№ 5
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. П.
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора С. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Румяна П. П. Въззивно административно
наказателно дело № 20223100601245 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано въз основа на жалба,
депозирана от адв. Д. П. срещу Решение № 1282/ 29.09.2022г. по АНД № 3069/2022г. по
описа на ВРС, с която обв. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343ал.1б. „б“пр.2 във вр. с чл.342ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1000лв. Осъден е да заплати разноските по делото. В жалбата се сочи, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, несъобразена със събраните факти и
доказателства по делото, постановена при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание
било явно несправедливо. В допълнението към жалбата са развити подробни съображения
против решението на ВРС, обсъдени са свидетелски показания и обясненията на
обвиняемия, оспорват се заключенията по назначените на ДП експертизи с посочване на
конкретни доводи, досежно направените изчисления, последните от които се считат за
погрешни и се изразява становище, че било недопустимо съдът да основава решението си на
тях. В заключение се твърди, че в хода на съдебното производство не била установена
описаната в постановлението на ВРП фактическа обстановка. Алтернативно се иска, ако не
бъде постановена оправдателна присъда въззивния съд да отчете извършеното
съпричиняване на ПТП в значителна степен от пострадалия.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на същите основания, поради
1
което моли съда да я уважи.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова моли
съда да го потвърди. Счита, че при произнасянето си съдът е взел предвид всички налични
доказателства по делото и е анализирал същите.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата, допълнението към същата и в
съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил обективната истина по делото, като е анализирал
събраните по предвидения в НПК ред гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, като е приел, че от обективна страна обв. Ш. е осъществил престъплението, в
което е обвинен, предвид това, че виновно е нарушил правилата по ЗДвП, които са му
вменени и вследствие на това е настъпил и противоправният резултат.
Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, ВОС намира, че фактическата
обстановка е била изяснена в пълнота от първостепенния съд, като са установени следните
релевантни факти:
Обв. Ш. притежавал правоспособност за управление на МПС.
На 05.09.2020г., малко преди 19:30 часа той управлявал лек автомобил „Опел Корса“ рег.
№ *******, като с него била и св. В ., братовчедка на съпругата му. Тя седяла на задната
дясна седалка. Обв. Ш. се движел по бул.“Васил Левски“ в посока към центъра на гр. Варна.
Движението по булеварда се осъществявало вляво и дясно пътни платна, които били
еднопосочни, всяко с по четири пътни ленти. Времето било ясно, с добра видимост, а
пътната настилка била суха. В началото на бул. “Васил Левски“, на първия възможен
обръщач за обратен завой, обв. Ш. се пристроил в мястото, предназначено за завой в
обратна посока, като целта му била да пресече през булеварда и да продължи към бл.59 на
ж.к.“Чайка“.
Обв. Ш. предприел маневра „обратен завой“, преминавайки през разделителния остров.
На метален стълб на разделителния остров, един върху друг били поставени пътен знак Б1 -
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и Г1 - „Движение само направо след
знака". След като осъществил маневрата обратен завой, въпреки задължително предписание
за движение само направо, обв.Ш. пресякъл двойната непрекъсната линия на пътната
маркировка и преминал последователно косо от своята лява лента в дясно, през двете пътни
ленти на булеварда. Обв. Ш. предприел маневрата без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и без да се съобрази с преминаващите по пътя с
предимство превозни средства.
В същото време по бул.“Васил Левски“ в посока от центъра на гр. Варна към курортен
2
комплекс „Златни пясъци“ се движел мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ********, управляван
от св. Н.. Мотоциклетистът се движел в дясната пътна лента, предназначена за автомобили
на пътното платно, състоящо се от 4 пътни ленти за движение в едната посока, като крайна
дясна била бус лента. Св.Н. опитал да спре движението на мотора, с цел да избегне удар с
навлезлия в неговата лента на движение л.а. „Опел Корса“, но не успял. В резултат на
навлизането на лекия автомобил в пътното платно и пътната лента, по която се движил
мотоциклетът и пресичайки траекторията му на движение, предната лява част на
мотоциклета се блъснала в дясна странична част на л.а. „Опел Корса“ в областта на
централна колонка и двете десни врати. В следствие на удара, тялото на мотоциклетиста
изхвърчало, претърколило се и се установило в покой в тревната площ зад мантинелата.
След удара обв. Ш. спрял автомобила. За да не пречи на движението, изместил колата
в лентата за движение на автобуси.
