№ 877
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Г. Х.
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110133471 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ....... против ..................
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от сумата от 1 157,05 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба в съда – 11.06.2021 г., до погасяване на вземането. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че относно седлови влекач Д....................... е сключен договор по
застраховка „Каско“. На 25.11.2020 г. около 16,30 в гр. ............................ при
извършване на ляв завой на тесен участък влекачът се ударил в тротоара и се увредил.
Бил извършен оглед с представител на ответника и н 06.04.2021 г. било съставено опис
– заключение. Ремонтът е извършен от „............................. на стойност 2589,60 лв.
според фактура от 14.04.2021 г. Ищецът сочи, че по писмена претенция ответникът му
заплатил сумата от 1432,55 лв., като претендира горницата от 1157,05 лв. Твърди, че е
представил всички необходими документи за ремонт в неофициален и недоверен
сервиз съгласно ОУ.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който оспорва исковете
по размер. Не спори да е застраховател по валидна застраховка „Каско“ от 2019 г.
относно процесното МПС, както и да е заплатил на ищеца сумата от 1432,55 лв.
Оспорва претенцията по размер. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
чл. 54,1 ОУ – не е отремонтирал МПС в официален или доверен сервиз, оспорва
„............................. да е такъв сервиз. Сочи, че е указано на ищеца, че ответникът не е
съгласен ремонтът да се извърши от „.............................. Излага, че заплатената сума е
определена по експертна оценка.
1
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже: че е спазил задълженията си по ОУ във връзка с определяне размера на
вредите; че е представил всички необходими документи; вид и размер на вредата –
стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие; падеж на
задължението за изплащане на застрахователното обезщетение.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира предявения иск за
основателен.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото съдът е обявил, че
ответникът не оспорва, че между страните е налице валиден договор за застраховка
имущество „Каско“ относно седлови влекач Д....................... , като в срока на покритие
МПС е участвало в ПТП на 25.11.2020 г. около 16,30 в гр. ............................, както и че
между страните е безспорно; че процесното ПТП съставлява покрит риск съгласно
договора и ОУ, седлови влекач Д....................... е с регистрация от 2018 г. и са изминали
по-малко от 3 години от регистрацията до сключване на застрахователния договор
съгласно чл. 54,1 ОУ; че ответникът е заплатил по преписката сумата от 1 432,55 лв. на
ищеца. Ищецът не спори, че е приел ОУ.
Не се оспорва от страните, а и от приетите доказателства се установява, че
ремонтът на процесната щета е извършен от автосервиз на „............................., който не
е официален сервиз на марката ДАФ, респективно доверен сервиз на ответника.
С оглед становището на страните всички факти, включени във фактическия състав
на иска, са безспорни с изключение размера на следващото се на ищеца
застрахователно обезщетение по процесната щета. Ответникът противопоставя на
претенцията на ищеца възражение, че последният не е изпълнил задълженията си по
чл. 54, ал. 1 ОУ да отремонтира увреденият товарен автомобил в официален или
доверен сервиз, както и изразено от негова страна несъгласие ремонтът да бъде
извършен от „..............................
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, в какъвто
2
смисъл е константната съдебна практика.
В настоящия случай е налице частична щета по увреденото МПС. За определяне
размер на дължимото обезщетение е прието заключение на САТЕ /л. 75/, което съдът
възприема и кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. От приетото
по делото заключение се установява, че влекач ...................... към датата на ПТП е бил в
ескплоатация от 1 година и 11 месеца. Според в.л. стойността необходима за
възстановяване на влекач ...................... е в размер на 2 592,47 лв., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП. В същото е посочено, че стойността
необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на базата на средни
пазарни цени на доверени сервизи към датата на ПТП, възлиза на 2 519,39 лв.
Установява се по делото, че процесното МПС – седлови влекач е бил в
експлоатация към датата на застрахователното събитие под две години от датата на
първата му регистрация 21.12.2018 г.
По делото са приети ОУ на застрахователя за застраховка Каско на МПС,
действащи към сключването на договора за застраховка, съгласно които в чл. 54, т.1
при частична щета на МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на
начало на застраховката са изминали до 3 години, застрахователното обезщетение се
определя по един от следните алтернативни начини, избран от застрахования: 1/ по
представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната
марка автосервиз в страната, издадени въз основа на възлагателно писмо от
застрахователя, като застрахователното обезщетение се изплаща на оторизирания
автосервиз (54.1.1); 2/ по представени фактури от друг автосервиз, по цени, не по-
високи от тези на официалния/оторизиран автосервиз, договорени със застрахователя
(54.1.2.); 3/отстраняване на щетите от посочено от застрахователя доверен автосервиз,
като застрахователното обезщетение се заплаща директно на съответния автосервиз
(54.1.3.) или 4/по експертна оценка (54.1.4).
Методи № 1 и № 3 в случая са неприложими - „............................. не е доверен
или официален сервиз. Ищецът сочи в о.с.з., че го избрал, понеже в официален сервиз
се чака между 20 и 40 дни за ремонт, а в „............................. ремонтът се извършва за 3-
4 дни. Ищецът сочи, че е избрал метод № 2. Ответникът от своя страна сочи в отговора,
че е изразил несъгласие по предложен метод № 2 и поради това е приложен метод № 4
– по експертна оценка.
Противно на възражението на ответника съдът намира, че не е налице
неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 54, ал. 1 от ОУ по следните
съображения.
Видно от представените по делото ОУ застрахователят е приел четири
алтернативни начина на обезщетяване на застрахования при частични щети за
автомобили, чиято възраст към датата на сключване на договора за застраховка е до
три години, какъвто е настоящият случай. Следователно ищецът не е имал
задължението да извърши ремонт в официален /оторизиран сервиз на марката или
доверен такъв на застрахователя /методи № 1 и № 3/, а е можел да претендира
3
определяне на обезщетение и по приложена оригинална фактура на друг сервиз, стига
цените да са били не по-високи от тези на официалния вносител/оторизиран
автосервиз, договорени със застрахователя. В случая ищецът е избрал именно този
начин, като е представил оригинална фактура от „............................., който не е
официалният за марката Даф, нито е сред доверените сервизи на застрахователя.
Следва да се отговори на въпроса дали описаните дейности и материали в
процесната фактура, издадена от „............................., са по цени не по-високи от тези на
официалния вносител/оторизиран автосервиз, договорени със застрахователя /54.1.2
ОУ/. В този смисъл поставеното от застрахователя условие е относно цените във
фактурите. Видно от неоспорената САТЕ фактурираните от „............................. цени за
чевекочас са по-ниски от цените на официалния сервиз „Турботракс България“ ООД,
което е индиция, че не е нарушено изискването по чл. 54, ал.1, т. 2 ОУ –
фактурираните цени да не са по-високи от тези на оторизирания сервиз. Според в.л.
цените в официалния сервиз са от порядъка на 60 лв. на час без ДДС. Видно от САТЕ
средната пазарна цена в доверените сервизи на застрахователя за човекочас е по-ниска
от тази фактурирана на ищеца от „.............................. В доверен сервиз цената е коло 25-
28 лев. на час без ДДС, а в процесния сервиз са начислени 30 лв. на час. В случая обаче
това е ирелевантно, тъй като избраният от ищеца начин на определяне на
обезщетението съпоставя цените не с тези в доверените сервизи, а с тези в
оторизираните такива – чл. 54,1,2 ОУ.
Независимо от това следва да се посочи, че при съпоставка на цените в
процесната фактура и стойността необходима за възстановяване на процесното МПС,
изчислена на базата на средни пазарни цени на доверени сервизи към датата на ПТП,
възлиза на 2519,39 лв. Цените са много близки и след аритметично пресмятане и
заместване на цената за чевекочас е видно, че общата стойност за отремонтиране на
уврежданията в процесната фактура е общо по-ниска от тази в доверени сервизи.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не е налице твърдяното неизпълнение
на задълженията по чл. 54, ал. 1 от ОУ от страна на ищцовото дружество при избран от
ищеца метод № 2.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод следва да се изтъкне, че
по делото не се установява по несъмнен начин противопоставяне на ответника
застраховател на възстановяване на процесните увреждания от „..............................
Видно от приложена по делото кореспонденция по електронна поща от 25.04.2021 г. /л.
14/, то ответното дружество е информирало ищеца, че по представената проформа
фактура ще уважи стойност на ремонта от 1432,55 лв. без ДДС, която сума е и
заплатил в последствие на „Мегатранс Топ“ ООД на 14.05.2021 г. Последното обаче по
никакъв начин не сочи противопоставяне от страна на застрахователя в твърдяния
смисъл съгласно ОУ. Едва с изявлението, съдържащо се в приложеното по делото
писмо от 01.06.2021г. /л. 10/, би могло да се приеме, че ответникът е уведомил ищеца,
че няма да бъдат уважавани представени фактури от този сервиз. До приключване на
съдебното дирене .................. не ангажира други доказателства в подкрепа на
твърдяното противопоставяне, поради което съдът намира същото за недоказано по
4
несъмнен начин. Фактурата е от 14.04.2021 г. и с ел. писмо от 25.04.2021 г. е
определена стойност на ремонта от 1 432,55 лв. без излагане на по-особени мотиви.
Ето защо съдът приема, че за ищеца е възникнало правото да получи
застрахователно обезщетение по реда на чл. 54.1.2 от ОУ, т.е. по представената
фактура от .----- Следователно при доказано настъпване на събитие в срока на действие
на застрахователния договор и при липсата на обстоятелства, освобождаващи
застрахователя от отговорност, предвидени в закона или договора, за ответника е
възникнало задължение да плати на ищеца обезщетение в размер на действително
причинените вреди. Същите са били отстранени след ремонт на автомобила, възложен
от собственика му, като обстоятелството дали това е извършено от оторизиран сервиз,
одобрен от застрахователя, е неотносимо за основателността на предявената
претенция, доколкото вредите следва да бъдат обезщетени не съобразно стойността на
вече извършения ремонт, а по средни пазарни цени по метод № 2.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
/официален фирмен сервиз/ – следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото.
Несъмнено при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество
стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-ниски цени за ремонт на МПС,
особено в различни от официални/оторизирани за марката автосервизи.
Обстоятелството дали ремонтът е извършен в сервиз на марката, респективно в сервиз,
притежаващ лиценз, в случая е неотносимо към предмета на доказване. Това
обстоятелство има отношение единствено към евентуална бъдеща валидност на
гаранцията на превозното средство, доколкото същото с оглед възрастта си вероятно е
в гаранционен срок, каквито доводи излага ответникът в съдебно заседание. В подобна
хипотеза очевидно се смесват два проблема: 1) отстраняването на преките и
непосредствени вреди чрез привеждане на увреденото МПС в предишното му
техническо състояние, за което е напълно достатъчно извършването на ремонт по
средни пазарни цени в обикновен сервиз; и 2) запазването на правата по договорната
гаранция с продавача на автомобила, което няма връзка с преките и непосредствени
вреди от самото увреждане. Загубването на правата по гаранцията би бил пряк
резултат не на увреждането, а на друго обстоятелството – липсата на отремонтиране на
автомобила в официален сервиз, например. В тази връзка съдът намира, че предмет на
делото не е валидността на гаранцията на автомобила.
В настоящия казус автомобилът е пуснат в експлоатация преди по-малко от три
5
години, но ремонтът е осъществен не в официалният сервиз на марката, поради което
дължимата застрахователна сума следва да бъде определена на базата на средни
пазарни цени. Съгласно чл.400, ал.1 КЗ действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при
съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на
щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови
части, материали и труд. Съгласно приетата САТЕ тази сума възлиза на 2 592,47 лв. От
посочената сума следва да бъде приспаднато изплатеното от ответника обезщетение в
размер на 1 432,55 лв., като неплатена остава сумата от 1 159,92 лв. Ищецът
претендира по-малка от тази сума – 1 157,05 лв., поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По разноските. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право
на разноски има ищецът, като на същия следва да се присъдят разноски в исковото
производство в общ размер на 300 лв. / =50 лв. - платена държавна такса, 150 лв. –
депозит за вещо лице, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК .................., с ЕИК ..................... със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ............., да заплати на ......., с ЕИК ..............................., със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Черноризец Храбър“ № 7, ет. 4, ап.
18, със съдебен адрес гр. София, бул. „................... по предявения иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 1 157,05 лева – остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № 0320190311021550/15.10.2019
г. относно седлови влекач Д....................... за настъпило на 25.11.2020 г. ПТП в гр.
............................, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба в съда – 11.06.2021 г., до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ЗК .................., с ЕИК ..................... със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ......., с ЕИК
..............................., сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6