№ 31
гр. Козлодуй, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440101270 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание
чл.439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. Л. С., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца .... чрез адв. В. Н. от САК
против “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. ”Хенрик
Ибсен” №15 със законен представител Лилия Костадинова Димитрова, с
която са предявени искове с правно основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 5153,22 лв. /пет хиляди сто петдесет и три
лева и 22 ст./-главница по сключен договор за паричен заем, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.12.2009г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 348,32 /триста
четиридесет и осем лева и 32 ст./ - договорна лихва за периода от 08.08.2006г.
до 24.11.2009г., както и 720,13 лева / седемстотин и двадесет лева и 13 ст./ -
сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
04.01.2010г. по ч. гр. дело №1144/2009 г. на РС-Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 20138380409629 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, тъй
като вземането е погасено по давност.
1
Ищецът твърди, че срещу него е образувано и се води изпълнително
дело №20138380409629 на ЧСИ Милен Бъзински, започнато по молба на
първоначалния взискател - „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като първо е
образувано изпълнително дело №20107860400334 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов на 12.02.2010г.. Сочи се, че процесното вземане е било
прехвърлено с договор за продажба на вземания /цесия/ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от 18.10.2013г., а принудителните действия биват
продължени от ЧСИ Милен Бъзински, като пред него се образува изп. дело
№20138380409629.
Изпълнителното дело е образувано, въз основа на представен
изпълнителен лист, издаден на 04.01.2010 г., по ч. гр. дело №1144/2009г., по
описа на PC - Козлодуй, по силата на който П. Л. С. е осъден да заплати на
банката следните суми, а именно: 5153,22 лева - представляваща главница по
сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателно изплащане на вземане,
както и сумата в размер на 348,32 лева - договорна лихва за периода
08.08.2006г. - 24.11.2009г., както и 720,13 лева - сторени съдебни разноски.
Счита се, че вземането е погасено по давност, поради което то не може
да бъде предмет на принудително изпълнение.
Излагат се доводи, че след образуване на изпълнителното дело са
извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на
длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население“;
справка за налични трудови правоотношения; справка в Агенция по
вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти, които действия
обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават
успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение
също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на
изпълнението, а не изпълнително действие.
Релевира се, че с молбата за образуване на изпълнително дело, въз
основа на изпълнителния лист, на основание чл. 116, б. „в“ от ГПК се
прекъсва давността, с която се погасява самото вземане.
Твърди се, че тъй като вземането е по договор за паричен заем, то
погасителната му давност е пет години, която е изтекла към момента на
подаване на исковата молба в съда, тъй като не са предприемани
2
принудителни действия по събиране на дълга.
Сочи се, че на 23.05.2014г. са изпратени запорни съобщения към
различни търговски банки с цел налагане на запор върху банкови сметки,
открити на името на ищеца, което действие съставлява последното валидно
извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След изпращане на
запорните съобщения, в период от 23.05.2014г. до 23.05.2019г., не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече
погасителна давност, поради което и вземането на ответното дружество е
погасено по давност към настоящия момент.
Излагат се доводи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се
прекъсва, считано от датата на предприемането на същинско изпълнително
действие за принудително изпълнение. В случай, че в молбата на взискателя
се съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи,
то това не е равнозначно на предприемане на действие на принудително
изпълнение - такива действия са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат
давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане
не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
е осуетявал тяхното прилагане. Ако действия не се предприемат,
прекъсването на погасителната давност не е възможно и не настъпва.
Релевира се, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността, която е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и дори и да се приеме, че
депозирането на молба, с която взискателят иска предприемането на действия
по принудително изпълнение, прекъсва срока на перемпцията, то ако не се
стигне до реално предприемане на действия срещу длъжника чрез налагане на
запор, възбрана, извършване на опис или продан на имущество, то
погасителната давност не се прекъсва и същата може да изтече дори и по
висящо изпълнително производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да установи, че ищецът -
П. Л. С., не дължи по отношение на ответника следните задължения,
3
установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1144/2009г.,
по описа на PC - Козлодуй, въз основа на която е издаден изпълнителен лист
от 04.01.2010 год., а именно: 5153,22 лева - представляваща главница по
сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателно изплащане на вземане,
както и сумата в размер на 348,32 лева - договорна лихва за периода
08.08.2006г. - 24.11.2009г., както и 720,13 лева - сторени съдебни разноски,
поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото
принудително изпълнение.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че за вземането предмет на изпълнителен лист по ч. гр. дело
№1144/2009г. по описа на РС-Козлодуй, въз основа на който е образувано ИД
№334/2010г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, а впоследствие
преобразувано в ИД №9629/2013г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински не е
погасено по давност, тъй като същата е прекъсвана с предприемане на
изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител и с искания за
предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя.
Сочи се, че за прекъсване на давността е достатъчно да посочи
изпълнителен способ и да поиска предприемането на изпълнително действие
от съдебния изпълнител.
Излагат се доводи, че до 26.06.2015г., когато е прието Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е било
приложимо ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което през времетраенето на
изпълнителното производство, погасителната давност относно вземането е
спряна и същото е относимо към ИД №9629/2013г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински.
Релевира се, че предвид гореизложеното давността по процесното
вземане е започнала да тече от 26.06.2015 г., като преди изтичането й същата
е прекъсвана с поискани и извършени изпълнителни действия, както следва:
-14.12.2016 г. — Молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение;
- 5.09.2017 г. — Молба за налагане на запор върху банковите сметки и
4
трудовото възнаграждение, както и за извършване па опис на движими вещи;
-13.04.2018 г. - Молба за налагане на запор върху банковите сметки и
трудовото възнаграждение, както и за извършване на опис на движими вещи;
- 17.06.2019 г. - Наложени запори върху банковите сметки в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, „Юробанк България“ ЛА и „Експресбанк“ АД;
- 22.02.2021 г. - Молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение.
Твърди се, че с молба от 13.04.2018 г. ответникът е поискал
извършването на запор върху байковите сметки и трудовото възнаграждение,
както и за извършване на опис на движими вещи, в резултат на което,
съдебният изпълнител е наложил запор на наличните банкови сметки на
длъжника на 17.06.2019 г., а съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. по г. д.
1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., в тази хипотеза давността се счита за
прекъсната със задна дата - датата на молбата, с която е направено искането за
предприемане на изпълнителното действие, дори самото то да е извършено
след изтичане па давностния срок.
По изложените съображения се моли съда, да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 04.01.2010г., издаден по ч. гр. дело
№1144/2009г. по описа на РС-Козлодуй, ищецът П. Л. С. с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Козлодуй, обл. Враца ..... е осъден да заплати на кредитора
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София сумата от 5153,22 лв. /пет хиляди сто петдесет
и три лева и 22 ст./-главница за паричен заем с 348,32 лв. договорна лихва от
08.08.2006г. до 24.11.2009г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 03.12.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 110,03
лв. /сто и десет лева и 03 ст./ разноски по делото и 610,10 лв. /шестстотин и
десет лева и 10 ст./ адвокатско възнаграждение.
Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение №816/04.12.2009г. ч. гр. дело №1144/2009г. по описа на РС-
5
Козлодуй.
На 12.02.2010г., въз основа на подадена молба от „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен
лист от 04.01.2010г., е поискано образуване на изпълнително дело срещу П. Л.
С. от гр. Козлодуй от ЧСИ Миладин Миладинов, рег. №786, с район на
действие СГС. Образувано е ИД №20107860400334.
Направени са справки от НБД „Население“, НАП, НОИ, Община
Козлодуй и „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца, с цел проучване на
имущественото състояние на длъжника.
На 01.10.2013г. на ищеца П. С. е връчена покана за доброволно
изпълнение.
Впоследствие отново са направени справки от Търговски регистър,
Кадастър и имотен регистър, НАП и НБД „Население“, за проучване на
имущественото състояние на С..
На 18.10.2013г. между „Юробанк България“ АД и „Фронтекс
Интернешънъл“ АД е сключен договор за цесия, по силата на който вземането
срещу ищеца е прехвърлено на последното дружество.
Въз основа на молба вх. №18959 от 19.11.2013г. на конституирания като
взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК:********* гр. София, ИД
№20107860400334 на ЧСИ Миладин Миладинов е изпратено на ЧСИ Милен
Бъзински с рег. №838, с район на действие СГС, при който е образувано ИД
№20138380409629.
Със запорно съобщение от 14.01.2014г. до „Софийска вода“ гр. София,
връчено на 20.01.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника П. Л. С..
На 23.05.2014г. са изпратени запорни съобщения до двадесет и осем
банки на територията на Република България, с които е наложен запор върху
сметките на ищеца.
Със съобщение от 23.05.2014г., изпратено до П. Л. С. същият е
уведомен, че съдебният изпълнител пристъпва към опис на движими вещи,
находящи се на адрес в гр. София ж. к. „Толстой“ бл.56, вх. „Г“, ет.8, ап.92 на
24.07.2014г. от 10:00 ч..
Изискана е информация от НАП и „Пътна полиция“ при ОДМВР-
6
Враца, от които е установено, че П. С. няма задължение и не притежава ППС.
Впоследствие с молби от 10.06.2015г.; 14.12.2016г.; 15.09.2017г.;
13.04.2018г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ЧСИ Милен Бъзински е
поискано да бъдат извършени справки за трудови договори на длъжника, като
при наличието на такива да бъдат предприети необходимите действия за
обезпечаване на вземането и да бъдат наложени запори; да бъде извършен
опис на движими вещи в дома на длъжника, както и да бъдат наложени
запори на банкови сметки на длъжника.
Със запорни съобщения от 17.06.2019г. до „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Експресбанк“ АД е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца.
С молби от 22.02.2021г. и 29.04.2021г. до ЧСИ Милен Бъзински,
ответното дружество е поискало да бъде извършена справка в ТД на НАП за
трудови договори и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца, както и да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки,
върху които също да бъде наложен запор.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Исковете предмет на спора са с правно основание чл. 439, във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като е налице интерес у ищеца от
предявяването им, а наред с това той основава претенцията си на
новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
За основателността на предявените искове тежест на ищеца е да докаже
предпоставките, обуславящи изтичането на погасителната давност за
вземанията на ответника.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната
давност за вземанията си.
Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №816 от 04.12.2009г. по ч. гр. дело №1144/2009г.
7
на РС-Козлодуй, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
04.01.2010г. е, че вземането на ответника спрямо ищеца произтича от договор
за кредит, поради което същото се погасява с общата петгодишна
погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД.
В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога
започва да тече погасителната давност - от последната дата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие
срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прилагането на
което е задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при
наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на
връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.“
Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
8
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
Искането за бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими
към настоящия казус.
В настоящия случай давността е прекъсната с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника П. Л. С. на 14.01.2014г. при
работодателя „Софийска вода“ гр. София.
Впоследствие давността е прекъсната на 23.05.2014г. с налагането на
запор върху сметките на ищеца и с предприемането на опис на движими
вещи, находящи се на адрес в гр. София ж. к. „Толстой“ бл.56, вх. „Г“, ет.8,
ап.92 на 24.07.2014г. от 10:00 ч..
Последното валидно изпълнително действие е на 17.06.2019г., когато е
наложен запор върху банкови сметки на ищеца П. Л. С. в „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Експресбанк“ АД.
В константната практика на ВКС в Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.
дело №1747 от 2020г., IV г. о. на ВКС; Решение №127 от 12.07.2022г. по гр.
дело №2884 от 2021г., III г. о.; Решение №133 от 10.08.2022г. по гр. дело
№562 от 2022г., III г. о. на ВКС се приема, че „В чл.116, б. „в“ от ЗЗД е
изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
9
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла.“
В конкретния случай, в периода от 23.05.2014г. до 17.06.2019г. не са
предприемани действия по принудително изпълнение. През този период
обаче, са подавани молби от 10.06.2015г.; 14.12.2016г.; 15.09.2017г.;
13.04.2018г. от взискателя, понастоящем ответник „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД до ЧСИ Милен Бъзински, с всяка от които е поискано да бъдат
извършени справки за трудови договори на длъжника, като при наличието на
такива да бъдат предприети необходимите действия за обезпечаване на
вземането и да бъдат наложени запори; да бъде извършен опис на движими
вещи в дома на длъжника, както и да бъдат наложени запори на банкови
сметки на длъжника, т.е. да бъдат предприети действия по принудително
изпълнение.
За времето от 23.05.2014г. до 23.05.2019г. е изтекъл период, равен на
давностния срок на вземането на ответника спрямо ищеца. Давността обаче не
е изтекла и вземането не е погасено, тъй като с предприемането на действие
по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки
на ищеца на 17.06.2019г. от съдебния изпълнител, се счита, че то е настъпило
с обратна сила, а именно от датите на които е поискано извършването на
съответния изпълнителен способ с подадените от взискателя молби на
10.06.2015г.; 14.12.2016г.; 15.09.2017г. и 13.04.2018г..
Предвид горното, съдът намира, че предявените от ищеца П. Л. С., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца ...... срещу
ответника “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. ”Хенрик
Ибсен” №15 със законен представител Лилия Костадинова Димитрова,
отрицателни установителни искове по чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за
недължимост на сумите - 5153,22 лв. /пет хиляди сто петдесет и три лева и 22
ст./-главница по сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва
за забава върху тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата в размер на 348,32 /триста четиридесет и
осем лева и 32 ст./ - договорна лихва за периода от 08.08.2006г. до
24.11.2009г., както и 720,13 лева / седемстотин и двадесет лева и 13 ст./ -
10
сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
04.01.2010г. по ч. гр. дело №1144/2009 г. на РС-Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 20138380409629 по описа на ЧСИ Милен Бъзински са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая
е направено искане за заплащане на сумата от 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, която следва да бъде присъдена на ответното дружество,
предвид отхвърлянето на всички предявени от ищеца искове.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
Козлодуйският Районен Съд, трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П. Л. С., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца ...... срещу ответника
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. ”Хенрик Ибсен” №15 със
законен представител Лилия Костадинова Димитрова, за признаване за
установено, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД сумата в размер на 5153,22 лв. /пет хиляди сто
петдесет и три лева и 22 ст./-главница по сключен договор за паричен заем,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.12.2009г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 348,32 /триста
четиридесет и осем лева и 32 ст./ - договорна лихва за периода от 08.08.2006г.
до 24.11.2009г., както и 720,13 лева / седемстотин и двадесет лева и 13 ст./ -
сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
04.01.2010г. по ч. гр. дело №1144/2009 г. на РС-Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 20138380409629 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
ОСЪЖДА П. Л. С., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца .... ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
11
разноски в процеса по настоящето производство, а именно сумата в размер на
300,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12