РЕШЕНИЕ№ 261024
гр. Пловдив, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 20385 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Е.И.И. против П. на Република България осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 500 лв. – частично предявена от сумата в общ размер от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на образувано по предложение на ответника производство за
принудителното му настаняване за лечение
по Закона за здравето, по което е образувано ч.н.д. № 1059/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, приключило с отхвърляна на искането на ответника, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, против него е образувано ч.н.д.
№ 1059/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на основание чл. 157 от Закона
за здравето по искане на П. на Република България, което производство е
приключило с постановяване на акт за
отхвърляне на искането за принудително настаняване за лечение на ищеца в ЦПЗ.
Твърди, че противоправното деяние на П. на Република България се изразява в
поддържане на искането за настаняване на ищеца за принудително психиатрично
лечение, провеждане на производството пред съда и действията на органите на
МВР, които са действали в изпълнение на указанията на съответния п. Счита, че
не са били налице основанията за внасяне на посоченото искане, до който извод е
достигнал и съда, след събиране на всички релавантни в производството по делото
доказателства. Твърди, че ответникът е поддържал, че ищецът е управлявал
моторно превозно средство, след злоупотреба с лекарствени медикаменти, като е
управлявал багер с изключени светлини в нощно време. Това довело до временно
преустановяване на дейността му на у. на фирма “В. Б” ..за шест месеца и
лишаването му от право да управлява багер за период от шест месеца. Поддържа,
че неимуществените вреди са вследствие на воденото производство в продължение
на повече от месец, в който период бил викан за разпити в полицията на с. Д. и
с. К. Твърди, че всички живущи в с. Д.го считали за “л.”, който е опасен, като
това продължило по време на провеждане на производството и около половин година
след това. Вследствие на действията на П. останал без приятели. Твърди, че
съседите го отбягвали и дори открито му се подигравали. Поддържа, че не може да
започне работа, тъй като всички в обществото го познавали именно в светлината,
в която го поставили със завеждане на производството за принудително лечение.
Счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в размер на сумата от 15 000 лв., от което претендира
частично заплащане на сумата от 1 500 лв. Моли за уважаване на предявения иск,
ведно със законна лихва.
Ответникът П.
на Република България, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Счита, че отговорността на държавата в лицето на
правозащитните й органи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, може да бъде
ангажирана за причинени вреди от прилагане от съда на принудително настаняване
и лечение, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на
лишаване от свобода. Следователно счита, че лишаването от свобода е основна
предпоставка за възникване на правото на обезщетение. Поддържа, че образуването
и воденето на производство по Закона за здравето, което впоследствие е
прекратено от съда, не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 ЗОДОВ,
които не следва да се тълкуват разширително. Твърди, че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и
производството, образувано по реда на Закона за здравето. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената
сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на
неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва
да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя
на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В този смисъл са и
задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за
вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на
работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на
вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за
предотвратяване на увреждането.
В случая се претендира
обезщетение за вреди от незаконосъобразно водено против ищеца от страна на П.
на Република България производство по Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 157
от Закона за здравето органите на П. да могат да поискат от съда да постанови
задължително настаняване и лечение на лице, подлежащо на такова по смисъла на
чл. 155 от Закона за здравето. Следователно не могат да се считат за
противоправни предприетите от орган на ответника действия по внасяне пред съда
на искане за постановяване на задължителното лечение на ищеца, тъй като по този
начин последният е упражнил изрично дадено му от закона право, при наличие на
достатъчно данни за това.
Не се установява това правомощие
на П. да е осъществено произволно и с цел да бъде увреден ищецът чрез
злепоставянето му пред неговите съграждани в населеното място, в което се е
установил да пребивава. Напротив преписката е образувана именно във връзка с
осъществена проверка по подаден сигнал от к. на населеното място, в което
ищецът пребивава, в който са изложени данни за поведение на последния, даващо
предположение за влошено психическо състояние.
Kъм момента на внасяне на
искането за настаняване за лечение, за П. не е било възможно да направи
обосновано предложение за необходимостта ищеца да бъде настанен на лечение, без
изготвено заключение за психичното здраве на лицето и само въз основа и
преценка на данните събрани от проверката извършена от полицейските служители,
поради което не могат да бъдат квалифицирани като противоправни действията на п.
от Районна прокуратура - Пловдив, тъй като предприетите от него действия са в
изпълнение на правомощията му предвидени по Закона за здравето.
Видно от отправеното до съда от Районна
прокуратура - Пловдив искане е, че за да упражни даденото от чл. 157 от ЗЗ
правомощие, органът на ответника не е действал произволно, а е изградил
убеждението си за наличие на предпоставките, при които едно лице може да бъде
предложено на съда като подлежащо на задължително настаняване и лечение в
хипотезата на чл. 155 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, с оглед осъществената
проверка.
В случая производството по делото
е прекратено от съда, поради изразено от ищеца желание за доброволно лечение, в
клиника по негов избор и на негови разноски. Съдът е констатирал, след вземане
на становище на д. п. че ищецът страда от заболяване, във връзка с което приема
медикаменти, като е установено, че не е налице обостряне и отношението на
предложения за настаняване към неговото заболяване е критично, поради което е
счел, че не са налице предпоставките за принудително настаняване за лечение. Посоченото
обстоятелство не води до извод за незаконосъобразност на действията на органите
на П., които във връзка със служебните си задължения са осъществили проверка по
депозиран сигнал, като във връзка с установените от проверката фактически данни
е внесено предложение до съда по реда на Закона за здравето.
Следва да се посочи, че с оглед
разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България, съгласно който,
при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер. Магистратите имат функционален имунитет и носят отговорност за
действията си извършени при осъществяване на функциите си и при постановяване
актовете си само в случай на умишлено престъпление от общ характер.
Противоправността като обективен
елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено
увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца, което в настоящия случай не се установи.
Следователно не се установи
наличие на противоправно деяние от страна на длъжностно лице при П. на
Република България. Доколкото не е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране специалната деликтна отговорност на ответника по
реда на чл. 49 ЗЗД, съдът не следва да пристъпва към разглеждане на останалите
предпоставки за уважаване на предявения иск.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и
главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди. В производството по делото съдът, по искане на ищеца, е допуснал
изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която не е изслушана, тъй като
ищецът не е внесъл определения от съда депозит и по този начин чрез
процесуалното си поведение е възпрепятствал установяване на твърдените от него
обстоятелства. При предоставената му от съда възможност, ищецът не е
конкретизирал фактите и обстоятелствата, които ще установява чрез разпита на
искания от последния свидетел, поради което това доказателствено искане е
оставено без уважение. Същевременно ищецът е предупреден за последиците по чл.
161 ГПК.
По така изложените съображения
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски, но не
следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са сторени.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, против П. на Република България осъдителен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 500 лв. –
частично предявена от сумата в общ размер от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на образувано по предложение на ответника производство за
принудителното му настаняване за лечение
по Закона за здравето, по което е образувано ч.н.д. № 1059/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, приключило с отхвърляна на искането на ответника, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП