Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33/23.01.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм.д. № 569 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0370—000126/01.10.2018 г., издадена от началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП " временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца.“.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Предвид изложеното в жалбата и в писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се иска отмяна на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000126/01.10.2018 г., издадена от началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец. Претендира разноски в производството.
Ответникът - началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Монтана, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.10.2018 г., около 14.20 часа на път ІІІ-162 км 32+400, с посока на движение гр.Монтана, В*** Г*** П*** управлявал влекач „Д*** “ Ф*** .480 С 380, с рег. № ВТ 2440 КН, с максимално допустима маса 18000 кг, категория N3, собственост на фирма “Й. транс БГ“ ЕООД, с булстат *********, гр.В.Т*** , с прикачено полуремарке „Л*** 3 В 20“, с рег.№ РК 2477 ЕЕ, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена със знак В 18, в изпълнение на заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ. Извършеното нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, се установява с АУАН № 896458/01.10.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор при РУ Вършец, против В*** Г*** П*** /л.22 от делото/.
Във връзка със съставения АУАН началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000126 от 01.10.2018 г., с която на основание чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП, наложил по отношение на Й.В.Д. принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“ и отнемане на СРМПС № *********. Заповедта е връчена на Д. на 31.10.2018 г./л.7 от делото/
Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС част I № *********, влекач „Д*** “ Ф*** .480 С 380, с рег. № ВТ 2440 КН, е собственост на "Й. транс БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.Т*** , ул.Г*** С*** М*** , бл.* , ет.* , ап.* /л.56 от делото/. От данни в търговския регистър по БУЛСТАТ * фирмата се установява, че Й.В.Д. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Тази фактическа обстановка не е оспорена и е несъмнена, установена е въз основа на представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като от представената от ответника заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000126 от 01.10.2018 г., издадена от началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, е видно, че същата е връчена на оспорващия Д. на 31.10.2018 г. Жалбата е депозирана на 06.11.2018 г./л.13 от делото/. Правният интерес на жалбоподателя Д. произтича от това, че именно той е адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Принудителната административна мярка по чл. 171, т.2, б.Н ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, тежи върху жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 301з – 1411/07.06.2017 г. на директора на ОДМВР Монтана, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки по ЗДвП, между които е и началник РУ Вършец, който е и издател на оспорената заповед за ПАМ/л.24 и 25от делото/.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2,б.Н от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, принудителната административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство: на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца;“
В конкретния случай, видно от фактическото описание на основанието за издаване на ЗППАМ, административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба. В приложения АУАН деянието на водача на МПС е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. От събраните в производството писмени доказателства, цитираната и в АУАН и в ЗППАМ заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ, е посочено, че ремонтно – възстановителните работи следва да приключат на 28.09.2018 г. и движението да се нормализира „ не по-късно от 19.00 часа на 28.09.2018 г.“, не са събрани и представени доказателства за продължаване действието на представената и цитирана заповед на АПИ след 28.09.2018 г./л.27 от делото/. Предвид което неясно на какво основание на 01.10.2018 г. се твърди нарушение по чл.6, ал.1 ЗДвП „навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена със знак В 18, в изпълнение на заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ…“
Събраните и представени доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 6,т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, водачът не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.
Оспорената заповед обаче е издадена против Й.В.Д., който видно от доказателствата по делото не е собственик на влекач „Д*** “ Ф*** .480 С 380, с рег. № ВТ 2440 КН. Същият е собственост на „Й. транс БГ“ ЕООД, гр.В.Т*** , както правилно е посочено и в оспорената ЗППАМ, което юридическо лице е различно като правен субект от неговия собственик и управител. ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП се налага по отношение на собственика на ППС, с което е извършено административното нарушение, а в случая собственик на ППС е „Й. транс БГ“ ЕООД, а не на жалбоподателя Д., на който е наложена ПАМ. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст от закона има предвид отговорност за извършени административни нарушения, а не приложени принудителни административни мерки. Както бе посочено по-горе ЗППАМ представлява индивидуален административен акт, който има за цел да предотврати и преустанови административните нарушения, както и да предотврати и отстрани вредните последици от тях /чл. 22 от ЗАНН/, поради което не представлява акт, с който се налага административно наказание. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
В случая административният орган неправилно е определил адресата на волеизявлението си. Неправилната преценка за адресата на наложената мярка, представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Ето защо оспорената заповед се явява незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.
За пълнота следва да се посочи, че дори правилно да е определен адресата, в производството няма доказателства за извършеното нарушение, т.к. в оспорената ЗППАМ № 18-**********/01.10.2018 г.на началник РУ при ОДМВР Монтана, РУ Вършец, е посочена заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ, а видно от същата приложена по делото, тя е действала до 19.00 часа на 28.092018 г./л.27 от делото/, няма данни към 01.10.2018 г. да е продължена временната забрана за движение на товарни автомобили. Което също е основание за отмяна на оспорената заповед.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 510.97 лева, представляваща направените разноски за държавна такса 10.97 лева и адвокатско възнаграждение 500 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие/ л.6 и л.46 от делото/.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Й.В.Д. от гр.В.Т*** ,чрез пълномощника адв.Д.С., със съдебен адрес ***, офис 401, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0370—000126/01.10.2018 г., издадена от началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, с която на Й.В.Д., е наложена ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП " временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца.“
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана да заплати в полза на Й.В.Д. ***, разноски по делото за настоящата инстанция 510.97 лева/петстотин и десет лева и деветдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: