Р Е Ш Е Н И Е
№ 826/26.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 155 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на
ЕТ „В… – Д. П. – П…“ с ЕИК *********, адрес на управление гр. Б., обл. „П…, м.
„Б..“ № 11, адрес за кореспонденция: гр. Пазарджик, ул. „Р..“ № ., ет.., ап..,
подадена чрез Д.С.З. против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/312/02550/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
София.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания административния
акт, противоречието му със закона и нарушаване на процесуалните правила и се моли
да бъде отменен изцяло.
В
съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателя поддържат
жалбата. Излагат допълнителни доводи за отмяна на акта, между които и наличието
на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които изключват отговорността за
неизпълнение на договора. Ангажират писмени и гласни доказателства. Представят
писмено становище. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът
по жалбата - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за неоснователна и желае да се потвърди процесния
АУПДВ. Моли за присъждане на разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С писмо с изх. № 01-6500/7936 от
15.10.2019 г. ДФ „Земеделие” - РА е открил производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка
с чл. 34, ал. 3 от АПК. Производството е открито във връзка с констатации,
направени по договор № 13/312/02550 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013 г. Между ДФ „Земеделие" - РА и ЕТ „В.. - Д. П. – П..“ има
сключен договор за подпомагане № 13/312/02550 от 22.10.2014 г. по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия,” от ПРСР 2007 - 2013 г.,
предмет на който е „Вилна сграда - къща за гости в УПИ III 139, кв. 82, обл. Пазарджик, общ.
Б., гр. Б..”, по който е изплатена субсидия в размер на 321 185.20 лв.
При извършване в периода
24.06.2019 г. - 27.06.2019 г. на извънредна проверка на място след плащане по
проект № 13/312/02550 от 22.10.2014 г., назначена със Заповед №
373954/17.06.2019 г., както и след извършени допълнителни административни
проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес
план с договор № 13/312/02550 от 22.10.2014 г., а именно:
1. В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на
базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за
подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са
представени документи (счетоводен баланс 2015 - 2019 г., отчет за приходи и
разходи 2015 - 2019 г , хронологична справка на сметки 410 и 702 2016 - 2С19
г.) за 3 (три) пълни финансови години — 2016-та финансова година, 2017-та
финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01.-31.05.2019
г. Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 (три) пълни
финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 9,31% от заложените
прихода. В одобрения бизнес план са заложени за всяка една година от
изпълнението му годишни приходи от нощувки в размер на 72 000 лв.
Конкретните стойности, въз основа
на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три
последователни пълни финансови години са следните:
За финансовата 2016 година:
Приходи от нощувки в двойна стая и нощувки в апартамент - 4 233,63 лв.;
Общо приходи за 2016 г. - 4 233,63 лв.,
което представлява 5,88 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2017 година:
Съгласно резултатите от извършената на 24 06.2019 г. - 27.06.2019 г. проверка
на място: Общо приходи за 2017 г. - 7395,38 лв., което представлява 10,27 %
изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018 година:
Съгласно резултатите от извършената в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г.
проверка на място: Общо приходи за 2018 г. - 8479,95 лв., което представлява
11.78 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За периода 01.31. - 31.05. 2019
година: Съгласно резултатите от извършената в периода 24.06.2019 - 27.06.2019
г. проверка на място: Общо прихода за периода 01.01. – 31.05.2019 година -
490.83 лв., което представлява 0,68% изпълнение спрямо заложените приходи за
период от 5 месеца в одобрения от ДФ „Земеделие” - РА бизнес план. Доколкото
към датата на извършване на проверката на място не била изтекла цялата
финансова 2019 година, този резултат не е взет под внимание при оценката на
изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
С оглед така установеното и изхождайки
от договорено в Точка 4.12 от договор за подпомагане № 13/312/02550 от
22.10.2014 г., който изрично фиксирал задължение: „Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло сдобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с
одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи”, Точка
4.18 от същия договор: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок
от 5 години от сключване на настоящия договор“ и Точка 4.4 от договор №
13/312/02550 от 22.10.2014 г.: „Фондът има право да откаже изплащане на цялата
или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от
Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато: буква
б/ Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по
Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“, на основание на т. 4.4, буква “б“ и т. 8.1 от Договор №
13/312/02550 от 22.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т, 4.18
от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г., и
публикуваните в брой 69 от 30.08 2019г. на Държавен вестник „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.“ административният орган приел, че на ЕТ „В. - Д. П. –
П..“ следва да бъде наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на
публично държавно вземане.
За констатираното нарушение,
свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 г.,
2017 г. и 2018 г.), съгласно точка 30 от Приложение към раздел . „Общи
положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за съшия период и това е
продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Общият
размер на задължението, за което ДФ „Земеделие” следвало да издаде акт за
установяване на публично държавно вземане е в размер на 321 185,20 лв. (словом:
триста двадесет и една хиляди сто осемдесет и пет лева и двадесет ст.),
представляващи 100% от получената субсидия.
Предоставена е възможност за
излагане на писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане. В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 01-6500/7936 от 24.13.2019
г. в ДФ „Земеделие“ е депозирано възражение относно основателността и размера
на публичното вземане. Във връзка с изложените факти и обстоятелства във
възражението и след анализ на представените документи, ДФ „Земеделие“ не приело
посочените във възражението мотиви за основателни поради следните причини:
Видно от контролния лист от
извършената извънредна проверка на място в периода 24.05.2019 г. – 27.06.2019 г
са установени приходи от подпомаганата дейност за приключилите финансови години
2016, 2017 и 2018 г При извършена допълнителна административни проверка относно
постигане на показателите на одобрения бизнес план е установено неизпълнение на
бизнес план (посочено по – горе). От изложеното по-горе ставало ясно, че по
безспорен начин е установено неспазване на договорните и нормативни ангажименти
от страна на ползвателя. Със сключване на договора ползвателят се е задължил да
изпълнява т. 4.12 и т. 4.18. Проверката за изпълнение на задължението неминуемо
преминава и срез проверка, както на разходната, така е на приходната част,
обективирани в бизнес плана. Неизпълнението на която и да е от тях съставлявало
неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 8.1 от него водило до
понасяне на съответната отговорност. Налице е и хипотезата на чл. 46 ал. 1 от
Наредба 29/11.08.2008 г и Фондът е в правото си да поиска връщане на вече
изплатени суми. Същевременно неизпълнението на предварително заложената в плана
приходна част е ясна индикация, че бенефициентът не е разходвал средствата
ефективно, което противоречало на чл. 33 § 1, от Регламент (EC, EBP АТОМ) №
1046/2018 г.
Съгласно приетите в бр. 69 на Държавен
вестник Правила, публикувани в сайта на ДФ „Земеделие”, безвъзмездна финансова
помощ подлежи на възстановяване при отклонения по-големи от 50% спрямо
първоначално заложените, тоест приет е един изключително голям толеранс от 50%,
като е отчетен фактът, че пазарните отношения не са статични, подлежат на
промени във времето, които не могат да бъдат предвидени изцяло към момента на
изготвянето на бизнес плана, а това от своя страна изисква определянето на
допустим, разумен и приемлив толеранс за бенефициентите, с оглед преценяване на
степента и тежестта на установеното нарушение. Ето защо ДФ „Земеделие” не приело
представените възражения за основателни за неизпълнение на поетите договорни
ангажименти. Не били представени документи, доказващи форсмажорни обстоятелства
или настъпването на непреодолима сила, които да доведат до невъзможност да
бъдат изпълнени поетите задължения по договор № 136312/02250 от 22.10.2014 г. Във
връзка с така приетото, Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ София на
основание чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г, както и на т. 8.1 от Договор № 13/312-02550 от
22.10.2014 г,, във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16, ал 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 1312/02550 от
22.10.2014 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния
кодекс и във връзка с чл. 162 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а,
ал.1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е издал
атакувания в настоящото производство Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/312/02550/3/01/04/01, с който е определи за ЕТ „Виктори - Д. П.-П.“,
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 321 185,20
лв. По изложената фактическа обстановка няма спор между страните по делото. Освен
това същата се доказва и от събраните доказателства в хода на съдебното
производство.
При
така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.
1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е
посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен
ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя
на съответната администрация по реда на Административно
процесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК
да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт (включително и при липса на направено искане в тази насока),
е необходимо да бъде разгледан преди всичко въпроса за компетентността на
органа да издава индивидуални административни актове от категорията на
процесния АУПДВ. Съобразно чл.27, ал.3
и ал.5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съобразно
нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК - публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Разпоредбите на чл.27 от ЗПЗП,
указват компетентния за установяването на тези публични задължения орган, но не
и редът по който следва да стане това. В тази насока, приложима е нормата на чл.166, ал.1
от ДОПК, съобразно която, ако в съответния закон не е предвиден ред
за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. По силата на чл.27, ал.3
от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната
агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2,
т.4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. Той е
акредитиран да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно §1, т.13 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Изпълнителният директор на фонда,
по силата на чл.20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и съответно организира и ръководи дейността ѝ. С
оглед конкретния казус, следва да се констатира, че Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания
АУПДВ съгласно неговите правомощия по установяване на публични държавни вземания
по ЗПЗП. АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма. Неоснователни са
оплакванията в жалбата за неспазване на изискването за форма по чл. 59, ал. 2,
т. 8, предл. първо от АПК, поради липса на дата на акта. Безспорно е налице
такава липсва. Същевременно обаче върху акта е наличен печат с изходящ номер от
регистъра на ответника, който съдържа дата. Така, макар и да е налице
процесуално нарушение, то не е съществено такова, тъй като по никакъв начин не
нарушава някакви права на жалбоподателя, не затруднява правото му на защита, не
опорочава административното производство и не създава за бенефициента (както и
за съда) затруднения за установяване по безспорен начин на крайния момент на
издаването на акта, като именно той следва да се приеме за дата на издаването
на акта, съвпадаща с датата на изходящия номер – 04.12.2019 г. Предвид това
съдът намира, че въпросното формално нарушение самостоятелно не обосновава незаконосъобразност
на обжалвания АУПДВ.
В
атакувания административен акт е формиран извод, че с оглед извършената
проверка в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г. е констатирано неизпълнение на
одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес
плана) за три цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.). На база на
това са изложени доводи, че проектът не е икономически жизнеспособен с оглед
разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и се дължи връщане
на цялата получена субсидия. Съдът не споделя подобен извод.
На първо място този извод е
направен в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсват конкретни
мотиви за неговото достигане. Вярно е, че в атакувания АУПДВ са изложи такива,
които касаят неизпълнението на плана, но следва да се отбележи, че цитираната
от административния орган разпоредба на 16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008
г. по своето систематично място се намира в Глава Втора на Наредбата – „Условия
за предоставяне на финансовата помощ“, Раздел IV – „Изисквания към проектите“.
Законодателят я е предвидил именно тук, защото икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост на проекта се доказват именно с предоставянето на бизнес плана.
Очевидно е, че органът към този момент е преценил, че проектът е икономически
жизнеспособен и е отпусната помощта. След като е установено неизпълнение на
плана, то би следвало да се изложат мотиви на какво конкретно се дължи това.
Именно такива мотиви липсват в атакувания акт. Органът е приел, че проектът не
е икономически жизнеспособен с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г. Подобна проверка с оглед съответствието на чл.16, ал.2 от
Наредбата не се дължи на този етап от административното производство.
Неизпълнението на плана за три поредни години е факт, но органът не следва в
случая да се позовава на липса на икономическа жизнеспособност на проекта, а
следва да се установи на какво се дължи неизпълнението на проекта, който вече
веднъж е приет от него веднъж за икономически жизнеспособен преди отпускането
на помощта. И тук вече намира приложение разпоредбата на чл.46 от Наредбата. В
атакувания акт е посочено, че се издава на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от
Наредбата, които касаят обаче само правомощията на РА. Едва в нейната ал.3 са
посочени условията, при които РА може да поиска връщане на вече платени суми
заедно със законната лихва върху тях. Следва ясно в издадения акт да е посочено
въз основа на коя точно разпоредба на тази ал.3 се иска връщането на сумата,
тъй като, както се отбеляза по-горе, това не може да стане на основание чл.16,
ал.2 от Наредбата. В тази връзка от изложените обстоятелства в акта може да се
достигне до извод, че се касае за изкуствено създаване на условия за изпълнение
на изискванията за получаване на помощ, които условия са заложени в
бизнес-плана, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.3, т.1 от Наредбата. Органът
обаче не е посочил ясно това, т.е. в административния акт липсва правното
основание за връщане на помощта и въз основа на какви доводи се е стигнало до
него. Нормата на чл.46, ал.3, т.1 от Наредбата е в две части - кумулативно - да
са налице документи с невярно съдържание и/или изкуствено създаване на условия
за изпълнение на изискванията за получаване на помощ. И алтернативно - или
едното или другото. Явно в случая органът е имал предвид само последната част -
изкуственото създаване на условия, което е обективна предпоставка. Освен
обективната страна, обаче следва да се обсъди и субективната такава в
последната част на изречението - с цел да извлече облага в противоречие с
целите на тази Наредба. Според чл. 2, изр. второ от нея целите на мярката са 1.
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в
селските райони и 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм. По никакъв
начин органът не е установил субективния елемент - да се извлече облага в
нарушение целите на Наредбата и мярката съответно. В атакувания акт не само не
се сочат доказателства, че жалбоподателят е нарушил, която и да е от тези цели,
но дори липсва въобще подобно твърдение. Липсват каквито и да е доказателства в
тази насока и в преписката. Точно обратното – при извършената
проверка на място от експерти на ДФ „Земеделие“ през 2015 г. е констатирано, че
инвестицията е извършена, функционира по предназначение, отговаря на одобрения
проект и не е установена функционална несамостоятелност с цел осъществяване
предимство в противоречие с целите на мярката. Съдебната практика ясно е
изработила критериите за изкуствено създадени условия: обективен, изразяващ се
в действия или бездействия, насочени към получаване на предимство; и субективен, изразяващ се в
намерение за неправомерна облага в противоречие с целите на нормативната
уредба. За да се
докаже наличие на злоупотреба от страна на бенефициер, от една страна, е
необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки
формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта,
преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим
субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от
правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за
неговото получаване. (Решение от 21 юли 2005 г. по дело E.S., С-515/03, R., стр. I-7355,
точка 39). В решение по дело С-434/12, Съдът на ЕС напомня, че именно
в този контекст следва да се тълкуват понятията "изкуствено
създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и
"облага в противоречие с целите", но изрично поставя ограничението,
че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство
ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР само по себе не
позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за
постигане на целите на подпомагане. Необходимо е това желание за заобикаляне на
ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с максималния
размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за постигане на
целите за подпомагане. Съдът на ЕС приема, че не може да бъде отказано
финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват по
друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се постанови
отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се направи
извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на
плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това плащане е
смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема.
По-конкретно, от всички обективни елементи по делото трябва да се установи, че
основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни
проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е
налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Във връзка
със субективния елемент трябва въз основа обективните обстоятелства в
конкретния случай да може да се направи извод, че целта, преследвана със
схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Така посочената
съдебна практика, съотнесена към настоящия казус, сочи следното:
В настоящия казус е безспорно
установено, че към периода на проверката 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г. проектът
функционира като къща за гости. Посоченото от административния орган неизпълнение
на бизнес плана би могло да бъде единствено индиция, но не и доказателство за
това, че жалбоподателят е създал изкуствено условия за финансиране. В тази
насока не са събрани други доказателства от административния орган, няма и
ангажирани в съдебното производство, а доказателствената тежест лежи именно
върху административния орган. В противовес на това са ангажираните от бенефициента
доказателства за форсмажорни обстоятелства. Тук за пълнота обаче следва да се
отбележи, че съдът не намира наличието в случая на форсмажорни обстоятелства за
доказано.
Съгласно чл. 48, ал.1 от
Наредбата: „Страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията,
в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27
и при спазване на условията по този член“, като ал.2 сочи, че: „Ползвателят на
помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства
във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на
помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи“. От тази
разпоредба е видно, че установяването и доказването на наличието на форсмажорни
или изключителни обстоятелства следва да става само с документи, издадени от
компетентен орган, т.е. поначало са изключени други способи за доказването им. По
делото не се установи, че ползвателят на помощта е уведомявал писмено РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и е прилагал доказателства във връзка
с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е било в състояние да го
направи. Въпреки това съдът допусна събирането на доказателства в тази насока,
за да не ограничава правото на защита на жалбоподателя от една страна, а от
друга - защото е налице възможност за определени такива форсмажорни
обстоятелства именно бенефициентът да не е бил в състояние да го стори до
момента на съдебните заседания. Подобни доказателства за последното не се
събраха. Ангажираните такива – и писмени, и гласни не обосновават наличието на
форсмажорни обстоятелства съгласно разпоредбата на § 1, т. 27
от ДР на Наредбата. Последната сочи, че „Форсмажорни обстоятелства“ са: а)
смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална
нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан
договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие,
въздействало сериозно върху земята в имота; д) разрушаване на животновъдните
постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало
изцяло или частично животните на земеделския производител“. Нито едно от
ангажираните доказателства не попада в посочените. Дори и да се приеме, че
тежките зими, спирането на ел. захранването за определени периоди, лошата пътна
инфраструктура, непочистването на пътя през зимата и строежът в съседство по
някакъв начин са се отразили неблагоприятно на изпълнението на бизнес плана, то
нито едно от тези обстоятелства не са форсмажорни такива, а и могат да
обусловят неизпълнение само за отделни, непродължителни периоди от време, но не
и за цели три финансови години. Като се приеме и, че жалбоподателят
не е уведомявал по какъвто и да било начин административния орган за настъпил
случай на форсмажорно обстоятелство, т.е. не е изпълнил задължението си за
съобщаване по Наредбата и е бездействал, то няма как да черпи и права в тази
насока. По тези съображения съдът намира за неоснователно, голословно и
неподкрепено от доказателствата по делото, твърдението на жалбоподателя за
настъпило форсмажорно или изключително обстоятелство, довело до неизпълнение на
заложения бизнес план.
В
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, цитирана от самия административен
орган, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до
реализиране целите по чл. 2. Съгласно § 1, т.2, б. „а“ от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. „Мониторингов период“ за договори, сключени преди 1
януари 2015 г. е пет години считано от датата на сключването им. Видно е в
случая, че към периода на проверката 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г., този срок
не е изтекъл. В случая договорът с бенефициента е сключен на 22.10.2014 г. Освен
това извършването на проверка за жизнеспособност на инвестицията следва да
съобрази с основната цел в бизнес-плана. С оглед особеността - туристически
услуги, е възможно отклонение от постигане на заложените приходи от основната
дейност. Това е видно и от подхода на законодателя, който е предвидил един
голям толеранс на неизпълнение на бизнес плана, преди предприемането на стъпки
по връщане на помощта. Управляващият орган следва да отчете тежестта, степента,
продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за
подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта
на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или
задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му задължения с приложимия
нормативен акт, управляващият орган на първо място не е спазил изискването за
продължителност на мониторинговия период. Освен, че не е спазен нормативно
определения мониторингов период, изводите за неизпълнение на поетия ангажимент
са направени формално, без да се съобрази дали е налице неспазване на поетия
ангажимент с оглед преди всичко целите на подпомагането. Като не са съобразени
тези факти, управляващият орган е достигнал до грешен извод за
нежизнеспособност на инвестицията и е наложил санкция в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ. Нещо повече – в мотивите на акта се сочи, че
бенефициентът е извършил нарушение на Точка 4.12 и Точка 4.18 от договора за
подпомагане № 13/312/02550 от 22.10.2014 г. Съгласно Точка 4.12 от договор за подпомагане
№ 13/312/02550 от 22.10.2014 г.: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло
сдобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения
бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи”. Отново липсват
мотиви по какъв начин е нарушена тази точка от договора - от материалите по делото е видно, че
ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и в
съответствие с бизнес плана, което е констатирано и от експертите на ответника.
Доказателства за противното не са събрани. По какъв начин тогава е нарушил тази
точка от договора остава неясно, поради неизлагането на релевантни мотиви в
тази насока. Факт е, че инвестицията е извършена в срок и къщата за гости
функционира и към момента на проверката. Точка 4.18 от договора пък въвежда
следното задължение за бенефициента: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“. В случая извън
неизпълнението на бизнес плана, няма данни бенефициентът да не спазва одобрения
проект. И това ни връща отново на основния въпрос, а именно: защо органът е
одобрил проект с подобен бизнес план изначално? В случая проблемът според
настоящия състав на съда се крие не в последвалото неизпълнение на бизнес плана,
а в първоначалното приемане от страна именно на РА, че проектът е икономически
жизнеспособен и е отпусната помощта. След като РА се е позовал на бизнес плана
на бенефициентът като критерии за отпускане на помощта, то следва да са налице
мотиви по какъв начин последният, именно с този бизнес план е създал изкуствено
условия за получаване на помощта. Съгласно § 1, т.30 от Наредбата: „Изкуствено
създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от
Регламент (ЕО) № 65/2011. Последната разпоредба сочи, че: „Без да се засягат
специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде
установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на
такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за
подпомагане“. Това при всички случаи изисква и отговор на въпроса каква облага
се цели да се получи в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В тази
насока също липсват мотиви в атакувания акт. Остава отворен въпросът каква
точно облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане е целял
жалбоподателя при подаването на заявлението за отпускане на помощта. Едва в
съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви, че
„предоставената безвъзмездна финансова помощ не е дадена целево, за да се
построи един обект, една къща, защото в този случай всички български граждани
най-вероятно щяха да вземат 321 185,20 лева, колкото е взела
жалбоподателката, за да си построят една къща, без това да е обвързано със
създаването на работни места, със създаването на принаден продукт и въобще
бизнес-планът, въз основа на който тя е получила тази безвъзмездна финансова
помощ, няма да има абсолютно никакво значение“. Очевидно е, че така изразеното
в съдебно заседание не санира липсата на мотиви в тази насока в атакувания акт.
Нещо повече, дори и в така изразеното се съдържат неверни твърдения с оглед
данните по делото, защото не се спори, че къщата за гости функционира към
момента на проверката и са създадени работни места съгласно проекта (противни
твърдения няма дори и в самия акт).
На последно място, видно от
заключението на ВЛ по допуснатата и приета от съда експертиза е, че не цялата
сума в размер на 321 185,20 лева за подпомагане по мярка 312 е от
европейски средства. Според заключението на ВЛ и доказателствата по делото 20%
от отпуснатата помощ е съфинансиране от националния бюджет. Тези 20 % от сумата
няма как да бъдат предмет на финансова корекция, тъй като парите не са
европейски средства и следователно не са вреда за бюджета на ЕС.
В заключение следва да се
подчертае, че производствата по налагане на финансови корекции са санкционни и
като такива следва да бъдат строго формални по процедура и конкретни по
отношение налагането на корекциите. Едновременно с това следва да са мотивирани
и доказани по отношение на твърденията за извършените нарушения, както в случая
би могло да се приеме, че са наведени такива за изкуствено създадени условия за
получаване на помощта и в следствие на това - неизпълнение на бизнес плана,
изразяващо се в недостатъчно приходи. Доказано е, че в случая са налице
недостатъчно приходи, но липсват мотиви на какво се дължи това – ако това се е
дължало на изкуствено създадени условия
за получаване на помощта, то липсват доказателства и мотиви, че то е извършено
в противоречие с целите на мярката. В атакувания акт всичко това не е сторено
съгласно изискванията на закона, поради което той ще следва да се отмени като
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсва на релевантни мотиви
за изложените по-горе обстоятелства.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от страна на процесуалните представители на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да ги
заплати. Същите са в размер на 600 лв., от които 50 лв. държавна такса, 350,00 лв. адвокатско
възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице, за които са представени и
доказателства – вносни бележки и договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/312/02550/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
София.
ОСЪЖДА ДФ
„Земеделие“ София да заплати на ЕТ „В.. – Д. П. – П…“ с ЕИК *********, адрес на
управление гр. Б.., обл. „П…, м. „Б..“ № .., сторените по делото разноски в
размер на 600 (шестстотин) лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ:/п/
Решение от
8.6.2021г. по Административно дело 705/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 6897 ОТ 08.06.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ,
ПЪРВО ОТД. ПО АДМ. Д. № 705/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 826 от 26.10.2020
г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело №
155/2020 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – София
да заплати на Д. С. П. – П., осъществяваща дейност като ЕТ „В..-Д.. П. П…“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл.
Пазарджик, м. Б.. № …, разноски за касационната инстанция в размер на 1920 лв. /хиляда
деветстотин и двадесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.