Р Е Ш Е Н И Е
№ 723/18.10.2019г. 18.10.2019 година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV граждански състав
На 15.10 2019 година
В публично
заседание в състав
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 1550 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от С.Г.Ч. против Я.А.М. , с която се иска съдът да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв. – главница /представляваща
частичен иск/, както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между „ОББ“АД и
ответника бил сключен договор за кредит от 06.03.2017 год., със съответните
договорки, чийто падеж бил настъпил. На 13.04.2014 год. бил подписан договор за
прехвърляне на вземанията, по силата на който вземането на банката било
придобито от „Евротранспорт и логистика интернационал“ЕООД. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. На 07.02.2017 год. бил подписан договор за
прехвърляне на вземанията между „Евротранспорт и логистика интернационал“ЕООД и
ищцата, по силата на който последната придобила вземането срещу ответника с
всичките му принадлежности и привилегии в посочен в исковата молба размер.
Ответникът отново бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. Ищцата предявява
претенцията си като частична относно сумата 15 000 лв. от общо дължима
главница в размер на 34 441, 12 лв. Евентуално моли уведомленията за цесия
да бъдат връчени на ответника с връчване на исковата молба.
В депозирания отговор особения представител на ищеца
посочва, че оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
упълномощения представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска чрез назначения си особен
представител.
Ямболският районен съд, като взе
предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието копие от договор за инвестиционен
банков кредит БИЗНЕС ЕНЕРГИЯ от 06.03.2017 год., сключен между „ОББ“ АД и
ответника по силата на който банката е предоставила на последния кредит в
размер на 100 000 лв., отпуснат за посочени цели, който се усвоява
еднократно до 25.05.2007 год.Крайният срок за издължаване на кредита е
определен на 07.03.2017 год.Представени са и ОУ към договора. На 25.06.2009
год. между страните е бил сключен анекс
към договора.
Приет е договор за прехвърляне на вземанията от
13.03.2014 год., по силата на който цедента „ОББ“АД е прехвърлил на цесионера
„ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ЕООД вземанията си по договора от 06.03.2007
год. и анекс към договора от 25.06.2009 год. в размер на общо 98 239, 59
лв., от които 34 441, 12 лв. главница.На същата дата е сключено и допълнително
споразумение към договора.
Прието е и уведомление от 01.06.2015 год., изходящо от
цедента „ОББ“АД и адресирано до ответника М. по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. На
10.07.2015 год. е удостоверено връчването на уведомлението от нотариус по реда на чл. 47 от ГПК.Уведомление в същия смисъл е налично и от 11.06.2015 год., връчено отново
от нотариус по реда на чл. 47 от ГПК.
Представен е и
договор за прехвърляне на вземанията от 07.02.2017 год., сключен между
„ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ЕООД
и ищцата, по силата на който последната е придобила вземането срещу
ответника по договор за прехвърляне на вземанията от 13.03.2014 год.Представено
е уведомление от 2017 год. изходящо от цедента и адресирано до ответника,
връчено от нотариус при условията на чл. 47 от ГПК на 06.04.2017 год.
Ищецът е представил още удостоверение изх. № ***/21.08.2019
год. на „ОББ“АД , в което е посочено, че по договор от 06.03.2017 год. е
усвоена сумата от 100 000 лв. Посочен е и размерът на вземането към
13.03.2014 год.
Горепосочените писмени доказателства не са оспорени от
ответника.
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД.
Според
съда безспорно се установи по делото, че „ОББ“АД и ответника
са били във валидно облигационно отношение по повод сключен договор за кредит от 06.03.2017 год., както и
че сумата по кредита е била предадена на кредитополучателя по начина уговорен в
него. Ответникът не е оспорил подписа си в представени договор, нито в приетите
ОУ към него.Срокът на договорът е изтекъл на 07.03.2017 год., поради което и
същият не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Освен изложеното съдът намира, че между стария
кредитор на ответника- „ОББ“АД, последващия му кредитор – „ЕВРОТРАНСПОРТ И
ЛОГИСТИКА ИНТЕРАНЦИОНАЛ“ЕООД и ищцата са
сключени валидни договори за цесия от 13.03.2014 год. и 07.02.2017 год., които
са надлежно съобщени на длъжника.Освен, че по делото са представени изходящи от
двамата цеденти уведомления , адресирани до кредитополучателя и връчени по реда
на чл. 47 от ГПК, то според Решение №123
/ 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по
правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Посочените уведомителни писма са
приложени към настоящата искова молба, като препис от тези уведомления , ведно с препис от исковата молба са връчени
на ответника чрез особения му
представител в хода на процеса. При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.
Размерът
на дълга се установява от приетото удостоверение на „ОББ“АД, отново неоспорено
от ответника. Ето защо така предявеният иск за сумата от 15 000 лв. –
главница/като част от пълният й размер от 67 782, 88 лв./ следва да бъде
уважен.Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на
исковата молба.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
настоящата инстанция, в общ размер на 2760 лв.-заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
Я.А.М., ЕГН **********
да заплати на С.Г.Ч., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв., частичен иск от общо дължима главница в размер на
67 782, 88 лв., като вземането произтича от Договор за инвестиционен
банков кредит от 06.03.2007 год. , анекс към договора от 25.06.2009 год. и
Договор за прехвърляне на вземанията от
07.02.2017 год., в едно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба – 30.04.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.А.М., ЕГН ********** да
заплати на С.Г.Ч., ЕГН ********** сумата от 2760 , представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: