Решение № 31/21.06.2023 г. по АНД № 61/2023
Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „……“ ООД с ЕИК ….. чрез управителя му Г. Ю. против
Наказателно постановление № 36-0000986/12.01.2023 г., издадено от и.д. директор РД „АА“
- Пловдив, с което на основание чл.96б, ал.4 от Закона за автомобилните превози му е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление,
поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от управителя Г.Ю., който поддържа
жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като излага доводи
в подкрепа на това и претендира разноски.
Въззиваемата страна – И. Д. Директора на РД „АА“ – Пловдив, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, изразява становище, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.08.2022 г. около 09,00 часа св.А. К. и Р. С. – полицейски служители в РУ – Ч.
получили сигнал от ОДЧ при РУ-Ч. и били изпратени да извършат проверка на лек
автомобил, превозващ организирана група деца, за който имало информация, че не
притежава необходимите за това документи. Около 10,30 часа на път II – 86 при км.75.000 в
близост до разклона за с.З., полицейските служители установили лекият автомобил, който
бил марка „….“ с рег.№… .. При извършената проверка било установено, че автомобила е
собственост на „….“ ООД, а негов водач е Г. Ю.. В автомобила се возели седем деца. Водача
Г. Ю. представил свидетелство за управление на МПС и седем броя декларации от
родителите на децата, с които е дадено съгласие децата им да бъдат транспортирани. Г. Ю.
обяснил на полицаите, че пътуват от с.Х. до НАО връх Рожен. За извършената проверка
била съставена докладна записка, видно от която не било установено нарушение по ЗДвП,
но след това окомплектованата преписката била изпратена на РД „АА“ – гр.Пловдив за
вземане на отношение.
Във връзка с изпратените материали по преписка, органите на РД „АА“ – Пловдив
преценили, че се касаело за извършено нарушение по Закона за автомобилните превози и на
23.11.2022 год. била изпратена писмена покана до управителя на „….“ ООД с рег.№17-00-
54-264/4/23.11.2022 год. В нея се сочело, че представител на дружеството следва да се яви в
7-мо дневен срок от получаване на поканата в сградата на РД „АА“ – Пловдив за съставяне и
предявяване на акт за установяване на административно нарушение, която била получена
лично от управителя Г. Ю. на 01.12.2022 год.
На 08.12.2022 год. св.С. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. №327529 от
08.12.2022 год., за това, че на 17.08.2022 год. около 10,30 часа на път II – 86, е извършван
превоз за собствена сметка на деца с моторно превозно средство „…..“ от категория …, с
рег.№….., собственост на дружеството, като е извършил следното нарушение: допуснал е
извършването на превоз на деца (видно от 7 броя декларации за съгласие), с водача Г. Н. Ю.
по маршрут от с.Х. до НАО връх Рожен, без водача да отговаря на изискването да
притежава две години професионален опит. Водачът притежава свидетелство за управление
на МПС №*********/17.11.2022 год. за категория В, без да притежава категория D. Препис
1
от съставения АУАН е връчен на представител на дружеството, в който посочил, че има
възражения по акта. В законоустановения срок обаче не било направено възражение по реда
на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.96б, ал.4 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 000 /десет хиляди / лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство, както и от
писмените доказателства представени по делото, които съдът възприема и кредитира като
логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Въз основа на изложеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на НП като неизгодно за нея и следва
да бъде разгледана по същество.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал настоящият
съдебен състав намира, че на процесната дата е бил осъществен превоз на деца за собствена
сметка по смисъла на закона, за което на жалбоподателят му е вменено административно
нарушение, възведено в чл. 96б, ал.4 от ЗАвПр. Разпоредбата предвижда административно
наказателна отговорност за този, който допусне или разпореди извършването на
специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с водачи,
чиято възраст е по-малка от 25 години, или с водачи, които не отговарят на изискването за 2
години професионален опит. Видно от съдържанието на нормата, посочените изисквания
касаят водачи, които извършват превоз на деца и/или ученици, който съгласно §1, т.37 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр представлява превоз на предварително съставена
група от деца и/или ученици с най-малко един придружител, като група с повече от 10 деца
и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители. В конкретния казус
изхождайки от цитираните законови разпоредби и събрания доказателствен материал, съдът
приема, че на процесната дата е бил извършен превоз на деца, при който е имало
предварително съставена група от деца. Този извод се формира от представените по
административната преписка декларации, в които родителите на седемте превозваните деца
са декларирали своето съгласие децата им да бъдат транспортирани чрез транспорт,
организиран от конна база "….." с.Х., чиято дейност се извършва чрез дружеството
жалбоподател. В случая превоза е извършен от водача Г. Н. Ю., който е на възраст над …
години и макар да няма 2 години професионален опит, може да извърши превоза, доколкото
в цитираната по-горе разпоредба изискванията към водачите за този вид превози са
посочени алтернативно, т.е. или да бъдат на възраст не по-малка от 25 години или да
отговарят на изискването за 2 години професионален опит.
По тези съображения съдът намира, че АНО неправилно е ангажирал административно
наказателната отговорност на дружеството „….“ ООД, въпреки, че именно то се явява
субект на нарушението по чл. 96б, ал. 4 от ЗАвПр, до който извод се стига с оглед вида на
предвидената за нарушението санкция.
Наред с горното обаче, при извършената служебна проверка на АУАН и наказателното
постановление съдът намира, че при съставянето и издаването им са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до незаконосъобразност на
атакуваното постановление, поради което е налице самостоятелно основание за неговата
отмяна, по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че административно наказателното производство е
образувано на 08.12.2022 год. със съставяне на АУАН, което е извършено в нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, съгласно която административнонаказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Видно от събраните доказателства
по делото, извършеното нарушение е установено на 17.08.2022 год., като в същия ден е
2
установен и неговия извършител, при извършената проверка от органите на РУ – Ч.. Т.е. на
17.11.2022 год. е изтекъл тримесечния срок, в който АНО е следвало да състави акт за
установяване на нарушението при наличие на данни за допуснато нарушение и неговия
извършител. При ясното съдържание на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН и конкретно
установените по делото факти, следва да се приеме, че АНО неправилно е приложил закона,
тъй като АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок, което нарушение на
административнопроизводствените правила има за последица отмяна на издаденото
наказателно постановление, предвид незаконосъобразно поставеното начало на
административно наказателното производство.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.7, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП
липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. За място на извършване на
нарушението е посочено път II – 86, но не е конкретизирано точно в коя част от пътя и в кое
населено място то е извършено. Път II – 86 е основен републикански път, който свързва
гр.Асеновград с гр.Смолян и стига до гр.Рудозем и е с дължина над 100 километра,
разпростиращ се на територията на общините Асеновград, Чепеларе, Смолян и Рудозем.
Действително от събраните доказателства по делото се установява, че нарушението е
извършено на територията на община Чепеларе, но предвид санкционния характер на
производство, описанието на нарушението, времето и мястото на извършване не може да се
извлича по тълкувателен път от данните по преписката или от събраните пред съда
доказателства, а извеждането на обективните и субективните признаци на нарушението
следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението и основно дата и място на извършване на
нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуланите правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, то непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП
ограничава възможността на съда прецени дали същият е издаден от компетентен орган.
При наличието на посочените по-горе пороци на оспорения акт, жалбата се явява
основателна и съдът следва да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С
оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. Последния е
направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение като
по делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. От ответната страна е направено при
условията на евентуалност възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в случай
че претендираното възнаграждение надвишава минималния размер, определен в НМРАВ.
Предвид обстоятелството, че в чл.18, ал.2 от Наредбата /изм. с ДВ, бр. 88 в сила от
04.11.2022 г., доколкото ДПЗС е сключен на след 04.11.2022 год./ е посочено, че
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно наказателен характер, по които наложеното административното наказание
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. С оглед на това претендираното адвокатско възнаграждение в случая от
процесуалния представител на жалбоподателя е определено в минималния размер, поради
3
което направеното възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, а на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1300 лева.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000986/12.01.2023 год., издадено от и.д.
директор РД „АА“ - Пловдив, с което на „….“ ООД с ЕИК …., със седалище и адрес на
управление гр. П., п.к. …., р-н …., ул. … …“, № …, вх. .., ет. .., ап…., представлявано от
управителя Г. Н. Ю., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева, на основание чл.96б, ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Пловдив да заплати на
„…..“ ООД с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. …., р-н …., ул. …..“,
№ …, вх….., ет…., ап…., представлявано от Г. Н. Ю., сумата 1300 лева /хиляда и триста
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Смолян на касационните основания, предвидени в
НПК.
4