Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми ноември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 8165 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за задължително
застраховане в проектирането и строителството вр. с чл.193, ал.1 и с чл.249,
т.3 от КЗ/отм/ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищците етажни собственици в Етажна собственост гр. София,
ул. „*******представлявани от И.И.П.поддържат твърдение, че в качеството на
индивидуални собственици на обособени обекти в сградата на адрес ул. „*******в
гр. София, притежавали в режим на етажна собственост и намиращия се в
сутеренната част на сградата подземен гараж с паркоместа. Сградата била
построена от „А.“ ЕООД и въведена в експлоатация на 11.07.2011г. с
Удостоверение № 648 на Дирекция „Контрол по строителството“ на Столична община.
Поради некачествено изпълнение на скрити хидроизалационни СМР по време на
строителството на обекта, след датата на въвеждане на сградата в експлоатация -
в помещенията на подземния гараж се появили множество дефекти: теч на вода от
тавана и стените, които довели до съществено влошаване на мазилката по стените
пода и тавана и до невъзможност за употреба на помещението п предназначение.
Ищците твърдят, че строителят на сградата и гаража „А.“ ЕООД не е осъществил
СМР съобразно нормативно установените изисквания за качество, не е избрал и
използвал качествени материали и технологии с което е допуснал нарушения на
изискванията на чл. 163 от ЗУТ. С писмо от 19.07.2012г. строителят „А.“
ЕООД бил уведомен за появилите се течове,
но не предприел действия за отстраняването им и не дал информация относно
задължителната застраховка „професионална отговорност“, която нормативно бил
задължен да сключи. Тъй като установили със съдействието на КФН, че гаранционната
отговорност на строителя „А.“ ЕООД била застрахована от ответното дружество З.
„А.“ АД, етажните собственици считали, че са легитимирани да претендират
изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 171 от ЗУТ от това
дружество. Така, още на 29.07.2013г., чрез управителя на етажната собственост, етажните собственици предявили пред ответното
дружество З. „А.“ АД писмена претенция за изплащане на обезщетение за
имуществените вреди, изразяващи се в общия размер на необходимия
възстановителен ремонт на помещението. Тъй като ответникът не извършил
дължимото плащане на застрахователно обезщетение в размер от 58 000 лева -
считано от 14.08.2013г. той изпаднал в забава. Ето защо и за периода от
14.08.2013г. ответникът започнал да дължи на ищците и мораторна лихва върху
претендираната сума на застрахователното обезщетение. Размерът на мораторната
лихва към 01.07.2016г. (дата на предявяване на иска) възлизал на 2 000
лева. При изложените фактически твърдения, ищците претендират за осъждане на
ответника, в качеството на застраховател на гаранционната отговорност на
строителя „А.“ ЕООД - да им изплати общо (в качеството им на собственици на
обект в режим на неделима етажна собственост) сумата от 58 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за вредите по описания обект и
сумата от 2 000 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата на
претендираното обезщетение, изчислена за периода от 14.08.2013г. до
01.07.2016г. и законната лихва, считяно от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса, ищците претендират
за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника З. „А.“ АД.
Ответникът не оспорва твърдението за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка в проектирането и строителството, по
силата на която е приел да застрахова отговорността на строителя на сградата –
дружеството „А.“ ЕООД, но оспорва предявения иск по основание и по размер.
Ответникът оспорва допустимостта на иска, поради неустановената според него
надлежна процесуална легитимация на ищците, в качеството на етажни собственици
и съобразно особените изисквания на ЗУЕС за процесуалното им представителство.
При условията на евентуалност, ответникът оспорва собствената си надлежна
материална легитимация, тъй като поддържа твърдението, че застрахователното
правоотношение не покрива събития от
типа на описаното в исковата молба събитие, както и че претенцията е предявена
извън срока на действие на застрахователния договор т.е. несвоевременно. Отделно
от това, ответникът отрича дефинитивно твърдението да е настъпвал покрит
застрахователен риск, по смисъла на застрахователния договор. При това, без да
отрича твърдението в исковата молба за увреденото състояние на на общите части
на процесната сграда, оспорва твърдяното основание за възникване на отговорност
за строителя „А.“ ЕООД и по този начин- собствената
си материална легитимация, като поддържа, че повредите не се намирали в пряка
причинно- следствена връзка с действията или бездействията на строителя на
сградата, а произтичали от действията на трето лице, реализирало строежа на
съседна сграда. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представените с
исковата молба и приети като доказателство без оспорване от страните Нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, на нотариус М.
Кадънкова, Нотариален акт № 33, том І, рег. № 522, нот. Дело № 32/2012г. на
нотариус Й. Литовски, Нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 4567, дело №
140/2009г. на нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт № 133, том ІІ, рег. № 6047,
дело № 289/2013г. на нотариус И. Дахтеров, Нотариален акт № 12, том ІІ, рег. №
3560, дело № 158/2010г. на нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт № 166, том І,
рег. № 3364, дело № 108/2015г. на нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт № 160,
том І, рег. № 3582, дело № 101/2009г. на нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт
№ 009, том ІІІ, рег. № 10206, дело № 380/2011г. на нотариус Цв. Симеонова,
Нотариален акт № 033, том ІІІ, рег. № 10606, дело № 402/2011г. на нотариус Цв.
Симеонова, Нотариален акт № 171, том І, рег. № 4064, дело № 135/2012г. на
нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт № 34, том І, рег. № 833, дело № 21/2009г.
на нотариус М. Кадънкова, Нотариален акт № 41, том ІІІ, рег. № 3524, дело №
347/2011г. на нотариус А. Любенова и Нотариален акт № 156, том І, рег. № 4104,
дело № 101/2015г. на нотариус Д. Желязков, установяват неоспореното от
ответника твърдение на ищците, че в качеството на индивидуални собственици на
обособени обекти в сградата на на адрес ул. „*******в
гр. София - те
притежават в режим на етажна собственост и помещение, отредено от архитектурния
проект на сградата за подземен гараж с очертани в него паркоместа.
Твърдението на ищците, че процесната сградата е била построена именно от
третото за настоящия процес лице - „А.“ ЕООД, а също и твърдението, че тази
сграда е била въведена в експлоатация именно на 11.07.2011г. се установяват
посредством приетия като доказателство Договор за строителство от 22.07.2008г.,
както и посредством приетото като доказателство Удостоверение №
648/11.07.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж, което е издадено от
Дирекция „Контрол по строителството“ на Столична община.
Посредством съдържанието на строителната документация /на лист 50-74 и стр.
272-331 от делото/, както и чрез приетото като доказателство Удостоверение от
23.10.2017г. изд. от Район „Лозенец“ при Столична община /на стр. 235 от
делото/ се установява естеството и разпределението на обектите в сградата,
намираща се на адрес ул. „*******, в гр. София и по- конкретно: релевантния за настоящия
процес въпрос, относно наличието на подземен гараж с 11 броя паркоместа, склад
и помещение за абонтна станция, които се намират на сутеренния етаж на
сградата, на кота І 2, 85м. Споменатите документи са приети като доказателство
по делото, след като са били представени още с исковата молба и без оспорване от страна на ответника.
Като доказателства по делото са представени също Служебна бележка на
Столична община - Район „Лозенец“ относно регистриран управител на етажна
собственост в сградата, намираща се на адрес ул. „*******, в
гр. София, както и Протокол /извлечение/ от проведено на 11.04.2016г. Общо
събрание на на етажна собственост в сградата, намираща се на адрес ул. „*******,
в гр. София, с решение за упълномощаване на И.И.П.да предяви иск срещу привлечения
като ответник в настоящия процес З. „А.“ АД по задължителна застраховка
„професионална отговорност“ по чл.171 от ЗУТ срещу „А.“ ЕООД.
Съдържанието
на прието като доказателство писмено уведомление „телепоща“ с изх.№ 60 на
пощенския оператор, подадено лично
от И.П./в качеството му на собственик на обособен обект в сградата/ установява
отправеното от него /в лично качество/ искане, адресирано до третото за
настоящия процес лице - „А.“ ЕООД да получи информация на наличието на
задължителна застраховка по чл.171 от ЗУТ, сключена от „А.“ ЕООД, в качеството
му на строител на процесната сграда.
Съдържанието
на прието като доказателство писмено уведомление „молба“ с вх.№
2054/29.07.2013г. на З. „А.“ АД, подадено лично
от И.П./в качеството му на собственик на обособен обект в сградата/ установява
отправеното от него в лично качество
искане, което е адресирано до ответника - З. „А.“ АД - да получи
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка по чл. 171 от ЗУТ,
сключена от „А.“ ЕООД, в качеството му на строител на процесната сграда.
Като
доказателство по делото са приети Застрахователна полица № 119021317С000328 и
Застрахователна полица № 129021317С003241, които са издадени от З. „А.“ АД и
чието съдържание обактивира сключения договор за застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, между
застрахователя и „А.“ ЕООД, в качеството му на строител. Уговорено е покритие
по т.нар. „Клауза А- за всички обекти по чл.171 от ЗУТ“. Установява се, че
двете застрахователни полици покриват отговорността на застрахованото лице за
периода от 12 месеца всяка т.е. съответно за периодите от 10.02.2011г. до
09.02.2012г. и от 10.02.2012г. до 09.02.2013г. Предвидено е изрично
ретроактивно действие на застрахователните полици, за период от пет години
преди сключването на всяка т.е. за периода от 2006г. /датата на ретроактивно
покритие на хронологически първата по време застрахователна полица/.
Като доказателства по делото са приети и Общи условия на застрахователния
договор за застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“, за които няма спор че са относими съм
процесните застрахователни полици и чието съдържание регламентира
застрахователното покритие, общите изключения, процедурата и легитимираните да
получат застрахователно обезщетение лица.
Приобщеното към настоящото дело ч.гр.д. № 30267/2014г. по описа на 41 с-в
при СРС установява процесуалните действия по осъщественото производство по
обезпечение на доказателства, по искане на И.П./в качеството му на собственик
на обособен обект в сградата на адрес ул. „*******, в
гр. София /. Приетото в рамките на производството по чл. 208 от ГПК заключение
на съдебно техническа експертиза установява твърдението, че към момента на
извършения оглед от вещото лице т.е. към
17.06.2014г., в помещението на сутерена на сградата- външна източна стена и
под на помещението, където са обособени паркоместа е констатирано следи от
течове.
Същото обстоятелство, относно наличието на течове по тавана и стените на
сутеренното помещение се установява и от показанията на разпитания в настоящия
процес свидетел Мария Александрова Златарова, чиито показания съдът кредитира,
отчитайки родствената й връзка с един от етажните собственици, тъй като приема
съобщените от свидетелката факти за обективни и показанията- за правдиви и
добросъвестно дадени.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно
техническа експертиза /основна и допълнителна/, изготвена от вещите лица инж. Д.М.,
инж. Я.Т. и инж. Е.И. мотивира следните изводи, относно
подлежащите на установяване факти:
Относно
задачата - да бъдат описани поотделно всички
строителни недостатъци и причинени вреди в подземното ниво на сградата - на
калканната стена, на тавана над вътрешния двор на сградата и на настилката,
както и всички други течове, при извършеният оглед на място, СТЕ установява
следните строителни недостатъци и щети: Цялата източната калканна стена на
подземното ниво, в което е разположен подземния гараж на жилищната сграда е с подкожушена,
ронеща се и паднала мазилка. По стената видимо се установява
наличие мухъл, както и следи от течове и влага. Налице са следи от
течове по цялата дължина на фугата между плочата на сградата на кота ± 0,00 м. и таванската плоча на подземния гараж, изграден във
вътрешния двор на сградата. Подкожушена, мухлясала варова
мазилка, шпакловка и латексова боя е установена при извършения от вещите лица оглед и по двата трегера на плочите по
цялата дължина на фугата.
По пода на подземното ниво се наблюдава повсеместно ронене на
положената армирана циментова замазка, като на места са се разкрили
армировъчните заварени мрежи, които са ръждясали от влагата.
Относно задачата за установяване на
причините за вредите, описани в исковата молба и преценка на
възможността щетите
да бъдат констатирани към момента на подписване на Акт обр. 15 и въвеждане на сградата в експлоатация, експертизата счита, че
вредите са причинени от течове, които се дължат на липса на хидроизолация или
некачествено положена хидроизолация по външната източна стена.
Експертите мотивират категоричен извод, че е налице некачествено положена
хидроизолация в участъка на фугата между основната сграда и покривната плоча на
подземния гараж /под двора/. Изронването на циментовата
замазка по пода на сутернното ниво се дължи на некачественото й изпълнение
(полагане на постна, прегоряла замазка, недобро полиране (гланциране), както и
появата на влага в сутерена, вследствие на установените при извършения оглед
следи от течове в подземното ниво на сградата. Като
отчита вида и характера на констатираните щети в подземния етаж от процесната
сграда, СТЕ счита, че същите към датата на подписване на Акт обр. 15 и към датата на въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, не
биха могли да бъдат констатирани и установени при пряк оглед, а са
представлявали скрити дефекти.
Обсъждайки поставените задачи, експертите насочват
вниманието към обстоятелството, че предоставения към материалите по
делото одобрен на 10.05.2008 г. от Район „Лозенец“ на
Столична община, чертеж: „План основи, който е част от инвестиционния проект,
по който се е извършило изграждането на жилищната сграда“, в раздел „Забележки“
/т. 10/ е посочено: че до кота ±0,00м
основите и сутеренните стени трябва да бъдат хидроизолирани. При извършената
от СТЕ проверка в Столична община- Направление „Архитектура и
градоустройство“, Отдел „Контрол в инвестиционното
проектиране, координация в строителството“ към
съхраняваните в архива на отдела, документи свързани с въвеждане в експлоатация
на жилищната сграда са налични общо 11 бр. Актове
за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, които формално
удостоверяват, че са постигнати изискванията на проекта. В проверения от вещите
лица Акт обр. 12 от 22.10.2009 г., който
е подписан от управителя на „А.“ ЕООД (строител на
сградата), както и от надзорника по част „Архитектура“ и управителя на
Строителния надзор „БЕК“ ЕООД е формално установено и документирано
извършването на хидроизолация с площ 819 кв.м, по основите и сутеренните стени,
както и над стоманобетоновата конструкцията на покрива на подземния гараж,
който е извън очертанията на сградата /вътрешния двор/. Но
доколкото полагането на хидроизолация в калканната стена на сградата и тавана
на подземното ниво, представлява скрит вид работа - експертизата не може да се
произнесе по въпроса дали е налице фактически положена хидроизолация, без
пълно разкриване на строителните
елементи.
Според заключението на експертите, приложения
към материалите по делото и одобрен на 10.05.2008 г. чертеж № 10/14: вертикален
разрез „А-А“, обосновава извод, че над стоманобетоновата конструкцията на
покрива на подземния гараж, който е извън очертанията на сградата /вътрешния
двор/ е следвало да бъдат положени полиетилиеново фолио, топлоизолация и след това
- 2 пласта бетон за наклон, армирана циментова замазка 40 мм и тротоарни плочи.
В
посочените материали обаче, липсват данни за
полагане хидроизолация, а при извършения оглед се установи, че вместо
предвидените по проект тротоарни плочи 40 мм е извършено затревяване на
по-голяма част на дворното пространство.
При извършения оглед на място, експертизата не установява наличие на течове по тавана на сутерена
- в частта му под вътрешния двор, а само в участъка по дължината на
конструктивната фуга между сградата и подземния етаж под вътрешния двор. Назначените от съда вещи лица в състава на експертизата са
категорични в извода си, че течовете през фугата се дължат на некачествено
изпълнение на детайл, предвиден с одобрения архитектурен проект за изпълнение
на пластовете и настилката във вътрешния двор на сградата. Експертите
посочват, че не могат да формират категорично становище, дали въпреки допуснатата техническа грешка
в проекта, хидроизолация е изпълнена, понеже се касае за скрит тип СМР, а огледът
на повърхността установява само, че вместо направата на настилка от тротоарни
плочи във вътрешния двор на сградата, както е предвидено с одобрения проект за
същата, на място е изпълнено затревяване, както и е изпълнена ивица с широчина
80 см. от насипан трошен чакъл пред задната фасада на
сградата.
Според мнението на експертите, наличието на
установените течове не обосновава категоричен извод, че не е изпълнена
хидроизолация, а е достатъчно основание да се приеме, че ако хидроизолация е
изпълнена, същата е положена некачествено.
По
делото няма приложени писмени документи, от които да е видно дали са били
отстранявани щетите от теч, предмет на гр.д. №
30276/2014 г. на СРС -47 с-в. Независимо от това,
експертизата счита, че ако не са били отстранени причините за констатирания
теч, това би довело до увеличаване на щетите.
В
Таблица № 1 по т.9 от заключението е извършено остойностяване на необходимите
конкретни видове строително-монтажни работи, за отстраняване на щетите,
констатирани в подземния етаж на процесната сграда, както и на необходимите СМР
за отстраняване на причините, по средни пазарни цени към настоящия момент като
остойностяването е извършено на база на извършените на място подробни
измервания. Общата стойност на необходимите видове и обем на строително-монтажни
работи за отстраняване на щетите и
на причините за същите, възлиза на 19 626,
11 лева без ДДС и респ. изчислено на 23 039, 35 лв. /двадесет и три
хиляди и тридесет и девет лева и 35 стотинки/ с включен в сумата ДДС.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, се основава
на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в
проектирането и строителството вр. с чл.193, ал.1 и с чл.249, т.3 от КЗ /отм/ - ответникът, в
качеството му на застраховател на
професионалната отговорност на „А.“ ЕООД, в качеството
му на строител на процесната сграда дължи да изплати застрахователно
обезщетение на етажните собственици на сградата.
С оглед релевираните от ответната страна в процеса доводи срещу
допустимостта на иска и надлежната процесуална легитимация на страните в
процеса, съдът е длъжен да обсъди преди всичко някои въпроси с преюдициално
значение, в посочения по- горе правен аспект. При обсъждането на тези въпроси,
настоящият състав на съда се ръководи от възприетите становища по идентични
казуси в практиката на ВКС на РБ.
Предявените искове са
процесуално допустими, предявени от името на етажните собственици чрез
управителя на ЕС, който е бил надлежно упълномощен да предяви такъв иск от
тяхно име. Няма спор между страните, че
сутеренното помещение, в което са разположени паркоместата и до което
се касае предявения иск преставлява елемент от общите части
на сградата и това е видно и от приетата строително техническа
документация. В
константната си практика и ВКС на РБ приема категорично, че за преценката, дали
искът е във връзка с общи части на етажна собственост, не се изхожда от
наличието на представителната власт на управителя, да представлява етажните
собственици по договора, от който са възникнали претендираните от тях права във
връзка с общите части на етажната собственост.
За допустимостта на процеса е необходимо наличие на
процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното
правоотношение съдът се произнася със съдебното решение, а процесуалната
легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за
това кои са страните по спорното материално правоотношение (виж. напр.
Решение № 61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО). Ако лицето, подало
исковата молба твърди, че е носител на спорното материално право и нему се
дължи изпълнение, а в хода на делото се установи, че е само представител
на
надлежната страна по материалното правоотношение – то няма
нередовност на исковата молба а предявеният иск би бил допустим,
но неоснователен, поради липса на активна материалноправна
легитимация.
Когато исковата молба е подадена чрез представител - по
закон или пълномощие, както в конкретния случай, трябва да бъдат представени доказателства, удостоверяващи
представителната власт на лицето. По
искове на собствениците в етажната собственост, предявени във връзка с общите
части на сградата, те се представляват в съдебния процес от управителя, избран
по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС
и упълномощен да ги представлява пред съда, като за целта е необходим протокол
от проведено Общо събрание на
етажната собственост, легитимиращо решение на етажните собственици за
възлагането на процесуално представителство на етажните съсобственици в съдебен
процес. Във всички тези случаи, надлежни страни по
материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги
действат от тяхно име и за тяхна сметка. В заключение,
упълномощеният управител на ЕС може да представлява етажните собственици по
дела във връзка с общите части на етажната собственост и в изпълнение на
решение на общото събрание или в изпълнение на задължения по ЗУЕС, а постановеното
решение поражда присъщите си правни последици спрямо етажните собственици.
(виж в тази насока напр. Определение № 508 от
16.07.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 2791/2015 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС)
Следователно, в заключение на изложените аргументи, възраженията
на ответника срещу процесуалната допустимост на иска, произтичащи от твърдение
за ненадлежно процесуално представителство на етажните собственици, са
неоснователни. В конкретния случай, съдът изиска да се
посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици, от чието име е
подадена исковата молба, само за да бъдат достатъчно индивидуализирани
етажните собственици към момента на предявяването на иска, вкл. и с оглед проверка на надлежната
процесуална представителна власт, но при това споделя категорично становище, че искът е допустим.
За преценка на основателността на претенциите с които е
сезиран, съдът съобрази събраните доказателства, за да достигне до следващите
изводи.
По основателността на
претенциите за застрахователно обезщетение;
По силата на действащия към релевантния за спора момент
чл.
249, т. 3 КЗ (отм.) професионалната отговорност на лицата извършващи дейност в
строителството, които са изчерпателно посочени от законодателя е обект на задължително застраховане
уредено в чл. 171 ЗУТ. Условията и редът за сключване на задължителната застраховка, съгласно законовата делегация на чл. 171, ал. 2 ЗУТ, са уредени в Наредба за
условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството,
приета с ПМС № 38/24.02.2004 г. (НУРЗЗПС). В разглежданата хипотеза на този вид задължително застраховане, застраховката покрива
вредите настъпили в правната сфера на различни от застрахования участници в
строителството и/или на трети лица, резултат от неправомерни действия или
бездействия, осъществени при или по повод изграждането на конкретен строителен
обект. 3а разлика от КЗ (отм.) в действащия Кодекс за застраховането, в сила от
16.01.2016г., законодателят в чл. 469
КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка
"професионална отговорност" - настъпване на вредоносния резултат, за
който застрахованият е отговорен.
В резултат от анализа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства - съдът намира за установени всички предвидени от
закона предпоставки за възникването на задължение на ответника - в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „професионална отговорност в проектирането и
строителството“ да изплати застрахователно обезщетение на ищците – етажни
собственици в процесната сграда, построена от „А.“ ЕООД.
Фактът на
ключването на застрахователния договор, твърдението, че привлеченото като
ответник в настоящия процес дружество З. „А.“ АД е застраховало отговорността на
строителя на процесната сграда – третото неучастващо в настоящия
процес лице- дружеството „А.“ ЕООД, бе установено без съмнение посредством
приетите в рамките на настоящия процес писмени доказателства- застрахователни
полици. Характерът на застрахователното покритие и задълженията на страните в
застрахователното правоотношение по застраховка на отговорност на строителя бе
установено посредством съдържанието на приетите като доказателства Общи
условия, чието съдържание бе обсъдено по- горе в настоящото решение.
Застрахователното покритие, осигурено от двете застрахователни полици е
ретроактивно, а от съдържанието на полиците се установява, че обхваща всички
обекти на строителя, вкл. и процесната сграда.
Фактическото
събитие – проявата на процесните строителни дефекти- течове в сутеренното
помещение, което представлява обща част на сградата и според заключението на съдебно- техническата експертиза е довело до
проява на имуществени вреди, без съмнение се е проявило в рамките на
периода на застрахователно покритие. Това е така, защото
течът се е появил след въвеждането на сградата в
експлоатация на 11.07.2011г., а застраховките по чл. 171, ал.1
от ЗУТ се сключват за срок една година и покриват
отговорността на застрахования, за неправомерни
действия или бездействия, при или по повод изпълнение на неговите
задължения, извършени в срока на договора за строителство; както и за неправомерни действия или бездействия на застрахования
при или по повод изпълнение на неговите задължения, извършени в периода от
ретроактивната дата до сключването на договора.
Възприетото
законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на
задължителната застраховка "професионалната
отговорност" позволяват да се приеме, че докато вредата
не е настъпила, т.е. не се е проявила - не е
осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва
да е реализирано и застрахователното събитие. Както законът, така и общите условия на този тип
застраховка регламентират задължението на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение само по писмени претенции, предявени в срока на
действие на застрахователния договор. В тази връзка, ще
трябва да се обсъди едно от основните възражение на ответника в процеса.
Настоящия състав на съда не възприема вече споменатия
довод на ответника, че ищците – етажни собственици не били
предявили писмено претенцията си в срока на действие на настрахователния
договор. За да възприеме този извод, съдът съобрази
най- новата практика на ВКС на РБ по същата материя (Решение
№ 355 от 19.03.2019г. по т.д. № 855/2018г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), според
която съдържанието на термина "писмено предявяване на претенцията" за
обезщетение срещу застрахователяпо см. на чл. 172, ал. 1 ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за задължителното
застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.04 г.
(ДВ бр. 17/2004 г.) няма значението, което му придава принципът
(claim-made-basis), ползван в някои правни системи,
определящи застрахователното събитие при застраховка
"професионална отговорност" (основно в морското застрахователно
право). Според становището на ВКС на РБ, моментът на "писмено
предявяване на претенцията" в системата на действащото българско право не е меродавен,
нито за отговорността на застрахователя, нито за момента на проявление на
вредата, която последна определя и приложимия застрахователен договор по
застраховка срещу риска "Професионална отговорност".
Неоснователен е и доводът
на ответника, относно липсата на пряка причинно- следствена връзка между
осъществената в рамките на строителството на сградата дейност на строителя „А.“
ЕООД при изграждане на процесното сутеренно помещение и проявата на вредоносния
резултат – описаните от съдебно техническата експертиза течове. Експертното
заключение, което вече бе обсъдено в настоящото решение, и което съдът
кредитира изцяло, мотивира категоричен извод, че необходимата за ангажиране на
отговорността на строителя пряка причинно –следствена връзка между извършените
от него СМР и настъпилите вреди в общите части на процесната сграда е налице.
Доколкото и вредите в сутеренното помещение са налице
(описани са от експертизата, чието заключение не бе оспорено), а проявата им
може да бъде свързана единствено с количеството и качеството на извършените от
строителя „А.“ ЕООД строително- монтажни работи, то са налице всички
предпоставки за възникване на задължението на застрахователя З. „А.“ АД да
заплати застрахователно обезщетение на третите ползващи се лица, които са
етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******.
Внимателният
анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени
средства мотивират извода за естеството и характера на имуществените вреди,
както и на техния обем.
Съдът кредитира
изводите на експертизата, като приема, че стойността на вредите е в размер на
сумата от 19 626, 11 лева, без включен ДДС. Следователно, размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, което ответникът дължи да заплати на
ищците възлиза на 19 626, 11 лева.
Няма никакво основание в размера на обезщетението да бъде включен добавения
върху него данък добавена стойност /ДДС/ - тъй като няма нормативно правило,
изискващо подобно аритметично действие на начисляване на 20% косвен данък върху
дължимото застрахователно обезщетение. От друга страна няма и основание за
презумпция, че бъдещите СМР по отстраняване на вредите ще бъдат извършени
непременно от регистрирано по ДДС лице, което евентуално би могло да начисли
този косвен данък върху възнаграждението, което би изискало и получило за
отстраняването на вредите от етажните собственици. Застрахователният договор
предвижда задължение за покриване на стойността на действително причинените
вреди, но не предвижда начисляване на ДДС.
При това, съдът
счита, че изводите на допълнителното заключение на приетата без оспорване
съдебно- техническа експертиза са напълно неотносими към предмета на спора,
защото са насочени към остойностяването на онези видове СМР, за които може да се предположи, че не са
били извършени в пълен обем съгласно съобразения с проекта на сградата
договор за строителство. С други думи, допълнителното заключение не
остойностява не настъпили вреди (каквато е целта на основното експертно
заключение), а предназначението на застраховката „Професионална отговорност“ е
за покриване на разходите за отстраняване
на вредите. Ако инвеститорът в една сграда желае да бъде компенсиран от
строителя за непълното (като обем) или неточно (като качество) изпълнение на
договора за строителство, респективно да претендира реализирането на изпълнение
за сметка на длъжника, той разполага с други правни механизми за постигане на
своята цел, които се намират извън предмета на процесната застраховка на
професионална отговорност, защото в този случай претенцията му би била на
договорно основание, което не е обхванато от застрахователното покритие (виж в
см. и т.6.2. от Общите условия на застрахователния договор).
В заключение на
изложените изводи – съдът намира, че претенцията на етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******, към З. „А.“
АД за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в общите
части на сутеренното помещение на сградата следва да бъде отхвърлен в частта за
разликата над посочената сума от 19 626,
11 лева и до пълния претендиран размер от 58 000 лева.
При този изход
на спора относно претендираното главно вземане, съдът дължи произнасяне по
претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва;
Претенцията,
която съдът квалифицира правно на основание чл. 86 от ЗЗД, се основава на твърдението, че ответникът –
застраховател бил изпаднал в забава за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение, за периода от 14.08.2013г. т.е. след изтичане на 15 дни, считано
от 29.07.2013г. когато според твърдението в исковата молба, етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******били
предявили писмена претенция пред застрахователя, до 01.07.2016г., когато е заведена исковата
молба. Размерът на претенцията за присъждане на лихва е в размер на 2000 лева.
Съобразявайки установените в хода на процеса юридически факти, съдът намира
за неустановено твърдението, че
етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******били предявили
писмена претенция пред застрахователя на 29.07.2013г. В действителност, такава претенция е
предявил само един от тях – И.И.П., а
самото съдържание на молбата недвусмислено сочи, че адресантът е действал в
качеството си на собственик на индивидуален обект в сградата, а не в качеството на домоуправител.
Следователно, претенцията не е подадена нито от името на етажните собственици,
нито от лице, което се е легитимирало като надлежно овластено от етажните
собственици да действа при предявяване на претенцията пред застрахователя от
тяхно име и в техен интерес. При този
извод, съдът не би могъл да приеме, че ответникът – застраховател е изпаднал в
забава по отношение задължението си да изплати застрахователно
обезщетение на етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******, както се
твърди в исковата молба, нито че дължи лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 14.08.2013г. до предявяването на иска
на 01.07.2016г.
Ответникът
обаче следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от предявяването на
иска на 01.07.2016г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски;
Ищците са
претендирали, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получат от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска. Те са представили списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, а от съдържанието на този документ се
установява, че разноските възлизат общо на 8 900 лева, включително и
възнаграждението за процесуално представителство. Следователно, съразмерно с
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата от 2 910 лева.
Ответното
дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.8 от ГПК. В
случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска и представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК възлиза общо на 811 лева, тъй като
включва разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и разноски за
събиране на доказателства.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, ул „*******, да заплати на етажните
собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******, представлявани от
Председател на ЕС И.И.П.с ЕГН **********, със съдебен
адресат – адв. Т.П.,***, на основание чл. 18, ал. 1 от
Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството вр. с чл.193, ал.1 и с чл.249, т.3 от КЗ /отм/ – сумата от 19 626, 11 лева (деветнадесет
хиляди шестстотин двадесет и шест лева и единадесет ст.), представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, представляващи
течове и повреди в общите части – сутерен на сградата, намираща се в гр. София, на ул. „*******, произтичащи от професионалната отговорност на строителя „А.“
ЕООД с ЕИК *******, заедно
със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на
вредите на 01.07.2016г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля иска за изплащане на
застрахователно обезщетение в частта, за разликата над размера
на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 58 000
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул. „*******,
представлявани от Председател на ЕС И.И.П.с ЕГН **********, със съдебен
адресат – адв. Т.П.,***, срещу „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД с ЕИК *******и адрес - гр. София, ул „******* иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД – за сумата от 2000 лева, представляваща
мораторна лихва върху застрахователно обезщетение в размер на 58 000 лева,
изчислена за периода от 14.08.2013г. до предявяването на иска на 01.07.2016г.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, да заплати на
етажните собственици в Етажна собственост гр. София, ул.
„*******, представлявани от Председател на ЕС И.И.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от
2910 лева (две хиляди деветстотин и десет лева), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА етажните собственици в
Етажна собственост гр. София, ул. „*******, представлявани от Председател на ЕС
И.И.П., да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД, на основание чл.
78, ал.3 и от ГПК - сумата от 811
лева (осемстотин и единадесет лева) представляваща съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: