Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 96/01.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1143/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Христо Вълчев Христов против “S & B Индастриъл минералс” АД – гр.Кърджали искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на заповед от 11.10.2006 г. на ответното дружество, с която му е наложено наказание “дисциплинарно уволнение”, за възстановяване на работата, която е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението от 11.10.2006 г. до 25.10.2006 г. в размер на 1500 лв., като неоснователни и недоказани. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Христо Вълчев Христов, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на разглеждане на доказателствата по делото. Твърди се, че Кърджалийският районен съд не взел предвид всички събрани по делото доказателства и неправилно кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като достатъчни да обосноват трудовоправната отговорност на жалбодателя. Превратно била тълкувана доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата по установяване извършването на дисциплинарното наказание. Неправилен бил извода, който съдът извлякъл от разпоредбата на чл.222 от ГПК (отм.), която се прилагала в хипотезата на друг случай. Поради непълнотата на изследване на доказателствата изводът на съда бил неправилен, от което следвало и неправилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата си. В представено писмено становище се сочи, че от материалите по досъдебното производство, водено срещу въззивника не можело да се установи произхода на горивото и по какъв начин било източено. Налице било предположение относно извършване на деянието, като не можело да се установи и посочи време, място, начин и виновни лица. Лицата, сочени в преписката носили черни найлонови торби, а автомобилът, сочен от свидетелите бил собственост на Нешко Нешев. Не се установявало липса на гориво от дружеството, за да се предположи, че бил налице опит за кражба, липсвал предмет на деянието, не се установявала щета, както и идентичност на иззетото гориво с това от предприятието. В случая била налице пълна идентичност между предмета на разследване по досъдебното производство и основанието и мотивите в обжалваната по исков ред заповед. В случая се касаело за официални документи – актове на прокуратурата, съдържанието на които не можело да се опровергава със свидетелски показания. Излагат се съображения за недоказаност на дисциплинарното нарушение. Нямало доказателства за виновно противоправно поведение. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ наказателната отговорност поглъща административно-наказателната и било недопустимо кумулирането на двете отговорности – арг. от чл.33 от ЗАНН. Осъществяването на наказателната отговорност лишавало работодателя от възможността да търси и прилага дисциплинарна отговорност. Предмета и доказателствата по досъдебното производство водели до отпадане на дисциплинарната отговорност по принцип. Въззиваемата страна “Ес енд Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийски районен съд. Твърди се, че процесното уволнение било извършено в съответствие с изискванията на закона. В представено писмено становище се сочи, че дисциплинарното наказание било наложено след спазване изискванията на чл.193 от КТ, като били изискани и приети обясненията на жалбодателя. Безспорно било установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищецът Христов и друг служител – Беров направили опит да изнесат туби с гориво от помещения на дружеството, като нямало доказателства горивото да е тяхна собственост. С опита си да изнесе дизелово гориво, жалбодателят нарушил задължението си по трудовото правоотношение, установено с чл.126, т.8 от КТ – да пази грижливо повереното му имущество или това, с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и други средства. Фактът, че във връзка със случая било образувано наказателно производство, което в последствие било прекратено не означавал, че липсвали предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Съгласно чл.222 от ГПК (отм.) за гражданския съд била задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд. Другите актове на разследващите органи и прокуратурата нямали такъв задължителен характер. В тази връзка не можело да се приеме тезата на процесуалния представител на ищеца, че свидетелските показания са недопустими. Обстоятелството, че наказателното производство било прекратено не било пречка за дерогиране на дисциплинарната отговорност, в който смисъл бил чл.186 от КТ. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на заповед от 11.10.2006 г. на Управляващия директор и Прокуриста на “Ес енд Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали, с която е наложено наказание “дисциплинарно уволнение” на Христо Вълчев Христов и признаване уволнението за незаконно, за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че не бил извършил соченото нарушение на трудовата дисциплина. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Христо Вълчев Христов се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “Ес едн Би Индастриал минералс” АД - гр.Кърджали за времето от 01.09.1995 г. до 11.10.2006 г. като последната заемана от него длъжност е била “началник смяна” във Фабрика “Бентонит и зеолит” при “Ес едн Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали. Със заповед от 11.10.2006 г. на Управляващия директор и Прокуриста на “Ес енд Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали на Христо Вълчев Христов на длъжност “началник смяна” във Фабрика “Бентонит и зеолит” при “Ес едн Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали било наложено наказание “дисциплинарно уволнение” за това, че на 09.10.2006 г. се опитал да изнесе от дружеството дизелово гориво без надлежно разрешение и с намерение да извлече за себе си неправомерно облага, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, след спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и при съобразяване на критериите по чл. 189, ал.12 от КТ. От представеното като доказателство по делото досъдебно производство № 121/09.11.2006 г. по описа на ОД “Полиция” – гр.Кърджали се установява, че Христо Вълчев Христов бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че на 09.10.2006 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Данаил Симеонов Беров, чрез използуване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Ауди 80”, с рег- № К 25 37 АВ, собственост на Нешо Иванов Нешев и като длъжностно лице – Началник смяна във Фабрика “Бентонит и зеолит” при “Ес едн Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали, възползувайки се от служебното си положение, направил опит да отнеме чужда движима вещ – 80 литра дизелово гориво на стойност 130.40 лв., собственост на “Ес едн Би Индастриал минералс” АД – гр.Кърджали, от владението на Калинка Христова Пеева, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо, т.6, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. С постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, постановено на 14.02.2008 г. от РС – Кърджали било прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали, образувано срещу Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Постановлението на РП – Кърджали е потвърдено последователно с определение № 36/31.03.2008 г., по НЧПр. № 275/2008 г. по описа на РС – Кърджали и определение № 145/14.05.2008 г. по ВЧНД № 124/2008 г. по описа на ОС – Кърджали. От показанията на разпитаните по делото свидетели Красимир Русев Канев и Димитър Делчев Думанов се установява, че на 09.10.2006 г. около 18.05 часа жалбодателят Христо Христов и Данаил Беров изнесли от завода 8 туби от минерална вода, като всеки от двамата носел по четири туби в черни найлонови торби. Тубите били оставени в автомобила на Данаил Беров, който не бил паркиран на паркинга, а близо до пасарелката. След като оставили тубите, се върнали и донесли още по четири туби, но след като забелязали свидетеля Канев побягнали обратно. Свидетелят се обадил на началника си – свидетеля Думанов и останал при колата. След около 10 минути Думанов пристигнал на место и в присъствието на други лица Беров отворил багажника на автомобила си. Свидетелите установили, че в багажника имало 7 туби от минерална вода по 11 литра, а на задната седалка 1 туба от 11 литра. Тубите били пълни с дизелово гориво, а на задната седалка имало и още 4 празни туби. Свидетелите Канев и Думанов посочват, че Христов и Беров си признали пред него за кражбата на горивото. От писменото заключение на вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева, както и от разпита на същата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема се установява, че обезщетението, което ответникът дължи на ищеца Христо Христов за времето, през което е останал без работа, а именно за периода от 11.10.2006 г. до 24.10.2006 г. е в размер на 316.30 лв. По делото са представени като доказателства трудов договор № 40/25.10.2006 г., допълнително споразумение към трудов договор № 40/25.10.2006 г., удостоверение изх. № 57/15.07.2008 г., изд. от “Метаформ” ЕООД –гр.Кърджали и трудов договор № 100/05.07.2007 г., от които се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение въззивникът е бил в трудово правоотношение с друг работодател, считано от 25.10.2006 г. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установи, че въззивникът Христо Вълчев Христов е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Така, разпитаният по делото свидетел Красимир Канев изрично посочва, че е видял въззивника Христов и друг служител от дружеството Беров да носят пластмасови туби от минерална вода с вместимост 11 л. в черни найлонови торби, които поставили в автомобила на Беров. След това двамата се върнали отново и носели още туби, а когато забелязали свидетеля Канев побягнали. След пристигането на свидетеля Димитър Думанов в багажника на автомобила били намерени 7 туби от по 11 л., а на задната седалка една туба от 11 л., които били пълни с дизелово гориво. И двамата свидетели сочат, че Христов и Беров признали пред тях, че са изнесли горивото от завода. В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивника, че нарушението не е доказано. Очевидно е, че дизеловото гориво е било изнесено от ответното дружество, в което работели Христов и Беров, като нарушението е останало недовършено поради независещи от извършителите причини. Деянието е извършено на територията на дружеството, което води до извода, че горивото е собственост на ответното дружество, а поведението на въззивника подкрепя този извод. Същият не дава логично обяснение защо е изнасял туби с дизелово гориво. Впрочем, както бе посочено по-горе, свидетелите Канев и Думанов изрично посочват, че Христов и Беров признали пред тях за извършеното. Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззивника, че дисциплинарната отговорност не може да се реализира при наличие на образувано наказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.186 предложение първо от КТ нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Или, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от наказателната. Обстоятелството, че за същото дисциплинарно нарушение е образувано наказателно производство от общ характер, което е прекратено, не води до извода, че не е извършено дисциплинарно нарушение. Впрочем, производството по досъдебното производство е прекратено поради недоказаност на обстоятелствата кога и от къде точно е източено дизеловото гориво. Не е налице оправдателна присъда или споразумение по чл.381 от НПК, които биха били задължителни за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл.222 от ГПК (отм.), във вр. с чл.383, ал.1 от НПК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не прегражда възможността за реализиране на дисциплинарната отговорност. С разпита на свидетелите Канев и Думанов не се опровергават официални документи на прокуратурата и разследващите органи, както не основателно се сочи в писменото становище на процесуалния представител на въззивника. Показанията на тези свидетели са дадени устно и непосредствено по настоящото производство и същите са годни доказателства по смисъла на ГПК. Извършеното от Христов дисциплинарно нарушение представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 предложение първо от КТ. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и поведението на служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, като при издаването й не са нарушени императивни законови разпоредби. Проведено е било дисциплинарно производство, като са изискани обяснения от въззивника. Ето защо предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 96/01.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1143 по описа за 2006 г. на същия съд. Доказателства за направени от въззиваемото дружество разноски не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96/01.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1143 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |