Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-137                          29.11.2016 година                             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На двадесет и пети октомври                                                              Година 2016

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенeва

                                                                              2. Кремена Лазарова

                   

                                              Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 165 по описа за  2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Делото е делбено, във фазата по извършване на делбата.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 10006/19.11.2015г. на НРС от К. Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ул.“Е.“ № *, чрез адв.Марио Златарев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 91, ет.1 против решение № 155/26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г. по описа на НРС, с коeто съдът е извършил делба на допуснатите с решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по чл. 344 ГПК по гр.д.№ 582/2008г. НРС подробно описани в диспозитива на решението вещи, при съответните квоти. С атакуваното решение районният съд се е произнесъл и по предявените в хода на втората фаза на производството претенции по сметки от съделителите. Решението се обжалва в частта, с която в дял на С.Ж.У. е поставен лек автомобил “Тойота Корола” с цвят *** металик с рег. № А **** ВХ, оценен от В.л. на стойност 4 100лв. Въззивницата твърди, че в съдебно заседание е поискала възлагане на автомобила в неин дял и другата страна е изразила съгласие, но то не е зачетено от съда. Ето защо моли в тази част решението да бъде отменено и автомобилът бъде поставен в неин дял.

На следващо място обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки за периода 01.10.2008г. – 13.01.2013г., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените имоти и отдаването им под наем от страна на въззиваемия. Твърди, че от стартиране на делото през 2008г. до настоящия момент в дворното място от 600кв.м. в гр.Свети Влас, ул.“Цар Симеон“ в хода на производството У. е изградил два нови магазина, които не са били предмет на решението по допускане на делбата, макар че би следвало да се включат в делбената маса, понеже безспорно са изградени в съсобствения им имот.

Твърди, че при започване на втората фаза и предвяване на претенциите съдът не е изготвил доклад, не е разпределил доказателствената тежест, не е посочил основанието на претенцията й за заплащане на обезщетение и счита, че се е произнесъл по иск с погрешна правна квалификация. Заявява, че претенциите по сметки неправилно са квалифицирани като такива по чл.31, ал.2 ЗС. Счита, че са такива с правно основание чл.30, ал.3 ЗС. Заявява, че е следвало, при положение, че претенцията й е неясна, да бъде оставена без движение и да й бъде указано да я уточни. Моли горните процесуални нарушения да бъдат изправени пред настоящия съд, като й се даде възможност да сочи доказателства. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Моли решението на НРС да бъде отменено в горните части и бъде постановено ново, в горния смисъл.

          Въззиваемият С.Ж.У., ЕГН: ********** е депозирал отговор по въззивната жалба. Оспорва я, моли да бъде потвърдено решението на НРС в горните му части, излага подробни съображения, няма доказателствени искания. Твърди, че неправилно въззивницата-ответница счита, че е изразил съгласие с поставяне в неин дял на лекия автомобил „Тойота Корола“. Заявява, че изразеното от него становище касае поставянето в дял на имотите на всеки от тях. Счита, че поставянето в негов дял на имот на по-ниска стойност правилно предполага уравнение на дела със същия лек автомобил вместо наплащане на парични средства.

Оспорва въззивната жалба и в частта, с която К.Г. е въвела оплакване против решението по претенцията за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот за периода 01.10.2008г. – 13.01.2013г. Твърди, че то е изцяло съобразено със закона и задължителната съдебна практика. Заявява, че изложението на претенцията на Г. във връзка с твърдението й, че за сочения период е лишена от ползването на съсобствения имот и доказателствата, които са събирани в хода на производството, сочат еднозначно на претенция по чл.31, ал.2 ЗС , а не на такава по чл.30, ал.3 ЗС. Заявява, че дори и да е налице покана от страна на Г. да му заплаща обезщетение за лишаването от ползване на имота, тя не следва да промени крайния извод на районния съд, защото поканата следва да съдържа искане да бъде осигурено ползването на имота, а не само заплащането на пари. Позовава се на трайно установена съдебна практика. Също така счита, че правилно в реалните дялове на страните не са включени двата магазина, които са построени след допускане на делбата.

От своя страна, в срока за отговор на въззивната жалба, С.Ж.У. е депозирал насрещна въззивна жалба вх.№ 11063/21.12.15г. на НРС. Обжалва посоченото вече решение № 155/26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г. по описа на НРС в частта, с която е отхвърлена претенцията му по сметки. Твърди неправилна преценка на събраните в хода на делото доказателства и неправилни изводи при разрешаването на спора относно твърдяната трансформация на лични средства. Моли за отмяна на решението в частта по предявената от него претенция по сметки и уважаването й. Няма искания по доказателствата.

К.Г. оспорва насрещната въззивна жалба. Заявява, че решението на НРС е правилно и законосъобразно в обжалваната от Сл.У. част. Моли да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

Жалбите са подадени в сроковете по чл.259 и чл.263 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, съединен с претенции с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.23 СК.

По повод въведените с въззивната жалба оплаквания на К.Г. относно правната квалификация на претенцията й по сметки и твърдението, че неправилно вместо предявената от нея такава за заплащане на част от реализираните от У. доходи от имота, основана на чл.30, ал.3 ЗС, НРС е разгледал такава с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, с определение № 311/08.02.206г. БОС е указал на К. Г. да заяви какво претендира – дали получаване на част от реализираните от У. доходи от имота или обезщетение за лишаването й от ползването му. Разпределил е доказателствената тежест и е указал на страните, че следва да сочат доказателства в подкрепа на твърдените факти.

С нарочна молба – стр.47 по настоящото дело К.Г. е заявила, че претендира обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС, както е приел и НРС – за лишаване от ползването на общия имот за посочения по-горе период. Ангажирала е доказателства. Молила е за назначаване на СИЕ със задачи, поставени в същата молба.

Както вече бе посочено по-горе, с решение № 15/14.01.2013г. по гр.д.№ 582/2008г. НРС е допусната делба между страните по настоящия спор при равни квоти върху подробно описаните недвижими имоти и движими вещи, изброени в решението.

По делото е назначена СТЕ. В заключението си В.л. Юзбашиев е предложило няколко варианта за разпределение на общото имущество.

Съдът, след като се запозна подробно с експертното заключение, приема, че е налице възможност всяка от страните да получи реален дял от делбеното имущество, което е основната цел на производството – да се прекрати съсобствеността и всяка от страните да стане собственик на самостоятелен имот или отделна вещ.

В съдебно заседание на 01.10.2015г. по гр.д.№ 582/08г. НРС повереникът на Г. е заявил, че желаят съдът да извърши разпределение на имотите съобразно вариант 2, таблица 2 по заключението на В.л.Юзбашиев, като в неин дял постави източния близнак. Заявил е, че не възразяват делът на Сл.У. да бъде уравнен с лекия автомобил „Тойота Корола“.

Другата страна е изразила съгласие с предложения начин на поделяне. Така е одобрен вариант 2 по таблица 2 от заключението на В.л. Юзбашиев – стр.500 по гр.д.№ 582/08г. НРС. В дял на Сл.У. е поставен и л.а. „Тойота Корола“, така, както е предложила другата съделителка.

По повод въведените в настоящата жалба оплаквания, настоящият състав приема, че решението в тази част е правилно, справедливо и съобразено с интересите на двете страни. Начинът, по който са разпределени имотите и лекия автомобил, сочат на приблизително еднакви като стойност дялове, които всяка страна ще получи. Извършването на делбата по този начин гарантира баланс в защитата и на двете страни.

Ето защо в тази част решението на НРС следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до претенциите по сметки: Основният спор между страните, както стана ясно в хода на настоящото производство, е този по сметки. Спори се дали се дължи обезщетение за лишаването на К.Г. от ползването на двата магазина, които тя твърди, че са били изградени в общия имот след започване на делбата, но не са включени в делбената маса, спори се дали на Г. се следва обезщетение за процесния период - 01.10.2008г. – 13.01.2013г., за лишаването й от ползване на съсобствените имоти, отдавани под наем през това време от въззиваемия и дали следва да бъдат зачетени възраженията на Сл.У. за прихващане на евентуално дължимите от него суми за обезщетение с личните средства, които твърди, че е вложил в строителството на имота в гр.Свети Влас, както и със сумите, които е заплащал за погасяване на кредити, изтеглени по време на брака.

За да бъде ясен изначално спорът дали се дължи обезщетение за двата магазина, които К.Г. твърди, че не са станали предмет на цитираното решение по допускане на делбата, но са изградени през време на настоящия съдебен спор, съдът съобрази разпоредбите на закона, уреждащи особеното производство на делбата. Съгласно чл.344, ал.2 ГПК на съделителите е дадена възможност докато трае процеса да разпределят помежду си ползването на общите имоти съобразно квотите си, а в случай, че някой е лишен от подобна възможност - да претендира обезщетение. То е дължимо за времето от влизане в сила на определението, до приключване на делбата.

За времето преди влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК съделителите имат право да предявят в първото заседание след допускане на делбата исканията си по сметки. В кръга на тези искания се причисляват обезщетенията за лишаване от ползване на делбените имоти за периоди, предхождащи постановеното определение по чл.344, ал.2 ГПК. Но те, както и обезщетенията, дължими за времето, през което делото е висящо, касаят делбените имоти, т.е. тези, които са предмет на делбеното производство. Недопустимо е съдът да се произнася по дължимост на обезщетение и ползване на имоти, извън предмета на спора, защото ще премине границата на това, с което е сезиран с исковата молба.

Ето защо в настоящото производство не може да бъдат обсъждани двата магазина и въпросите следва ли се и какъв е размерът на евентуалното обезщетение, което би се определило в случай, че са налице условия да бъде присъдено.

Що се отнася до обезщетението, предмет на претенцията на  К.Г. по сметки, поради лишаване от ползване на общото имущество:

           По делото е приложено писмо от 20.02.2008г., връчено на С.У. на 26.02.2008г. (обратна разписка на стр.51 по настоящото дело), с което К.Г. е поканила бившия си съпруг да й заплати обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот в гр.Свети Влас, ул.“Цар Симеон“ № 39 за периода 01.01.2006г. – 29.02.2008г.

Със същото писмо У. е поканен, считано от 01.03.2008г., да й осигури достъп до същия имот, като в противен случай следва да й заплаща обезщетение в размер на 3 500лв. месечно.

От събраните гласни доказателства пред районния съд: св.З., св.С., както и от изявлението на Сл.У. в с.з. на 18.09.2014г. – стр.477 на гърба по гр.д.№ 582/08г. НРС се установява, че за периода на претенцията К.Г. е обитавала единствено апартамента на страните в гр.Несебър. При заявеното от бившия й съпруг в същото съдебно заседание, че се е снабдила със заповед по ЗЗДН, съгласно която той има забрана за  контакт с нея, съдът приема, че отношенията между двамата явно са изключително конфликтни и дори и У. да е твърдял, че бившата му съпруга има достъп до имота в гр.Свети Влас, на практика тя е била лишена от възможността да го ползва.

Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС постановява, че  „когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване“.

Ето защо, с оглед изложеното се налага заключение, че претенцията на К.Г. е доказана по своето основание.  

Пред настоящата инстанция е допусната и извършена СТЕ, със задача да бъде определена пазарната цена на наема за допуснатите до делба имоти. Заключението на В.л. е оспорено и е назначена тройна СТЕ със задачи, аналогични на поставените по първата такава.

Експертното заключение е изготвено от В.л. и прието по надлежния ред. Съдът, като взе предвид, че е извършено от три вещи лица, със специални знания в съответната област, че е компетентно и обосновано, приема, че следва да основе изводите си на него.

Видно от заключението, средният месечен наем е определян само за летния сезон на спорния период. Това, според съда, е правилно и логично, като се има предвид, че става въпрос за обект, ползван за туризъм, находящ се в населено място на Черноморието. Широко известно е, че подобни обекти се ползват изключително и почти само през летния сезон, а през останалото време са неизползваеми.

Това е зачетено от В.л., които са посочили среден месечен наем за периода 15.06. – 15.09. на съответните години. Съдът намира, че заключението е подробно, мотивирано и следва да бъде кредитирано. Ето защо приема, че за периода 01.10.2008г. – 13.01.2013г. съобразно дела на Г. в общия имот обезщетението възлиза на 59 707.50лв. То е дължимо като глобална сума, а не като помесечно обезщетение, защото се присъжда за определен период.

Тук е мястото да се отбележи, че с вложените лични средства от У. – сумата от 3 333лв. и тази от 3 601.74лв. не може да бъде извършено прихващане с дължимото обезщетение. Това е така, понеже се касае за суми, по отношение на които в първата фаза на делбата е признато, че са били лични на съпруга У. и са вложени в строителството на имота в гр.Свети Влас, но в същото време са преценени като незначителни с оглед стойността на изграденото и не е призната трансформация на лични средства, която да обоснове различни дялове на съпрузите.

Разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите и по-конкретно преобразуването на лично имущество – чл.21 СК отм. посочват последиците от влагане на лични средства от един от съпрузите през време на брака в общо имущество. Такава последица е придобиване на лична собственост върху съответна част от вещта. В случай, обаче, че трансформация не бъде призната, СК не предвижда възможност за съответния съпруг да търси по реда на института на неоснователното обогатяване сумата от другия съпруг. Това се налага от строго специфичния характер на съпружеските отношения, които се подчиняват на режим, различен от обичайния за гражданския оборот.

По изложената причина възражението на У. не може да бъде взето предвид и да обоснове погасяване на част от дължимото от него обезщетение за спорния период.

Що се отнася до сумите на изплатените от него части за погасяване на кредити, изтеглени през време на брака: възражението не е прието за разглеждане от районния съд, съответно не е прието за разглеждане и от настоящата инстанция, затова е безпредметно да бъде обсъждана дължимостта на тези средства.

При това положение жалбите се явяват отчасти основателни. Затова следва да бъде постановено решение в смисъла на всичко изложено по-горе.

Направените в настоящата инстанция разноски ще останат за страните така, както са извършени.

Водим от горното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 155/26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г. по описа на НРС в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на К. Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ул. “Е.” № *, срещу С.Ж.У. от гр. С. В., ул. „Ц. С.” № ***, ЕГН: **********, за сумата от 59 707.50лв. от общо предявения размер от 154 000лв., представляваща обезщетение за периода 01.10.2008г. - 13.01.2013г., за лишаване от ползване на съсобствените имоти: дворно място в гр. Свети Влас – на ул. „Цар Симеон” с площ от 600 кв. м., с идентификатор № 11538.501.276, ведно с построените в него сгради, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С.Ж.У. от гр. С. В., ул. „Ц. С.” № ***, ЕГН: **********, да заплати на К. Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ул. “Е.” № * сумата от 59 707.50лв., представляваща обезщетение за периода 01.10.2008г. - 13.01.2013г., за лишаване от ползване на съсобствените имоти: дворно място в гр. Свети Влас – на ул. „Цар Симеон” с площ от 600 кв. м., с идентификатор № 11538.501.276, ведно с построените в него сгради, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/26.10.2015г. по гр.д.№ 582/2008г. по описа на НРС в останалите му обжалвани части.

Разноските за настоящата инстанция остават за страните така, както са извършени.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: