Р Е Ш Е Н И Е № 12
Гр. Сливен, 27.01.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 376 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл.
от ЗУТ.
Образувано е по
жалба от Ф.Х.С. *** срещу Заповед №
ДК-11–Сл-22/14.12.2020 г., издадена от Началника на РДНСК Сливен, с която е отменено Разрешение за
строеж № 380/25.11.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен за строеж
"Зимна градина към ателие", находящ се върху покрива на жилищна
сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК, изпълнен в УПИ XII-250, кв. 120
по плана на ЦГЧ на гр. Сливен.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати при
издаването му процесуални нарушения, както и несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че административният орган не e
приложил в пълнота разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не е обсъдил
възраженията и обясненията на страните. Неправилно същият приел, че е
необходимо учредяване на право на надстрояване и/или пристрояване, доколкото в
случая не бил налице „строеж“ по смисъла на закона. Органът погрешно възприел
проектната документация и вида на предвидения за изграждане обект, което довело
до неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваната
административна заповед.
В открито съдебно
заседание оспорващата Ф.Х.С. се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. К.
***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. От доказателствата се
установявало, че не е налице преустройство на покрива, няма промяна на общите
части и плоският покрив е след разрешеното строителство, което не променя
самата същност на покрива и той си остава плосък такъв. Установено било още, че
няма увеличаване на разгънатата застроена площ на сградата, както и превишаване
височината на самата сграда. Претендира разноски за всички съдебни инстанции,
без настоящата, в която такива не са сторени.
В открито съдебно
заседание ДНСК, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен ст. юрк. Д. М., която оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Моли съда да потвърди обжалваната заповед, като оцени
изложените в същата фактически и правни основания за издаването й, довели до
отмяна на разрешението за строеж. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски по делото. В писмено становище моли жалбата да бъде
отхвърлена и обжалваната заповед да бъде оставена в сила като правилна и
законосъобразна.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Главен
архитект на Община Сливен, редовно и своевременно призован, се явява
лично арх. Л. Й., която споделя заявеното в жалбата искане за отмяна на
административната заповед. Счита, че последната е незаконосъобразна, към който
извод водели доказателствата по делото.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващата Ф.Х.С.
е собственик на недвижим имот, представляващ ателие № 1 на две нива,
разположено на пети и шести етаж в сграда с идентификатор 67338.532.250,
находяща в гр. Сливен, ул. "С. В." № …, за което се легитимира с
Нотариален акт за покупко – продажба на право на
строеж за определен обект в сграда, вписан под № 162, том V, дело № 1211/2008 г. в СВп –
Сливен.
На 25.11.2020 г.
Главният архитект на Община Сливен на основание чл. 148 ал. 1, 2 и 4 и чл. 140
ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ при условията на чл. 37 ал. 1, чл. 185 ал. 1 т. 3 и ал. 2
и по реда на 147 ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ издал Разрешение за строеж № 380 на
Ф.Х.С. за „Монтиране и остъкляване на лека дървена конструкция“, покрита с ондулин над съществуваща северна тераса към ателие на две
нива - обект с идентификатор № 67338.532.250.1.12 по КК на последния етаж на
съществуващата четириетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-250, кв. 120
по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, ул. "С. В." № …, описано като обект
„Зимна градина към ателие“, съгласно виза върху скица № 1814/11.09.2020 г.,
издадена от Дирекция "УТ" при Община Сливен представена и одобрена на
07.10.2020 г. проектна документация за обект шеста категория според чл. 137 ал.
1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. на МРРБ, по част "Архитектурна" и
становище по част "СК", съгласувана с протокол-решение №
26/02.10.2020 г. на ОбЕСУТ при Община Сливен.
С писмо от Главния
архитект на Община Сливен до РДНСК - Сливен вх. № РС-СЛ-856-01-435/30.11.2020
г. били изпратени копия от Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 г., копие от
действащ ПУП за УПИ XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, ул. "С.
В.“ № … и копие от заповед № РД-15-198/09.02.2006 г.
По така полученото
разрешение за строеж длъжностно лице при РДНСК – Сливен извършило служебна
проверка на основание чл. 156 от ЗУТ, чиито резултати обективирало
в Констативен протокол № РС-Сл-380/10.12.2020 г. Съгласно констатациите на
проверяващия, досежно законосъобразността при съгласуване и одобряване на
инвестиционния проект, е налице съгласуван и одобрен инвестиционен проект на
07.10.2020 г. във фаза "ТП" по части "Архитектурна" и
"СК" съгласно нормата на 145 ал. 4 от ЗУТ; строежът посочен в РС е
шеста категория в нарушение на чл. 137 ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г.
за номенклатурата на видовете строежи; съответствие на съгласувания и одобрен
инвестиционен проект с предвижданията на действащия ПУП-не, тъй като съгласно
ПУП за поземлени имоти с пл. №№ 4641, 4642, 4643, кв. 120 по плана на ЦГЧ на
гр. Сливен, одобрен със заповед № РД-15-198/09.02.2006 г. е предвидено основно
застрояване на УПИ XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, с характер
ниско застрояване с височина 7-10 метра, разположено на 3,0 от външната
регулационна линия и свързано по западната странична граница със съседния от
запад УПИ XI-35; съответствие на издадената виза с действащия ПУП-не, с визата
за проектиране се променят устройствените показатели на имота. Проверяващият
обобщил в заключение, че ателието, към което се устройва зимна градина е
разположено в източната част на таванския етаж (на кота +10.90) с второ ниво,
представляващо помещение (на кота +13,60), разположено в кулата на
съществуващата сграда; съгласно одобрения проект за съществуващата сграда
ателието няма обособена тераса на покрива, както и предвиден достъп до покрива;
предлаганото преустройство на покрива в тераса към ателието увеличава
разгънатата застроена площ на сградата с още 58 кв. м., съответно увеличаване
на Кинт до недопустима стойност равна на 3,22,
надвишаваща и нормативно допустима стойност от Кинт =
3,0 за устройствена зона за многофункционално ползване от типа смесена
централна зона (Ц) за гр. Сливен. Проверяващият приел още, че с разрешаване на
зимната градина недопустимо се увеличава площта на архитектурно - художествените
елементи по чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., която не трябва да е повече от
25 кв.м., а в случая става не по-малко от 81 кв. м., без към тази площ да е
прибавена площта на елемента над стълбищната клетка; визата е издадена за
строеж по чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, към които не може да е причислена
разрешената зимна градина пристроена към съществуващото ателие, както и за
строеж, който не попада в случаите на чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, посочена като
основание за издаването на визата. Според КП, разрешеният строеж не съответства
на издадената виза, а с разрешаването на зимната градина се извършва
преустройство със смяна на предназначение на покривна площ в нови площи към
съществуващото ателие, допуснато в несъответствие към действащия ПУП. Проверяващият
ст. инспектор в РДНСК – Сливен заключил, че несъответствието с ПУП определя
строежа като неотговарящ на условието на чл. 185 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, а предвид
завземането на общи части на сградата, РС е издадено без съгласието на всички
собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, изискуемо според чл.
185 ал. 2 от ЗУТ. Приел още, че със строежа е извършено надстрояване над
покрива на съществуващата сграда без спазване на чл. 183 ал. 2 от ЗУТ.
На 14.12.2020 г.
Началникът на РДНСК - Сливен издал Заповед № ДК-11–Сл-22, с която отменил като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 г., издадено от Главния
архитект на Община Сливен за строеж "Зимна градина към ателие", находящ
се върху покрива на жилищна сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК,
изпълнен в УПИ XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен. Съгласно
мотивите на административния орган, издадената виза за проектиране не отговаря
на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ, предвид липсата на нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояването; с разрешената
зимна градина към ателие се допуска преустройство на съществуващия покрив в
тераса и неговото надстрояване, с което се увеличава разгъната застроена площ
на жилищната сграда с 58 кв.м., увеличава се и площта на архитектурно художествените
елементи в нарушение на чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., която не трябва да
е повече от 25 кв. м., а в случая става не по-малко от 81 кв. м., без към тази
площ да е прибавена площта на елемента над стълбищната клетка; с разрешаването
на зимната градина се извършва преустройство със смяна на предназначението на
покривна площ в нови площи към съществуващото ателие с идентификатор
67338.532.250.1.12, което изисква решение на общо събрание на собствениците,
взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени
съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички
собственици, заявено с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 185 ал. 2
във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗУТ; налице е надстрояване на сградата, поради
което е необходим договор за учредяване право на надстрояване или пристрояване
със собственика на УПИ в нотариална
форма и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички
собственици в етажната собственост; в РС е посочено, че разрешеният строеж е
шеста категория, което е неправилно, тъй като категорията на строежа следва да
се отнесе към категорията на жилищната сграда, която е пета категория. Така
мотивиран, административният орган
направил извод, че при издаване на контролираното Разрешение за строеж №
380/25.11.2020 г. са нарушени чл. 148 ал. 9 т. 2, във вр.
с чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ, чл. 185 ал. 2, във вр.
с чл. 185 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, чл. 183 ал. 2 от ЗУТ и чл. 93 ал. 2 от Наредба №
7/2003 г. и отменил акта на главния архитект.
По делото липсват
доказателства за връчване на заповедта на нейния адресат Ф.С.. Представена е
обратна разписка за изпращането на заповедта на адресата, върната с отбелязване
"отсъства" с посочена дата 17.12.2020 г. При първото разглеждане на
правния спор по адм.д. № 517/2020 г. в първото по
делото открито съдебно заседание процесуалният представител на административния
орган заявява еднозначно, че заповедта не е връчена на С.. При тези данни съдът
приема, че подадената на 30.12.2020 г. жалба
срещу процесната заповед е процесуално допустима.
По делото са
приложени и приети като доказателства цялата административна преписка по
издаване на оспорения акт, а именно констативен протокол от 10.12.2020 г., РС №
380/25.11.2020 г., частичен ПУП на имоти пл. № 4641, 4642 и 4643 в кв. 120 по
плана на ЦГЧ на гр. Сливен, заповед № РД-15-198/09.02.2006 г. на кмета на
Община Сливен, извадка от инвестиционния проект част "Архитектурна" –
ситуация, план на покрива, вертикален разрез, фасада запад, фасада север,
фасада юг, извадка от инвестиционния проект част
"конструктивна"-обяснителна записка, чертеж 1, чертеж 2, схема за
местоположение, виза за проектиране, извадка от инвестиционния проект част
"Архитектура" към РС № 135/27.03.2007 г. разпределение кота +10,90, план на покрива, вертикален разрез, фрагмент
от разреза, фрагмент от разреза през кулата.
По делото е
извършена и приета единична съдебно - техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвена и подкрепена от събрания по делото доказателствен материал. Съгласно
заключението на същата, предвидената за изграждане зимна градина представлява
лека конструкция, като строежът е шеста категория. Разрешеният строеж не може
да бъде определен като надстройка или пристройка съгласно ЗУТ. Строежът не
увеличава и по никакъв начин не променя допустимата височина на сградата
определена с действащия ПУП за имота. В съдебно заседание при първото
разглеждане на спора вещото лице уточнява, че разрешеното строителство попада в
случаите по чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ; не се променят общите части на сградата -
плоският покрив е обща част и след разрешеното строителство същият си остава
пак обща част на сградата, не се променя функцията на покрива, не се променя
предназначението на покрива, той пак си остава плосък покрив; ПУП за УПИ
XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен е влязъл в сила през 2006 г.;
издадената виза от 11.09.2020 г. отговаря на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, на скицата
са нанесени съществуващите сгради, кадастър, регулационни линии; с издаденото
РС не се увеличава РЗП на сградата, площта на покрива остава същата, бъдещото
строителство няма да бъде нито допълнителна нова жилищна площ, нито тераса, а
предпазна мярка на покрива след извършен ремонт по общо желание на
съсобствениците; няма нарушение на чл. 93 от Наредба № 7/2003 г. тъй като
архитектурните елементи имат допустимост 20 %, а в конкретния случай те се
побират в тези 20 %. При настоящото
разглеждане на правния спор експертът поддържа заключението си. Заявява още, че
между ателието и зимната градина има врата, която съставлява физическа, а не
функционална връзка, чрез която има достъп до покрива, но процесния обект не е
пристройка, а достъпът до покрива става през тази врата.
По делото е
разпитан като свидетел Л.Б.Р. – и. на сградата, в която е разположен
обектът - ателие на жалбоподателя С., който
заявява, че притежава мансардно жилище с второ ниво подпокрив
на последния етаж на сградата; жилището на С. спрямо покрива на сградата е в подпокривното пространство и има една стая нагоре като
второ ниво, от която може да се излезе на покрива, който е с плоска и стръмна
част; тази възможност за излизане на покрива била предвидена по време на
строителството и изпълнена от него, без да е отразена в строителните книжа,
доколкото достъпът до покрива бил необходим
цел ремонтни и други дейности; Достъп до покрива има само през жилището
на С. и той бил изграден преди закупуването на жилището – врата, изградена
така, че да не се нарушава конструкцията на сградата; проведено било общо
събрание, на което е поставен въпросът за изграждане на зимна градина върху
покривната част на сградата и за ремонт на покрива и тогава било предложено да
се даде разрешение на С. да изгради зимната градина; към момента нямало
надвишаване на строителната височина на последното ниво на сградата. Според показанията
на свид. Р. при първото съдебно разглеждане на
правния спор по адм.д. № 517/2020 г., на проведеното общо
събрание се взело решение Ф.С. да поеме ремонта на покрива, а собствениците да й
разрешат да използва покривното пространство за зимна градина.
По делото са
представени и приети като доказателство протоколи от общо събрание на
собствениците на етажна собственост на адрес гр. Сливен, ул. "С. В.“ № …
от 17.12.2019 г. и от 16.07.2020 г. Видно от първия протокол по т. 1 от дневния
ред е избран управител на етажната собственост. Съгласно съдържанието на втория
протокол, прието е решение за даване на съгласие за изграждане на Зимна градина
на общата покривна площ на собственика на ап. … Ф.С. като ремонта на покрива и
неговата поддръжка са за сметка на същия собственик. Видно от отбелязването в този
протокол, решението е прието с мнозинство от 100 % от представените на общото
събрание идеални части от общите части на етажната собственост.
По оспорване на
горната заповед на Началника на РДНСК – Сливен е било образувано адм.д. № 517/2020 г. по описа на Административен съд –
Сливен, приключило с Решение № 63/31.03.2021 г., с което атакуваният
административен акт е бил отменен. По подадената от РДНСК – Сливен касационна
жалба е било образувано адм.д. № 6054/2021 г. по
описа на Върховен административен съд, приключило с Решение № 10890/28.10.2021
г., с което първоинстанционният съдебен акт е бил обезсилен, поради
постановяването му спрямо ненадлежен ответник и делото – върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Настоящото съдебно производство е при
условията на чл. 226 от АПК, като съобразно ал. 1 започва от конституиране на
страните в процеса.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на
база всички приложени към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от Ф.Х.С. на основание чл. 215 и сл. от ЗУТ срещу Заповед на Началника на РДНСК
- Сливен, с която е отменено издадено в полза на жалбоподателя Разрешение за
строеж. Същата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена и в законоустановения срок,
съгласно мотивите, изложени по-горе в настоящото решение.
Разгледано по
същество оспорването се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е
издадена от Началника на РДНСК – Сливен, изрично оправомощен със Заповед № РД -
13 - 171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК и действащ при спазване на
делегираната му териториална и материална компетентност. Ето защо процесната
заповед е валиден акт. Освен валиден, оспореният административен акт е и
процесуално законосъобразен, тъй като при издаването на същия не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Обстоятелството, че заповедта не е била връчена на оспорващата, не съставлява
нарушение на процедурата по издаването и, а е от значение единствено досежно
нейното оспорване по съдебен ред, което се преценява от настоящия състав като
извършено в срок валидно процесуално действие. Така изложеното мотивира съда да
приеме, че оспореният административен акт е валиден и процесуално
законосъобразен. При цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че обжалваната заповед на Началника на РДНСК - Сливен е постановена в
противоречие с материалния закон, при следните съображения:
Предмет на преценка
за законосъобразност по делото е заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която
е отменено разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Сливен.
С последното е разрешено на оспорващата Ф.Х.С. да изпълни строеж "Зимна
градина към ателие", находящ се върху покрива на жилищна сграда с
идентификатор 67338.532.250.1 по КК на гр. Сливен, изпълнен в УПИ XII-250, кв.
120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен.
За да постанови отменителен диспозитив в своя акт, съгласно мотивите в
същия, административният орган е приел, че са нарушени чл. 148 ал. 9 т. 2, във вр. с чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ, чл. 185 ал. 2, във вр. с чл. 185 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, чл. 183 ал. 2 от ЗУТ и чл.
93 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г.
В процесния случай съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме
незаконосъобразност на изложените от административния орган изводи относно
неправилността на разрешението за строеж. Процесното строителство е разрешено
въз основа на издадена виза съгласно чл. 140 ал. 2 от ЗУТ, като
административният орган приема, че е налице неизпълнение на този нормативен
текст. Съгласно цитираната разпоредба, визата за проектиране представлява копие
(извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36; Когато кадастралната карта е влязла в
сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава
върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Видно е от самата виза (л. 43 от адм.д. № 517/2020 г.), че изискуемите по чл.
140 ал. 2 от ЗУТ изисквания са напълно съобразени от Главния архитект на Община
Сливен, а и съгласно заключението на вещото лице, издадената на 11.09.2020 г. виза
за проектиране отговаря на изискванията на закона, тъй като същата съдържа
съществуващите сгради, кадастър, регулационни линии.
Второто визирано в
процесната заповед отменително основание сочи, че с
разрешената зимна градина към ателието по същество се допуска преустройство на
съществуващия покрив в тераса и неговото надстрояване, с което се увеличава РЗП
на жилищната сграда с 58 кв. м. По отношение на този извод експертизата е
категорична, че не е налице преустройство на покрива, не се променят общите
части, плоският покрив и след разрешеното строителство си остава плосък покрив,
както и не се променя предназначението на същия. Съгласно заключението на вещото
лице, по никакъв начин не се увеличава РЗП на сградата, тъй като разрешената
зимна градина няма да бъде допълнителна нова жилищна площ, нито тераса. Съдът
се доверява изцяло на експертизата, като изготвена безпристрастно и от вещо
лице с необходимата компетентност, както и предвид обстоятелството, че за
разрешаване на настоящия правен спор са необходими специални знания из областта
на архитектурата, с каквито съдът сам не разполага. Освен компетентно и
безпристрастно изготвена съдебно – техническата експертиза е и съответна на
останалия, събран по делото доказателствен материал и е приета по делото като
неоспорена от страните. Ето защо съдът се доверява на специалните знания на
вещото лице и изцяло кредитира неговото експертно заключение. С оглед гореописаното
становище – заключение на вещото лице досежно вида на застройката съдът приема,
че не е необходимо изрично писмено съгласие на всички собственици, изразено с
нотариална заверка на подписите, както и договор за учредяване на право на
надстрояване или пристрояване, тъй като такова не е налице, т. е. не са
нарушени нормативните изисквания на посочените от административния орган норми
на чл. 185 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗУТ и чл.
183 ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка по делото са налични доказателства за съгласие
на всички собственици в сградата с разрешеното строителство.
На следващо място,
досежно достъпа до покрива следва да се отбележи, че този въпрос не се засяга
от издаденото разрешение за строеж. Видно от доказателствата по делото (свидетелските
показания и експертизата) и преди издаване на процесното разрешение за строеж
достъпът до покрива се е осъществявал единствено от собственото на
жалбоподателя С. жилище. Доколко този достъп (чрез изградената врата) е в
съответствие с нормативните изисквания не е предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство, поради което съдът не следва да го обсъжда. Въпреки това,
съобразно заявеното от експерта при разпита в съдебно заседание, така
изградената врата съставлява физическа, но не и функционална връзка между
ателието и зимната градина.
На следващо място,
несъответен на установеното от фактическа страна е и изводът на
административния орган за увеличение в площта на изградените архитектурни
елементи по чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., в която връзка експертът
заявява, че същите не надвишават допустимите 20 %. Напълно се опровергава от
доказателствата и приетото от органа – издател на оспорената заповед, че
строежът следва да се квалифицира като такъв от пета категория - каквато
категория е сградата, а не както е посочено в разрешението за строеж – от шеста
категория на основание чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ. Съгласно тази норма, не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с
повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция
"Инспекция за държавен технически надзор. В процесното Разрешение за
строеж № 380/25.11.2020 г. е разрешено изграждане на зимна градина именно на това
правно основание. За постановяване на разрешението, неговият издател Главен
архитект на Община Сливен е съобразил представените към заявлението строителни
документи и книжа, от които е видно, че строежът ще се изпълнява с метална
конструкция, съгласно проекта, с леко покритие с ондулин
върху обшивка от OSB. Заключението на вещото лице и в тази насока е категорично,
а именно – че разрешеното строителство попада в хипотезата на чл. 147 ал. 1 т.
2 от ЗУТ, която норма е визирана и във визата за проектиране. Предвид това съдът
намира, че не е налице нарушение на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ, доколкото
процесният строеж е от шеста категория.
По отношение на възприетото
от органа нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 2 от ЗУТ и с оглед доказателствата, съдът
намира, че такова не е налице. Съобразно тази разпоредба, в разрешението за
строеж се вписват условията, свързани с изпълнението на строежа, включително
оползотворяването на хумусния земен слой. Видно от приложеното по делото
разрешение за строеж, същото съдържа описание на условията, свързани със
строежа, а именно – същият ще се извърши чрез монтиране и остъкляване на лека
дървена конструкция, покрита с ондулин, над
съществуваща северна тераса към ателие на две нива - обект с идентификатор
67338.532.250.1.12 по КК, на последния етаж на съществуваща четириетажна
жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр.
Сливен; строежът не подлежи на приемане по реда на наредба № 2 за държавно
приемане и разрешаване ползването на строежите в РБългария
и на въвеждане в експлоатация от органа издал разрешението за строеж; преди
започване на строежа да се състави протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква да се
завери заповедна книга; откриването на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво за новия строеж се извършва при влязло в сила
разрешение за строеж и в присъствието на служителя по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ; в
три дневен срок от съставянето на протокол по т. 3 и преди започването на
строежа се заверява заповедна книга на строежа и се уведомява писмено в 7 - дневен
срок от заверката общината, специализираните контролни органи и РДНСК; съгласно
чл. 159 от ЗУТ при извършването на строежа се иска проверка на изпълнението на
строежа съгласно утвърдените проекти и действащия застроителен
план. При така извършеното описание на строежа и условията, свързани с неговото
изпълнение, съдът намира, че изцяло са спазени изискванията на чл. 148 ал. 9 т.
2 от ЗУТ, противно на приетото от административния орган.
Горната фактическа
установеност налага правния извод, че процесното Разрешение за строеж №
380/25.11.2020 г. не е издадено в нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 2 от ЗУТ, чл.
137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ, чл. 185 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, чл. 183 ал. 2 от ЗУТ и
чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. Преценката на административния орган за
нарушение на цитираните норми не намира опора в доказателствата по делото и не
съответства на действителното фактическо положение. В този смисъл атакуваната
Заповед № ДК-11-Сл-22/14.12.2020 г. на Началника на РДНСК - Сливен се явява материално
незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143 ал. 1 и чл. 226 ал. 3 от АПК, претенцията на
оспорващата за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна и следва да бъде уважена. Реално извършените от страната разноски
възлизат общо на 2 210,00 (две хиляди двеста и десет) лева, от които 10,00
(десет) лева внесена държавна такса, 400,00 (четиристотин) лева внесен депозит
за експертиза и 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева заплатено за две
съдебни инстанции адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответната страна – Дирекция за национален строителен контрол, гр.
София.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11–Сл-22/14.12.2020 г.,
издадена от Началника на РДНСК Сливен, с
която е отменено Разрешение за строеж № 380/25.11.2020 г. на Главния архитект
на Община Сливен за строеж "Зимна градина към ателие", находящ се
върху покрива на жилищна сграда с идентификатор 67338.532.250.1 по КК, изпълнен
в УПИ XII-250, кв. 120 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол
– гр. София да заплати на Ф.Х.С., ЕГН **********, с адрес *** разноски по
делото в общ размер 2 210,00 (две хиляди двеста и десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: