МОТИВИ към Решение № 1033/31.07.2019г. по НАХД № 3030/2019г. по описа
на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.М.Щ. –
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес:***, без образование, неженен, неосъждан, безработен за извършено от
него престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, а именно за това, че на 02.09.2018г. в гр.Бургас, на ул. „Чаталджа“ №**,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП
№18-0769-002488/14.06.2018г., влязло в сила на 23.06.2018г., за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, извършил
такова деяние, управлявайки лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
рeг. № А *** НВ.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към минимума, а
именно – 1000 лева.
В
съдебно заседание обвиняемият, редовно уведомен, не се явява лично, възползвайки
се от възможността по чл. 378, ал.1 НПК. Същият се представлява от
упълномощения си защитник – адв. Н., който също счита, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК, като моли за определяне на минимално наказание
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.М.Щ. е с
ЕГН: ********** и е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес:***, без образование, неженен, неосъждан, безработен.
Щ. е неправоспособен водач по смисъла на Закона за движение по пътищата, тъй
като никога не му е било издавано свидетелство за управление на моторно
превозно средство, поради което не е имал и право да управлява МПС. Въпреки
това, обаче, е бил санкциониран по административен ред, като му е било издадено
за нарушение на чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП наказателно
постановление №18-0769-002488/14.06.2018 г., издадено от Началник група на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас. Така съставеното НП е връчено на
обвиняемия лично на 15.06.2018 г., като е влязло в законна сила на 25.06.2018
г.
Въпреки, че е
неправоспособен водач, на 02.09.2018 г. обвиняемият се качил на ползвания от
него лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рeг. № А *** НВ и потеглил.
Същия ден, около 11.00 часа, по време на движение в гр.Бургас, ул.“Чаталджа“,
до №** в гр.Бургас, Щ. бил спрян за
проверка от полицейските служители на Сектор „Пътна полиция“– свидетелите K.M.и
R.D. По време на извършената от тях проверка констатирали, че Щ. е
неправоспособен водач, като по отношение на него има влязло в сила наказателно
постановление №18-0769-002488/14.06.2018 г. за това, че е управлявал МПС без
съответно свидетелство за правоуправление. За констатираното нарушение на
обвиняемия бил съставен АУАН с № 0711134/02.09.2018 г., който той подписал без
възражения. За случая било образувано бързо производство, в последствие
преобразувано в такова по общия ред.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно от
гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите K.M.(л.29 от
ДП) и Р.Д.(л. 30 от ДП); както и от писмените доказателства- справка за съдимост
(л.32 от съдебното производство), Наказателно постановление № 18-0769-002488 /14.06.2018г.
(л.6 от ДП); справка за водач/нарушител (л.11 от ДП), АУАН Серия АА, Бл. № 0711134/02.09.2019
г., Писмо от МВР ГД“Охранителна полиция“ (л.10 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. По делото не
са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни
от тях за сметка на други. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. По делото
категорично е доказано, че обвиняемият е бил неправоспособен водач на МПС към
момента на извършване на деянието, и макар да е бил вече санкциониран по административен
ред с връченото му Наказателно постановление № 18-0769-002488 /14.06.2018г.,
влязло в сила на 25.06.2019 г., то същият на 02.09.2018 г. е управлявал такова.
Следва да се посочи, че съдът в диспозитива на своя
акт е конкретизирал единствено датата на влизане в сила на Наказателно
постановление № 18-0769-002488 /14.06.2018г., което по никакъв начин не води до
промяна на фактите и въз основа на тях на направените правнозначими изводи за
деянието на обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Чаталджа” до №**,
представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рeг. № А *** НВ, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението
на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице. Няма спор, че обвиняемият никога не е придобивал право да
управлява МПС, поради което не му е и издавано свидетелство за управление на
такова. Именно защото Щ. е бил неправоспособен, с Наказателно постановление №
18-0769-002488 /14.06.2018г., влязло в сила на 25.06.2018 г., издадено от на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 25.06.2018г.,
обвиняемият е бил санкциониран за нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП Към дата 02.09.2018г. все още не е бил изтекъл
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същият е управлявал автомобил, поради което и
деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с Наказателно постановление №
18-0769-002488 /14.06.2018г., влязло в сила на 25.06.2018 г., издадено от на
Началник Сектор към ОДМВР - Бургас, влязло в сила на 25.06.2018 г. е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление (НП му е връчено лично на 15.06.2018г.) и не е
изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда
в движение автомобила и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият
е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
При определяне на наказанието, съдът намира
следното:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемия
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени
прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото
е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място Щ. е млад, не е трудово ангажиран и е оказал пълно съдействие на
разследващите. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние
е инцидентна проява в живота му. Всичко това води до извода, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват многобройните нарушения по ЗДвП, но по мнение на
настоящия състав същите не могат да разколебаят горните изводи.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и
социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева (с
т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което дори
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в
производството по приложение на чл.78а НК не може да довее до прилагане на
разпоредбите на чл. 55 НК).
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: К.С.