23.12.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№750 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК и е образувано по жалба
от Б.Р.Б. *** против Акт за установяване на задължения по декларация №76110272-1/26.02.2020г.,
издаден от Старши експерт Патент, потвърден с Решение рег.инд.№94Б-1286-1 от
09.07.2021г. на Директор Дирекция Общинска данъчна дирекция при Община Хасково.
Твърди се, че жалбоподателят никога не е бил собственик на мотоциклет с рег.№
******и на лек автомобил марка Опел, модел Сенатор, рег.№ ******. С писмо
рег.№125300-17884/09.11.2017г. на ОД МВР Хасково жалбоподателят бил уведомен,
че за посочения мотоциклет имало регистриран договор между продавач Р.П.Г. и
купувач – жалбоподателя, като не било издавано свидетелство за регистрация на
името на купувача. СР МПС не било издавано и за посочения лек автомобил Опел,
но имало регистриран договор с нотариална заверка на подписите на страните,
които били същите и за мотоциклета. Неиздадените свидетелства за регистрация на
името на жалбоподателя били индиция, че той не е собственик на посочените МПС,
още повече че на 03.06.2021г. била извършена проверка от МВР, че тези превозни
средства били с прекратена регистрация. Изрично се оспорва подписа в договорите
за прехвърляне на собствеността на двете ППС, като се твърди, че не е поставен
от жалбоподателя. За останалите, описани в АУАЗ МПС, жалбоподателят твърди, че
били с прекратена регистрация. Шкода
1000 МБ, рег.№ ******и Шкода 100 С били собствени на жалбоподателя за
периода от 03.04.1996г. до 14.09.2021г., а Москвич 412 бил собствен на Б.Б., но
регистрацията му не била прекратена поради дългогодишно бездействие на
компетентните органи. Не било вярно, че за това, че регистрационните табели на
трите МПС не отговаряли на изискванията на БДС, жалбоподателят не посочил
доказателства. Административният орган не бил събрал доказателства на какво
основание била извършена/прекратена регистрацията на МПС, а имало такова искане
от жалбоподателя. За л.а. Москвич 412 не била плащано повече от 10 години
застраховка Гражданска отговорност и регистрацията следвало да бъде прекратена
служебно, като за изясняването на тези обстоятелствата жалбоподателят също имал
искане, отправено до административния орган. Не можело да се приеме в случая,
че нормата на пар.3, ал.3 от ПЗР на Наредба І-45/2000г. не означавала
прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а провеждане на
процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи
на МВР, т.е. служебно. Регистрационните табели на автомобилите не отговаряли на
българските стандарти БДС 15 980 и БДС ИСО 7591 към процесния период,
поради което жалбоподателят счита, че регистрацията им е била прекратена на
01.06.2006г. по силата на пар.3, ал.3 от ПЗР на наредбата, като именно това бил
моментът, от който следвало да се приложи нормата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. Иска
се отмяна на оспорения акт, с който били установени задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК за данък върху превозните средства по видове и периоди и лихвите за
просрочие, изчислени към 26.02.2020г. на обща сума от 845,97 лева – главница, и
229,38 лева – лихви.
Ответникът по жалбата – Директор на Общинска
данъчна дирекция при Община Хасково, счита,
че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, като претендира заплащане
на направените по делото разноски за юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД76110272-1/26.02.2020г., издаден от Старши експерт
патент, оправомощен съгласно Заповед №215/17.02.2017г. на Кмета на Община
Хасково, в хода на проверка по подадени декларации по чл.14, чл.17 и 54 от ЗМДТ с цел установяване
задължения за данък върху превозните средства на Б.Р.Б. са изчислени задълженията
за данък за периода 2015г. – 2019г. и лихви към 26.02.2020г., а именно: данък
върху превозните средства в общ размер на 845,97 лева, ведно със законна лихва
към 26.02.2020г. в размер на 229,38 лева.
На 09.06.2021г. посоченият АУЗ е оспорен
пред Директор на Дирекция Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, като е
постановено Решение рег.инд.94 Б 1286-1 от 09.07.2021г., с което е потвърден
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД
76110272-1/26.02.2020г. Възражението на жалбоподателя, че не е собственик на
мотоциклет и Опел Сенатор е счетено за неоснователно. Неоснователно било и
възражението на жалбоподателя, че тъй като не било плащано за застраховка ГО
през последните 10 години, то е следвало да бъде прекратена служебно
регистрацията и на основание чл.58, ал.4
от ЗМДТ не бил дължим данък за Шкода 1000 МБ и Шкода 100 С до 14.09.2018г., а
за Москвич за периода от 2015-2019г. Освен това нямало доказателства, че
регистрационните табели на трите МПС не отговаряли на изискванията на
българските стандарти.
С писмо изх.№125300-17884 от 09.11.2017г.
Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково сочи, че за
мотоциклет МЗ 350 с рег.№ ******и лек автомобил марка Опел, модел
Синтра, рег.№ ****** има регистрирани договор за покупко-продажба съответно от
25.05.2000г. и 12.08.2003г., като купувачът е жалбоподателя, но свидетелство за
регистрация на МПС на името на жалбоподателя не било издавано.
Видно от Удостоверение №211253000203 и
№211253000205, издадени на 03.06.2021г., Б.Б. е собственик на Шкода 1000 МБ и
Шкода 100 С от 03.04.1996г. до 14.09.2018г. С Удостоверение №211253000206 се
установява, че посоченото лице към 03.06.2021г. е собственик на л.а. Москвич
412.
Съгласно представената справка от
Гаранционен фонд за л.а. Москвич 412, рег.№******, в регистрите има отбелязване
за служебно прекратяване на регистрацията – липса на ЗГО, на 17.07.2018г.
С писмо №125300-17808/19.10.2021г. на
началник Сектор ПП ОД МВР Хасково се сочи, че регистрациите на МПС с рег.№
******, ******, ******и ******са извършени преди повече от 8 години и не се
установяват като съхранени документи в тази връзка, но прекратяване на
регистрацията на посочените МПС е
извършено на 14.09.2018г. Прекратяването на регистрацията на МПС с рег.№******
е извършено служебно поради неплащане на застраховка ГО на 17.07.2018г. Видно
от приложените справки от АИС КАТ регистрациите
на МПС с рег.№ ******, ******, ******и ******има изрично отбелязване за
състоянието на регистрацията на четирите процесни МПС, а именно: „прекратен /
служебно/01.10.2006г.“. Относно 5-ия автомобил – Москвич 412, от справката се
установява, че регистрационният номер Х 15 75 е от 10.05.2000г., като
регистрацията е служебно прекратена на 17.07.2018г.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебнопочеркова
експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице дава заключение, че в оспорените Договор
за покупко-продажба от 25.05.2000г. и №5861/12.08.2003г. Б.Р.Б. не е изпълнил
подписите за купувач.
Съгласно
представеното Известие за доставяне на посочения в жалбата на Б.Б. адрес е
връчено на 15.07.2021г. Решение рег.инд.94 Б 1286-1 от 09.07.2021г., като настоящата жалба е
постъпила в деловодството на съда на 28.07.2021г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта,
чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което
съдът счита, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Данъкът върху превозните средства
представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата
на чл.166 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно данъка върху превозните средства редът за установяването е
предвиден в чл.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се
определят със заповед на кмета на общината - чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.
При извършване на служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът установи, че Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№АУЗД76110272-1/26.02.2020г. е издаден от компетентен орган от общинската
администрация по смисъла на чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ - Старши експерт
Патент, оправомощен с посочената Заповед №215/17.02.2017г. на Кмета на Община
Хасково. Между страните няма спор, че лицето, издало Акта, е служител на
общинската администрация и притежава съответните правомощия на орган по
приходите. Актът е издаден и в изискуемата форма и има съдържание, в което са
изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде
по искане на лицето или органът по приходите може служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В самия АУЗ е
посочено, че е подадена декларация, а в решението на административния орган
изрично се сочи, че при извършена проверка е установено, че са незаплатени дължимите
суми за данък върху превозните средства. В този смисъла са налице
предпоставките за служебно издаване на акт по чл.103, ал.3 от ДОПК, като и относно тези
обстоятелства няма спор между страните.
Спорът между страните е относно материалната
законосъобразност на акта.
В случая съдът намира, че възражението на
жалбоподателя, че не е собственик на две от МПС – мотоциклет МЗ 350 и Опел Синтра, е неоснователно.
Независимо от установеното при оспорване на представени по делото документи –
договорите за продажба на посочените МПС, че подписът на купувача не е поставен
от жалбоподателя, в настоящия процес не може да бъде направен извод, че той не
е собственик, доколкото това е обстоятелство, което следва да бъде установено
по общия гражданскоправен ред в производство относно оспорване или установяване
на собствеността на процесните пътни превозни средства. Съгласно чл.52, т.1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на
превозните средства - чл.53 от ЗМДТ. Като се има предвид,
че са представени доказателства, че жалбоподателят е регистриран като
собственик на процесните МПС, както и че възраженията относно собствеността не
се преценят преюдициално в настоящата производство, то съдът счита, че Б.Б. има
качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ, предвид на това, че е
собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на територията на
общината.
Спорно е между страните и дали
регистрационните табели на автомобилите отговарят на изискванията на БДС 15980
и БДС ISO 7591, подменени ли са, ако не са отговарящи, или на основание пар.3, ал.1 от ПЗР на Наредба №I-45
от 24.03.2000г. са валидни до 31.05.2006г. Тук следва да се има предвид установеното от
събраните в процеса доказателства - справки от АИС КАТ, че относно четирите МПС
с рег.№ ******, ******, ******и ******има изрично отбелязване, че регистрациите
на МПС са прекратени служебно на 01.10.2006г. В този смисъл доводите на
задълженото лице, че процесните превозни средства не отговарят на изискването
по чл.52, ал.1 ЗМДТ - да са
регистрирани за движение по пътищата на РБ, са основателни. Следователно от писмо
№125300-17808/19.10.2021г. на началник Сектор ПП ОД МВР Хасково и приложението
към него, се установява именно
прекратяване на регистрация на МПС с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС IS07591 и по силата на закона са
невалидни. Нормата на чл.52, ал.1 от ЗМДТ определя като
годен обект на облагане с местен данък, превозните средства, регистрирани за
движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата за
обществено ползване в страната се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Съгласно чл.10, ал.1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство
се предоставят табели с регистрационен номер. В случая за процесните МПС не е
изпълнено второто условие на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за да се
приеме, че са регистрирани за движение по пътищата. Нормата освен регистрация
изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер. Табелите на
процесните моторни превозни средства са били невалидни по силата на закона,
считано от 01.06.2006г., поради което и е била служебно прекратена
регистрацията на МПС. На основание чл.140, ал.1 от ЗДвП през процесните
периоди на 2015г. - 2019г. тези превозни средства не се допускат за движение по
пътищата, поради което и не са годен обект на облагане с данък върху превозните
средства по чл.52, ал.1 от ЗМДТ. В случая
относно четирите автомобила следва да се има предвид и че на разпоредбата на
чл.58, ал.5 от ЗМДТ, действаща от 01.01.2018г., не е придадено обратно действие,
за да е относима към тях.
Относно 5-ия автомобил – Москвич 412, от
справката се установява, че регистрационният номер Х 15 75 е от 10.05.2000г.,
като регистрацията е служебно прекратена на 17.07.2018г. – поради получено
уведомление от ГФ за несключен договор за задължителна застраховка ГО, т.е. при
действието на ал.5, чл.58 от ЗМДТ. Няма спор относно датата на първоначална
регистрация - 01.09.1984г., установена
от представените справки от ОД МВР Хасково, както и че има извършена промяна на
регистрацията на автомобила на 10.05.2000г. – с оглед промяната на
собствеността и придобиването му от жалбоподателя. Като се има предвид, че тази
дата е след влизане в сила на пар.3 – ДВ, бр.31 от 14.04.2000г., въвеждащ
задължението регистрационните табели да отговарят на изискванията на БДС, то не
може да се направи извод, че регистрацията на този автомобил следва да е била
служебно прекратена от администрацията на пътната полиция, считано от дата,
следваща 31.05.2006г. още повече и че в справката ГФ за периода от 2013-2017г.
МПС е със статус – активно. Така като се има предвид, че оспорващият е
собственик на автомобила Москвич 412 и че регистрационните табели на автомобила
не са невалидни, то данъкът ще е дължим за целия данъчен период съгласно чл.58, ал.5 от ЗМДТ /Нова – ДВ, бр.97
от 2017г., в сила от 1.01.2018г. След приемането на посочената разпоредба ал.4
не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от
Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно
прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС
15980 и БДС ISO 7591. Разпоредбата на ал.5 има отношение и се прилага за
задълженията, възникнали след 01.01.2018г. Доколкото в случая прекратяването на
регистрацията е заради неплатената ГО и е станало след влизане в сила на
посочения законов текст, то сумата за МПС Москвич 412 ще е изцяло дължима за
периода от 2015 до 2019г.
С оглед на изложеното Актът за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК в частта относно данък за
превозните средства с рег.№ ****** и рег.№ ****** за периода от 2015г. до
2019г., и за рег.№ ******и ******– за
периода от 2015г. до 2018г., е незаконносъобразно определен, което
налага отмяната му в тази част, ведно със съответната дължима лихва. Актът за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е законосъобразен в частта
на установените задължения по отношение данък за превозните средства с рег.№******за
периода от 2015г. до 2019г., както и за
съответната дължима лихва, като жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
С оглед крайния извод за частична
основателност на жалбата на жалбоподателя са дължими и направените по делото
разноски, но следва да се има предвид, че се търсят разноските за заплатена
държавна такса и възнаграждение за експерт по назначената експертиза, поради
което и те са дължими в пълния си размер – 460 лева. На ответната страна следва
да се присъди възнаграждение за представляващия юрисконсулт, като то следва да
бъде определено като частично съобразно отхвърлителната част, касаеща едно от
процесните МПС, а именно: 20 лева. Така при компенсация на дължимите суми
Община Хасково следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 440
лева.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Р.Б. *** Акт за
установяване на задължения по декларация №76110272-1/26.02.2020г., издаден от
Старши експерт Патент, потвърден с Решение рег.инд.№94Б-1286-1 от 09.07.2021г.
на Директор Дирекция Общинска данъчна дирекция при Община Хасково в частта, с
която на Б.Б. са установени задължения за данък върху превозните средства относно
МПС с рег.№№ ******, № ******, ******, Х 72 29 С, ведно със съответната дължима
лихва, като незаконосъобразен, като ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата част –
относно установените задължения по отношение данък за превозните средства за
МПС с рег.№******за периода от 2015г. до
2019г., ведно със съответната дължима лихва.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Б.Р.Б.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 440,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: