№ 793
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-4332-006368 от
15.04.2022 г., издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал Р. Д. Ж., който в
срок го обжалва, поддържайки, че наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Посочва, че
описаното в АУАН и НП деяние осъществява признаците на две нарушения –
едното по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че жалбоподателят е
наредил паркирането на товарния автомобил в обхвата на пътя, с което е
причинил затваряне на улицата, без да има издадено надлежно разрешение за
затваряне на пътя от собственика на пътя, който е Столична община, както и
поставяне на препятствие на пътя без да са взети мерки за безопасността на
движението, както предвижда Наредба 3 от 16.08.2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Твърди, че въпреки текстовото
1
изписване на две нарушения, в АУАн и НП било квалифицирано същото по
чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Навежда аргументи,
че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Посочва, че поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 01.04.2022 г. около 11.07 ч. в гр. София по ул. „Орион” , срещу блок
149, като технически ръководител на обект с адрес УПИ IV-408 от кв. 30в.
М.жк. Люлин 10, е наредил разполагането на специален автомобил бетон
помпа Щайнер, с рег.№ ХХХХ, в обхвата на пътя с цел изливане на бетон без
разрешение от собственика на пътя Столична община и съгласувано с отдел
„Пътна полиция“ - СДВР.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 575846/ 01.04.2022 г.
от свидетеля В. Д. Д. - инспектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, в
присъствието на свидетел Йордан Стоядинов, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН № 479028/ 22.09.2021 г. е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-006368 от 15.04.2022 г.,
издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178,
ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства - показанията на свидетеля В. Д. Д., както и въз
основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
2
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, който, въпреки, че заявява, че не се спомня за конкретния случай,
потвърждава подписа си на актосъставител и констатациите си, изложени в
акта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че и мястото на нарушението е посочено правилно и
изчерпателно както в АУАН, така и в НП.
От обективна страна жалбоподателят е осъществил административно
нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, която гласи: „ поставянето на
предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.“
От субективна страна нарушението на задължението, предВ.о с
цитираната разпоредба, е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като
същото е извършено съзнателно.
Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП гласи: „ Наказва се с глоба от 2000 лв. до
7000 лв., който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на
вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.”
Съдът не констатира описаното в жалбата обединяване на две различни
нарушения в обща квалификация. Цитирането както на законовата
разпоредба, която е била нарушена, така и на санкционната разпоредба,
предвиждаща административно наказание за съответното нарушение, не
представлява съществено процесуално нарушение, поради което са
неоснователни изложените в жалбата възражения в тази насока.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя в
законоустановения минимум, поради което възможност за намаляване на
неговия размер.
Съдът намира, че липсват основания да се приеме, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай. Според ДР § 1, т. 4 от ЗАНН
маловажен случай е този, при който е извършено нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
3
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая не се установяват обстоятелства,
които да обуславят извод, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид, следователно липсват
предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед всичко изложено съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-006368 от
15.04.2022 г., издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4