МОТИВИ към ПРИСЪДА № ….. от 02.02.2015 година по НОХД №
491/2011 г. по описа на Районен съд – гр. П.
Обвинението е
срещу И.М.С., роден на *** ***, с българско гражданство, разведен, с висше
образование, пенсионер, осъждан, ЕГН ********** за това, че за времето от ******2010 год. до ********2010 год. в гр. ********, обл. *********** - на *******2010 год. с цел да набави за себе
си и за Х. Р. Х. от гр. ******, област *****, имотна облага, възбудил
заблуждение у А.Б.А. *** - едноличен собственик на капитала, управляващ и
представляващ „*******” ЕООД, гр. *******, стопанисващо под наем
бензиностанция „********” гр. ********, обл.********* и у С.И. ***, изпълняващ с трудов
договор функциите на технически сътрудник и управител на бензиностанция „********” гр. ********, че е представител на „*******” *****” ЕООД, гр. ****** и заедно с едноличния собственик
на капитала, управляващ и представляващ дружеството П.К. *** извършват дейност,
свързана с отглеждане на пилета в с. *******, обл. ********, за отоплението на които им е
необходимо гориво, което желаят да получават с отложено плащане от
бензиностанция „**********”, гр. ********, като П.К.И. ще подпише договор
за доставката на това гориво и ще им заплаща същото периодично - на 15 и 30
число на всеки месец, като поддържал това заблуждение до *****2010 г., твърдейки, че той и Х. Р. Х., очакват да им бъдат изплатени
субсидии, като земеделски производител, с които средства ще заплатят полученото
до момента гориво от бензиностанция „*******” в гр. *********** и с
това причинил на „*****” ЕООД, гр. ******, представлявано от управителя А.Б.А.
имотна вреда в големи размери - 23 443,32 /двадесет и три хиляди и четиристотин
и четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, като деянието е извършено
с Х. Р. Х. от гр. *******, обл. ********, с когото се сговорили
предварително за нейното извършване и е извършено повторно - след като е бил
осъден с влязла на ****** г. в сила Присъда № *******/****** г. на Районен съд, гр. ******* по НОХД № ******/******** г за друго такова престъпление по
чл. 210, ал. 1,т. 2 и т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и случая не е
маловажен – деянието квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, точка
2, точка 4 и точка 5 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал.
1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Моли налагането на наказание
“лишаване от свобода” за минимален срок, с приложението на чл. 66 от НК и
определяне на общо наказание.
Подсъдимият И.М.С. - редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен, твърди
че не бил наясно с намеренията на Х., който бил вършил измами и самият
той бил пострадал от действията му. Моли да бъде оправдан.
Редовно упълномощеният му защитник
– адв. Н., ***** – счита обвинението за недоказано по несъмнен начин и моли
подзащитният му да бъде оправдан. Навежда доводи, че всички измамливи действия
са извършени от Х..
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
И.М.С. към 2010 година бил **** годишен, живеел в с. ****, ***** област. Разведен. Пенсионер.
Осъждан през **** год. по НОХД ***/**** год. на Районен съд - ******* с присъда № ********/******** год. на 11 месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т.
5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, което осъждане онагледява квалификацията
повторност по настоящия обвинителен акт. В хода на настоящото производство беше
осъден и изтърпя наказание лишаване от свобода за измама в *********, поради което производството беше
спряно.
Х. Р. Х., с последен постоянен адрес,
съвпадащ с постоянния адрес на подсъдимия починал на ****** год. - акт за смърт № **** от ******* год. на Кметство ******, общ. *******. Двамата се познавали отдавна,
били и съдружници в търговско дружество в миналото. От това съдружие Х. дължал пари на подсъдимия, а
нямал възможност да ги върне. Към процесния период вече бил наясно със
здравословното си състояние - показанията на св. Е.Д.И. от гр. ******, който при среща с Х. Р. през ****** год. го попитал защо вършат с И.М.С.
тези измами, а само той се подписва на договорите, които правят и Х. Р. отговорил, че дължал пари на
подсъдимия, а бил болен от рак на дебелото черво така и така си отива, затова
искал да се изплати и на децата си да остави нещо.
Така по делото да налични данни и
за други измамливи действия на Х., които не са предмет на настоящото производство -
през 2009 година под предлог да започват с подсъдимия отглеждане на пилета от „********" ЕООД - гр. ********* получил близо 50000 лева и
ползването на собствен на холдинга имот – стара птицеферма, вследствие продал и
имущество на холдинга на стойност 25000 лева и множество други, като при всички
случаи бил неотклонно придружаван от подсъдимия, който в случая предмет на
разглеждане взел активно участие, изразяващо се в следното:
В края на месец ***** 2010 година свидетеля С.И. ***
бил управител на бензиностанция „********” в гр. *********, която била наета и стопанисвана
от „********” ЕООД, гр. *******, представлявано и собственост на
св. А.Б.А.. С. научил от служителите, че го търсили двама възрастни мъже.
Дежурните дали номера на личния му мобилен телефон. Обадил му се мъж, за който
св. С. не помни дали му се представил. При разговора обяснил на С., че го търси
тъй като започват на бизнес в с. ********, свързан с отглеждане на пилета и
кокошки и се интересува дали бензиностанцията може да го зарежда с гориво.
Такъв бизнес на практика не
съществувал – действително, Х. бил получил под наем от „**********" ЕООД стара изоставена
птицеферма в с. ********. Тя обаче имала нужда от ремонт, който към процесния
момент не бил извършен. Нямало нито създадени условия за отглеждане на пилета,
нито пък съоръжения за отопление с дизелово гориво.
Мъжът поискал среща, която се
състояла след два-три дни. При нея С. видял трима възрастни мъже, с „вид на
селяни“. След като се представил седнали с мъжа, с когото говорили по мобилния
телефон на отделна маса. Той се представил за управител на фирма „********”. Отново обяснил, че фирмата му
започва бизнес с пилета и ще им трябва гориво за отопление около 4-5 хиляди
литра месечно. Пилетата щели да бъдат отглеждани в *********. Искал да зарежда от тази
бензиностанция и да ползва отстъпка. Твърдял, че фирмата обработва много земи,
има техника и заявил, че зимата ще ползват горивото за отопление, а през лятото
- за земите и за тракторите – т.е. убеждавал свидетеля, че става дума за
сериозен бизнес и съответно представлява платежоспособен клиент.
След като чул предложението св. С.
заявил, че няма такива правомощия и обещал да говори със собственика, който да
вземел решение. Последвала среща със св. А.А., на която подсъдимият дошъл със ***** на цвят ”Опел ******”. Представил се с името и
фамилията си и заявил, че е представител на „*********”. Показал лична карта, документи
и някаква друга карта. Отново заявил, че търси снабдяване с гориво за
отглеждане на пилета в с. *********** и за обработка на земи по около 5
хиляди литра на месец дизел, малко бензин и газ за колите. Горивото щяло да се
превозва с техен превоз - бус във варели. Поискал разсрочено плащане. Св. А. се
съгласил и двамата договорили да бъде издадена кредитна карта, на която да се
записват датата на зареждане, вида на горивото, количеството, цената за деня,
името на шофьора, като шофьора трябвало да полага своя подпис, за да се следи
движението на колите, които зареждат. Зарежданията щели да са за период от 15
дни, като за зарежданията от 1 до 15 число да бъде издавана фактура на 15-то
число и след това горивото трябва да бъде платено в срок от три дни. Следващия
период щял да бъде 15-30 число, като на 30 или 31 число да се издава фактура, която
до три дни се заплаща. Категорично С. потвърдил, че проблеми с плащането нямало
да има – още в деня на издаване фактурата щяло да се плаща.
Разбрали се А. да изготви договора
във ********, където била другата му бензиностанция и да го изпрати на
С. да го подпишат. Подсъдимият продиктувал данните на „*******". Посочил за управител
лицето П.К.. В показанията си С. твърди, да е разбрал, че именно с подсъдимия
разговарял при първата срещу по повод предстоящия договор за доставка на
дизелово гориво с отложено плащане. Отново подсъдимия дал телефонните номера на
П.К. и своя телефонен номер – **********.
Още преди подписването на горния
договор И.С. дошъл на бензиностанция „*******” с ****** бус и непознат шофьор. С
разрешение на св. А., след проведен телефонен разговор, започнало зареждането
на дизелово гориво. Били напълнени 6 варела по 200 литра. Служителката на
касата попълнила първата кредитна карта. Най-отгоре било записано „********”, вписано било и името на шофьора
– св. П.К.. По външен вид, ръст и телосложение шофьорът се различавал от
лицето, което било с подсъдимия при разговора със С. и било представено със
същото име, но като управител. Шофьора подписал кредитната карта и потеглил,
като изрично заявил, че ще кара горивото за с. ********. Уточнили, че с този бус ще се
зареждат големите количества гориво, но ще минават и техни служебни коли да
зареждат гориво. Отново подсъдимият добавил, че на следващия ден ще минат със
счетоводителката и ще носят печат, за да оформят договора.
Св. А.А. тръгнал за ********, за да попълни данните в
договора. Извършил проверка в Търговския регистър за фирмата на
съдоговорителя си, при което установил
че „*******" ЕООД е действаща. със седалище в гр. *********, представлява се от П.К.И., с
адресна регистрация в гр. *********. Наученото успокоило Св. А. -
решил, че щом регистрацията е такава, значи е нормално фирмата да развива
дейност в този район.
След няколко дни, отново вечерта
св. С.С. заварил на бензиностанцията С., лицето, което му било представено за
„управителят на „********" П.К.” и което всъщност било Х. Р. Х., както и още две жени. Така
нареченият управител подписал договора. Това станало на касата на
бензиностанцията, в присъствието на персонала. Подсъдимият разгледал подробно
договора преди подписването му – показанията на С.. Подписани били два
екземпляра от договора - по един за всяка една от страните.
Вещото лице по назначената
графологическа експертиза дава заключение, че подписът за „купувач” в Договор
за доставка на петролни продукти, сключен на ******* год. между „*******” ЕООД - ******* и „*********” - ******** е положен от лицето Х. Р. Х..
Изготвени били три кредитни карти
за зареждане на горива - за времето от **** до ****2010 /първата/, от **** до ****2010 /втората/ и от ***** до ********2010 /третата/. От заключението на
вещото лице става ясно, че срещу датата, часа, вида на горивото, количеството и
единичната цена на зареденото гориво е вписвано името на шофьора. Заключението
на вещото лице е, че всички лица, посочени в колоната „шофьори” са се
подписвали собственоръчно в съответния ред в картата, всеки срещу своето име.
Освен установената още на *******2010 год. практика шофьора П.К.И.
най-често да пълни във варели основните количества дизелово гориво, се
установява, че на ********2010 год. И.С. е заредил в МПС без вписани букви от
регистрацията и с цифри от рег. № **** ******* литра евродизел на стойност
3989,55 лева.
Основното количество гориво се
наливало в бидони от по 200 литра от бензиностанция „*******” и с МПС с ******* регистрация, основно **********, както и с ******* регистрация ******** било превозвано от свидетеля П.К.И..
Почти цялата част от него отивала за района на гр. *********, където било предавано на
неустановени по делото лица с джип, които го преливали и връщали на И. празните
варели. В птицефермата в с. ********** оставало само количество, колкото
да бъде заредена фадромата, която била използвана за почистване на тор от
предишни зареждания на пилета – когато фермата била действаща.
На ********* 2010 год. св. С.С. съставил
фактура, в която вписал доставките на гориво за периода ******2010 до ********2010 год. за „*******”. Преди това той се обадил на
подсъдимия да попита за начина на плащане и му казал каква е първата сума - 17
567,90 лева. С. му отговорил, че начина на плащане не е от значение и св. С.
записал плащането да е в брой. Въпреки обещанието сумата не била платена в
уговорения тридневен срок. Свидетелят С. разполагал с данните на фирма „***********” и издал фактурата с тях. Никой
обаче не дошъл да подпише тази фактура и да я плати. Като не последвало плащане
С. уведомил А., който също разговарял по телефона с подсъдимия и той уверил и
него, че до два дни след тридневния срок ще платят. Щели да заредят още малко и
да платят.
Последвали и нови разговори, при
които С. го уверявал, че чакат пари от някакъв холдинг и всеки момент ще се
разплати.
Отново не последвало плащане и
преди издаването на втората фактура по нареждане на шефа си св. С. се заел с
издирването на длъжниците. Първо им позвънил на мобилните телефони, на
номерата, които му дал С., но отговор не последвал. Отишъл в с. ********* и потърсил „птицезавода”. Хора от
селото му казали, че такова предприятие в селото им няма. Попитал за фирма „********”, но получил същия отговор -
хората от селото не били чували за такава фирма, както и за лицата И.С. или пък
П.К.. Когато споменал обаче името Д.Е. – едно от лицата зареждали на
бензиностанцията го упътили към стопанския двор. Е. не бил там, но се свързали
по телефона и той заявил, че няма връзка с управителя или с подсъдимия. С.
докладвал за свършеното на св. А., който му казал да се прибира обратно в гр. ********. Малко преди да потегли обаче
видял, че в стопанския двор влязла колата на С.. Управлявал я самия той, а до
него бил ”човека П.К. – управителя на фирмата „*********” – Х.. Св. С.С. изчакал автомобила на
двамата да спре и им заявил, че ги търси, защото не си плащат. Свързал ги по
телефона с А. и С. обяснил на последния, че чакат субсидии и ще се разплатят.
Отрекъл да се крият, имали финансови затруднения и са им спрели телефоните, но
очакват всеки момент пари.
Х. от своя страна продължил
разговора със св. С. и добавил, че ако нямали възможност да платят парите в
брой, можели да оправят сметките с горива. Св. С.С. останал учуден, чувал за
пръв път, че получават субсидии. Като се прибрал в ******* уведомил св. А., че в ******** няма птицеферма, а има само пуст
селскостопански двор.
След ********2011 год. П.К. и Д.Е. продължили
да зареждат, но не така често и в по малки количества.
Св. С. изготвил и втора фактура -
за периода ******2010 година - *******2010 година за сумата 3005,46
лева, въпреки че от първата фактура никой от фирма „**********” не се бил интересувал. Той нямал
връзка с длъжниците написал плащането отново да е в брой. Последната уговорка
била плащането да стане до втори - трети *******. На тези две дати св. П.И.
заредил за последен път голямо количество евродизел и след това св. С. започнал
да връща автомобилите.
Както той, така и св. А.А.
постоянно търсели връзка с подсъдимия. А. успял да се свърже със С. към
четвърти - пети **** и разбрал, че имат финансови затруднения в момента, но за
пореден път подсъдимия го уверил че в рамките на 4-5 дни ще започнат да му се
издължават. Когато и този период изтекъл управителя на „********" ЕООД разбрал, че никой от „********” не е минавал през
бензиностанцията в гр. *********. Били вече изключени известните
му телефони на подсъдимия и на лицето Х. Р., на които до тогава поддържали
връзка. У св. А.А. за пръв път се появили подозрения, че е измамен и отговорен
за това е именно Х. Р. Х.. Той споменал това име на св. С., но той му
заявил, че за пръв път чува това име. Не бил виждал и човек с джип да идва да
зарежда. Накрая А. и неговия служител потърсили П.К.И. на адреса му в гр. *********, поместен в Търговския регистър.
От роднините на И. двамата със С.С. разбрали, че П.К.И. в момента отсъства,
намира се в ресторант „******”, с. ******* и че П.И. работи за лицето Х. Р. Х.. А. видял и един ***** „Опел *****”, който също бил зареждан на
неговата бензиностанция. На място св. А. се свързал с въпросния Х. Р.. Обяснил, че не е заплатил
заредените горива на бензиностанция „********”. Получил отговор, че Р. е взел под наем ресторант „*******”, че му правят ремонт, ще има
откриване и ще покани А.. Обещал да платят. Наученото в гр. ******** затвърдило опасенията на св. А.А.,
че зад целия случай стоял именно Х. Р. Х.. Още щом чул името Х., А. влязъл в търговския регистър
и тогава разбрал, че фирмата „********” е създадена с капитал на фирма „*********” с представляващ Х. Р. Х..
Спомнил си, че първите му контакти
с Х. датират от 2009 год., когато последния искал да зарежда горива от
него. Тогава направили договор с фирма „********”, като пак ставало въпрос за
птицеферма във ******, която да замразява пилета за износ за *******. Него път не пострадал – получил
авансово 10 хиляди лева и при първото съмнение прекратил взаимоотношенията си с
него. За да провери дали предположението му е правилно или се отнася за друго
лице св. А.А., заедно със С. посетили горния ресторант. Разбрали, че шефовете –
подсъдимия и Х. Р. ги няма, но намерили св. П.И.. Той отрекъл да дължи нещо по договора
с „********”, отрекъл също да има такава фирма. Заявил само, че ще
платят С. и Х. Р..
В началото на месец ***** 2010 година А. се срещнал с И. ***.
Попитал го ще дойдат ли да си вземат фактурите и ще платят ли задължението си. С.
отговорил, че чакат пари и ще плащат.
Отново не последвало плащане и на *****2010 год. А. депозира халба в
Районна прокуратура - *********.
От приложените на досъдебното
производство справки от ветеринарно медицинските власти е видно, че няма
издадени Удостоверения и разрешения за дейност „********” ЕООД, гр. ******* и на „**********” ЕООД- гр. *****. От Справка от РИОСВ - ****** става ясно, че за същия период
там не е постъпвала информацията наличие на бази, действащи птицеферми и други
подобни обекти в с. *******, общ. *********, собственост или стопанисвани от
„*****” ЕООД гр. *** и „**********” ЕООД, гр. *******, както и за извършване в тези
обекти отопление, почистване и извозване на отпадъчни материали. От Справка от
Община ******* и Кметство с. ********** става ясно, че на територията на
село ******** няма наличие на земеделски земи, бази, действащи
птицеферми и други подобни обекти собственост или стопанисвани от „*******” ЕООД, гр. ****** и „******” ЕООД, гр. ********.
Установява се и от справките от ДФ
”*********” - Разплащателна агенция, че нито Х. Р. Х., нито свързани с него ТД, нито „********” ЕООД,гр.******** са регистрирани като земеделски
стопани, нито са кандидатствали или получавали средства по програми на фонда.
Изискани са и справки от всички
търговски банки в страната и клонове на чуждестранни банки в РБългария, от
които се установява че „*******” ЕООД, гр. ******, „********” ЕООД, гр. ****** нямат открити банкови сметки,
влогове и депозити в лева и чуждестранна валута, нямат налични средства и не са
извършвани операции по такива сметки.
Според заключението на вещото лице
по назначената оценъчна експертиза общата стойност на горивата, заредени за
периода *****2010 - ******2010 год., така както е отразено във фактура № *******/******2010 г. е 17 567,90 лева, общата
стойност на горивата, заредени за периода *****-*******2010 год., така както е отразено
във фактура № ********/*********2010 г. е 3005,46 лева, а общата стойност
на горивата,заредени на ***** и ******2010 год., така както е отразено
във фактура № *********/********2010 година е 2869,96 лева или в
обобщение общата стойност на заредените горива по трите фактури е била 23
443,32 лева, като тази сума представлява нанесената имотна вреда на „******” ЕООД, управлявано и
представлявано еднолично от св. А.Б.А.. Към настоящия момент невъзстановена.
Минималната
работна заплата за процесния период възлиза на 240 лева - ПМС № *****/********* г.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и гласни доказателствени средства.
Съдът дава вяра на показанията на
св. С. и А. като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на
писмените доказателствени средства по делото.
При така установеното от
фактическа страна, безспорна за настоящия състав, се налагат следните правни
изводи:
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че подсъдимият от обективна страна е осъществил визирания в ОА състав
на престъплението по чл. 210, ал. 1, точка 4 и точка 5 от НК, във вр. с чл.
209, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - на ********2010 год. с цел да набави за себе
си и за Х. Р. Х. от гр. ******, област ****** имотна облага, възбудил
заблуждение у А.Б.А. *** - едноличен собственик на капитала, управляващ и
представляващ „********" ЕООД, гр. ******, стопанисващо под наем
бензиностанция „*******" гр. *********, обл. ******** и у С.И. ***, изпълняващ с трудов
договор функциите на технически сътрудник и управител на бензиностанция „*********" гр. ********, че е представител на „******" ЕООД, гр. ******* и заедно с едноличния собственик
на капитала, управляващ и представляващ дружеството П.К. *** извършват дейност,
свързана с отглеждане на пилета в с. *******, обл. ******, за отоплението на които им е
необходимо гориво, което желаят да получават с отложено плащане от
бензиностанция „********", гр. *********, като П.К.И. ще подпише договор
за доставката на това гориво и ще им заплаща същото периодично - на 15 и 30
число на всеки месец и поддържал това заблуждение до *******2010 год., твърдейки, че той и Х. Р. Х., очакват да им бъдат изплатени
субсидии, като земеделски производител, с които средства ще заплатят полученото
до момента гориво от бензиностанция „********" в гр. ******** и с това причинил на „*******" ЕООД, гр. ********, представлявано от управителя А.Б.А.
имотна вреда в големи размери - 23 443,32 лева, като деянието е извършено в
съучастие, като съизвършител с Х. Р. Х. от гр. ******, обл. ********, починал на ******* година и се явява извършено
повторно - след като е бил осъден с влязла на ********год. в сила Присъда № *****/******* г. на Районен съд, гр. **** по НОХД № ***/***** год. за друго такова престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и случая не е
маловажен.
От
доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че
подсъдимият в съучастие с починалия Х. Р. Х., при осъществен контакт с горните
лица успява да ги убеди, че със съдружниците си започва горния бизнес, за който
е необходимо процесното количество гориво и то ще бъде плащано редовно и в
срок, а впоследствие да поддържа това заблуждение.
Опит за такова измамливо действие
Х. е извършил още през 2009 година – показанията на св. А. за
предходните им взаимоотношения. Следователно идеята за получаване на облага е
налице още преди да бъде осъществен реален контакт с пострадалия. Доколкото
това било известно на Х. и предвид показанията на св. А., че ако е знаел,
че случая има връзка с лицето него нямало да подпише договора с „********” в случая е следвало С. да
осъществява контактите с А.. В този смисъл съдът не приема защитната позиция,
че подсъдимият не е бил наясно с действията на Х. и е бил просто приносител на
документи – безспорно се осъществи именно той да е основно контактувал със С. и
А., именно той да е разказвал фантастичните планове, именно той да е говорил за
птицеферма в с. *******, за която безспорно е знаел да не е нито действаща, нито
да се ползва от Х. или някоя от коментираните по-горе фирми. Самият той в
обясненията си заявява, че е бил наясно, че горивото не се взема и не се ползва
за отопление на птици и обработка на земи, но е твърдял тези неверни
обстоятелства и е поддържал заблудата на С. и А.. Впоследствие пак той е
многократно обещавал заплащане, въпреки да е бил наясно че такова няма да
настъпи – никъде в обясненията си не сочи Х. да е заплатил за полученото в
процесния период.
Не са спорни по делото качествата
на св. А. и С..
Съобразно Тълкувателно решение № ** от ******** г. на *** по тълк. н. д. № ***/**** г., ОСНК размера на причинената на
„******” ЕООД имотна вреда - 23 443,32 лева /близо 98 МРЗ/ обуславя и
квалификацията големи размери.
По този начин са създадени неверни
представи у длъжностните лица на пострадалото ТД, че са налице обстоятелства
/необходимост от горива и обещание за своевременно и точно според уговореното
заплащане/, обуславящи извършването на имуществено разпореждане /предоставяне
на процесните количества горива/ и впоследствие поддържане неверните представи
за предстоящо заплащане по един или друг начин. Липсва започване каквото и да
било изпълнение, което съгласно теорията е основание да се счита, че в случая
се касае за измама, а не за гражданскоправно неизпълнение. Дори и горните лица да
са имали съмнение, че лицето, с което разговарят, не е какъвто се представя,
тези съмнения са разсеяни. Подсъдимият е подготвил и представя документи,
обещава да плати и т.н. и така успява да убеди А. и С., че е необходимо
предаването на посоченото гориво.
Вследствие на така описаното
поведение горните две лица решават, че исканите доставки са необходими,
стопански изгодни и оправдани, поради което сключват договора и предават процесното
гориво. Следователно измамливите действия на С. повлияли на волята у горните
две лица по такъв начин, че да извършат имуществено разпореждане, което не биха
направили без заблуждението, в което са въведени. В резултат на извършените актове
на имуществено разпореждане, настъпва имотна вреда за пострадалото ТД, която
имотната вреда засяга неговия актив, тъй като представлява неговото намаляване
със сумата, с която се разпоредили съответните длъжностни лица. Впоследствие
това заблуждение е поддържано с обещания за плащане и твърдения за предстоящо
получаване необходимите средства и по този начин продължили разпорежданията и
се препятствало преследването.
Действително така осъществената от
подсъдимия престъпна дейност се извършва по внушение и следствие участието и напътствия
от Х., чиято смърт препятства точното установяване ролите и не позволява да
се сподели извода за наличие предварителен сговор при изисквания за целта
установен и предварително формиран общ умисъл, предварително обмислено и взето
съвместно решение, споразумение между съизвършителите за осъществяване на
престъплението, с или без уточняване на начина или средствата за неговото
извършване, ролите на всеки от тях и т. н., поради което подсъдимия беше
оправдан по това му обвинение.
От субективна страна подсъдимия извършва
престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер
на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.
Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно специална цел
да набави за себе си и Х. имотна облага. Единствената цел е вземане на горивото
без заплащане цената.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на процесното престъпление.
Предвиденото наказание за
посоченото престъпление е „лишаване от свобода” от една до осем години.
Съдът счита, че за осъщественото
от С. престъпление съобразно общите за определяне наказанието правила следва да
изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства - няма.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита – относително продължителният период на извършване
на престъплението – свързан с възможността да се оцени и премисли извършеното и
навеждащ на извода за трайна престъпна нагласа.
Не са налице са предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание –
подсъдимата е осъждан, което осъждане очевидно не е изпълнило превантивната и
превъзпитателната си функция и настоящият състав счита, че за поправянето на
подсъдимия и предпазването на околните е необходимо изолирането му от
обществото, поради което и с оглед съдебното минало съдът постанови ефективното
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим.
Така определеното наказание на
подсъдимия съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
При този изход на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПРС разноски по делото в размер на 120 лв., 188.70 лв. – на ВТОП, както и 10 лева за служебно
издаване изпълнителни листи.
Предвид изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.