искането си
за даване съгласие от ответника за пътуване на децата в чужбина и за издаване на
необходимите лични документи за това, ищцата е отправяла към него тя лично, а и децата в
разговори по телефона /тъй като живеели на разстояние повече от 300 км. и е обективно
затруднена от осъществяване на личен контакт с него, а и поради нежелание за комуникация
от негова страна/, като последно получила отказ на 19.12.2022 год. Твърди се, че нейни и на
децата и близки роднини - леля и Р.Л.Л. живее в *****, САЩ, като понастоящем при нея е и
нейната баба В.Т.П., на 92 години, за която леля и се грижи и, В.Т.П., на 92 години, за която
леля и се грижи и, която с оглед напредналата й възраст, вече била затруднена да пътува до
България, а децата и и те двете са силно емоционално привързани, тъй като при идванията
им в страната редовно са прекарвали времето на престоя си заедно /пребивавайки през
ваканцията в апартамента на леля и в **** и в жилището на баба и в ****, както и,
пътувайки из страната с посещения на природни и исторически забележителности/, грижат
се за децата и я подпомагат при отглеждането им. Желанието и и това на децата е да могат
да пътуват до САЩ на гости при роднините ни, както и да посетят Франция и други страни
от ЕС, за да се запознаят с културни и исторически забележителности там, което към
момента не може да се осъществи поради липса на съгласие от ответника. С оглед на това
искането на ищцата, което е в интерес на малолетните и деца и е съобразено с изискванията
на закона и с т. 1 от Тълкувателно решение №1/03.07.2017 год. по тълк.д. №1/2016 год. на
ОСГК на ВКС е: по реда и на основание чл.127а, ал.2 СК, да получат от съда разрешение да
пътуват в чужбина, придружени от ищцата - до САЩ и до страните от ЕС, за периода от
01.05.2023 год. до 31.12.2025 год., като се разреши да им бъдат издадени необходимите за
това лични документи, съгласно чл.76, т.9, изр.2 ЗБЛД. Тъй като към този момент
настоящият адрес на малолетните им деца, съобразно определеното като мярка по чл.59, ал.2
СК със съдебната спогодба по гр.д. №****/2022 год. на РС-Бургас, е този по
местоживеенето на ищцата - с.********, където децата фактически пребивават /живеят при
нея и са записани като ученици в с.*****/, исканията си по чл.150, предл.2 СК вр. чл.59, ал.9
СК и по чл.127а, ал.2 СК, съобразно правилата за родова и местна подсъдност отправя към
PC-Пирдоп, в съдебния район на който е настоящият адрес на децата и фактическото им
местопребиваване.
Ищцата моли да бъдат призовани с ответника на съд и, след като се установи
изложеното по-горе, да бъде постановено решение, с което:
1/ да бъдат прекратени, на основание чл.150, предл.2 СК, вр. чл.59, ал.9 СК, считано
от 27.10.2022 год., постановените с решение №*****/ 24.08.2016 год. по гр.д. №**********
год. на Софийския районен съд като мерки по чл.59, ал.2, предл. последно СК вр. чл.143,
ал.2 СК -присъдените издръжка в размер на 200,00 лв. месечно за малолетното дете Р.Т.Н..а
с ЕГН********** и издръжка в размер на 150,00 лв. месечно за малолетното дете С.Т.Н. с
ЕГН**********, платими им от ищцата - тяхната майка Р. П. Т. с ЕГН**********, чрез
техния баща и законен представител Т. Н. Н. с ЕГН**********, считано от 27.03.2016 год.
до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане;
2/ да бъде разрешено, на основание чл.127а, ал.2 СК, на малолетните деца Р.Т.Н..а с
ЕГН-********** и С.Т.Н. с ЕГН-********** да пътуват в чужбина, придружени от ищцата -
тяхната майка и законен представител Р. П. Т. с ЕГН-********** - до САЩ и до страните от
ЕС, за периода от 01.05.2023 год. до 31.12.2025 год., като им бъдат издадени необходимите
за това лични документи, съгласно чл.76, т.9, изр.2 ЗБЛД, и на основание чл.127а, ал.4 СК да
се допусне предварително изпълнение на това решение.
2
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба,
ангажират доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил на 13.02.2023 г. отговор на исковата молба от
ответника Т. Н. Н. с ЕГН **********, в който се оспорват твърденията, изложени от ищцата
в молбата и моли съда да вземе предвид обстоятелството, че в конкретния случай съгласие
от негова страна за посещаване на конкретните дестинации не са искани. Ответникът
твърди, че майката на децата не е отправяла такова искане към него. Също така твърди, че
липсват и доказателства в тази насока - писмени покани и др., дори майката не разговаряла
с него и по телефона. В съдебно заседание, не се явява, в депозиран молба заявява
становище за неоснователност на исковите претенции, както и за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: съдебно-
спогодителен протокол №****/27.10.2022 год. по гр.д. №****/2022 год. на PC-Бургас;
искова молба вх. №******/19.08.2022 год. до РС-Бургас; решение №*********** год. по
гр.д. №********** год. на Софийски районен съд; удостоверение за раждане на Р.Т.Н..а
/дубликат/, издадено на 15.06.2022 год. от !2-те р-н ******, ****; удостоверение за раждане
на С.Т.Н. /дубликат/, издадено на 15.06.2022 год. от !2-те р-н ******, ****; удостоверение за
настоящ адрес изх. №*****/23.11.2022 год., издадено от ************; удостоверение за
постоянен адрес изх. №***/23.11.2022 год., издадено от ************; удостоверение за
настоящ адрес изх. №***/23.11.2022 год., издадено от ************; удостоверение за
постоянен адрес изх. №00***/23.11.2022 год., удостоверение за постоянен адрес изх.
№***/23.11.2022 год., издадено от ************; удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх. №***/19.12.2022 год., издадено от ************; удостоверение за съпруг и
родствени връзки изх. №***/19.12.2022 год., издадено от ************; сл. бележка изх.
№***/14.10.2022 год. издадена от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с.*****; сл. бележка изх.
№***/14.10.2022 год. издадена от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий", с.*****; разпореждане по
ИД ***г. на ЧСИ - Д.Н.. per. № *** при КЧСИ район на действие Окръжен съд Бургас; 2 бр.
Декларация-съгласие за децата С.Т.Н. и Р.Т.Н..а, както и копие на пълномощно, с което
упълномощава Р. П. Т. да го представлява пред органите на МВР за подаване на
необходимите документи за международни паспорти на децата.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна –
св.Славка Т., майка на ищцата, чиито показания настоящия съдебен състав цени през
призмата на чл.172 ГПК, като непосредствено възприети и отразяващи съществуващата
фактическа обстановка, изложена в подробности добросъвестно и чистосърдечно от
очевидец на фактическите обстоятелства близък родственик на децата, от тяхната баба,
последователни са и са непротиворечиви вътрешно, както и не противоречат на други
събрани по делото доказателства, се установява, че свидетеля е майка на ищцата Р.Т. и баба
на децата и С. и Р.. Да, имало разговор между Р. и Т.. Към края на декември месец дъщеря и
се обадила на Т., във връзка с въпроса за документите на децата, да даде разрешение за
изкарване от страна. Той не отвърнал на повикването, след което малката и внучка С. му се
обадила и с него разговора, който бе проведен с децата той категорично отказал да даде
такова разрешение. По мобилния телефон на С., защото той не отговорял на телефона на Р..
Разговорът на Р. го чула, защото била вътре в стаята, когато разговаряли и чула разговора.
Тя поискала от него да изпрати документи и децата да отидат на почивка в Европа и САЩ.
Той отговорил категорично „не" и се държал агресивно. Казал, че в никакъв случай няма да
даде такова разрешение, тъй като тя смятала да изкара децата от държавата и да останела
там завинаги. Да, присъстваала на разговора. Те били там и чула разговора, коментирали го,
били много възмутени от неговия отказ, много възмутени. Ако не се лъже, разговора бил
някъде около 19.12.2022 г. или около тази дата.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска по чл.150, предл.2-ро, вр.чл.59, ал.9 СК
3
С т.18 от ППВС №5/16.11.1970 год. са дадени задължителни за съдилищата указания,
че при промяна на упражняването на родителските права, след като бъде определена новата
издръжка, дължима от родителя, от когото се отнемат децата, съдът прекратява издръжката,
която родителят, комуто децата се предоставят, е бил осъден да заплаща с предходното
съдебно решение /съдебна спогодба/. Според установената практика на ВКС в решения по
чл.290 ГПК тези задължителни указания са актуални и приложими и понастоящем при
действието на чл.59 СК /2009 год./, в т.см.: решение **/28.02.2014 год. по гр.д. №***2/2013
год. на ВКС, 4 г.о.; решение №***/22.22.11.2010 год. по гр.д. №***/2010 год. на ВКС, 4 г.о.
и др. В решение №***/08.05.2014 год. по гр.д. №****/2013 год. на ВКС, 4 г.о. изрично се
посочва, че съдът прекратява издръжката към момента, в който е настъпило основанието за
това. Предвид установеното по делото, че с определение №****/27.10.2022 год. по гр.д.
№****/2022 год. на РС-Бургас /образувано по ИМ с правно основание чл.59, ал.9 СК - за
промяна на мерките за упражняване на родителските права, определени с решение №*****
от 24.08.2016 год. по гр.д. №*** от 2016 год. на Софийския районен съд/ е одобрена, на
основание чл.234, ал.1 ГПК, постигнатата между ищцата и ответника съдебна спогодба, по
силата на която родителските права върху малолетните деца Р. и С. са предоставени за
упражняване на майката - Р.П.Т., а бащата Т. Н. Н. е осъден да им заплаща месечна
издръжка, както следва: за детето Р. в размер на 250 лв. и за детето С. в размер на 200 лв.,
като това определение е влязло в сила в деня на постановяването му в съдебното заседание
на 27.10.2022 год. и съдът не се е произнесъл по прекратяването на издръжката, определена
с решението по гр.д. №********** год. на Софийския PC, съгласно което майката е била
осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетните деца Р. и С. в размери от по 200,00 лв.
за първото дете и 150,00 лв. за второто, налице е правният интерес за ищцата и основание в
чл.150, предл. 2 СК за прекратяване на предходната издръжка /която, видно от приетто по
делото разпореждане изх. №11*** от 10.03.2023 год. по изп.д. *** от 2023 год. на ЧСИ
Д.Н.., per. №*** в КЧСИ, ищцата е изплатила изцяло за срока на действие на предходното
решение - до 26.10.2022 год., денят предхождащ датата на влизане в сила на съдебната
спогодба, с която са променени родителските права и ответникът е бил осъден да заплаща
издръжка на малолетните деца, като с оглед и на това интересите им са защитени/.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да поостанови решение, с което да
прекрати на основание чл.150, предл. 2 СК, считано от 27.10.2022 год., постановените с
решение №*********** год. по гр.д. №********** год. на Софийския PC, като мерки по
чл.59, ал.2 СК, предл. последно СК вр. чл.143, ал.2 СК - присъдените издръжка в размер на
200,00 лв. месечно за малолетното дете Р.Т.Н..а с ЕГН********** и издръжка в размер на
150,00 лв. месечно за малолетното дете С.Т.Н. с ЕГН**********, платими им от тяхната
майка Р. П. Т. с ЕГН********** чрез техния баща и законен представител Т. Н. Н. с
ЕГН**********.
С оглед уважаване на исковата претенция по чл.150, предл.2 СК и при липса на
предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК, претенцията за заплащане на разноски, направени по
повод тази част от производството по делото е основателна и следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 127а, ал.2 СК
Установи се от приложените към отговора по чл.131 ГПК и приети по делото
декларации-съгласие 2 бр./ и пълномощно с нотариално заверени подписи на ответника Т.
Н. Н. /рег. №№ ********* от 01.02.2023 год. на нотариус Стилиан Дичев с peг. №730 в
Нотариалната камара/, че след завеждане на настоящото дело същият е дал съгласие
малолетните деца Р. и С. да напускат пределите на Република България и да пътуват и
престояват в САЩ и в страните от ЕС, придружавани от своята майка Р. П. Т., както и е
упълномощил последната да го представлява пред органите на МВР като подаде
необходимите документи за издаване на международни паспорти на децата и да ги получи
след издаването им. Установи се от показанията на свидетелката Славка Т., майка на ищцата
/същите, преценени според изискванията на чл.172 ГПК/, че е присъствала на разговор по
мобилния телефон на едно от децата, тъй като ответникът не е отвърнал на повикването от
този на ищцата, при който ищцата е поискала от него да й изпрати документи за пътуване на
децата в ЕС и САЩ, а ответникът й е отказал категорично, бил агресивен и й казал, че в
никакъв случай няма да даде такова разрешение, тъй като тя смятала да изведе децата в
чужбина и да остане там завинаги. Разговорът бил проведен в присъствие, освен на
4
свидетелката, но и на децата, които също чули всичко това и всички били възмутени от
неговия отказ. Свидетелката си спомня, че това станало на 19.12.2022 год.
С оглед даденото от ответника след завеждане на делото искано съгласие за пътуване
на децата в чужбина - в САЩ и страните от ЕС придружавани от майка им, както и исканото
пълномощно за снабдяването им с документи за това /международни паспорти/, съдът
намира, че поради отпаднал правен интерес следва да прекрати производството по делото по
чл.127а, ал.2 СК. Тъй като се установи, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
/установеният със свидетелски показания отказ да даде исканото съгласие по чл.127а, ал.1
СК и съдействие за снабдяване на децата с международни паспорти/ и прекратяването на
производството по чл.127а, ал.2 СК е поради новонастъпили обстоятелства след завеждане
на исковата молба /исковата молба е подадена на 22.12.2022 год., а отказът на ответника да
даде съгласие и съдействие по чл.127, ал.1 СК е от 19.12.2022 год./, ищецът има право на
присъждане на направените разноски. В този смисъл е трайно установената практика на
ВКС -определение №247/30.05.2019 год. по ч.гр.д. №2***/2019 год. на ВКС, 4 г.о.;
определение №843/17.11.2014 год. по гр.д. №6176/2014 год. на ВКС, 4 г.о.; определение
№388/11.07.2017 год. по ч.т.д. №831/2017 год. на ВКС, 2 т.о.; определение №626/20.08.2012
год. по ч.гр.д. №275/2010 год. на ВКС, 4 г.о.; определение №277/14.05.2014 год. по ч.гр.д.
№2432/2014 год. на ВКС, 1 г.о.; определение №1176/28.12.2012 год. по ч.т.д. №560/2012 год.
на ВКС, 2 т.о; определение №767/05.09.2012 год. по ч.т.д. №251/2012 год. на ВКС, 2 т.о.
Според цитираната трайно установена съдебна практика на касационната инстанция, в
случаите когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и
прекратяването му е станало поради новонастъпили обстоятелства след подаване на
исковата молба, ищецът има право на направените разноски.
При това положение и предвид установеното по делото обстоятелство, че подаването
на исковата молба в съда се предхожда от отказа на ответника да даде исканото съгласие,
както и да съдейства за издаване на необходимите документи за пътуване на малолетните
деца в чужбина, с което е дал повод за завеждане на делото, както и, че даването на
исканите съгласие и пълномощно за снабдяване с документите за пътуване на малолетните
деца в чужбина, съставляващо основание за прекратяване на производството по чл.127а, ал.2
СК, е след завеждане на делото, налице е основание за ангажиране на отговорността на
ответника за заплащане и на разноските, направени от ищцата, за тази част от
производството по делото.
Относно разноските по делото
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК направените от ищцата разноски по
делото са в размер общо на 1260,00 лв., от които ДТ в размер на 60,00 лв. и за адвокатско
възнаграждение – 1200,00 лв. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата, тъй като съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 год.
на ВАдвС възнагражденията по граждански дела се определят съобразно броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно; предявени са два иска, за всеки от
които минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004
год. на ВАдвС е 600,00 лв., т.е. заплатеното /удостоверено с представения по делото договор
за правна защита №013903 от 17.03.2023 год./ адвокатско възнаграждение от ищцата е в общ
размер 1200,00 лв. или по 600,00 лв. за всеки от предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.150, предл.2 СК, вр. чл.59, ал.9 СК, считано от
27.10.2022 год., постановените с решение №*****/ 24.08.2016 год. по гр.д. №**********
год. на Софийския районен съд като мерки по чл.59, ал.2, предл. последно СК вр. чл.143,
ал.2 СК -присъдените издръжка в размер на 200,00 лв. месечно за малолетното дете Р.Т.Н..а
с ЕГН********** и издръжка в размер на 150,00 лв. месечно за малолетното дете С.Т.Н. с
ЕГН**********, платими им от ищцата - тяхната майка Р. П. Т. с ЕГН**********, чрез
техния баща и законен представител Т. Н. Н. с ЕГН**********, считано от 27.03.2016 год.
5
до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. №647 по описа на Районен съд-
Пирдоп в частта относно предявената искова претенция на основание чл.127а, ал.2 СК, за
даване на разрешение на малолетните деца Р.Т.Н..а с ЕГН-********** и С.Т.Н. с ЕГН-
********** да пътуват в чужбина, придружени от ищцата - тяхната майка и законен
представител Р. П. Т. с ЕГН-********** - до САЩ и до страните от ЕС, за периода от
01.05.2023 год. до 31.12.2025 год., като им бъдат издадени необходимите за това лични
документи, съгласно чл.76, т.9, изр.2 ЗБЛД, поради отпаднал в хода на производството
правен интерес.
ОСЪЖДА Т. Н. Н. с ЕГН **********, адрес: ***********, да заплати на от Р. П. Т. с
ЕГН **********, адрес: с. ****** сумата от 1260,00лв.(хиляда двеста и шестдесет лева),
представляваща разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на преписа, а в частта за прекратяване
на производството и имаща характер на определение – в едноседмичен срок.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
6