Случилото се било възприето от св. К., служител на СОТ 161, който по това време бил
пред офиса на фирмата, намиращ се непосредствено до платното на бул. „Васил Левски“, в
посока центъра.
Ударът бил възприет от св. Н., колега на св. К., който по това време също бил пред
офиса на фирмата. Свидетелите К. и Н. незабавно пресекли булеварда и се насочили към
моториста, който лежал по гръб в тревната площ зад мантинелата. Св. Н. се обадил на
тел.112, това сторил и св. К., който по това време минавал с личния си автомобил по бул.
“В. Левски“. Той чул силен шум и видял обърнат мотор на пътя в бус лентата до
мантинелата. Свидетел станал и св. А., който се движел по посока движението на мотора,
след него.
Съобразно заключенията на изготвените химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, обв. Ш. и св. Н. не са
употребили алкохол преди управлението на МПС.
Изготвената съдебно-медицинската експертиза дала заключение, че в резултат на ПТП
пострадалият А.Н. - е получил следните механични увреждания: Съчетана травма. Контузия
на гръдния кош. Фрактура на 1-12 леви ребра. Хемопневмоторакс - вляво (излив на кръв и
въздух в лявата плеврална кухина). Фрактура на лявата раменна кост (хумерус). Състояние
след две операции на лявото рамо. Контузия на главата, мозъчно сътресение. Счупване на
процесус трансверзи Тн7 синистри (счупване на напречния израстък на 7-ми гръден
прешлен). Травматичен хемоторакс. Операция: Торакоцентеза с дренаж на лява плеврална
кухина. Луксация /изкълчване/ на лявата акромиоклавикуларна става, счупване на лявата
лопатка. Счупването на левите ребра е обусловило трайно затрудняване движенията на
снагата за период около 3-3,5 месеца при неусложнен оздравителен процес. Счупването на
лявата раменна кост, на лявата лопатка с изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става
поотделно и в съвкупност е обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за
период около 3.5-4 месеца при обичаен оздравителен процес. Съчетаната травма и
хемопневмотораксът в ляво са обусловили разстройство наздравето, временно опасно за
живота. Неразместеното счупване само на един напречен израстък на гръден прешлен - в
3
случая на седми такъв, не може да обуслови самостоятелно затруднение движенията на
снагата. Непосредствено след инцидента пострадалият Н. не е губил съзнание – според
показания на свидетелите. Описаните механични увреждания са получени по общия
механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по начина,
описан при конкретното ПТП. Счупванията на левите ребра до гръбнака са резултат от
падане и удряне върху широка равна плоскост - земната повърхност в областта на лявата
гръбна половина (падане по гръб) или при удара в мантинелата. Така са причинени и
травмите в областта на лявото рамо и лопатката.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, мястото на удара между
лекият автомобил марка“ Опел Корса“ с рег. № ******* и мотоциклет „Кавазаки“ с peг. №
******** се намира на около 14 метра след ориентира и на около 4,5 -5 метра в ляво от него
на пътното платно на бул. „Васил Левски“ в дясната пътна лента по посока на огледа
/предназначена за автомобили в ляво от бус лентата/. Скоростта на лекия автомобил марка
„Опел Корса“ с peг. номер *******, непосредствено преди удара с мотоциклет „Кавазаки“ с
peг.№ ********, е около 21 км/ч. Преди да реагира водачът на мотоциклет „Кавазаки“ на
опасността, се е движил със скорост около 77 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета
към момента на произшествието е била около 73-74 км/ч. Дължината на опасната зона на
спиране на мотоциклет марка „Кавазаки“ при движение със скорост около 77 км/ч. е около
57 м. Ако мотоциклет марка „Кавазаки“ с peг. № ******** се е движил със скорост от 50
км/ч., то дължината на опасната му зона на спиране би била около 30-31 м. При скорост на
движение около 21 км/ч., опасната зона на спиране на лек автомобил марка „Опел Корса“ с
рег.№ ******* е с дължина около 10-11 м. Отстоянието, на което се е намирал
мотоциклетиста в момента на навлизане на автомобила в платното за движение на бул. „В.
Левски“ в посока к.к. „Златни Пясъци“, по което се движи мотоциклетиста от мястото на
удара е около 22 м. Водачът на лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № ******* е имал
техническа възможност да предотврати удара с мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ********, а
по този начин и да предотврати настъпването на произшествието, ако преди да навлезе в
платното за движение на бул.“Васил Левски“ бе пропуснал движещият се по този път в този
момент мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ********. Водачът на мотоциклет „Кавазаки“ с peг.
№ ******** не е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки
управлявания от него мотоциклет преди мястото на удара, нито със скоростта с която е
управлявал, нито ако се е движел с позволената за дадения пътен участък скорост, в момента
в който предната част на автомобила навлиза в пътната лента, по която се е движил
мотоциклетиста. Причина за настъпване на произшествието от технически характер е
пресичането на траекториите на движение на лек автомобил „Опел Корса“ с pег.№ *******
и мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№ ********, поради навлизането на лек автомобил „Опел
Корса“ в пътното платно и пътната лента по която се е движел мотоциклета, и пресичайки
траекторията му на движение по бул.“Васил Левски“.
Видно от допълнителната автотехническа експертиза, преди да реагира водачът на
мотоциклет „Кавазаки“ на опасността, се е движил със скорост около 75-76км/ч. Скоростта
4
на движение на мотоциклета към момента на произшествието е била около 72-73 км/ч. При
конкретните условия, необходимото минимално надлъжно разстояние за странично
преместване на масовия център на мотоциклет „Кавазаки“ за безопасно предприемане на
„спасителна маневра" /за преминаване в странична лява лента за движение/ с цел да
заобиколи, за да избегне удар с пресичащия траекторията му на движение лек автомобил
„Опел Корса“ е с дължина около 48 м. Ако водачът на мотоциклет „Кавазаки“ с рег. №
******** се е движил със скорост от 50 км/ч., то за лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
******* не е съществувала техническа възможност да премине преди мотоциклета и да
приключи маневрата си, напускайки пътната лента на пътното платно, по което се движи
мотоциклета. Водачът на мотоциклет „Кавазаки“ е имал възможност да предотврати
произшествието при движение със скорост не по-голяма от 38 км/ч. и своевременна реакция
от негова страна. Произшествието е било непредотвратимо за мотоциклетиста в конкретната
пътна ситуация.
По време на реализиране на произшествието и предшестващия го момент мотоциклет
„Кавазаки“ с рег. № ******** е бил с включени дневни светлини.
Гореописаната фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от
първоинстанциянния съд въз основа показанията на свидетелите, заключенията по
назначените експертизи и приложените на ДП писмени доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка съдът е стигнал до правилния правен извод,
а именно, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил.
В тази връзка правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, които са били очевидци на ПТП, тъй
като същите кореспондират със заключенията по назначените авто-технически екпертизи и
писмените доказателства.
Единствено св. В . сочи, че при извършването на обратния завой и навлизането в лява
лента по бул. „Васил Левски“ обвиняемият подал десен мигач и в края на двойната
непрекъсната линия след като се убедил, че няма други МПС започнал да навлиза в съседна
дясна пътна лента по диагонал, като навлязъл в средната лента. При достигането на средата
на средната лента настъпил удара в странична дясна част на автомобила, като свидетелката
не видяла и не разбрала кой ги ударил. Едва след това видяла през прозореца в близост до
техния автомобил в бус лентата паднал мотор. След това видяла и моториста, който бил
паднал в тревните площи зад мантинелата. Положението на мотора и моториста след ПТП
се сочи и от останалите свидетели, като в тази част не е налице противоречие в показанията
им. Другите двама очевидци на ПТП, освен св. В . и обвиняемия, който не дава обяснения,
които да бъдат обсъждани и ценени, са К. и А.. И двамата са категорични, че след удара
моториста е паднал в тревата зад мантинелата, след като изхвърчал във въздуха, а мотора се
спрял в мантинелата в бус лентата. И двамата свидетели сочат, че видели да преминават два
мотора един след друг, като вторият се движел по бавно от първия. Св. К. единствено дава
сведения, досежно траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от
обвиняемия, като сочи, че след като направил обратен завой, тръгнал да сече пътното платно
5
по диагонал и отнел предимството на мотоциклета. Свидетелят сочи и на какво разстояние е
бил мотоциклета от автомобила, както и обстоятелството, че преди удара задницата на
мотоциклета се повдигнала леко, което сочи на употребени от водача му спирачки. Св. А. от
своя страна сочи, че ударът между двете МПС е настъпил в средната лента за движение
направо, както и че го изпреварили два мотора, като вторият-зеленият, се движил с по-
ниска скорост от първия. В показанията на този свидетел, депозирани на ДП не се съдържа
конкретика относно местоположението на л.а., управляван от обвиняемия, но соченото от
него, досежно удара, последствията от него, както и обстоятелството, че обвиняемия е
преместил автомобила в бус лентата кореспондират с тези на останалите свидетели. Съдът
кредитира показанията на св. К., досежно обстоятелството, че обвиняемият е предприел
навлизане в пътното платно косо, по диагонал и отнел предимството на пострадалия, тъй
като същите кореспондират със заключенията по назначените авто-технически експертизи,
както и с отразеното в огледния протокол, досежно мястото на удара между двамата
участници в движението. Видно от последния средната и лявата лента са разделени с
маркировка двойна непрекъсната линия М2, започваща от края на обратния завой и е с
дължина 24м., след което преминава в единична прекъсната линия М3. От заключението по
авто-техническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
извършено, се установява, че ударът между двете МПС е станал на около 14м. след ОР и на
около 4,5-5 м. вляво от него на пътното платно на бул. „В.Левски“ в дясната пътна лента в
посока на огледа. От горното следва извод, че ударът между двете МПС е станал преди края
на двойната непрекъсната линия, в която твърди св. В ., че се е движил автомобилът,
управляван от обвиняемия и едва след края й е преминал в съседните пътни ленти. Именно
тези обективни факти, установени по време на огледа и използвани от вещото лице при
изготвяне на експертизите потвърждават и соченото от св. К., досежно траекторията на
движение на водача на МПС. В тази връзка настоящата инстанция счита, че правилно ВРС
не е кредитирал показанията на св. В ., като възражението на защитата, че не били взети
предвид и не били коментирани в мотивите показанията й, е недостоверно. ВРС е обсъдил в
мотивите си същите, както и причината да не им даде кредит на доверие. Що се отнася до
възражението за липсата на правен анализ от проверяваната инстанция на обясненията на
обв. Ш., то такива същият не е давал нито на ДП, нито пред ВРС по АНД № 3069/2022г.
след връщането на делото за ново разглеждане, поради което и не е било налице
възможност първоинстанционният съд да ги съобрази. Показанията на същия на ДП като
свидетел нямат правна стойност с оглед промяната на процесуалната фигура, в която
впоследствие е участвал в производството.
Ирелевантно за настоящият казус е преминаването на друг мотор преди този на
пострадалия и хипотетичните възможности развити от защитата на тази плоскост. Горното
обстоятелство е безспорно установено въз основа показанията на останалите участници в
движението, както и на свидетелите Н., А. и К.. Не следва да се коментира възражението
във връзка със скоростта на движение на автомобила на св. А. и поведението му след удара,
доколкото тези обстоятелства не са изследвани в хода на процеса/ а и не е било
необходимо/, тъй като предмет на експертизата е било поведението на двамата участници в
6
ПТП въз основа на обективните следи след удара и показанията на свидетелите. Скоростта
на автомобила на св. А. не би могла да бъде установена, не е установено и на какво
разстояние е бил от мястото на удара, за да бъде коментирана възможността при движение с
по-ниска скорост мотоциклетиста да предотврати ПТП, след като той успял да спре
автомобила си. Нещо повече, видно от показанията на св. А. същият спрял автомобила си на
достатъчно разстояние след мотора в бус лентата, а според св. Н. дори след автомобила на
обвиняемия. Видно от показанията на св. К., непосредствено преди удара е видял
мотоциклета, управляван от пострадалия да се движи в лявата лента на бус лентата, като
ударът настъпил в лента за движение направо. Горното се установява и от експертизата,
докато от показанията на св. А. не става ясно в коя лента е настъпил сблъсъка. Дали
пострадалия се е движил в дясната лента и след изпреварването на св. А. в лявата лента, се е
върнал отново в дясната лента, вместо според защитата да си остане в лявата лента, е
безпредметно да бъде обсъждано. На анализ и оценка подлежи реалното поведение на
участниците в движението, а не хипотетичното такова, каквито аргументи се привеждат от
защитата, а от друга страна не е установено в кой момент е станало подобно изпреварване
след св. К. не съобщава подобни факти. Анализът на пътнотранспортното произшествие
следва да почива на обективни и установени по несъмнен начин данни, а не на
предполагаеми такива, какъвто е извода, че Н. е изпреварил А. по средната лента, която вече
била премината от Ш.. Дори твърдението на В . относно поведението на последния,
обективирано в показанията й за движение след обратния завой в най- лявата лента до края
на двойната непрекъсната линия и едва след това навлизане в съседните пътни ленти да е
достоверно, то това не води до отпадане на задължението да пропусне движещите се по тях
участници в движението. Намира за несъстоятелно твърдението в жалбата, че Н.
изпреварвал отдясно л.а. на обвиняемия и затова настъпило ПТП. Напротив, според св. К.,
не пострадалия е изпреварвал автомобила на обвиняемия отдясно, а последният му е отнел
предимството, като предприел навлизане в съседните пътни ленти косо, по диагонал. ПТП е
настъпило именно вследствие поведението на обвиняемия, който е отнел предимството на
движещия в дясната лента мотоциклетист, по която той навлязъл без да се убеди, че същата
е свободна. Предвид горното не следва да се коментира превратното изложение на фактите
относно настъпване на ПТП и движението на двамата участници в него в допълнителното
изложение към жалбата, доколкото то не отговаря на безспорно установеното по делото. Не
следва да бъдат обсъждани и доводите в жалбата, досежно изслушването на вещото лице
при първоначалното разглеждане на делото, както и показанията на разпитаните в същото
свидетели, доколкото предмет на въззивна проверка е Решението по АНД № 3069/2022г. на
ВРС, в което производство не е извършван разпит на свидетели и вещи лица.
Настоящият състав счита, че правилно ВРС е основал решението си на заключенията по
назначените авто-техническа и допълнителна авто-техническа експертиза, тъй като същите
са компетентно извършени, обосновани и не е налице неправилност в изчисленията им. На
всяка от поставените задачи вещото лице е дало отговор, обосновавайки същият, както със
свидетелските показания, така и с обективно установените находки по време на огледа на
местопроизшествието. Не се споделят в тази връзка аргументите в жалбата, досежно
7
погрешни и прозволни изчисления от страна на вещото лице, тъй като вещото лице е
посочило формулите и стойностите, които е използвало, както и защо в различните задачи
величината Sa е с различна стойност. Касае се, видно от съобразителната част на
експертизата в единия случай до стойност необходима за определяне на скоростта на л.а. В
този случай вещото лице е приело, че Sa е изминатия път от автомобила, управляван от
обвиняемия от момента на потегляне и навлизане до мястото на удара, а във втория случай
това е пътят от навлизането в пътната лента на булеварда до мястото на удара, което е
различна величина. Именно поради това и стойностите на тази величана са различни. Не е
ясно поради какви причини защитата счита, че построената графика в писменото изложение
към жалбата следва да е правоъгълен триъгълник, при положение, че не се твърди, че от
края на обратния завой до навлизането на пътното платно, макар и косо, автомобилът на
обвиняемия се е движил по права линия. Т.е. вещото лице не твърди, че пътят му е бил
правата, посочена в жалбата, а че е изминал това разстояние след потегляне и навлизане в
платното за движение в посока КК“Златни пясъци“. С оглед на това не могат да бъдат
споделени, доводите, сочени в жалбата за погрешни изчисления от страна на вещото лице.
Не могат да бъдат приети и интерпретациите на свидетелските показания, изложени от
защитата, тъй като никой освен св. В . не твърди, че навлизането в лентата за направо е
станало след края на двойната непрекъсната линия, какъвто прочит се прави в разрез с
изложеното от тях. Нещо повече, налице са обективни находки от одраскване и охлузване
по бордюра, сочещи както движението на мотоциклета, така и мястото на удара. Същите са
описани и обективно установени в протокола за оглед на местопроизшествието. Те се
намират много преди края на двойната непрекъсната линия, поради което няма как ПТП да е
станало след нея, макар защитата да се позовава на законите на физиката относно
отблъскването на телата. Нещо повече, свидетелите А. и К. сочат всяко от МПС, участвало в
ПТП в каква посока се е придвижило след сблъсъка, което опровергава защитната теза. По
изложените съображения съдът счита, че в съответствие с доказателствата по делото ВРС,
както и настоящата инстанция възприемат заключенията по назначените авто-технически
експертизи, тъй като приетото в тях кореспондира с показанията на свидетелите.
Първоинстанционният съд е посочил поради какви причини не приема за достоверни тези на
св. В ., който извод съответства на доказателствата по делото. Приел е в съответствие с
доказателствата по делото, че ударът между двете МПС-та е настъпил преди края на
двойната непрекъсната линия, в лявата лента за движение направо спрямо бус лентата.
Ударът е бил в дясната странична част на автомобила, което кореспондира с показанията на
св. К., че обвиняемият е пресичал пътните ленти косо. От друга страна, на обв. Ш. е вменено
като нарушение правилото на чл.25ал.1 от ЗДвП, съгласно което същият е бил длъжен преди
да предприеме маневра за навлизане в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, което задължение в конкретния случай Ш. не е изпълнил. В
нарушение на чл.6т.1 от ЗДвП, същият е предприел навлизане косо в съседните пътни ленти
при наличие на двойна непрекъсната линия, което всъщност му е попречило и да забележи
8
движещият се в дясната лента за движение направо мотоциклетист, като по този начин му е
отнел предимството. Именно това е причината за настъпване на ПТП/ неосигуряването на
предимството на движещият се в дясната пътна лента мотоциклетист/ , а не единствено
преминаването през двойната непрекъсната линия. Горните нарушения са в пряка- причинно
следствена връзка с настъпилия резултат, а имено причинената телесна повреда на
пострадалия с множество показатели по смисъла на чл.129ал.1 от НК, по отношение на вида
и характера, на която не се спори.
Относно приетия механизъм на ПТП от вещото лице в експертизата, че след удара между
двете МПС, тялото на моториста се претърколило по капака на автомобила и след това се
ударило в предно панорамно стъкло и изпаднало от автомобила, то същото не е било
възприето от прокурора, поради което и той не е посочил такива факти в обстоятелствената
част на постановлението. От друга страна, в допълнителната експертиза вещото лице е
изключило този последващ удар на моториста в автомобила. Видно от съдебно-
медицинската експертиза, вещото лице е посочило кои от уврежданията по какъв начин са
били получени, поради което съдът счита, че фактическата обстановка в постановлението
кореспондира с доказателствата по делото и правилно не е прието да е имало претъркулване
по капака на автомобила и удар на моториста в предно панорамно стъкло. Действително
вещото лице при изчисленията е използвало веднъж като дължина на автомобила
величината 3,729, а в друго изчисления 3,740м, както е по технически данни, но тази
разлика най- вероятно се дължи на техническа грешка и не би променила драстично
извършените изчисления. Настоящият състав счита, че причината за ПТП е нарушаването на
правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил, който е отнел предимството
на моториста с навлизането в неговата пътна лента без да съобрази обстоятелството, че той
се движи по нея, поради което и скоростта на мотоциклетиста би имала значение евентуално
при решаване въпроса са причинените му увреждания и обезвредата за тях, тъй като с
движение над разрешената скорост същият е допринесъл за настъпване на престъпния
резултат. Съдът счита, че определената скорост на същия е обективно установена от вещото
лице, което правилно е използвало данните, находящи се в делото, досежно деформациите,
оставените следи след ПТП и др., а не свидетелските показания, които са субективни.
ВРС е постановил своя съдебен акт при спазване изискванията на НПК, като е подложил
на анализ всички доказателства по делото, отговорил е пространно на възраженията на
защитата, поради което настоящата инстанция счита, че не са налице недостатъци в
правилността на изводите относно значимите за делото факти. Правилно в мотивите е приел,
че изключителна вина за настъпилото ПТП има обвиняемия, тъй като дори и пострадалия да
се е движил със скорост над разрешената същото не би настъпило ако не му е било отнето
предимството. Същевременно следва да се отбележи, че движението на мотоциклетиста със
скорост над разрешената следва да се отчете като съпричиняване, но единствено досежно
настъпилият противоправен резултат, т.е. налице е принос на пострадалия за настъпване на
вредите от това произшествие, а не на самото произшествие. Обжалваният съдебен акт е
мотивиран, като са обсъдени всички доказателства относими към обективните и
9
субективните елементи на вмененото на обвиняемия престъпление. Направените изводи са
логични и последователни, така щото дават възможност да се установи волята на
решаващият съд, поради което отправените към него критики са несъстоятелни.
Наложеното на обвиняемия наказание е към минималния предвиден в закона размер.
Същият е определен от първоинстанционният съд съобразно обуславящите отговорността
обстоятелства, поради което се явява съответен на обществената опасност на деянието и
дееца. Нещо повече, решаващият съд не е наложил на обвиняемия наказание лишаване от
право да управлява МПС като подробно е изложил аргументите си за това, които се споделят
и от настоящата инстанция. С оглед на това, обжалваният съдебен акт се явява правилен и
законосъобразен, съответен на доказателствената съвкупност по делото, а наложеното
наказание като справедливо би изпълнило целите на генералната и личната превенция.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334ал.1т.6 и чл.338 от НПК, съдът
намира, че не са налице основания за отменяване или изменяване на първоинстанционното
решение, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1282/29.09.2022г., постановено по АНД № 3069/2022г.
по описа на ВРС, 38-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10