Решение по дело №2145/2014 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/15.10.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар М.П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 2145 по описа на ВОС за 2014 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.

Образувано е по предявен от „БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” №7, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя си З. Б. Х., срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58 чрез управителя си Й. И. Й., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество дължими във връзка с преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно оборудване, сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1462.71 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 30 000 лева за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год., на основание чл.86 ЗЗД.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че искал да закупи техническо лабораторно оборудване необходимо във връзка с основната му дейност – стоков контрол, поради което установил търговски отношения с ответника. Излага, че първоначалната уговорка между страните се изразявала в заплащане на стоката от кредитна институция по договор за лизинг „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, като на 28.04.2014 год. се състояла тристранна среща между съдоговорителите. Сочи, че в изпълнение на постигнатите договорености с ответника е отправил оферта №04121/30.04.2014 год.  като веднага след получаването й ищецът е наредил изплащане на сумата в размер на 30 000 лева. Излага, че в несъответствие с уговореното е уведомен от ответника, че следва да заплати остатъка от цената на стоката. Твърди, че е предложил на насрещната страна срещу заплатената от него цена да закупи друго оборудване. Сочи, че на 13.06.2014 год., съобразно отправеното искане за заплащане в седмодневен срок, е отправил покана за връщане на процесната сума, получена от ответника на 23.06.2014 год. Сочи, че поради неосъществено основание и заплащане на сумата от 30 000 лева и забава в плащането, се поражда и интересът му от предявяване на осъдителен иск за заплащане на исковите суми.  

В депозирания извън срока по чл.367,ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.  Навежда доводи за валидно възникнало между страните облигационно правоотношение с приемане на отправена от ответника оферта.

В о.с.з., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което се уважат предявените искове като му се присъдят и направените по делото разноски.

В о.с.з., ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноски.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1777/19.05.2015 год. по чл. 374 ГПК.

 

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Релевираните в исковата и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си ищецът извежда от наличието на преддоговорни отношения с ответника за продажба на техническо лабораторно оборудване, условие на сключването на който е било наличието на тристранен договор за лизинг между три страни – продавачът ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, купувачът „БУЛКАРГО“ ООД и лизингополучателят "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД. Сочи, че между страните са били провеждани две тристранни срещи за уточняване начина на финансиране на сделката, в изпълнение на постигнатите договорености на които ответникът е изпратил на ищеца оферта № 04121/30.04.2014 год. Ищецът е извършил посоченото в офертата авансово плащане, но поради отказ на ответника да сключи тристранния лизинговия договор и несъгласието му с него се е стигнало до неосъществяване на договорената сделка за доставка и продажба на лабораторно оборудване. Въз основа на горното, ищецът предявява претенцията си за връщане на платената по офертата авансово сума от 30 000 лева като платена на извън договорно и при неосъществено основание.

Ответникът не оспорва факта на провеждани с лизингова институция срещи, както и че е отказал сключване на договор за лизинг. Но твърди, че финансирането на сделката чрез договор за лизинг не е било условие за сключването й, тъй като за продавачът е без значение нейното финансиране, както и кой ще замести ищеца като страна по договора за продажба. Сочи, че условията на сделката между страните са залегнали в оферта № 04121/30.04.2014 год. и с авансовото привеждане на сумата в срока и в размера по нея, договорът между страните следва да се счита за сключен. Излага, че следващият офертата негов отказ за сключи договор за лизинг е именно поради изменение в условията на сделката, залегнали в същата. Въз основа на горното, твърди страните да са в договорни, а не преддоговорни отношения и да не дължи връщане на сумата поради неосъществено основание. 

Основателността на предявения с правно основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД иск се предпоставя от установяването на наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника във връзка с бъдещо основание, което е останало неосъществено. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже фактическото разместване на имуществени права, извършено при условие за бъдещо осъществяване на определено основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за задържане на получената сума.

За доказване на твърденията си, ищецът представя оферта № 04121/30.04.2014 год. /л.7 от делото/, с която на ищцовото дружество е оферирана апаратура, състояща се от компоненти подробно описани по кат.№, наименование, количество и единична цена, на обща стойност 192 294.06 лева с ДДС. Посочено също така в офертата е, че посочените цени включват всички разходи по доставка, инсталация, монтаж, пуск в експлоатация и обучение на персонала за работа, както и са уредени сроковете за доставка и плащане – авансово, на стойност 30 000 лева, по банков път по посочената в офертата банкова сметка, *** % от общата сума – до 10 дни преди получаване на стоката, чиято доставка е посочена за от 6 до 8 седмици след получаване на авансовото плащане и остатъкът от 10 % - до 5 дни след доставката, монтаж и пуск на апаратурата.

Не е спорно по делото, а и е видно от приобщеното на л.10 от делото платежно нареждане, че на 30.04.2014 год. ищцовото дружество е превело на ответника сумата от 30 000 лева, с посочено основание „аванс по оферта 04121/30.04.2014 год. лабораторно оборудване“. Ответникът не оспорва получаването на сумата, респективно заверяване на банковата му сметка със същата.   

Съгласно чл. 14 от ЗЗД

 всеки договор се смята за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Когато се касае за договор, за който законът не изисква форма за действителност, а същата е форма за доказване, не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени чрез отправяне на устно или писмено предложение и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение. Приемането може да бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до оферента, обективиращо неговото съгласие. В тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението за приемане достигне у предложителя. Безспорно в теорията и практиката е обаче, че приемането е възможно да се осъществи и с конклудентни действия, каквото конклудентно действие е предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на да се обвърже с договор при предложените в офертата условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на основните насрещни задължения на страните. Когато посочените елементи не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия лицето, до което е адресирана офертата, ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор с оферента, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на договора.

В конкретния случай, видно се касае за договор за доставка и монтаж на лабораторно оборудване, за който законът не изисква писмена форма за действителност. Видно е също така, че изпратената от ответника оферта съдържа всички съществени елементи на един такъв договор, посочвайки отделните елементи, тяхната единична цена, сроковете за доставка и начина на плащане на цената. Като е извършил авансовото плащане в размер на 30 000 лева, съобразно разписаното в самата офертата, съдът формира извода, че ищцовото дружество е манифестирало воля да се обвърже с договор при предложените в офертата условия.

Съгласно дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. № 1/79 год. на Пленума на ВС, за да е налице от своя страна осъществен втория фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД се изисква престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Посочено е, че текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т. н. Наличие на условие за сключване на договора се твърди, но не се доказва от ищеца.

Соченото от него „условие“ за сключване на сделката, касаеща пряко финасирането на самия ищец, не е залегнало в направената от ответната страна оферта. За доказването му са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Бянко Мирославов Банков /заседание от 15.09.2015 год.-л.221/. В показанията си същият излага, че причината да се потърси финансиране от кредитна или лизингова институция е била липсата на възможност на ищеца да заплати изцяло избраното от дружеството лабораторно оборудване за лаборатория за изследване на зърнени храни. По повод на горното твърди в края на месец април да е проведена среща между двете дружества и „Уникредит“, на която среща се е обсъждало участието на ищцовото дружество със собствена сума пари. Сочи, че те вече са имали оферта от ЕТ „Гея“, но тъй като самоучастието на ищеца е било условие на банката - на тази среща именно това се обсъждало – „при наличието на оферта какъв ще бъде процентът на „Булкарго“ за участие и след това да се сключи тристранен договор и банката да финансира“. Анализът на така събраните показания сочи, че условие в преддоговорните отношения е имало, но то е било към ищцовата страна и кредитиращата/лизингова институция. Касае се за самостоятелно правоотношение на ищеца, относимо към изпълнение на задължението му да заплати цената на процесното оборудване. Този извод не се променя от обстоятелството, че при проведената среща е присъствала и управляващата ответника. След като намерението на ищцовото дружество е било да получи финансиране при условията на финансов лизинг, при който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, подобна среща с бъдещия продавач на вещта в лицето на ЕТ „Гея“ е практически необходима. Това последващо правоотношение обаче не може да се вменява като „условие“ на договора с ответника, нито би могло да се тълкува като отлагателно такова. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Д. М. Б., който сочи да не е имало никакви финансови условия към ответната страна за стартиране на сделката, пресъздавайки и отношенията между страните по повод и по време на доставката. 

Така направения извод от съда не се променя и от представената от ищеца e-mail кореспонденция, разменена между страните /л.17, 18 от делото/. Обратното, в изпратени на 23.05.2014 год. съобщения управляващият ищцовото дружество потвърждава превода на сумата от 27 688.21 лева, „съгласно договорката ни – след извършване на пълната доставка на оборудването“ / e-mail от 11.37 ч./ и потвърждава „плащане до 2-3 от датата на подписване на приемно предавателен протокол за окончателното окомплектоване, съгласно офертата“ / e-mail от 12.20 ч./. Доколкото посоченото съответства на условията за плащане именно по оферта № 04121/30.04.2014 год. се налага еднозначния извод за обвързаност на страните по нея.

Действително, от изпратените след 27.05.2013 год. съобщения е видно, че ответната страна не е приела „вариант за плащане на 20 % след доставка“, а очевидно и други условия на ищеца. Касае се обаче за промяна на вече поети задължения по договора, а съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД едно задължение се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Когато такова не е постигнато, страните следва да се считат за обвързани с вече договорените условия и поети задължения.

Прочее, настоящият състав на ВОС счита, че заплащайки сумата от 30 000 лева, осъществената от ищеца престация е не с оглед очаквано в бъдеще основание, а с оглед сключен между страните договор за доставка и монтаж. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, установи по делото, че правното основание за престацията на процесната сума е сключеният между страните договор, поради което и не дължи връщането й на претендираното извъндоговорно основание. Извън предмета на търсената защита, следователно и извън предмета на делото, е изпълнението на насрещните задължения на страните по договора, неговото прекратяване и/или разваляне, респективно наличието на договорно основание за връщане и/или задържане на авансово платената сума.  

Изводът за неоснователност на предявения иск за заплащане на сумата от 30 000 лева обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на сумата от 1 462.71 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год., както и за законна лихва върху главницата.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и направеното от ответника искане, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от последния разноски, възлизащи в  размер на 2 400 лв.

 

          Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” №7, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя си З. Б. Х., срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58 чрез управителя си Й. И. Й., иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 30 000 лева, платена във връзка с преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1462.71 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 30 000 лева за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год., на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и на основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” №7, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя си З. Б. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58 чрез управителя си Й. И. Й. сторените по делото разноски в размер на 2 400 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: