№ 18
гр. Свищов, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100582 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1
ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ВИКЙ“ООД гр. Свищов, представляван от управителя
Д.В., чрез пълномощника адв. Т. Т. твърди, че дружеството осъществява
дейност по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и
канализация на територията на област В.Търново. Заявява, че за отчетния
период от 15.06.2017г. до 19.09.2018г. , са приложими Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВИКЙ“ООД гр.
В.Търново, одобрени от ДКЕВР, публикувани в централен и местен
ежедневник. Съгласно чл. 33 от Общите условия, дружеството издавало
ежмесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и
услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, потребителите имали задължение да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след
датата на фактуриране. Сочи, че за отчетния период ответницата дължала
1
сумата 284,14 лева, от коиото 214,63 лева главница и 69,51 лева мораторна
лихва. Твърди, че за доставената вода и извършените ВиК услуги на
ответницата били издадени описаните фактури, но същата не заплатила
задължението си. Заявява, че стойността на ползваната , но неизплатена
питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от
длъжника била 214,63 лева -главница по абонатен № 3014563 за обект
находящ се в гр. Свищов, ул. *, за периода от 15.06.2017г. до 19.09.2018г. по
описаните фактури и мораторна лихва в размер на 69,51 лева за забавено
плащане на сумите по фактурите, като лихвите се изчислявали от падежа на
всяка дължима сума до 29.11.2021г... Посочва, че ответницата не заплатила
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от Общите
условия, а съгласно чл. 44 от Общите условия, за незаплатените суми била
начислена мораторна лихва. Описва, че за някои от фактурите имало
частично плащане, но потребителят изпаднал в състояние на неизправност
поради неизпълнение на поети задължения. Твърди, че доставката на
процесното количество вода и извършването на останалите услуги от ищеца
се установявали от карнетните листи и фактурите. Твърди, че предявили
претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като ответникът възразил срещу
заповедта по ч.гр.дело № 295/2022 г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата 214,63 лева – главница
и 69,51 лева – лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до
29.11.2021г.., , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответницата И. В. К. в законоустановения срок е подала
отговор на исковата молба,чрез пълномощника адв. Б., в който взема
становище за неоснователност на иска. Оспорва предявените претенции като
погасени по давност, като се позовава на изтекла давност по смисъла на чл.
111 б. в. от ЗЗД и тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, което
възражение била направила и в заповедното производство. Твърди на
следващо място, че не била ползвала процесната питейна вода и услуги по
речистване на отпадни води и канализация, тъй като през процесния период
жилището не било обитавано, поради което и спирателния кран на
2
водопровода в жилището е бил затворен за избягване на аварии, следователно
не е имало потребление на вода и отвеждане на такава в канализацията.
Оспорва приложените с исковата молба справка за плащания и карнетни
листове. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема
становище. В писмено становище моли исковете да бъдат отхвърлени по
изложени в отговора на исковата молба съображения , прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца по отношение адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 295/2022г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство –
„ВИКЙ“ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за предоставени ВиК
услуги и мораторна лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 164/30.05.2022г. в полза на ищеца за
сумата 214,63 лева – главница, 69,51 лева – мораторна лихва за периода от
30.11.2017г. до 29.11.2021г.., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 09.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Присъдени били и разноски - 25,00 лева – ДТ и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от
29.07.2022г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си, в едномесечен срок, тъй като заповедта е връчена на основание чл. 45 ал. 5
от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Не се спори по делото, че „ВИКЙ“ООД предоставя услуга – Ви
К на крайни потребители, в съответствие със Закона за водите. Не се спори по
делото, че за процесния период са приложими Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВИКЙ ООД гр. В.Търново,
одобрени с Решение № 0У-09 от 11.08.2014г. и публикувани в централен и
местен ежедневник . Не се спори по делото, че в чл. 33 ал. 2 от същите е
3
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране,
а в чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Ищецът е представил покана за доброволно изпълнение от
25.02.2021г. до ответницата, с която същата е уведомена, че дължи суми за
консумирана питейна вода за периода от 15.06.2017г. до 19.09.2018г. по 11
броя фактури на стойност 267,63 лева . Видно от известието за доставяне,
поканата е върната като непотърсена от адресата.
Представи се по делото и счетоводна справка от ищеца за
дължимите към ищеца от абонат И. К. за периода от 15.06.2017г. до
19.09.2018г. суми, по която дължимите суми са в размер на 284,14 лева, от
която главница – 214,63 лева и 69,51 лева лихва. Приложена по делото е и
справка за консумация на абонат И. К., според която за периода 30.11.2017г.
до 28.09.2018г. дължимата сума не е платена, като е посочен и размера й. В
същата са посочени и показанията , както и служебно начисляване. Тези
документи са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба,
същевременно в ч.гр.дело № 295/2022г. на РС Свищов се съдържа справка –
извлечение за дължими суми към ВИКЙ ООД В.Търново към 29.11.2021г., по
която дължимите от ответницата за период 15.06.2017г. до 19.09.2018г.. суми
са в размер на 214,63 лева главница и 69,51 лева лева лихва, общо 284,14 лева.
Ответницата не е оспорила този документ, както и твърденията на ищеца, че
по описаните в исковата молба фактури са извършени частични плащания,
които се явяват извънсъдебно признание за извършените от ищеца Вик
услуги на посочения адрес на ответницата за процесния период.
По делото е направено възражение от ответницата, чрез
процесуалния представител, за погасено по давност вземане,
Водоснабдителната и канализационна услуга има характер на задължение за
периодично плащане, спрямо което е приложима тригодишна погасителна
давност. "Периодични плащания" по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
4
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /ТР № 3/2012
г. от 18.05.2012 г., постановено по т.д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. В
настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни
и канализационни услуги, които се покриват от понятието "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което и вземанията за
цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността
според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Давностният срок за вземането за плащане на
периодични вземания съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, каквито безспорно са
предявените съдебно, започва да тече спрямо всяко месечно задължение като
се погасява с изтичане на тригодишен период от изискуемостта му. Съгласно
чл.33, ал.2 от приложимите Общи условия на оператора, потребителите са
длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок
от датата на фактуриране. В този смисъл, доколкото най-късното предявеното
вземане е по фактура от 28.09.2018г. /с падеж на 28.10.2018г./, погасителната
давност е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 9.05.2022г.
Предвид гореизложеното, съдът намира цялото предявено вземане
за погасено с кратката тригодишна давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително по
отношение обезщетението за забавено плащане върху главниците на
самостоятелно основание съгласно чл.111, б.б ЗЗД както и съгласно чл.119
ЗЗД като акцесорно на погасеното вземане. С оглед на това предявените
искове за установяване вземане за главница в размер на 214,63 лева и
мораторна лихва в размер на 69,51 лева за периода от датата на забавата
върху всяка от фактурите до 29.11.2021г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, като погасени по давност.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция
по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 вр. чл. 86 от ЗЗД, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78
ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
5
такива, както в частта им за присъждане на разноски за заповедното
производство в размер на 75,00 лева, така и по отношение претенцията на
ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство
съдебни разноски в размер на 325,00 лева.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 400,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че
направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, след измененията с с ДВ бр. 88 от
4 ноември 2022г., чл. 7 ал. 2 т. 1 от Тарифа за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското
възнаграждение при иск до интерес от 1000 лева е 400,00 лева, колкото е и
заплатеното и претендирано от ответницата възнаграждение.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИКЙ“ООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от инж. ДИВ против И. В. К. с
ЕГН ********** от гр. **** искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че „ВИКЙ“ООД гр. В.Търново има
вземане от И. В. К. за сумата 284,14 лева главница – доставени но
незаплатени доставки на питейна вода и пречистване за периода от
15.06.2017г. до 19.09.2018г. , за сумата 69,51 лева мораторна лихва за
периода от датата на забава върху задължението по всяка от фактурите до
29.01.2021г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 9.05.2022г. до окончателното плащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 164 от 30.05.2022г.
6
по ч.гр.дело № 295/2022г. на СвРС, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ВИКЙ“ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от инж. ДИВ за заплащане от И. В. К. с
ЕГН ********** от гр. **** на сумата от 75,00лева – разноски за
заповедното производство, за която сума е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК№ 164 от 30.05.2022г. по ч.гр.дело №
295/2022г. по описа на РС Свищов, както и за разноски за исковото
производство в размер на 325,00 лева – ДТ и адвокатско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ВИКЙ“ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от инж. ДИВ да заплати на И. В. К. с
ЕГН ********** от гр. **** сумата 400,00 лева – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по
ч.гр.дело № 295/2022 г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7