РЕШЕНИЕ

 

Номер 953   Година  2009.05.30   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд     ІV граждански  състав

На 09.03.2009 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Надежда Желязкова

 

Секретар: В.К.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 436 по описа за 2008 година

намери за установено следното:

            Активно субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищците – С.М.К., ЕГН ********** *** и Е.М.К. ЕГН ********** ***„ твърдят, че в резултат на пътно – транспортно произшествие, станало на *** в ***, причинено по вина на ответника – Н.Г.С., който при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № **** е нарушил правилата за движение е причинена смъртта на майка им Ц.Д.К.. За описаното деяние ответника бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 249/ 2007 г. по описа на ПОС. Сочат, че вследствие смъртта на тяхната майка ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко психическо състояние и невъзможност да изпълняват служебните си задължения, за репариране на които се претендира да бъде ангажирана отговорността на ответника. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сума от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания, тежко психическо състояние и невъзможност да изпълняват служебните си задължения. Претендира се и присъждане на законната лихва, считано от датата на деликта - *** и присъждане на разноски.       

Ответникът - Н.Г.С. ЕГН ********** ***, представляван от адв. П. и адв. М. оспорва искът изцяло по основание и размер като навежда  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира за разноски.

По делото е привлечено и конституирано трето лице - помагач ЗК “УНИКА”, представлявано от адв. В. и адв. Б. оспорват исковете по размер. Навежда се възражение, че не е изпълнено задължението на застрахования в предвидения 7 –мо дневен срок от ПТП - то да уведоми застрахователното дружество.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съгласно чл.188 ГПК /отм./, намери за установено следното:

Спор не е формиран между страните, а последното се установява и от приложеното НОХД № 249/2008 г. по описа на ПОС – ІV н.с., че с постигнато между ОП Пловдив и ответника и одобрено от съда споразумение, е признато, че Н.Г.С.  е извършил виновно престъпление по чл.343, ал.1, б.в  във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на *** в *** на *** при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Д.К..

Съгласно чл.222 ГПК /отм./ коментираното споразумение  установява със задължителна сила фактите по извършеното от ответника деяние, неговата противоправност и виновността му.

Не се спори между страните, а последното се установява и от приложеното удостоверение за наследници № *** от ***, че ищците са наследници по закон – низходящи на Ц.Д.К.,  поч. на ***г.

Събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. С.С., които съдът преценява с приложението на чл.136 ГПК /отм./ установяват, че Ц. е била много любвеобилна жена, отдадена изцяло на децата си. Същата свидетелка сочи, че детето на С. е отгледано именно от Ц., дори се наложило да го запишат в училище, близо до нейния апаратмент, за да може тя да го взема и да го обгрижва; твърди, че С. подържал ежедневен контакт със своята майка. Свидетелката сочи още, че между Е. и майка й Ц. също съществувала близка връзка, както и че след развода си Е., заедно с двете си деца се прибрала при родителите си, когато именно нейната майка й била морална опора. Св. С. довежда до знанието на съда факти релевантни за спора, а именно, че здравословното състояние на Ц. е било стабилно, същата е била енергична и весела жена; пътувала без нужда от придружител до други градове, за да посети свои роднини. Сочи, че за смъртта на Ц. научила от С., който й се обадил по телефона и я помолил да дойде у тях. Впечатленията на свидетелката от ищците били, че същите са били много уплашени, объркани и стресирани, невярващи, че това се случва. Същата сочи, че С., който имал силна емоционална връзка със своята майка, понесъл много тежко загубата й, което му попречело на работата; наложило се прием на успокояващи таблетки; непрестанно създало се усещане, че С. не е същия човек – пълна липса на желание за контакт с близки и приятели, единствено свидетелката инициирала такива. Аналогични са сведенията, почерпени от показанията на коментирания свидетел и по отношение на ищцата Е., която е определена като съсипана, нуждаеща се от успокояващи медикаменти. В заключение свидетелката сочи, че ищците все още не са преживели загубата на своята майка, която им оказвала майчина подкрепа – морална и финансова, както и че по мнение на свидетелката причината за настъпване на смъртта, а именно не по естествени причини е от значение за това.    Показанията на свидетелката С. се подкрепят изцяло от тези, дадени от св. М. Б., които съдът кредитира като такива дадени от лице, без родство със страните и същевременно преки и непосредствени. Последната твърди, че познава Ц., тъй като са живели заедно с едно жилище и сочи, че между нея като майка и децата й е съществувала много силна връзка, помагала им много, поради което и смъртта й се отразила видимо на ищците. Свидетелката определя Ц. като жизнен и евергичен човек, с младежки дух, изключителен оптимист, в бестящо здраве. Конкретно по отношение на ищцата Е. сочи, че след смъртта на своята майка ищцата отслабнала, непрестанно плачела, наложил се прием на успокоителни, а ищеца С. бил нетрудоспособен, вследствие преживяното, мълчалив и затворен, напълно променен като човек. Свидетелката твърди, че Ц. е оказвала както морална подкрепа, така и материална на своите близки.

Въз основа на коментираните гласни доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, тежко психическо състояние и невъзможност да изпълняват служебните си задължения и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото престъпно деяние и настъпилата вследствие същото смърт, ищците са търпяли болки и страдания с висок интензитет, нестихващ и постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

            Спорът е концентриран досежно това налице ли са основания за ищците да търсят обезщетение от прекия причинител на вредата, след като са били възмездени от същия. За извършено плащане от ответника в полза на Окръжна следствена служба и с основание обезщетение по дознание № 230/2006г. С.К., свидетелства единствено приложената на л.55 вносна бележка  за 800 лв.  В постигнатото на 25.01.2007г. споразумение между прокурора и обвиняемия и неговия защитник е посочено изрично, че платените с вносна бележка № *********.1.2007г. суми са за обезпечаване причинените имуществени вреди, вследствие извършеното   престъпление. Или съдът приема, че след като коментираното споразумение е подписано от ответника в частта му, касаеща плащане на сумата от 800 лв. за обезщетение на причинени имуществени вреди на ищеца С.К. представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява плащане на посоченото в него основание. Затова и за ищците остава възможността да търсят обезщетение от прекия пречинител на неимуществената вреда, без полученото обезщетение за имуществени вреди да се отрази на размера на претендираното такова, тъй като установи се различни са вредите, чиято репарация се търси и тези, които са били обезщетени от ответника. 

За определяне размера на дължимото обезщетение ще се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което се твърди, че се изразява в това, че пострадалата е пресичала неправилно и е била с нарушено зрение. От приетата Съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните се установява, че към 21.05.2004г., когато е извършено последното изследване на зрителната острота на Ц.К. е констатирано намалена такава и на двете очи. Експерта сочи, че извършената операция на лявото око с имплантация на вътреочна леща е повишило зрението на окото с около десет пъти, в сравнение със зрителната му острота преди операцията. Заключението на експерта е, че не може да се даде конкретен отговор за степента на зрението на Ц.К. към датата на ПТП-то, тъй като липсват писмени данни за това. Единствено при разпита на д-р И.Т. в о.з. последната изрази предположение, че след извършената оперативна интервенция и във времето би следвало зрението на пострадалата да се е подобрило, а дори да е достигнало нормални стойности. Разбира се, съдебното решение не може да почива на предположения, затова и съдът приема, че ответника при негова доказателствена тежест не установи наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което последния свързва с увредено зрение на пострадалата. Все в посочения смисъл внимание заслужават мотивите на заключителното обвинително постановление по дознание № 230/2006г. по описа на с-р „Пътна полиция” Пловдив, изготвено от дознател при ОД „Полиция” гр. Пловдив /л.75-76 от приложеното дознание, част от НОХД № 249/2007г. по описа на  ПОС/, което представлява официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила обвързва страните и съда. От коментирания писмен документ се установява, че основна причина за настъпване на пътно - транспортното произшествие е факта, че ответника не е реагирал своевременно на появата на пешеходката, с което е поставил мястото на удара дълбоко вътре в опасната си зона на спиране, както и че същия е управлявал МПС-то със скорост, далеч над допустимата - около 93 км./ч. при допустима 50 км./ч. Прието е също установеното от изготвената автотехническа експертиза, че в момента, в който пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, ответника водач е имал възможност да я забележи, да задейства спирачната система и да спре, преди мястото на удара, с което да избегне ПТП-то. Не се доказа твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, дори напротив установено е по безспорен начин, че причина за настъпилото ПТП е несъобразената скорост, с която се е движил ответника около 93 км./ч., въпреки разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която позволява скорост до 50 км./ч. и невъзможността му да реагира по адекватен начин на създалата се ситуация като избегне удара. Наложения до тук извод не се опровергава от показанията на св. Н.С., които съдът цени с приложението на чл.136 ГПК /отм./. Установеното посредством депозираните от нея показания, че като пряк очевидец на случилото се, свидетелката е видяла, как пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, за което предупредила и съпруга си, който от своя страна реагирал „веднага, забил спирачките” е всъщност без значение за спора, предвид установената  вече, скорост, с която последния се е движил – 93 км./ч. при позволени 50 км./ч. и обективната му невъзможност да предотврати настъпването на удара. Или съдът приема, че дори и предприела пресичане на непредвидено за това място, то задължение съгласно чл. 5, ал.2 ЗДвП и чл.20 ЗДвП на водача на лекия автомобил е да прояви необходимото внимание към уязвимите участници в движението, в т.ч. и пешеходците  и да управлява пътно превозното средство с допустима скорост, което би му позволило да избегне удара. Досежно твърденията на свидетелката за предприети действия от ответника по осигуряване на съответна  лекарска помощ за пострадалата, съдът приема, че с последното ответника е демонстрирал наличие на общочовешка ценност и добродетел, което обаче не може да служи за коректив на дължимото обезщетение.         

С оглед казаното до тук, съдът намира, че за обезвреда на пречинените на ищците вреди е необходима и достатъчна сума в размер на по 35 000 лв. Преценявайки търпяните от ищците болки и страдания, момента на тяхното причиняване, тъй като това е релевантния момент, към който следва да се определи размера на дължимото обезщетение, както и наличните данни за психичен дискомфорт, наложил и медикаментозна терапия по отношение и на двамата от тях, невъзможността да извършват обичайната си трудова функция, налична промяна в отношението им към близки и познати и съществувалите близки отношения между ищците и тяхната майка, което им е попречило да се примирят с нелепата причина за настъпилата й смърт на иначе здравата и жизнена жена, оказвала им морална и материална подкрепа, съдът счита, че с посочения размер е удовлетворено изискването на чл. 52 от ЗЗД като определения размер на обезщетението е съобразен с наложения обществен критерии за справедливост. Исковете до пълния предявен размер от по 50 000 лв. ще се отхвърлят като неоснователни.

Задължението на ответника е от непозволено увреждане, поради което и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД той се смята в забава и без покана. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното и изплащане. 

Съдът не обсъжда направеното възражение от третото лице помагач досежно спазване срока за уведомяване на застрахователя, както и събраните по делото доказателства в тази насока, тъй като не е сезиран с обратен иск предявен при условията на евентуалност от ответника по главния иск срещу третото лице помагач.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът направените от същия разноски по производството и съразмерно с уважената част от иска, които съдът констатира да са в размер на 1610  лева., представляващи възнаграждение на адвокат.

На основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ на ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът констатира да са в размер на 99 лв.

На основание чл.63, ал.3 от ГПК /отм./ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, представляваща държавна такса в размер на 2800 лева.

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Н.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати на С.М.К., ЕГН ********** *** и Е.М.К. ЕГН ********** *** сума от по 35 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко психическо състояние и невъзможност да изпълняват служебните си задължения, вследствие смъртта на тяхната майка Ц.Д.К., настъпила в резултат на ПТП, причинено по непредпазливост от Н.Г.С., който виновно е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.в  във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на ***г. в *** на *** при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № **** и е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДвП, за което е признат за виновен със споразумение по  НОХД № 249/2008 г. по описа на ПОС – ІV н.с., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2006 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълните предявени размери от по 50 000 лева ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника ЗК “УНИКА” със седалище и адрес на управление гр. София, Триадица, ул. „Уилям Гладстон” № 5.

ОСЪЖДА  Н.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати общо на С.М.К., ЕГН ********** *** и Е.М.К. ЕГН ********** *** сумата 1610 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** *** и Е.М.К. ЕГН ********** ***   да заплати да заплатят общо на Н.Г.С. ЕГН ********** *** сумата от 99 лв., представляваща разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  Н.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетна сметка на ВСС държавна такса в размер на 2800 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Окръжен съдия: