№ 14457
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110140538 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „............“ ООД с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът В. П. Д.
дължи на ищцовото дружество сумата 1200,00 лева –главница по договор за заем №575840
от 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 02.09.2022 г., сумата 184,05 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2021г. до
30.05.2022 г., сумата 73,58 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2022 г. до 01.08.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№48241/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.09.2021 г. е сключен договор за заем
№575840, въз основа на който ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на
ответника, в качеството му на кредитополучател сумата 1200,00 лева, която последният се е
съгласил да върне заедно с възнаграждение в размер на 224,10 лева на 2 вноски по 40,05
лева и 6 вноски по 224,00 лева. Поддържа, че договорът е сключен след подадена от страна
на ответника молба и съобразно разпоредбите на ЗПК. Пареметрите и условията на
сключения договор са описани в предоставения на заемателя Стандартен европейки
формуляр и Общи условия към договора, с които заемателят се е съгласил и приел. На
ответникът е предоставен и погасителен план, според който последната месечна вноска е
била с падеж 30.05.2022 г. Посочва, че към датата на депозиране на заявлението в съда
всички вземания са с настъпил падеж. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото, а и след това по делото не е постъпил отговор на
исковата молба. В депозираното възражение ответникът чрез своя процесуален представител
оспорва дължимостта на сумите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за заем с твърдяното
съдържание, предоставянето на сумата, наличието на постигната между страните
договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; размерът на претендираните суми за
1
главница и възнаградителна лихва, изпадането в забава на ответника. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителният факт на погасяване
на вземанията.
От представения договор за отпускане на потребителски кредит №575840/30.09.2021 се
установява, че кредиторът е поел задължение да отпусне сумата 1200 лева на
кредитополучателя чрез превод по банковата му сметка, а последният се е задължил да я
върне на 2 вноски по 40,05 лева и 6 вноски по 224,00 лева, платими съгласно падежните
дати на погасителния план към договора и включващи главница и лихва по кредита.
Отпусната сума по кредита е била предадена на ответника като с подписването на договора
кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получила в брой сумата 1200,00 лева.
Според чл. 4 от договора същият служи като разписка за получаване на заетата сума от
страна на заемополучателя. При тези факти и съобразявайки реалния характер на договора
за заем съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод
сключения договор за паричен заем чието съдържание се урежда от клаузите на
представения по делото договор за кредит. По силата на договора заемодателят е
предоставил на заемателя договорената парична сума, с което е изпълнил основното си
задължение, регламентирано в правната норма на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а за заемателя е
възникнало задължение да върне сумата ведно с договорената цена на финансовата услуга
(лихва).
Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва
служебно да следи валидността на включените в договора клаузи. Предвид това е
необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския
договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да
осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато
следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма.
Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.
о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящия случай видно от сключения договор за потребителски кредит
същественото му съдържание е индивидуално уговорено, включително и клаузата за
дължима възнаградителна лихва. Същата е определена във фиксиран за срока на договора
размер, поради което заемополучателят отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му.
Размерът на договорената лихва не е част от общите условия към договора, поради което и
кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието му при неговото
сключване, поради което съдът счита, че тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП.
2
Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички
вноски - договорът за кредит е с краен падеж 30л05л2022 г, заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано от ищеца на 02.09.2022 г. Ответникът не доказа погасяване на предоставената му
по кредита сума ведно с възнаградителната лихва, поради което претенциите на ищеца за
главница и договорна лихва се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
размер. Като законна последица следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Дължима се явява и начислената съобразно уговореното в договора лихва при забава в
плащанията, предвид липсата на плащане на падежа. Същата е била начислена за периода от
01.01.2022 г. до 01.08.2022 г. в съответствие с чл. 6 от договора, според който в случай на
забава на която и да е погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на задължението, поради
което тази претенция следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира такива и за двете производства като в съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 129,15 лева - за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 61,31 за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство по отношение на
предявената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. П. Д. ЕГН
********** с адрес: гр. ......... дължи на „............“ ООД ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. .............., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 1200,00 лева –главница по договор за заем №575840 от
30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 02.09.2022 г., сумата 184,05 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2021г. до
30.05.2022 г., сумата 73,58 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2022 г. до 01.08.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№48241/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати на „............“ ООД
ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. .............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 61,31 лева – разноски в заповедното производство и сумата 129,15 лева – разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3