№ 5654
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100100279 по описа за 2023 година
Ищецът С. И. С. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени и
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.08.2021г. на ПП I-4 км.112+000
по вина на Р. Д. В., водач на л.а. „Пежо 207“, с рег. №*******, нарушил
ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение, с което причинил ПТП
с участието на ищеца, който управлявал л.а. „Ленд Ровер“ с рег. №*******
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „ОЗК – З.“, поради което
същият се явява легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
С молба от 05.10.2021г. ищецът е предявил извънсъдебната си
застрахователна претенция до ответника, който с писмо от 05.01.2022г.
отказал изплащането на обезщетение.
Във връзка с процесното ПТП е било образувано наказателно
производство, приключило с Решение № 457/09.11.2022 год., постановено по
АНД № 20224110201281 по описа на Районен съд - Велико Търново, с което
водачът Р. Д. В. е признат за виновен за извършено от него престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от
1
НК, като му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000
лева и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Затова предявява следните искове срещу застрахователя:
За сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявената извънсъдебна претенция – 05.10.2021г. до окончателното
плащане;
6 382,52 лв. – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение, консултации и закупуване на
медицински консумативи, и разходи за съхранение на увредения и
репатриран от мястото на ПТП лек автомобил, ведно със законната лихва
от датата на предявената извънсъдебна претенция – 05.10.2021г. до
окончателното плащане;
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като
твърди, че вина за настъпването на същото има изцяло ищецът, а за
застрахования при ответника водач събитието е случайно.
Оспорва претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди,
както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който в
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, автомобилът е бил технически неизправен, без преминат
задължителен годишен технически преглед и без да е използвал
необходимите светлинни сигнали за обозначаване на ППС. Освен това,
твърди, че ищецът е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан, с
което обективно е допринесъл за настъпилите увреждания. На последно
място, твърди, че ищецът е допринесъл за настъпилите увреждания, като не е
спазвал предписаното домашно лечение и препоръки за хигиенно-диетичен
режим. Счита претенциите за необосновано завишени по размер и
несъобразени с принципа за справедливост и съдебната практика. Оспорва по
същество претенциите за лихви.
С определение от о.с.з. на 13.10.2023г. на осн. чл.214, ал.1 от ГПК е
допуснато увеличение на иска за обезщетяване на неимуществените вреди –
2
до сумата от 120 000 лв.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване конкретния механизъм на ПТП, както и във връзка с
наведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, по делото са събрани писмени доказателства,
разпитан е свидетел и е изслушано заключението на КСМАТЕ.
При разпита в съдебно заседание свидетеля Р. В. заявява, че е участник
в процесното ПТП, настъпило на 31.08.2021г. Управлявал автомобил „Пежо“
по пътя София- Варна, идвал от Троян, с посока на движение към Велико
Търново. Движението било натоварено, не можело да се движи с повече от
50-60 км/ч. Преди разклона за с. Ветренци загубил концентрация на
вниманието и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се движел
ищеца. В последния момент видял насрещно движещия се автомобил и рязко
завил надясно, но между двата автомобила настъпил удар. Мисли, че ударът е
бил колело в колело и е настъпил в лентата за движение на ищеца.
Автомобилът Пежо нямал никакви изкривявания по ламарините или други
повреди, извън предното ляво колелото, в което настъпил контакта. Отворили
се и всички въздушни възглавници. След удара свидетелят продължил
движението си и спрял там, където е триъгълника на разклона. Другият
автомобил обаче не бил на платното за движение след удара. Хора, свидетели
на случилото се, дошли да проверят как е и му казали, че другият автомобил
се е превъртял четири пъти и паднал в нещо като канавка. В момента на удара
мисли, че е възприел ищеца и той бил с поставен обезопасителен колан.
Показанията на свидетеля са логични, последователни и подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
Установява се от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК
писмени доказателства, че с влязло в сила на 25.11.2022г. решение на
Великотърновския районен съд по анд №1281/2022г. Р. Д. В. за ВИНОВЕН в
това, че на 29.08.2021 г. на път I - 4, км. 112+000, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Пежо", peг. № ******* нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от
3
Закона за движение по пътищата, като на пътно платно с двупосочно
движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение, без да
е необходимо изпреварване или заобикаляне; в чл. 20, ал. 1 от ЗДП, като не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като превишил разрешената за движение скорост
за извън населено място от 60 км/ч и управлявал автомобила със скорост от
76,4 км/ч, вследствие на което реализирал кос челен удар с насрещно
движещия се в посока към гр. София лек автомобил "Ланд Роувър", peг. №
******* управляван от собственика му С. И. С. от гр. София, с което по
непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на пети шиен прешлен, травматична дискова херния на пети и
шести шиен прешлен, отчупване и преместване на костен фрагмент с
притискане на гръбначен мозък, довели до трайно затрудняване на
движението на врата; отпадна гръбначно - мозъчна неврологична
симптоматика за горните и долни крайници, довела до трайно затрудняване
движението на долните и горни крайници; поставяне на метална остеосинтеза
/стабилизация/ по медицински причини на три поредни шийни прешлени -
четвърти, пети и шести шийни прешлени, довела до постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1,
чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. На основание чл.78а от НК В. е
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление,
с налагане на адм. Наказание - глоба в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева в
полза на републиканския бюджет.
Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че на осн.
чл.300 от ГПК влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо, и като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за
доказано от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило на
посочената дата, по описания по-горе начин и по вина на Р. В., който с
действията си е нарушил посочените в решението Великотърновския районен
съд законови разпоредби и е причинил на ищеца посочените в решението
травматични увреждания.
От заключението на КСМАТЕ се установява още, че л.а. Пежо е
4
навлязъл с цялата си предна част в лентата за движение на л.а. Ленд Ровър.
Произшествието е настъпило на прав участък от пътя, при добра пряка
взаимна видимост за двамата водачи. За л.а. „Ленд Ровър“, ударът е
страничен, кос и ексцентричен, приплъзващ с инициален контакт в предната
му лява врата. За л.а. „Пежо 207“ ударът е челен кос и ексцентричен, с
инициален контакт в предния му ляв ъгъл. Скоростта на л.а. “Ленд Ровър”
при удара е била около 72 км/ч (72,07) км/ч. Скоростта му преди ПТП е била
по-ниска, защото се е ускорявал. Скоростта на л.а. Пежо 207 при удара е била
около 75 км/ч. Допустимата скорост за л.а. „Пежо 207“ е била до 60 км/ч,
регламентирана с пътен знак В26 - 60 км/ч. Отстоянието на л.а. “Ленд Ровър”
към момента, в който л.а. Пежо 207 навлиза в междинния щрихован остров
преди да навлезе в лентата му е било не повече от 19 м., това отстояние е по-
малко от опасната му зона 57 м., от което следва, че водачът на л.а. “Ленд
Ровър” не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да
предотврати произшествието. Отстоянието на л.а. “Ленд Ровър” към момента,
в който л.а. Пежо 207 е започнал да завива наляво е 38 м., това отстояние е
по-малко от опасната му зона 57 м., от което следва, че водачът на л.а. “Ленд
ровър” не е имал възможност да спре преди мястото на удара дори и спрямо
момента, в който л.а. Пежо е започнал да завива наляво.
За установяване на конкретните травматични увреждания, получени от
ищеца от процесното ПТП по делото е изслушано заключението на КСМЕ. От
същото се установяват следните травми: Черепно-мозъчна травма състояща
се от Сътресение на главния мозък и Контузия на главата; Травма на шийния
отдел на гръбначния стълб изразяваща се със: Спондилолистеза /непълно
разместване на телата/ на шийните прешлени на ниво С5-С6 по данни от
компютърната томография, разчитане от болница „Свети Иван Рилски” на
изследването от 29.08.21г. и оперативния протокол; Двустранно счупване на
дъгата и долните ставни израстъци на С5 /пети шиен прешлен /по данни от
компютърната томография, разчитане от болница „Свети Иван Рилски” на
изследването от 29.08.21г.; Мигрирал дисков фрагмент от травматична
дискова херния на ниво С5- С6 зад тялото на пети шиен прешлен /С5/,
притискащ гръбначния мозък по данни от оперативния протокол от
неврохирургична клиника на болница „Свети Иван Рилски”.
На мястото на претърпяното ПТП, след неотложни действия на екип от
5
Пожарна и аварийна безопасност, ищецът е бил обездвижен в областта на
шията с поставяне на шийна яка от пристигналия на място медицински екип
от Спешна медицинска помощ и транспортиран в Център за спешна
медицинска помощ гр. Велико Търново. След извършване на медицински
прегледи и образни изследвания е настанен за наблюдение и лечение в
Неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов", гр. Велико
Търново за времето от 29.08.2021 год. до 01.09.2021 год. Транспортиран е с
линейка до дома си в гр. София, тъй като счупването на шийните прешлени
не му е позволявало да пътува в седнало положение.
Тъй като с времето здравословното състояние на С. И. С. се е влошило,
вместо да се подобрява, същият е приет по спешност в „Клиника по
неврохирургия" при УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД - София за времето
от 02.11.2021 год. - 15.11.2021 год.и е проведено оперативно лечение -
премахване на средната част от тялото на С5 /пети шиен прешлен/;
отстраняване на дисковата херния и остеофитите на нива С4-С5 и С5- С6.;
декомпресия на гръбначния мозък и нервните корени двустранно; поставяне
на титаниев имплант и плака /вертебродеза/. Ищецът е бил изписан на
15.11.2021г. /тринадесети ден от постъпването/ в стабилно общо соматично
състояние, с подобрение за миелопатната симптоматика, без нови
оплаквания. Осъществена декомпресия на миелона, стабилизиран шиен
гръбнак и дадени препоръки за хигиенно-охранителен режим и
медикаментозно лечение след изписването. Препоръчано е и да носи шийната
яка за 6-8 седмици след операцията.
Вещите лица са посочили, че установяват различни интерпретации на
компютърната томография от 29.08.2021г. извършена в болницата във Велико
Търново. Разчитането на образа от специалиста там е счупване на
страничните участъци от тялото на С6 /шести шиен прешлен/ без други
промени /д-р Д.М./. В епикризата от неврохирургична клиника на УМБАЛ
„Свети Иван Рилски” от цитираното изследване са описани: двустранна
фрактура на дъгата и долните ставни израстъци на С5/пети шиен прешлен/,
спондилолистеза/непълно разместване на телата/ на ниво С5-С6 както и
травматична дискова херния на ниво С5-С6 с краниално мигрирал дисков
фрагмент зад тялото на пети шиен прешлен с компресия на гръбначния
мозък. При изслушването в съдебно заседание, вещите лица са заявили, че
след внимателен преглед на процесното изследване, което им е било
6
предоставено в оригинал на магнитен носител, поддържат разчитането,
направено от болница „Св. Иван Рилски“ по отношение на фрактурите.
От магнитно-резонансното изследване от 20.10.2021г. на шиен отдел на
гръбначния стълб заключението е дегенеративна ставна и дискова болест на
гръбначния стълб от спондилозен, остеохондрозен и спондилартрозен тип;
многоетажни дискови хернии; стеноза на спиналния канал от дегенеративен
тип. Липсва стеноза на спиналния канал от травматичен тип и огнищни
промени в миелона /гръбначния мозък/. Изследването не е установило
счупване на тялото на шести шиен прешлен/С6/ цитирано от компютьрната
томография от 29.08.21г.
Уврежданията са причинени от преобладаваща флексия с натоварване по
надлъжната ос на гръбнака и съответстват на механизма на ПТП. Съществува
несъответствие между описаната дискова херния на ниво С5-С6 в
оперативния протокол като травматична, с фрагмент от нея мигрирал зад
тялото и притискащ гръбначния мозък на нивото, и магнитно-резонансното
разчитане - хернии от дегенеративен тип без огнищни промени в миелона.
Наличието на следи от организиран хематом на нивото на хернията, намерен
при операцията, според вещите лица е белег за прясна травма и налага извод
за травматичен характер на дисковата херния, при наличие и на съответните
дегенеративни изменения, предвид възрастта на ищеца.
От получените увреди ищецът е търпял болки и страдания за период от
три месеца, като най-интензивни те са били непосредствено след инцидента и
в първия месец. Той е имал болеви усещания и в дните непосредствено след
операцията, при превръзките и свалянето на конците от оперативната рана.
По своят вид и тежест, получените от ищеца травматични увреждания
имат следната медико-биологична характеристика: Сътресението на главния
мозък протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание
/защеметяване,объркване/, без медицински данни за промяна в съзнанието до
кома, е реализирало медико-биологичния критерий „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Травмата в шийния отдел на гръбначния
стълб със спондилолистеза /непълно разместване на телата / на шийните
прешлени на ниво С5-С6, двустранно счупване на дъгата и долните ставни
израстъци на С5 /пети шиен прещлен/, травматичната дискова херния на ниво
С5-С6 /диска между пети и щести шиен прешлен/ и компресия на гръбначния
7
мозък от мигриралия дисков фрагмент зад тялото на пети шиен прешлен с
неврологична симптоматика-квадрипаретичен синдром, е реализирала
медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията в шийния
отдел на гръбначния стълб за период по-дълъг от тридесет дни“.
Възстановителния период от сътресение на главния мозък при правилно
проведено лечение и режим, и нормално протичане на оздравителния процес,
е в границите на 3-5 седмици. При тази травматична увреда в тъканта на
мозъка не се наблюдават травматични промени, неврологичният статус е без
отпадна неврологична симптоматика. Лечението обичайно завършва
успешно. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения от черепно-мозъчната травма.
Възстановителният период за шийната травма е в рамките от шест до
дванадесет месеца. При тази травматична увреда след стабилизацията и
отстраняване на компресията, на пациентите се препоръчва провеждане на
физикални и балнеосанаториални процедури за подобряване и поддържане
тонуса на шийната мускулатура и за изразената дегенерация в сегмента. По
данни от проведения преглед на ищеца се установява ограничение на
подвижността в шийния отдел и лекостепенна горна парапареза, по-изразена
за лява ръка. От локалния статус са налице ограничения в движенията на
шията най-изразено за екстензията /навеждане назад/ и по-леко за ротация и
наклони двустранно.
Съдът, като намира заключението на вещите лица по КСМЕ за
компетентно изготвено, подробно, подкрепено от събраните по делото
доказателства, и като взе предвид отговорите на въпросите, дадени от вещите
лица по време на изслушването в о.с.з., намира, че следва да кредитира
същото изцяло.
По делото са приети като писмени доказателства фактури и фискални
бонове на обща стойност 5 982,52 лева за медицински услуги, транспорт,
потребителска такса, медицински изделия и др., издадени от УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД - гр. София, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико
Търново и др. Съдът намира за доказано по делото, че разходите са
извършени във връзка с лечението на ищеца след ПТП.
Приети са и 4 броя разписки на обща стойност 220 лв., съгласно които
сумите са преведени от ищеца в полза на В.Х., като в „основание за превода“
8
е посочено: „наем джип“ за месеците март 2022-януари 2023г. Приета е и
разписка за сумата от 80 лв., преведена от ищеца в полза на същото лице.
Като взе предвид твърденията на ищеца за заплащане на сумата от 20 лв.
месечно – наем за съхранение на процесното репатрирано след ПТП МПС и
липсата на данни по делото, опровергаващи този факт, съдът приема, че
посочената сума е платен наем за периода октомври 2021 – януари 2023г.
Така, общо за периода от септември 2021г. до датата на исковата молба
ищецът е доказал разходи за наем на паркинг за репатрираното от
местопроизшествието МПС в общ размер на 300 лв. Така, общият размер на
направените разходи във връзка с настъпването на процесното ПТП възлиза
на 6 282,52 лв.
По делото е изслушано заключението на съдебно – психологична
експертиза. Oт същото се установява, че в периода на възстановяване от
процесното ПТП у ищеца са се наблюдавали характеристики на психотравма,
изразени в емоционалните преживявания на тревожност, нарушение на съня,
раздразнителност, както и в самостоятелното обгрижване за себе си,
нарушения, свързани с автономността, което води до нарушено качество на
живот. Към момента на извършване на психологичното обследване,
психоемоционалното състояние на ищеца е повлияно от дистрес, който
предизвиква епизоди на тревожност, свързани с травматичното събитие и с
физическото благополучие. Налице е отбягващо поведение, свързано с отказ
да шофира, присъстват психовегетативни прояви като нарушение на съня,
сърбежи. Налице е промяна относно гледната точка към света, в който липсва
безопасност. Психоемоционалното състояние е повлияно от трудностите в
хватателната способност на лявата ръка и ограничените движения на врата.
Тези характеристики обуславят промяна във функционирането, свързана с
невъзможност за извършване определени дейности или любими такива.
От показанията на свидетеля М.А., съпруг на дъщерята на ищеца,
ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява следното:
Свидетелят е непосредствен очевидец на ПТП. На процесната дата
семейството се връщало заедно от почивка на море, като свидетелят шофирал
автомобил непосредствено пред автомобила на ищеца. До въпросния разклон
управлявали с 60 км/ч, поради ограничение на скоростта, като след разклона
започнали да ускоряват. Веднага след разклона свидетелят видял, че срещу
9
него се засилва автомобил – първи в колона, навлизащ в неговото платно за
движение. Свидетелят успял да реагира, навлязъл в банкета отдясно, като в
огледалото за обратно виждане видял как автомобилът удря автомобила на
тъста му, който започнал да се превърта – два или три пъти. Веднага след
това със съпругата си отишли до л.а. „Ленд ровър“, помогнали на съпругата
на ищеца да излезе. След като отворил вратата на водача, свидетелят видял,
че седалката е в неестествено положение – полулегнало, а гредата откъм
прозореца била огъната почти непосредствено до главата на тъста му.
Свидетелят започнал да му задава въпроси, но ищецът не реагирал. В този
момент дошъл човек, който казал, че е лекар и посъветвал свидетеля да не
пипа пострадалия. Заявява с категоричност, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Пристигнали пожарна, линейка, а след това и следствените
органи, с които свидетелят разговарял. След като приключили, отишъл в
болницата във Велико Търново, където линейката откарала тъста му.
Изглеждал много блед, имал болки и неподвижност. Поставили му шийна
яка, която според лекаря в Тръново трябвало да носи 45 дни, след което
състоянието му щяло да се подобри. На следващия ден с частна линейка го
откарали вкъщи в София. През цялото време ищецът бил на легло, имал
проблеми с движението на ръцете, на краката, с физиологичните нужди.
Налагало се да ползва памперси, хранели го в легнало положение. Изпитвал
неописуеми болки, за които приемал лекарства. Свидетелят със съпругата му
се преместили да живеят временно у ищеца, за да помагат в обслужването му.
След 45-я ден станало ясно, че очакванията на лекаря от В. Търново няма да
се осъществят – ищецът продължавал да не се подобрява, не си чувствал
ръцете и му било необичайно студено. Консултирали се отново с лекар,
приели го веднага в болница и му направили операция. След 5-10 дни го
изписали, отново имало период, в който не можел да ползва пълноценно
ръцете си, носел отново яка. Изпитвал болки и имал нужда от чужда помощ.
След около месец, два започнал да се подобрява. Свидетелят заявява, че след
ПТП ищецът не е същият човек. Преди му помагал – за ремонти, бил много
сръчен. Сега няма хватателна способност, ръката му вече не е същата, усеща
се дори при здрависване, имал и изтръпвания. Вече не шофира.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответницика по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
10
процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач / като по
отношение на вината на водача съдът е обвързан на осн. чл.300 от ГПК от
решението на РС – В. Търново/, са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на
основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица
от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на
фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна –
непосредствено след инцидента и от претърпяната операция; броя и вида на
претърпените травми - черепно-мозъчна травма състояща със сътресение на
11
главния мозък и контузия на главата, травма на шийния отдел на гръбначния
стълб със спондилолистеза на ниво С5-С6, двустранно счупване на дъгата и
долните ставни израстъци на пети шиен прешлен и мигрирал дисков
фрагмент от травматична дискова херния на ниво С5- С6 зад тялото на пети
шиен прешлен, притискащ гръбначния мозък; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период от около година, през първите три месеца
от които, вкл. и след извършената операция ищецът е търпял интензивни
болки; възрастта му – 73 г. към датата на ПТП; продължаващото и към
момента ограничение в обема на движение на шийния отдел и лекостепенната
горна парапареза – по-изразена в лятата ръка, неблагоприятната прогноза за
пълно възстановяване, преживяната псохологична травма, довела и до
промени в начина на живот на ищеца, който вече не шофира, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 80 000 лева. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай,
между страните не е спорно, че извънсъдебната претенция на ищцата е
предявена пред застрахователя на 05.10.2021г., като на 05.01.2022г.
ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ето защо,
законна лихва върху присъденото обезщетение, се дължи от 05.10.2021г. -
както е поискано.
Искът за имуществени вреди е основателен до размера от 6 282,52
лв. – разходи, извършени в причинна връзка с процесното ПТП, за които по
12
делото са ангажирани писмени доказателства. Останалите предпоставки за
уважаване на иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за
неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи повторно. За разликата
над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищеца, поради пътуване в
автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. От една страна,
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели – очевидци на ПТП,
са в посока, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. От друга страна,
заключението на КСМАТЕ, което съдът кредитира изцяло, е категорично, че
механизмът на получаване на шийната травма на ищеца, е вероятно именно
т.нар „камшичен удар“, при който главата се движи свободно, за разлика от
прикрепеното към седалката с поставен предпазен колан тяло. Вещите лица
подчертава, че ищецът няма никакви други травми – нито в гръдна, нито в
коремна кухина, което също подкрепя извода за наличие на поставен
предпазен колан. Сочат също така, че при неколкократното превъртане на
автомобила след удара, стъклата му са се счупили и ако ищецът е бил без
поставен предпазен колан, твърде вероятно тялото му е щяло да изпадне от
купето на автомобила.
Липсата на настъпили усложнения след извършената операция дава
основание на вещите лица да дадат заключение, че ищецът е спазвал
предписаните му ДХР и медикаментозно лечение.
Не са събрани никакви конкретни доказателства за останалите,
релевирани от ответника основания, а именно за това, че ищецът е управлявал
технически неизправен автомобил, който не е преминал задължителен
годишен технически преглед и без да е използвал необходимите светлинни
сигнали за обозначаване на ППС.
Като взе предвид изложеното и като съобрази заключението на
КСМАТЕ, съдът намира релевираното от ответника възражение за
съпричиняване за изцяло неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ж. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. *******, сумата
6 625,90 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част
13
от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото не надвишава изчисленото по реда на НМРАВ минимално адвокатско
възнаграждение, съобразно материалния интерес на делото. Така общия
размер на разноските, които се полагат на ответника, възлиза на сумата от 3
396,88 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и
разноски за вещи лица в размер на 4 134,01 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, да заплати на С.
И. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. „******* следните суми:
80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 29.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2021г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 80 000 лв. до пълния му предявен размер от 120 000
лева.
6 282,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 05.10.2021г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния му
предявен размер от 6 382,52 лева.
14
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. Ж. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. *******, сумата 6 625,90 лв., съставляваща адвокатски
хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. „******* да
заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, сумата от 3
396,88 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ж.к. „Възраждане“, ул. „*******да заплати по
сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 4 134,01 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15