№ 3743
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217813 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-028719 от 29.11.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на Г. С. Г., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева;
2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Недоволен от НП е останал Г., който го обжалва в срок. В жалбата сочи, че иска да
бъде отменено, изтъква, че наказателното постановление е издадено при нарушаване на
процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че фактическата обстановка не
била установена правилно. Иска отмяна на НП. Претендира разноски.
Жалбоподателят не се явява лично в съдебното заседание, но за него се явява адв. А.,
който поддържа жалбата и иска НП да бъде отменено. Оспорва се фактическата обстановка,
приета от АНО, като се сочи, че постановлението било незаконосъобразно.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Взема становище но жалбата в писмени бележки, в които се иска
издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 09.11.2023 г., около 11:48 ч., в гр. София, жалбоподателят Г. управлявал дек
автомобил „Ауди“ с peг. № СВ 7887 ММ, като се движил по улица „Попова шапка“, с посока
на движение от ул. „Черковна“, към бул. „Ситняково“. Непосредствено преди да достигне до
регулираното със светофарна уредба кръстовище на ул. „Попова шапка“ и бул. „Ситняково“,
Г. решил да промени посоката си на движение, като направил обратен завой преди самото
кръстовище. Действията на Г. били забелязани от полицейските служители Мечкаров и Г.,
които били в непосредствена близост до мястото на нарушението, като пряко възприели
осъщественото от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“. На мястото на
осъществената маневра маркировката била непрекъсната двойна линия, поради което
полицейските служители спрели за проверка Г..
При осъществената проверка се установило още, че лицето не носи в себе си
свидетелство за управление на МПС, както и свидетелството за регистрация на автомобила,
който управлява (т.нар. малък талон).
След установяване на горните факти, свидетелят Г. съставил АУАН на Г. за три
извършени нарушения на ЗДвП – на чл. 6, т. 1, на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Актът бил връчен на лицето непосредствено след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-028719 от 29.11.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на Г. С. Г., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева;
2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. Г. и А. Мечкаров, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните полицейски служители, като намира, че те са
непротиворечиви и последователни и намират опора в останалия по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги намира за
непротиворечиви и намиращи опора в гласните доказателствени средства на свидетелите.
Изрично следва да се посочи, че от схемата на пътното платно се установява, че платната за
движение на ул. „Попова шапка“, непосредствено преди кръстовището с бул. „Ситняково“ са
отделени с маркировка, представляваща непрекъсната двойна линия.
Съдът не дава вяра на твърденията на свидетеля Ина Караиванова, като намира, че те
са опровергани от твърденията на полицейските служители, както и че отразяват неверни
обстоятелства. Най-напред, лицето е наказано за осъществяването на непозволен обратен
завой в непосредствена близост до кръстовището, а не за непозволен ляв завой от ул.
2
„Земен“ към ул. „Попова шапка“, както сочи свидетелката. Т.е. неточни са сведенията й
както за самия вид на нарушението, така и за точното негово място, включително за пътната
сигнализация на двете места. Поради тези съображения, съдът намира, че не може да се
довери на нейните твърдения, още повече, че те противоречат на твърденията на двамата
полицейски служители, които пряко са наблюдавани действията на водача Г..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Тук е моментът да се посочи, че описанието на нарушението е извършено надлежно,
ясно е посочено каква е била първоначалната посока на движение на лицето, както и в какво
точно се изразяват осъществените нарушения от Г.. Поради това, възраженията в този
смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.“
В конкретния случай, съдът намира, че в действителност водачът на автомобила е предприел
маневра по осъществяването на обратен завой на непозволено за това място, поради което
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за
несъобразяване с пътната маркировка. Несъмнено е доказано от показанията на двамата
полицейски служители очевидци, че лицето е сторило обратен завой на място, където
двойна непрекъсната маркировка не го позволява. Ето защо, това нарушение е осъществено
от обективна страна.
От обективна страна са осъществени и останалите две нарушения, за които е
ангажирана отговорността на Г. – същият е бил без СУМПС и без свидетелство за
регистрация на автомобила.
Съдебният състав намира, че и трите нарушения са осъществени виновно, при пряк
умисъл, тъй като водачът е съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП когато не съобразява
поведението си на пътя с правилата на пътната маркировка, както и когато управлява МПС,
без да носи в себе си необходимите документи – СУМПС от съответната категория, както и
свидетелство за регистрация на автомобила.
Относно наложените наказания, съдът намира, че те са съответни на извършените
нарушения, към законовия минимум за всяко от тях, поради което са законосъобразно
определени.
По въпроса за разноските, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, тъй като наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Възнаграждението следва да бъде
3
80 лева, тъй като делото е с ниска правна сложност и в залата не се е явявал процесуален
представител на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-028719 от 29.11.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на Г. С. Г., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева;
2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. С. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4