РЕШЕНИЕ
Номер №260460 31.12.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, първи въззивен състав, на тридесет
и първи декември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
младши съдия Детелина Димова гражданско дело
№ 2907 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 435 и сл. от ГПК и е образувано по повод жалба с вх. № 8284/05.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Г. Михалев с рег. № 703 на КЧСИ, подадена от Н.И.К.,
ЕГН ********** от град *** против Постановление изх. № 10144/16.10.2020 г. в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изп.д. № 20207030400108 по описа на ЧСИ рег.№ 703 на КЧСИ. В частта, в която
изпълнителното дело е спряно по отношение на жалбоподателя Н.И.К., на основание
чл. 432, ал. 1 т. 2 от ГПК, постановлението не е обжалвано.
В жалбата се сочи, че постановлението не е
мотивирано, като липсата на мотиви съставлява съществен порок, имащ за
последица невъзможност засегнатата страна да формира защитна теза като
формулира конкретни оплаквания относно правилността на оспорения акт. Това
нарушение само по себе си обосновавало извод за незаконосъобразност на акта.
Жалбоподателят възразява по същество, че сумите, за които е издаден
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително
дело не били дължими. Сочи, че
вземанията за сумите по изпълнителния лист произтичали от Договор за кредит за
оборотни средства, сключен между кредитора Банка ДСК ЕАД и главния длъжник
„Юнайтед Кепитълс Груп“ ООД, като между тези страни било образувано търговско
дело, по което е постановено Решение № 2901/10.12.2018 г. по т.д. № 4292/2018
г. по описа на САС, представено като доказателство към жалбата. С цитираното
решение „Банка ДСК“ ЕАД била осъдена да заплати на „Юнайтед Кепитълс Груп“ ООД
получената от нея без основание и повече от дължимото по сключения договор за
кредит от 25.03.2008 г. сума в размер на 13454.83 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, както и съдебни разноски по делото. Представя като доказателство към жалбата и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, назначена по това дело, вещото
лице по което е дало отговор на поставени въпроси относно усвоените, погасените
и непогасените задължения по посочения по – горе договор за кредит. Прави
искане за отмяна на обжалваното постановление.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК по
делото е постъпило писмено възражение от взискателя „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулст
Станислава Вангелова, в
което се излага становище за неоснователност на подадената жалба. Излагат се
аргументи относно липсата на която и да е от визираните в чл. 433 от ГПК
предпоставки за прекратяване или приключване на изпълнителното дело. С представеното
към жалбата съдебно решение не бил уважен иск по чл. 439 ГПК или чл. 440 ГПК,
нито пък изпълнителния лист бил обезсилен. Жалбоподателят Н.К. не бил страна по
посоченото дело, по което е постановен този съдебен акт, и не е обвързан от
сила на пресъдено нещо. Взискателят посочва, че задълженията все още са
съществуващи, не са погасени и поради това няма основание за прекратяване на
делото на основание чл. 433 т. 2 ГПК. Прави се искане жалбата да бъде оставена
без уважение. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.
По делото са депозирани и писмени мотиви на частния изпълнител, в които се
изразява становище за неоснователност на подадената от Н.И.К. жалба. Посочва,
че съдебният изпълнител не може да се произнася по възражение за изтекла
давност за събиране на вземането, предмет на изпълнението като в тази връзка се
позовава на решение, постановено от друг състав на БОС, с което е отхвърлена
аналогична по съдържание жалба на друг солидарен длъжник по същото дело –
„Фламинго трейд“ ЕООД.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Изпълнително дело № 20207030400108 е образувано по молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист от
03.11.2014 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 03.11.2014 г. по ч.гр.д. № 56132/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, с която длъжниците „Фламинго трейд“ ООД, Г. Д. И.,
Н.И.К. и Н. П. Н. са осъдени солидарно да заплатят дължимите в полза на
взискателя суми, на основание запис на заповед от 25.03.2008 г.
По делото е приложена покана за
доброволно изпълнение до жалбоподателя – солидарен длъжник Н.К.И., връчена на
18.03.2020 г.. С молба /наименована „жалба“/ вх. № 3026/15.04.2020 г., същият е
поискал прекратяване и спиране на изпълнително дело № 20207030400108, с мотив,
че вземанията на Банка ДСК ЕАД, предмет на изпълнението са погасени по давност,
както и че срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е
подал възражение по чл. 414 от ГПК. Постъпилото от Н.К.И. искане за прекратяване и спиране на делото е
било изпратено за становище на взискателя по делото, като такова е било
депозирано пред съдебния изпълнител на 12.10.2020 г. Със същото кредиторът
Банка „ДСК“ ЕАД се е противопоставил на направеното искане за прекратяване на
делото, с аргумент, че вземанията, предмет на изпълнителния лист не са погасени.
На основание така направеното искане от страна на Н.К.И., съдебният изпълнител
е издал обжалваното понастоящем постановление изх. № 10144/16.10.2020 г., с
което е отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на този
солидарен длъжник, а доколкото са били налице предпоставките на чл. 432, ал. 1
т. 2 от ГПК изпълнението спрямо К. е било спряно.
От
правна страна, съдът намира следното: В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. От съдържащите се в жалбата оплаквания,
може да се направи извод, че според жалбоподателя изпълнителното производство
подлежи на прекратяване поради недължимост на присъдените с изпълнителния лист
суми към настоящия момент. В тази връзка твърди, че съществуването на
задълженията е отречено съгласно решение, постановено от Софийски апелативен
съд, представено към жалбата.
Съдът
намира, че представеното към жалбата Решение № 2901/10.12.2018 г. по т.д. № 4292/2018 г. по описа на САС не доказва
твърденията на жалбоподателя за окончателно погасяване на задълженията, предмет
на изпълнението, нито обосновава наличието на някоя от предпоставките за прекратяване
на делото, и в частност тази по т. 7 на чл. 433 от ГПК. В посочената хипотеза производството
се прекратява ако бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440
ГПК. Върху представеното решение на
първо място липсва отбелязване дали е влязло в сила, доколкото същото не
представлява окончателен акт, а както е посочено в него подлежи на касационно
обжалване. На следващо място с решението е уважен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, относно сума в размер на 13454.83 лева, която
ищцовото дружество по това дело – „Юнайтед Кепитълс груп“ ООД е платило без
основание на Банка ДСК ЕАД, както и отхвърлено възражение за прихващане,
заявено от същата банка за сума в размер на 3980.77 евро- претендирана като
дължима главница по Договор за банков кредит 2320/25.03.2008 г. Макар в
мотивите на този съдебен акт да са обсъдени извършени погасявания по посочения
договор за кредит, същите нямат обвързваща настоящия съд сила. Мотивите на съдебния акт не се включват в обективните предели на
силата на пресъдено нещо /Решение
№ 186 от 07.02.2018 г. по т. д. № 1785 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
2-ро тър. отделение/. Освен това,
по делото, по което е постановено посоченото решение настоящият жалбоподател Н.К.
не е страна, като силата на пресъдено нещо не обхваща в субективните си предели адресати, които са различни от страните по
делото и техните правоприемници. Задължението на съда да зачете СПН на влязло в
сила съдебно решение е установено в чл. 297 . Когато се разрешава правен
спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила решение, съдът е
длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само
тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е
постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия
спор – арг. чл. 298, ал. 1 . /Решение
№ 131 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 3102 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение/. В допълнение с представеното решение не е разрешен със
сила на присъдено нещо въпроса относно обвързаността на каузалното
правоотношение по договора за банков кредит от 25.03.2020 г. с абстракното
правоотношение, възникнало на основание записа на заповед от 25.03.2008 г., въз
основа на който са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу Н.И..
Настоящият съд не би могъл да кредитира и
представеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, назначена по т.д. № 7225/2015 г. по описа на СГС, независимо, че в
констативно-съобразителната част на същото се съдържат констатации относно
извършени погасявания на задълженията по Договор за кредит № 2320/25.03.2020 г.
и Анекс № 1/03.07.2009 г. към него, както и констатации относно размера на
задълженията по издадените по ч.гр.д. №56132/2014 г. по описа на СРС заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, послужили като основание за образуване на
настоящото изпълнително дело. Това доказателство е събрано в рамките на съдебно
производство, образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
образувано между други лица, сред които не е настоящият жалбоподател.
Същевременно жалбоподателят сочи, че
е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417
от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, послужил като
основание за образуване на изпълнително дело №20207030400108 по описа на ЧСИ Г.
Михалев. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК има за последица
даване на указания до заявителя Банка ДСК ЕАД да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията си, предмет на изпълнението по посоченото
изпълнително дело. Именно в рамките на исковия процес следва да бъдат
обсъдени възраженията на жалбоподателя за недължимост на сумите, предмет на изпълнителното дело, чието прекратяване
се иска, поради погасяване на задълженията по Договор за кредит №
2320/25.03.2020 г., във връзка с което каузално правоотношение се сочи, че е
издаден записа на заповед от 25.03.2018г. въз основа на който са издадени
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист срещу
жалбоподателя К.
Що се отнася до оплакването за липса
на мотиви в обжалваното постановление, съдът намира същото за неоснователно.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
прекратяване на делото, основано на твърдения за изтекла давност, като е посочил,
че липсват основания за това. Макар изложените мотиви да са кратки, от същите
става ясна волята на съдебния изпълнител, поради което не може бъде споделено
становището, че такива изобщо липсват.
Ето
защо съдът намира, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на
обжалваното действие на ЧСИ, поради което жалбата следва да бъде оставена без
уважение. С оглед този изход на
делото, право на разноски има ответната страна по жалбата, имаща качество на
взискател в изпълнителното производство, която в депозираното по повод жалбата
писмено становище е отправила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира за основателно искането като на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 50 лева.
На
основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
8284/05.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Г.
Михалев с рег. № 703 на КЧСИ, подадена от Н.И.К., ЕГН ********** от *** против
Постановление изх. № 10144/16.10.2020 г. за отказ да бъде прекратено изп.д. №
20207030400108 по описа на ЧСИ рег.№ 703 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** от ***
да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сума в размер
на 50 (петдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.