РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                 Година  2020                   Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   ХХІХсъстав

На тринадесети март           Година две хиляди и двадесета

                                                                                     

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №654 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Я.З.п.” ЕАД против наказателно постановление №03-010305/ 03.10.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Я.З.п.” ЕАД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.3 от КТ.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.

           В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, и не се представнлява от процесуален представител.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

           След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

     При извършена проверка от служители на ДОИТ Варна, на обект хотел „Голдън лайн“ стопанисван  от „Я.З.п.” ЕАД, находящ се в к.к Златни пясъци обл.Варна - било констатирано, че в обекта като сервитьор работи лицето Д.Димова. Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 26.06.2018г. до 02.07.2018г. Включително -седем последователни дни. В качеството си на работодател  въззивното дружество не е осигурило седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника Димова. Нарушението било извършено на 02.07.2018г.

          Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за административно нарушение по чл. 153 ал.2 от КТ.

      В хода на съдебното производство бе разпитана свид.И. показания на която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното производство и приложените писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

             Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна .

   В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При съставянето   на  акта за установяване на административно нарушение също са  били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на акта не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателят. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

              Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Видно от посочената за нарушена норма на чл.153 ал.2 от КТ-При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. От показанията на свидетелката и от писмените доказателства по делото/присъствени форми/ по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото законодетелство след като не е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника Димова. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в постановлението разпоредбите на Кодекса на труда. От друга страна „Я.З.п.” ЕАД, представлявано от жалбоподателят безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява юридическо лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

  Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. В настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ЕАД  е лишено от воля  и не може да се търси вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „Я.З.п.” ЕАД.

В тази връзка съдът не приема изложените възражения, че жалбоподателят като работодател нямал вина за извършеното нарушение. Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния случай. Съдът намира, че като ЕАД жалбоподателят е следвало да бъде запознат с разпоредбите на КТ и същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.  

     Съдът намира , че случаят не е за маловажен. Необходимостта от непрекъсната седмична почивка на работника, не по-малко от 36 часа е приета от законодателя на базата на влиянието на трудовия процес върху човешкия организъм. Тази почивка е необходима на всеки работник, за да може да бъде възстановена работоспособността му. Съдът намира, че спазването на конкретната норма от трудовото законодателство е от изключително значение за опазване здравето на всеки един работник. Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че конкретното нарушение е маловажно.

        Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е опредено наказание над минималния размер предвиден в закона, без да са посочени причините определящи налагането на по-висока санкция. Съдът намира, че тъй като няма данни жалбоподателя да е извършвал други нарушения на трудовото законодателство, следва да му бъде определена санкция към минималния размер предвиден в закона, която би била  по-справедлива и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

        

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

        

        ИЗМЕНЯ наказателно постановление №03-010305/ 03.10.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Я.З.п.” ЕАД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното адм. наказание "Имуществена санкция" на 1500 лева.

        ОСЪЖДА „Я.З.п.“ ЕАД да заплати на   Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

        След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                              

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: