Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 7979 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 72745/15.04.2020 г. са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД,
срещу Е.П.В., С.Б.В.
и Р.Б.Ч.
за заплащане на суми за потребена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
топлинна енергия в топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, бул. „Ген. ********с
абонатен № 010932, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2017 г. до
окончателното плащане; за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираните суми, дължимо за периода от 15.09.2014 г. до 03.08.2017 г.; за
заплащане на суми за извършена в периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г.
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2017
г. до окончателното плащане, както и за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираните за извършено дялово разпределение суми, дължима за периода от
31.07.2014 г. до 03.08.2017 г. Ищецът е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на Е.П.В. сумата от 900 лв., на С.Б.В. сумата от 100 лв. и на Р. Б.Ч.100 лв., всички
суми представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Счита, че от представените по делото доказателства се
установява, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот и имат
качеството на потребители на топлинна енергия. Ответниците са подписали
протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици за избор на фирма
за дялово разпределение, както и е подадена молба - декларация за откриване
партида в топлофикационното дружество на недвижимия имот. Също така ответницата
Е.В. е направила признание в отговора на исковата молба, че е собственик на 1/3
от топлоснабдения имот. Без значение за спора е фактът дали лицето е обитавало
процесния имот и дали лично е консумирало топлинната енергия в имота. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответниците С.Б.В. и Р.Б.Ч., с който я оспорват. Излагат
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат, че
с отговора на исковата молба са оспорили твърдението, че са собственици на
топлоснабдения имот. Изявленията на ответницата Е.В. не установяват, че са
собственици на имота. Не са подавали молба – декларация за топлоснабдения имот,
поради което не са страна по облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия за процесния недвижим имот. Представените по делото
доказателства относно собствеността на процесния имот се отнасят за трети за
спора лица. Молят съда да потвърди обжалваното решение, като им присъди
сторените по делото разонски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответницата Е.П.В.. В хода на въззивното
производство не е изразила становище по жалбата на ищеца.
Третото лице помагач „М.Е.“ ООД не е депозирало писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно
основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.П.В. (при квота
2/4), С.Б.В. (при квота 1/4) и Р.Б.Ч. (при квота 1/4), за заплащане на
сумата от 3 561, 80 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
за имот с адрес: гр. София, бул. „*********, топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., също и топлинна енергия,
отразена в обща фактура с № **********/31.08.2015 г. за отоплителен сезон
05.2014 г. – 04.2015 г. и № 007552**63/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
05.2015 г. – 04.2016 г., сумата от 562, 86 лв. – законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 03.08.2017 г., както и сумата за дялово разпределение
за периода 06.2014 г. – 04.2016 г. в общ размер на 42, 70 лв., от които 35, 10
лв. – главница и 7, 60 лв. – лихва, ведно със законна лихва върху главниците,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски, включително юрисконслтско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответниците С.Б.В. и Р.Б.Ч. оспорват предявените искове. Твърдят, че нямат
качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот. По делото не са ангажирани документи, удостоверяващи право
на собственост или ограничено вещно право, от които да е видно, че са
собственици или титуляр на ограничено вещно право върху имота. Заявено е възражение
за изтекла погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният спрямо тях иск. Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата Е. П.В. оспорва предявения иск по основание и
размер. По делото не е представен валиден договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, поради което
няма качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ. В
условията на евентуалност оспорва предявените искове за разликата над 1/3 или
6/18 ид. ч. от исковата сума до пълния предявен спрямо нея размер. Твърди, че искът
не е предявен спрямо всички съсобственици на процесния недвижим имот. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като й присъди
сторените по делото разноски.
Видно от представеното писмо с изх. №
РКС17-ТД26-223-(1)/09.02.2017 г. на СО, район „Красно село“, в архива на район „Красно
село“ се съхранявали преписки на общински недвижим имот с адрес: гр. София, бул.
„Ген. ********с купувачи П.В.Н.и Р.К.Н., договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
25.08.1969 г.
Представена е молба - декларация с вх. №
1050/07.01.96 до председателя на УС на „Т..С.“ АД, депозирана от Р. Кирова Н.
за откриване на партида в дружеството за процесния имота, ведно със списък от
05.06.1974 г. за топла вода в жилищната сграда на бул. „******№ **.
Представен е договор № 424-I/30.09.2002 г. за доставка и монтаж на отоплителни
уреди и тяхното отчитане между „М.Е.“ ООД и етажната собственост, в която се
намира топлоснабдения имот, ведно с протокол от проведеното 21.08.2002 г. общо
събраните на етажните собственици за избор на фирма за дялово разпределение.
С исковата молба са представени
извлечения от счетоводството на дружество за задълженията за процесния имот,
както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиентите
в гр. София от 2008 г. и 2014 г.
Представен
е договор У-№ 100/06.11.2007 г., сключен между „Т..С.“ АД – възложител и „Н.И.“
ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната
съдебно – техническа експертиза в процесния имот има 4 броя радиатори,
които са демонтирани. За периода 2014 г. – 2015 г., както и за периода 2015 г.
– 2016 г. абонатът не е осигурил достъп до имота, поради което му е начислена
служебно топлинна енергия за четири броя радиатори. Извършено
е начисление и за подгряване на вода. Липсата на достъп до имота довело до
начисляването на вода за два броя потребители за периода 2014 г. – 2015 г., както и за един брой потребители за периода
2015 г. – 2016 г. Дължимата за периода 01.05.2013 г. -30.04.2014 г. сумата била
в размер на 205, 36 лева. Вещото лице приема, че за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г., сумата, която абонатът дължи за топлинна енергия била
2 983, 83 лева. Общият размер на задължението за исковия период м.05.2013
г. – м.04.2016 г. възлиза на 3 189, 19 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.:
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1,
са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в
имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
В своевременно депозираните писмени
отговори на исковата молба ответниците са оспорили качеството си на потребители
на топлинна енергия, както и качеството си на собственици на топлоснабдения
недвижим имот. Не е налице признание по смисъла на чл.175 ГПК от ответницата Е.П.,
че е съсобственик на 1/3 ид. ч. от топлоснабдения имот. Същата е релевирала в
условията на евентуалност възражение - в случай, че съдът установи наличието на
облигационна връзка между страните, че следва да отговаря в по – малък обем.
Независимо от това е нужно да се отбележи, че на основание чл.175 ГПК направеното
от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. Ето защо дори при наличие на
безусловно направено признание на факт от страна в процеса съдът е длъжен да
цели цени това признание с оглед на всички обстоятелства по делото.
Обосновани изводи относно
принадлежността на правото на собственост на процесния топлоснабден имот не
могат да се направят от представения протокол от проведеното на 21.08.2002 г.
общо събрание на етажните собственици. В него е посочено трето за процеса лице
–Р.К.Н., като титуляр на сметката в „Т.С.“ ЕАД. Също така в общото събрание на етажните собственици
могат да участват и лица, различни от собственик или носител на вещно право на
ползване по аргумент от чл.5, ал.1 Правилник за управлението, реда и надзора в
Етажната собственост (отм.), приложим към момента на провеждане на общото
събрание. Представената по делото молба – декларация, на която се позовава
жалбоподателя, също не изхожда от страна по делото, а от трето за процеса лице
–Р.К.Н.. Ето защо въз основа на нея не могат да се направят изводи за спорното
право.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
докаже по делото спорното между страните обстоятелство, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот през исковия период и в
това си качество са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо
следва да се приеме, че страните не са обвързани от валидно облигационно
правоотношение през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия,
поради което предявените искове са неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на Р.Ч. и С.В. следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски. Техният размер възлиза на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в по – нисък от
минималния размер, установен в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на
жалбоподателя се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72745/15.04.2020 г. по гр.
дело № 57638/2017 г., Софийски
районен съд, 66 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***
Б, да заплати на С.Б.В., ЕГН ********** и Р.Б.Ч., ЕГН ********** и двамата с
адрес *** и съдебен адрес ***, офис със самостоятелен вход откъм гърба на чл.44
– адв. Р.Р., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 (триста) лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.