РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Свищов, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100621 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от "У." АД с ЕИК ********, гр.София,
район Възраждане, площад "******" №7, представлявано от Т.А.П. и Д.В.,
чрез адв.И.И. от АК-Стара Загора против С. АЛ. Й. с ЕГН ***********, с
настоящ адрес **********************. Твърдят,че на 26.04.2016г. ,
съгласно Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 617/0072/R2285337,
банката е отпуснала на ответника сумата 2000,00лева. Срокът на действие на
договора е бил до 26.04.2017г., като впоследствие срокът е продължен до
26.04.2019г. Кредитополучателят не е заплатил нито една вноска. Поради
неплащане на дължими суми по договора , кредитът е обявен за изискуем на
26.04.2019г. с изтичане на крайния срок за погасяването му.
За посочената сума - 2000,00 лева (две хиляди лева 00 стотинки)-
главница,196,64 лева (сто деветдесет и шест лева и 64 стотинки)-неразрешен
овърдрафт, 771,80 лева- обезщетение за забава за периода от 27.06.2019г. до
24.01.2021г.,72,00лева-разходи по уведомявнане, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 25.01.2021г. до изплащане
1
на вземането ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д.
66/2021г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№29/27.01.2021г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск . Моли съда да издаде решение , в което да
приеме за установено, че ответникът им дължи гореописаната сума и да им се
присъдят направените в заповедното и настоящото дело разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК особеният представител на ответника адв.М.К. е подала писмен отговор,
в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни
твърдения на ищеца. В съдебно заседание основното възражение е, че
договорът и понастоящем е действащ, на ответника не е връчено
уведомление, че срокът на договора няма да бъде продължен, поради което
задълженията не са изискуеми.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение
№29/27.01.2021г. по ч.гр.д. 66/2021г. на СвРС - С. АЛ. Й. с ЕГН
*********** следва да заплати на кредитора от "У." АД с ЕИК ********
сумата 3 040,44 лева , от която 2000,00 лева (две хиляди лева 00 стотинки)-
главница, 196,64 лева (сто деветдесет и шест лева и 64 стотинки)-неразрешен
овърдрафт, 771,80 лева- обезщетение за забава за периода от 27.06.2019г. до
24.01.2021г.,72,00лева-разходи по уведомявнане, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 25.01.2021г. до изплащане
на вземането.
По делото не се спори, че С. АЛ. Й. е сключила с "У." АД с ЕИК
******** Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 617/0072/R2285337 от
26.04.2016г. По силата Договора на ответника е предоставен банков кредит -
овърдрафт в размер на 2000,00 лева срещу задължението на
2
кредитополучателя да ползва и върне заемната сума заедно с договорна лихва
и такси в срок до 26.04.2017г. При усвояването на суми по овърдрафта
размерът на разполагаемия кредитен лимит намалява със стойността на
съответната транзакция, като общата стойност на усвоените суми не трябва да
надвишава размера на отпуснатия овърдрафт или кредитен лимит. Съгласно
клаузите на чл.4 от Договора, за усвоените суми по кредита
кредитополучателят дължи договорна годишна лихва, определена като сбор
от базовия лихвен 0,003% на търговската банка за периода на начисляване и
фиксирана надбавка в размер от 15,047%. Посочено е, че към момента на
сключване на Договора - ГЛП е 15,05 %. Кредитополучателят следва да
заплаща на кредитора дължимите суми ежемесечно чрез разплащателната си
сметка, открита в банката. Общата сума, дължима от ответника включва
усвоения размер на кредита, дължимата върху същия договорна лихва и
останалите разходи, предвидени в договора. Предвидено е в чл.12 , че след
изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора същият
продължава автоматично - за нов 12-месечен период, освен в хипотеза, при
която кредитополучателят не спазва условията по чл.10.9 и чл.17 и не е в
просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените
срокове. В тази връзка договорът не е продължен от "У." АД след
26.04.2019г. Възраженията на особения представител на ответника, че
договорът не е прекратен и е действащ и понастоящем, като се позовава на
чл.12.1 от договора са неоснователни. В същия този чл.12.1 ,който урежда
многократното продължаване на договора са предвидени и условията, при
които автоматично става това , като едно от условията е кредитополучателят
да не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в
уговорените срокове. Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза след 7.11.2018г. не са внасяни суми за погасяване на
задълженията. Уговорено е в чл. 17 от Договора, че при неизпълнение на
което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ ,
и/или неплащане на което и да е парично задължение по кредита , правото на
ползване на неусвоените суми се погасява, а ползваният кредит , ведно с
лихвите за просрочие , по преценка на кредитора става предсрочно изискуем.
При неизпълнение , кредиторът има право да обяви едностранно , без
предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем. С оглед на тази
възможност, към която препраща и чл.12.1 банката не е подновила договора
3
след 27.06.2019г. и е изпратила на кредитополучателя-настоящ ответник
покана за доброволно изпълнение относно дължимите суми към 20.01.2020г.
в общ размер на 2495,29лева. Видно от приложения констативен протокол №
1930/10.08.2020г. същата е връчена чрез ЧСИ В.Г. по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК. Ответницата не е открита на посочения в банката и регистриран адрес,
няма трудов договор и по данни от връчителя е в чужбина. Съдът приема, че е
доказано че действието на договора е прекратено на 27.06.2019г., т.к. същият
не е подновен автомотично за нов 12 месечен период и задълженията по него
са станали изискуеми.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно -
икономическата експертиза, от което се установява, че периода 26.04.2016г.
до 25.01.2021г. кредитният лимит по процесния дотовор за кредит -
овърдрафт от 26.04.2016 г. в размер от 2000,00 лева е усвояван многократно
от кредитополучателя чрез теглене в брой от банкомат и плащания в
търговската мрежа. Общо за периода 3.05.2016г. , когато е първата
транзакция до 29.06.2018г. /последната транзакция/ са усвоени 16 316,61 лева.
За същия период по сметка на кредитополучателя за покриване на
задълженията са внесени 15 819,72 лева, като последното плащане е на
7.11.2018г. При съобразяване с извършените усвоявания и с размера на
погасената сума се изяснява, че усвоената и останала неплатена главница по
процесния договор за потребителски кредит - овърдрафт възлиза на 1955,48
лева, като е останала неусвоена сума 44,52 лева. В заключението е посочено,
че върху усвоените суми /използваните от кредитополучателя/ по договора за
кредит ежедневно е начислявана договорна лихва, като за периода
27.11.2018г. до 27.06.2019г. са начислени лихви в размер на 237,44 лева.
Същите са отчетени като платени от отпуснатия овърдрафт- 44,52лева +
192,92 лева- е отчетен като надхвърлен разрешен лимит.Сумата 3,72 лева-
такси за периода 27.11.2018г. до 27.06.2019г. също е отчетена към надвишен
лимит.
Извън тази договорна лихва е начислена неустойка в размер на
771,80лева, за периода след 27.06.2019г. Съдът кредитира заключението,
като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните.
4
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД, с искане за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.
гр. дело № 66/2021г. на СвРС. Възникването в полза на ищцовото дружество
на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника, породено от договор за потребителски кредит,
отпускането на сумата по кредита, уговорения падеж, наличието на уговорена
клауза за предсрочна изискуемост на кредита, неизпълнението на падежа на
месечни погасителни вноски ; 2) наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва, уговорена
валидна неустоечна клауза - наказателна лихва при забава на плащането на
погасителните вноски; 3) установяване на вземанията по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на
облигационно правоотношение между "У." АД с ЕИК ******** в качеството
му на кредитор и ответника С. АЛ. Й. в качеството му на кредитополучател,
чийто правопораждащ юридически факт е процесният Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 617/0072/R2285337 от 26.04.2016г. с разрешен
кредитен лимит от 2 000,00 лева. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между
страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този
факт следва от отразеното в заключението на съдебно - икономическата
експертиза използване на лимита по конкретно описани дати, чрез множество
транзакции в периода 3.05.2016г.-29.06.2018г. Същевременно съдът намира,
че с плащането на вноски в периода 17.05.2016г. до 7.11.2018г. ответникът е
признал договорната си обвързаност с банката.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло
задълженията си по договора с предаването на сумите по кредита в полза на
ответника, с което за последния, като насрещна договаряща страна е
5
възникнало задължението да върне цялата заемна сума, заедно с уговорената
договорна /възнаградителна лихва/ на съответните дати след транзакциите.
По отношение предмета на този договор, с оглед оспорванията,
направени от особения представител, следва да се отбележи, че се касае за
кредит - овърдрафт, при който на кредитополучателя е предоставено
ползването на заемна сума с определен максимален размер - кредитен лимит,
който става дължим в неговата цялост на уговерения падеж на договора и при
който е възможно многократно ползване на суми по отпуснатия овърдрафт,
водещо до намаляване на разполагаемия кредитен лимит със стойността на
транзакцията, както и многократно подновяване на догова , като банката не е
подновила договора след 27.06.2019г. В случая не става въпрос за предсрочна
изискуемост , а за изпратена покана за доброволно изпълнение след като
сокът на договора е изтекъл и не е подновен автоматично.
Следователно, към момента на сезиране на съда вземанията на
ищцовото дружество по процесния договор са станали изискуеми .
При определяне конкретния размер на вземанията, съдът съобрази
изводите на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза с
отразените в същата данни за размера на платените от ответника суми и
останалите непогасени такива , като същите съвпадат изцяло със завеното по
ч.гр.д.66/2021г. на СвРС.
С оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 , вр. чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан , поради което следва да се
уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер на 120,81лева, от
които 60,81лева –ДТ и 60,00лева –юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 1092,21 лв., от
които 60,81лева –ДТ, 250,00лева-депозит за вещо лице, 250,00лева- депозит
за особен представител и 531,40лева –адвокатско възнаграждение.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 25.01.2021 г. (датата на
6
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза на от "У."
АД с ЕИК ********, гр.София, район Възраждане, площад "******" №7,
представлявано от Т.А.П. и Д.В. съществува вземане против С. АЛ. Й. с ЕГН
**********, с настоящ адрес *********************** за сумата 2000,00
лева (две хиляди лева 00 стотинки)- главница, 196,64 лева (сто деветдесет и
шест лева и 64 стотинки)-неразрешен овърдрафт, 771,80 лева- обезщетение за
забава за периода от 27.06.2019г. до 24.01.2021г.,72,00лева-разходи по
уведомявнане, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.01.2021г. до изплащане на вземането, съгласно Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 29/27.01.2021 г. по ч.гр.д. № 66/2021 г. на
Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА С. АЛ. Й. с ЕГН ************, с настоящ адрес
********************* да заплати на "У." АД с ЕИК ********, гр.София,
район Възраждане, площад "******" №7 сумата 120,81лева , представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 1092,21 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7