РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. И., действащ
чрез особен представител, срещу онази част от решение №
1/03.01.2023 г. по гр. д. № 90/2021 г. на Районен съд - Етрополе, в
която е признато за установено по предявените от „БНБ П. П. Ф.“, С.
А. П., рег. №..........., чрез “БНБ П. П. Ф., клон Б., ЕИК: ........., с адрес
гр. С., ж.к. М. ., Б. п. сгр..., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
86 ЗЗД, че С. С. И. дължи на дружеството сумата от 1 575.26 лв. –
главница по револвиращ кредит № .... –........... от .......... г., както и
сумата от 737.62 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 13.11.2017
г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на
вземането, които суми са присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 316/20 г. на РС -
Етрополе.
В жалбата се твърди, че решението на е неправилно, тъй като
недоказано било между страните да е сключен валиден договор за
потребителски кредит – договорът не отговарял на изискванията на
1
чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗПК, поради което бил недействителен – арг. от
чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност се твърди, че вземането на
ищеца не било изискуемо. Искането е за отмяна на решението и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете да
бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените
установителни искове са отхвърлени, поради което е влязло в законна
сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
тя е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
но неправилно.
Правната квалификация на предявените искове не е чл. 422, ал. 1
ГПК, както е посочил районният съд, доколкото този законов ред
урежда само процесуалния ред за разглеждане на претенциите, а не
материалноправните норми, от които ищецът извежда вземането си, а
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
От представения по делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № .... - ......../.......... г., се установява, че
ищецът "БНП П. П. Ф. " ЕАД е поел задължение да предостави на
ответника потребителски кредит в размер на 5 000. 00 лв. при лихвен
процент от 12, 90 % и ГПР от 15, 35 %.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че кредитополучателят е усвоил
заемна сума от 1 500 лева, като непогасената част от дълга е 1 575, 26
2
лева – главница, и 737, 62 лева – възнаградителна лихва от 01.07.2016
г. до 13.11.2017 година.
Твърдения, а и доказателства, за плащания на тези суми липсват.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 ЗПК и пар. 13, т. 1 ДРЗЗП, процесният договор е за потребителски
кредит и попада под уредбата на ЗПК.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва се посочи
следното.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В настоящия случай договорът за кредит е сключен в
писмена форма, по ясен и разбираем начин и на шрифт над 12, т. е.
спазени са изискванията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Въззивният съд намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния
договор са посочено единствено в абсолютни стойности размерите на
годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент
разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 15, 35 %. В този
порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения
процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори, и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай в договора за кредит липсва яснота относно тези обстоятелства.
Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че
3
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават
неизвестни и така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително двете
величини са с различни математически измерения, но винаги
възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането
на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно
е включено в тях.
Предвид изложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК, т. е. страните не са обвързани от сочения договор за
кредит.
Поради несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд в обжалваното решение, то следва да се
отмени, като вместо него следва да се постанови ново решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.2023 г. по гр. д. № 90/2021 г. на
Районен съд - Етрополе, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, по предявените от „БНБ П. П. Ф.“, С. А. П., рег. №...........,
чрез “БНБ П. П. Ф., клон Б., ЕИК: ........., с адрес гр. С., ж.к. М. ., Б. п.
сгр..., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 86 ЗЗД, че С. С. И.
дължи на дружеството сумата от 1 575.26 лв. – главница по
револвиращ кредит № .... –........... от .......... г., както и сумата от 737.62
лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.07.2016 г. до 13.11.2017 г., ведно със
законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, които суми
са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 316/20 г. на РС – Етрополе, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНБ П. П. Ф.“, С. А. П., рег.
4
№..........., чрез “БНБ П. П. Ф., клон Б., ЕИК: ........., с адрес гр. С., ж.к.
М. ., Б. п. сгр..., против С. С. И., ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът С. С. И. дължи на ищеца сумата от 1
575.26 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № .... - ............/............ г., както и сумата от 737.62
лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 01.07.2016 г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 316/20 г. по описа на РС – Етрополе.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5