Р Е
Ш Е Н И Е
№ 71
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 19.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на десети
юли, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 73 по описа на съда за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба вх. № СДА-01-633 от 6.04.2023 г., подадена от Е.А.М. ***, с
ЕГН: **********, чрез адв. И.И. ***, против Заповед № 288 от 24.03.2023 г. на
кмета на Община Севлиево.
С оспорената
Заповед на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 255, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и
Констативен акт /КА/ № 2 от 6.02.2023 г. заместник-кметът на Община Севлиево е
разпоредил на жалбоподателя Е.А.М. в двуседмичен срок от връчване на акта да
премахне „масивен гараж“ с идентификатор № 65927.501.559.3 по КККР на гр.
Севлиево, находящ се в УПИ IV
от кв. 55 по регулационния план на гр. Севлиево, с размери 3.42 х 8.70 м и
височина – 2.60 м.
Основанията за
издаването на заповедта се изразяват в следното:
Изграденият в така
посочения имот гараж е изпълнен в съществено отклонение от одобрения на
20.10.1980 г. проект – изграден е на различно място от определеното за целта
петно, обозначено на визата на гл. архитект, издадена на 19.08.1977 г. и не съставлява
ситуацията в одобрения проект. Отразена е същността на разминаването като
параметри. Направен е извод за незаконно построяване на обекта по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ – обектът е изграден при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2 на същия нормативен акт. Той е
собственост на жалбоподателя.
В жалбата срещу
този ИАА са изложени следните съображения, поради които се иска неговата
отмяна:
Преписка,
инициирана по повод установяване законността на процесния строеж е приключила
на 13.12.2022 г. с издаването на Заповед № 1072 от 28.10.2022 г. на кмета на
Община Севлиево, изменена със Заповед № 1166 от 22.11.2022 г. на същия
административен орган, оттеглена със Заповед № 1284 от 13.12.2022 г. на същия.
След влизане в сила на последния ИАА, преписката е възобновена, без наличието
на новонастъпили, нововъзникнали или новооткрити факти и обстоятелства, в
нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК. Производството е възобновено
незаконосъобразно, поради което такъв се явява и крайния административен акт, с
който са нарушени съществено процесуалните правила. При едни и същи констатации
в предходната оттеглена заповед е счетено, че строежът е незаконен на основание
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а сега, при същите обстоятелства, той се
квалифицира като незаконен по т. 3. По този начин е налице липса на правен
стабилитет при решаване на определен въпрос с влязъл в сила ИАА, същият да се
пререшава различно във времето след това без наличие на основания за това и при
нарушаване на процесуалните изисквания.
Освен това нормата
на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ сочи няколко хипотези на отклонения от одобрени
проекти, но не всяко води до възможност за издаване на ИАА от типа на
процесния, налице са допустими несъществени такива, но този въпрос не е обсъден
от административния орган /АО/, издал същия. В процесната Заповед се сочи
отклонение, свързано с промяна натоварването на строителната конструкция – чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, но то не попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3
от същия закон като основание за квалифициране на строежа като незаконен.
Самите отклонения от инвестиционния проект не са посочени в КА, както и в
процесния ИАА, което прави последният немотивиран. Жалбоподателят намира, че с
издаването му е нарушен и принципът на чл. 6 от АПК, като премахването на
гаража не постига общественополезна цел и интересите на жалбоподателя ще бъдат
засегнати в по-голяма степен от необходимото. Не е отразено кога е извършено
незаконното строителство, като е възможно към този момент жалбоподателят да не
е бил собственик и извършител на същото. Не е установено той да го е и
възложил, изпълнил или заплатил. Адресирането на заповедта към него е
неправилно, не е установено основанието за това. Заповедта е лишена от посочени
фактически и правни основания за нейното издаване, което я прави немотивирана.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. С.,
която поддържа депозираната жалба.
Ответната страна
се представлява от адв. Я., който оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не е налице спор, че жалбоподателят е
собственик на процесния гараж по силата на НА № 178 от 09.07.2021 г., приложен
към преписката и цитиран в заповедта.
Със Заповед № 1072 от 28.10.2022 г. на зам.-кмета
на Община Севлиево е наредено на жалбоподателя Е.А.М. да премахне масивния
гараж с идентификатор 65927.501.4241.3, находящ се в УПИ IV, кв. 55 по плана на гр. Севлиево.
Със Заповед № 1166 от 22.11.2022 г. на същия
административен орган тази предходна заповед е изменена, като е поправена
допусната грешка в изписване идентификатора на имота, поради което се предвижда
същият да се чете като такъв с идентификатор 65927.501.559.3, като в останалата
й част първоначално издадената заповед не се изменя.
С трета Заповед № 1284 от 13.12.2022 г. същият
административен орган отменя тази от 28.10.2022 г., вземайки предвид, че
последната е оспорена от адресата М.. Тъй като е било допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила /заповедта е издадена без
да е съобщено на заинтересованите лица в законоустановения срок, съгл. чл. 61
от АПК/. Със заповедта си от 13.12.2022 г. административният орган е реализирал
правото си на отзив, което му е предоставено с тази разпоредба. Тя е издадена
въз основа на подадена от М. жалба от 07.12.2022 г., адресирана до
Административен съд Габрово, в предвидения 7-мо дневен срок от постъпването й в
деловодството на общината. Този отменителен акт на администрацията не е
подлежал на обжалване, т.к. с него не се създават нови права и задължения за
заинтересованите лица, а отношенията се връщат в първоначалното им положение,
преди издаването на първичния ИАА, която се отменя от своя автор.
На 06.02.2023 г. служители от Община Севлиево са
извършили проверка на място на процесния строеж и са съставили КА № 2 от същата
дата, в който са посочили собствениците на имота, сред които и Е.М., а самия
строеж с идентификатор 65927.501.559.3 е вписан като собственост само на това
лице. Не е спорно и това, че процесният строеж е изпълнен от други лица –
Стайко Стайков и Кина Стайкова и това е посочено в същия КА. За процесния гараж
е налице одобрен проект от 20.10.1980 г. и издадено РС № 103 от същата дата /л.
16/. Посочено е, че той съставлява масивна конструкция с посочени в КА размери,
изпълнена от тухлени зидове и стоманобетонова плоча за покривната конструкция.
Гаражът е изграден в съществено отклонение от одобрения проект. По тази причина
се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 154, ал. 2
от ЗУТ. КА е връчена на жалбоподателя на датата, на която е съставен.
Срещу КА е подадено възражение от 13.02.2023 г. и
на 24.02.2023 г. на него е отговорено, че същото не се уважава. В отговора на
възражението, подписан също от зам.-кмета на Община Севлиево, се сочи, че отклонението
на строежа от предвиденото е съществено. Изградените на място гаражи се намират
на източната регулационна линия на имота, не са долепени до жилищни сгради в
същия и входовете им са от изток. Мотивиран е извод за причината, поради която
административният орган намира отклонението за съществено. Възражението не
касае тези констатации.
В процесната заповед основанието за издаването й съответства
на посоченото в КА и отговора по възражението срещу него – чл. 225, ал. 2, т. 3
от ЗУТ – строежът е изграден при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2 от същия нормативен акт. В заповедта е
отразено подробно в какво се изразява несъответствието – процесният гараж е
изграден на различно място от петното за проектиране, обозначено на визата на
гл. архитект от 19.08.1977 г. и не съответства на ситуацията в одобрения
проект. В одобрения проект гаражът е разрешен с дължина 6.00 м. и ширина 3.04
м., а на място е изпълнен такъв с дължина от 8.70 м. и ширина 3.42 м., поради
което е променена и конструкцията, както и натоварванията. От приложените към
РС одобрен проект и виза е видно, че гаражните клетки е следвало да бъдат
изградени като долепени до двете жилищни сгради в имота, но на практика това не
е изпълнено и фактът си личи и от скицатата в КА. Входовете им са на посочените
улици и на уличната регулация, също в разрез с одобрения проект и виза. Разгледан
е въпросът за търпимостта на строежа по §.16 и 127 от ПЗР на ЗУТ, като е
счетено, че строежът не е допустим и не може да се характеризира като търпим
такъв. На така посочените фактически и правни основания е разпоредено на
неговия собственик да пристъпи към премахването му.
Съдът установи, че въз основа на Заповед № 1163
от 14.11.2019 г. кметът на Община
Севлиево делегира на зам.-кмета „ТСУ“ *** описаните в нея правомощия, сред
които в т. 28 и това, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Процесният ИАА
е издаден от това лице, като административен орган при условията на тази
делегация и въз основа на същата заповед. По тези причини настоящият съдебен
състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките
на предоставената му материална и персонална компетентност като такъв.
Както бе отразено по-горе, със Заповед № 1284 от
13.12.2022 г. същият административен орган е отменил предходно издадена своя
такава, предвиждаща премахване на същия строеж, но изрично посочено основание. Отмяната
е реализирано от органа право на отзив на основание чл. 91 от АПК, както
изрично е и посочено в нея, според която правна норма в 7-дневен срок, а когато
органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, като уведоми за това заинтересованите страни. В
случая в така посочения срок този орган е реализирал това свое правомощие при
наличие на подадена от М. жалба от 07.12.2022 г. Новият акт подлежи на
оспорване по реда на този кодекс, като в случая жалбоподателят е реализирал
това свое право подавайки процесната своя жалба, въз основа на която е
образувано настоящото производство. Съгласно нормата на ал. 2, изр. второ, в
тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Според жалбоподателя
тази норма забранява изрично издаването повторно на акт от вида на процесния –
нова заповед за събаряне на процесния строеж, поради което настоящата заповед е
нищожна.
Настоящият съдебен състав не споделя становището
на жалбоподателя по този въпрос. В
специалния ЗУТ липсва
правна норма, която да дерогира приложението на общите разпоредби на АПК,
предвиждащи възможността за преразглеждане на въпроса от административния
орган. С преразглеждането на издадения ИАА и депозираната
против него жалба, адресирана до съда, в преклузивния срок по ал. 1, се пести
време като се дава възможност на самия административен орган да преразгледа
собствения си административен акт, без да се стига до съдебно производство. При
осъществяване на този самоконтрол този акт на същия орган, с който ИАА се
отменя или изменя, заменя решението на съда. И след като съдът при установено
процесуално или друго нарушение има правомощието да върне случая за ново
разглеждане след отмяната на оспорен ИАА, то същите възможности следва да има и
административния орган. При установеното от него процесуално нарушение във
връзка с издаване на предходната своя заповед от октомври, 2022 г., която той
сам е отменил в производството по чл. 91 от АПК, той правилно е стартирал
процедурата от начало, с издаване на нов КА. Не може да се приеме, че при
процесуална грешка в издаването на заповед за събаряне на незаконна постройка
или при неправилно посочване на основанието затова или друг подобен порок на
процедурата и/или формата на акта, случаят не може да се разгледа и реши при корекция на тези пропуски и
един незаконен строеж да остане съществуващ, въпреки че е такъв и не е търпим
съгласно действащото право. Не това е волята и идеята на законодателя. Гаранция
срещу нескончаемото преразглеждане на случая от административния орган е именно
нормата на ал. 2 от чл. 91 от АПК, която му предоставя възможност да реализира
правото си на отзив само веднъж, след което, при издаването на нов ИАА и
подаване на жалба до съда против него, какъвто е настоящият случай, той следва
единствено да я препрати, в едно с административната преписка, но не и повторно
да преразглежда случая сам на това основание, т.е. той няма възможност да
осъществява правото си на отзив по отношение на новия АА.
„Съгласно чл. 91, ал. 2 от АПК на оспорване по реда на АПК подлежи новия акт,
който подлежи да бъде издаден и да замести оттегления. Като гаранция за защита
на правата на лицата, участници в административното производство, законодателят
е предвидил, че по отношение на новоиздадения административен акт не се допуска
да бъде повторно преразгледан. … На съдебен контрол би подлежал именно акта, с
който следва да завърши административното производство по уведомлението от
30.06.2014 г., а не Решение № 110/15.10.2014 г. на директора …, което няма
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а като отразяващо упражнено право на отзив представлява и част от
процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. В този смисъл е и установената съдебна практика по отношение характера на
акта при упражнено право на отзив, както при действието на Закона за административното
производство (отм.), така и по АПК, намерила отражение например в Определение № 5592/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4687/2011 г. по описа на Върховния административен
съд, второ отделение, Определение № 7780/2.06.2011 г. постановено по адм. д. № 4336/2011 г. по описа на Върховния административен
съд, четвърто отделение, Определение № 9256/10.09.2008 г., постановено по адм. д. № 10093/2008 г., по описа на Върховния
административен съд, шесто отделение, Определение № 11564/1.10.2014 г., постановено по адм. д. № 12079/2014 г., по описа на Върховния
административен съд, пето отделение, Определение № 14928/10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 14063/2014 г., описа на Върховния
административен съд, седмо отделение.“ - Решение № 10855 от 19.10.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 4406/2015 г., V о.
Това, че административният орган е осъществил
правото си на отзив, не отменя правомощието на му да прави нови установявания
по повод същия обект или на база вече направени такива да се произнесе с нов
ИАА, като по този начин финализира процедурата по издаване на същия. В случая
той е стартирал нова процедура по освидетелстване на обекта, съставил е нов КА,
запознал е със съдържанието му заинтересованата страна, тя е подала възражения,
той ги е разгледал и е издал новата си заповед на ново основание. Това не е
недопустимо. Единствено е недопустимо реализиране повторно правото на отзив по
отношение на този нов ИАА, но в случая не е налице такава хипотеза.
Въз основа на така изложеното АСГ намира
обжалвания ИАА за действителен.
По отношение на неговата законосъобразност съдът
взе предвид следното:
С цитираното в процесния ИАА Разрешение за строеж
№ 103 от 20.10.1980 г. е разрешено построяването на четири гаража в гр.
Севлиево, парцел VII – 583, кв. 28, с
административен адрес ул. „***, един от които и процесният.
С НА № 178 от 09.07.2021 г. жалбоподателят М.
придобива в собственост 1/3 ид.ч. от ПИ 65927.501.559 по КККР на гр. Севлиево,
в едно с построените в същия посочени обекти, сред които сграда с идентификатор
65927.501.559.3 – процесният масивен гараж, посочен със същия идентификатор в
заповедта.
При направен оглед на място на същия обект -
масивен гараж със същия идентификатор, е съставен КА № 2 от 06.02.2023 г. от
служители на Община Севлиево – ***, гл. специалист и технически сътрудник и ***,
главен специалист дирекция „ТСУ“, като строежът е окачествен като такъв от пета
категория. Същият е изпълнен от други лица, посочени в КА, а жалбоподателят е
собственик от 2021 г. На скицата към този акт е обозначен процесният гараж с
реалните му размери и местоположение в имота.
Съгласно длъжностната характеристика на гл.
специалист/технически сътрудник длъжността е в отдел „Строителство и ремонти“,
дирекция „ТСУ“ и в преките задължения на съответния служител влиза и това да
изпълнява изискванията на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, като участва в
комисии по констатиране на незаконно строителство и в отклонение от одобрените
инвестиционни проекти, като изготвя КА за незаконни строежи по чл. 225, ал. 2
от закона. В длъжностната характеристика на главния специалист ТСУ също влиза
задължението на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, като участва в комисии по
констатиране на незаконно строителство, изготвяне на КА за незаконни строежи,
подготовка на документи за издаване на заповеди за премахване на такива. Съдът
намира, че КА е издаден от оправомощени за това лица, съгласно изискванията на
чл. 225а, ал. 2, във вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
М. е подал възражение срещу констатациите по този
КА, но те нямат връзка с установеното – законността на постройката и твърдяното
разминаване между строителната документация и реализираното на място
изпълнение. В тях се разглежда връзката на лицето, подало сигнал за незаконен
строеж, със самия строеж, което е без значение за случая. Общо само се
възразява, че в КА не е описана коректно фактическата обстановка, но не са
изтъкнати конкретни възражения.
На възражението е отговорено с писмо от
24.02.2023 г. на зам.-кмета на Община Севлиево, като в същото е разяснено в
какво се състои разминаването между предвидено и изпълнено на място
строителство, а именно: съгласно одобрения проект и виза на гл. архитект на
общината е било предвидено гаражните клетки да бъдат изградени като долепени до
двете жилищни сгради навътре в имота. На място е установено, че те се намират
на източната регулационна линия, не са долепени до жилищните сгради и входовете
на всички гаражи са от изток, докато съгл. проекта са с вход откъм други улици.
Това прави гаражите изградени в съществено отклонение от одобрените строителни
книжа. Отговорът е получен от М. на 28.02.2023г., видно от приложеното известие
за доставка.
На 24.03.2023 г. е издадена процесната заповед, в
която се сочи, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 3 от ЗУТ като изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 2 от същия нормативен акт.
Съдът намира, че процедурата по чл. 225а, ал. 2
от ЗУТ е спазена. Заповедта съдържа необходимите реквизити за ИАА от вида
напроцесния.
За да се установи дали действително строежът е
незаконен, като изграден при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.
154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ е назначена СТЕ,
която не е оспорена от страните и е приета по делото. Според заключението на
вещото лице процесният гараж е предвидено да се изгради като част от група
гаражи в посочения ПИ. Два от тях, сред които и процесният, са с входове от към
ул. „***“ /сега ул. „***“/, на разстояние 1.50 м. от регулационната линия
/улична регулация/ с размери 2.89 м. на 5.82 м. или с квадратура от 16.82 кв.
м. При издаване РС е бил в сила ЗТСУ и ППЗТСУ, като тогава не е било разрешено
гаражите да са разположени на уличната регулация на двете улици, поради което е
предвидено и отстоянието от метър и половина. Като част от допълващото
застрояване, гаражите не са отразени в застроителния план, а са разрешени въз
основа издадена виза за проектиране. В Община Севлиево са налични всички
необходими книжа за издаването на визата и РС. Не е открит единствено протокол
за определяне на строителна линия и ниво. Вещото лице определя строежа като
такъв от шеста категория, съгл. чл. 137, ал. 1,т. 6 от ЗУТ.
При направения
от експерта оглед на място се установява и видното от скицата, че имотът е
ъглов между двете улици – „***“ и „***“, като по регулационната линия са
изградени четирите гаража и покрит вход, което прави общо пет клетки.
Процесният гараж е разположен на ул. „***“ с размери 3.4 х 8.7 или 29.6 кв.м.,
доста по-голям от предвиденото в проекта и визата. Височината му е 2,25 м. Строежът
е изпълнен със стоманобетонна монолитна носеща конструкция – покривна плоча,
греди, пояси и колони. Ограждащите зидове са 25 см, а преградните – 12 см.
Монтирана е дървена гаражна врата.
Като заключение
вещото лице намира, че РС е законосъобразно, но при изграждането му не е
спазена визата за проектиране – ситуирането на постройката не е по указания в
издадената виза начин. Тя не е долепена до съществуващата в имота жилищна
постройка, което е посочено и в процесната заповед, и не са спазени отстоянията
до уличната регулационна линия. В РС е отразена разрешената площ за групата
гаражи – 76 кв.м., но в действителност изпълнената квадратура е доста завишена,
което също съставлява отклонение от
предвиденото във визата. Постройката е изпълнена със стоманобетонова монолитна
скелетна носеща конструкция, като при промяна на размерите се изменят и
размерите на носещите елементи на конструкцията – полета на покривната плоча и
греди, както и натоварванията върху тях. Гаражите са изградени през 1980 – 82
г. в отклонение от одобрения архитектурен проект и издадената виза за
проектиране и се квалифицират като незаконни при изграждането си съгл. чл. 159,
ал. 1, т. 4 от ЗТСУ, като в тази норма отклоненията не се делят на съществени и
несъществени. За същите е следвало да се премине през процедура на узаконяване,
съгл. чл. 229а, ал. 2 от ППЗТСУ след преценка за допустимост, но такава
процедура не е реализирана и такъв акт не е издаван. Нормата на чл. 154, ал. 2
от ЗУТ дава формулировка за съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект и в тази връзка гаражите, в частност процесният, не са изпълнени по
указания начин на застрояване, размери и отстояния до улична регулационна
линия. Издадената скица/виза за проектиране от 1977 г. е задължителна при
допълващото застрояване, т.к. то не е предвидено с основното в ЗРП и тя именно
съставлява градоустройствената основа за тяхното изграждане. По тази причина
вещото лице намира, че процесният гараж е изпълнен в нарушение на
предвижданията на действащия ЗРП /ПУП/. Също така неспазената конфигурация
/петното за застрояване/ и указаните размери са довели до промяна на
строителната конструкция, на вида на конструктивните елементи и на тяхното
натоварване. Увеличена е площта на постройката, което е довело до изпълнението
на различни по размер полета от покривната плоча и различни размери и сечения
на гредите и поясите, както и на основите на сградата. Променена е строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и натоварванията и при
реализиране на постройката допуснатите отклонения са съществени, съгласно
дефиницията на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТ. Сградата не е била допустима
към момента на нейното изграждане по действащия ЗРП.
Съдът обърна
внимание на това, че съгл. §.16, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г.,
какъвто е процесният, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Според експертизата строежът не е бил допустим при изграждането му. Той не
е такъв и днес, като изпълнен на улична регулационна линия в разрез с
издадената виза за проектиране. Освен това той не е строеж, за който няма
строителни книжа. Напротив – такива са налице, но изпълнението му не отговаря
на тях. Нормата на §.127 от ПЗР на ЗУТ също касае строежи, за които няма
строителни книжа, какъв процесният не се явява. Процесният не е бил заявен и за
узаконяване в процесуалните срокове.
От изложеното може да се направи обоснован извод,
че в случая действително се касае за строеж, който е изграден в противоречие с предвижданията на
действащия към момента на изграждането му ПУП - ЗРП, в отклонение на одобрените
и съгласувани строителни книжа, което от своя страна сочи, че същия следва да
бъде определен като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и като такъв подлежи на премахване. От посоченото по-горе безспорно се
установява, че е налице констатираното и визирано в обжалваната заповед
нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като, както вече се упомена по-горе, съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията
на действащия подробен устройствен план, което обстоятелство в случая е налице.
Безспорно е установено, че процесният гараж е изграден в отклонение от
разрешеното строителство, освен по размери, надхвърлящи определената за
застрояване площ, така и по място. В противоречие с издаденото разрешение за
строеж и дадена строителна линия за отстояние от улична регулация от метър и
половина, същият е построен на тази регулационна линия, което определя
неспазване и на начина на застрояване, изпълнено свързано, с наличната жилищна
сграда в имота, вместо свободно. Към момента на строителството на гаража
разполагането му на тази линия е в противоречие с действащия за населеното
място ПУП, освен че е и в отклонение от одобрените строителни книжа. В този
смисъл е налице нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което има характер на съществено по силата на самия закон. Безспорно
установено е, че за гаражите, като елементи от допълващото застрояване, не е
налице отразяване в ЗРП, като за тях скицата/визата играят ролята на такъв
определящ акт, с който те следва да се съобразят. Предвид така установените
факти, правилна е констатацията на административния орган, че строежът не носи
белезите на законност и търпимост и подлежи на премахване. Аналогично – Решение №
2794 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8023/2017 г., II о.
Правното основание за премахване е разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която не обхваща разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ.
Административният орган не е конкретизирал по коя от точките на чл. 154, ал. 2
от ЗУТ е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, но е
описал основанието в процесната заповед, поради което съгласно константната
съдебна практика не е налице съществено нарушение на формата на акта. Самият
строеж е счетен за незаконен на основание чл. 225а, ал. 2, т. 3 от закона,
която норма препраща към тази на чл. 154, ал. 2 от същия. В мотивите на
процесната заповед е посочено, че тя се издава въз основа на КА № 2 от
06.02.2023 г., като основанието за издаването му е това, че „описаният строеж –
масивен гараж е изграден в отклонение на одобрените строителни книжа – одобрен
проект на 20.10.1980 г. и РС от същата дата“. Описано е в какво се изразява
това отклонение, като е обърнато внимание на разликата в местонахождението на
гаража спрямо уличната регулация и наличните в имота жилищни сгради. За да е
налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ да се счита строежът за
незаконен, е достатъчно да се докаже наличието на поне едно основание по чл.
154, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, т.к. при промяна на инвестиционните намерения след
издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект. Нормата на чл. 154, ал.
2 посочва кога едно изменение се счита за съществено, като на премахване
подлежат само строежите с отклонения по т. 1 – 4. Установената промяна на
конструктивните натоварвания, следователно, не е основание за квалифициране на
строежа като незаконен и за неговото премахване. Административният орган не се
и спрял на това основание, като не е изследвал въпросът дали и как са променени
конструктивните натоварвания. Той се е обосновал с отклонението на строежа от
описаните предвиждания във скицата/визата
за проектиране, което отклонение е установено по несъмнен начин в случая. В ПУП
– ЗРП не е предвидено застрояването на тези гаражи, по който въпрос не се
спори. Съгласно чл. 41, ал. 2 от сега действащия ЗУТ когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия ПУП, какъвто е бил
случаят, то се
допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.
140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота и допуснатото
застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. В случая е било предвидено гаражите да се застроят допрени до наличните
жилищни сгради. Следователно при отклонение на изпълнението от предвиденото във
визата е налице и отклонение от действащия ПУП - ЗРП, както е посочило и вещото
лице в своето заключение, т.к. ЗРП изобщо не е предвиждал застрояването на
такива гаражи и това е станало именно с издадената виза от главния архитект, с
която обаче инвеститорът/ изпълнителят не се е съобразил.
„От анализа на
приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2 - ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП -
план за регулация и застрояване/ПР3, или конкретизира и допълва предвижданията
на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има
отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване.
Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради,
постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти.“ - Решение № 12163 от 29.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 8077/2021 г., II о.
По тази причина
несъответствието с нея, особено при липса на съответно предвиждане в ПУП - ЗРП,
съставлява основание по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3, във
вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – строежът е незаконен, т.к. е извършен при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 и конкретно – в нарушение на предвижданията на проекта и
визата на гл. архитект, т.е. в нарушение
на
предвижданията на действащия подробен устройствен план. Самия
законодател е определил кога отклоненията от одобрения инвестиционен проект са съществени, като е посочил изчерпателно хипотезите, при които те се
считат за такива във всеки един случай и разминаването на изпълненото с
предвижданията на плана съставляват винаги такива съществени отклонения.
По отношение
възражението на жалбоподателя, че той е посочен погрешно като адресат на процесната
заповед съдът взе предвид, че по делото е установено по несъмнен начин, че
същият е собственик на строежа. Не е налице спор и по отношение на това, че не
той е изградил същия, нито че е негов възложител, строител или проектант, нито се
твърди, че е лице,
упражнило строителен надзор по отношение на същия. Заповед
от вида на процесната директно рефлектира в правната сфера именно на
собственика на строежа, предвиден за събаряне, поради което е законосъобразно и
той да е адресат на заповедта. „Със заповед, съдържаща задължение за премахване
на незаконния строеж не се "носи отговорност за нещо, което не е
извършил", а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на
собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от
друго лице.“ - Решение № 7290 от 4.07.2023 г. на ВАС по адм. д. №
3373/2023 г., II о. Също така съдът
взе предвид и това, че самите извършители на незаконни строежи са възможни
адресати на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, но такива са и
собствениците на строеж, а по аргумент от § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, правото за определяне на адресата е на
компетентния административен орган, който в изпълнение на дискрецията, с която
разполага, избира като адресат едно от тези лица. В този смисъл,
напр., Решение №
4772 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2023 г., II о. „Като
собственици на незаконния строеж жалбоподателите отговарят за неговото
премахване.“ /Решение №
4733 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 832/2023 г., II о./ В аналогичен смисъл - Решение № 11934 от 21.12.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 7431/2022 г., II о.; Решение №
11698 от 15.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2022 г., II о.; „Като адресат
на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия
извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата,
носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа.“ - Решение №
9805 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2022 г., II о.
Не съставлява
основание за отмяна на процесния ИАА това, че в административната преписка не
се съдържа информация за времето на извършване на процесното незаконно
строителство. В случая ЗУТ не предвижда изрично такъв реквизит. Производството
не е административно-наказателно и правилата на ЗАНН, изискващи изрично
посочване на дата на извършване на нарушението тук не се прилагат. Това е и
логично, т.к. не във всеки случай може да се установи точния момент на
извършване на СМР от органите, съставящи КА или издаващи заповедта по чл. 225а
от ЗУТ. Тук от значение са други факти – дали и кога е разрешено
строителството, по какъв начин е следвало да се реализира то и как на практика
се е осъществило, които обстоятелства са описани в КА, в отговора по
депозираното срещу него възражение на жалбоподателя и в процесната заповед. Както
вече бе посочено по-горе, заповедта не е задължително да има за свой адресат
извършителят на строителството. Нещо повече – самият закон предвижда възможност
такава да се издаде и когато той е неизвестен /чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ/. И това е също логично, т.к. липсата на информация за извършителя на една
такава незаконна дейност не може да бъде основание за оставяне на незаконното
строителство да съществува като такова за винаги.
Не е налице
противоречие като с материалния закон, така и с неговата цел. В процедурата
по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно,
като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице
друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта
на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното
строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в
случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на
незаконния строеж, изпълнен в нарушение на ПУП,
респективно на одобрения проект/виза за строителство и при липса на предпоставките за
търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. По тази причина тук не е налице отклонение от принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК, т.к. административният орган няма друга възможност, освен да
разпореди събаряне на строеж, който е установен като незаконен съгласно императивните
правила на ЗУТ. В закона не е налице предвидена възможност за преценка при
установени такива факти този орган да преценява в кои случаи да разпореди
премахване на незаконното строителство и в кои – не. Щом е налице такова
строителство, то следва да се премахне.
Доводите на
жалбоподателя относно това, че е налице влязло в сила РС са неотносими към
правния спор, т.к. незаконността на строежа не се определя като такава поради
липса на разрешение и други строителни книжа, а поради разминаване между
законосъобразно разрешеното и изпълненото на място реално строителство. В
случая нито е допустимо, нито има смисъл от „преразглеждане“ на това РС.
В заключение и
въз основа на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е в
съответствие с материалния закон и основните правни принципи и целта му, поради
което жалбата против процесната заповед се явява немотивирана и следва да се
остави без уважение.
При този изход
на правния спор се явява основателно искането на процесуалния представител на
ответната страна за присъждане на деловодни разноски, което е направено своевременно
в о.с.з. в хода по същество и в присъствието на представител на жалбоподателя.
Заедно с искането страната е представила и списък на сторените разноски,
съгласно който същите се равняват на
1500.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар. В тази връзка поделото е
приложен и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г., както от
фактура и копие и преводно нареждане към банковата сметка на процесуалния
представител от страна на Община Севлиево. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
разноските се явяват дължими от жалбоподателя. Същите не се явяват и
прекомерни, като по този въпрос съдът взе предвид правилото на чл. 8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по
Жалба вх. № СДА-01-633 от 06.04.2023 г. на Е.А.М. *** с ЕГН: ********** на
Заповед № 288 от 24.03.2023 г., издадена от заместник-кмет на Община Севлиево,
с която на жалбоподателя се разпорежда премахване на масивен гараж с
идентификатор 65927.501.559.3 по КККР на гр. Севлиево, находящ се в УПИ IV,
кв. 55 по регулационния план на гр. Севлиево, с размери 3,42/8.70 м. и височина
от 2.6 м.
ОСЪЖДА Е.А.М. *** с
ЕГН: ********** *** деловодни разноски на стойност 1500.00 /хиляда и петстотин/
лв., съставляващи договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА/