№ 1506
гр. Варна, 10.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501354 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК
Въззивникът С. Д. Ч., редовно призован, се явява и се представлява от
адв. Р. Е., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна И. С. П., редовно призована, се явява лично и се
представлява от адв. М. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Детето Д. С.ова Ч.а се явява.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на С. Д. Ч., ЕГН **********, срещу Решение №609/24.02.2023г. по гр.
д. №944/2022г. на ВРС , 19-ти състав, което са изменени постановените с
Решение №2902/15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно
упражняването на родителските права само относно детето Д. С.ова Ч.а, както
следва:
- упражняването на родителските права по отношение детето Д. С.ова
Ч.а, ЕГН**********, е предоставено на майката и ищец по делото И. С. П.,
ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;
- определен е следният режим на лични контакти на бащата С. Д. Ч.,
ЕГН**********, с детето Д. С.ова Ч.а, ЕГН**********: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване;
30 дни през лятото, когато майката, не е в платен годишен отпуск; всяка
нечетна година по време на Великденските празници с преспиване, както и
Коледните празници считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти
декември, отново с преспиване;
- осъден е бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, да плаща издръжка на
детето Д. С.ова Ч.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител И.
С. П., ЕГН********** в размер на 350.00лв. на месец, с падеж с падеж 1-во
число на месеца, считано от исковата молба - 27.01.2022г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска;
- и като резултат е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата и в
полза на Бюджета на съдебната власт.
Във въззивната жалба, се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Приетото от ВРС, че ако момичето остане при баща си то би имало протестно
2
поведение, което щяло да влоши положението му,не е достатъчно да
мотивира изменение на титулярството на родителските права. Освен това
приетото е при игнориране на събраните множество доказателства за липса на
изискуемите по закон предпоставки за такава промяна. Майката И. П.
отсъства от България повече от пет месеца в годината, през които Д. на
практика ще остане без никакъв родителски контрол. Майката освен това не
поставя никакви ограничения на дъщеря си, не налага никакви правила и
допуска момичето да употребява забранени субстанции, точно която
безконтролна свобода мотивира желанието на Д. да е при майка си. П. освен
това няма родителски капацитет, като през последните почти десет години
двете деца са отглеждани основно от баща им. Другото дете – Д. –
продължава да живее с баща си и да е силно привързано към него, но и към
сестра си, поради което ВРС не се е съобразил с мнението на експертите, че
раздялата на децата ще им навреди. Необоснован, с оглед минималните
възможности на ответника, е и размерът на определената издръжка, което не е
обсъдено от ВРС. По същество моли за цялостна отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване на размера на издръжката.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата не депозира отговор.
Подадена е от С. Ч. и частна жалба срещу Определение
№5011/26.04.2023г., постановено по същото дело на ВРС, с което е оставена
без уважение молбата на въззивника-ответник за изменение на решението по
делото в частта за разноските, чрез освобождаване от отговорност за разноски
в полза на ищцата.
Частната жалба е обоснована с твърдения неправилност и нарушения на
процесуалния закон при постановяване на определението, тъй като разноски
по иска за издръжка ответникът би дължал само ако искът е самостоятелен, а
не е част от производство за родителски права. Моли се за отмяна
определението на ВРС и за освобождаване от отговорност за разноски в полза
на ищцата.
В срока по чл.276, ал. 1 ГПК И. С. П. депозира отговор, с който счита
жалбата за неоснователна, тъй като правилно са присъдени от ВРС разноски
3
по иска за издръжка в рамките на спора за родителски права. Моли се за
потвърждаване на определението. Контролиращата страна – ДСП-Варна не
депозира становище по делото.
АДВ. Е.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от 22.08.2023г. от въззивника и
баща на детето, в която е обективирано становище, че след подаване на
въззивната жалба страната е узнала настъпването на нови обстоятелства по
смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК, които са относими и са необходими за
правилното решаване на делото. Моли в тази връзка да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с данни от ОД на МВР –
Варна за влизане и излизане от страната на лицето И. П. за период от
25.03.2023г. до настоящия момент. Моли също така като доказателство по
делото да бъде приета електронна разпечатка от електронен бележник на
детето Д. Ч.а за учебната 2022/2023г. и отсъствията му от учебни занятия,
доколкото въззивникът е обезпокоен от броя на извинените отсъствия, които
се равняват на около 38 учебни дни, като по негови данни детето не е
боледувало.
АДВ. Е.: Въз основа на издаденото ни удостоверение се снабдихме с
Удостоверение УРИ № 365000-49842/05.09.2023г. от ОД на МВР- Варна,
което моля да приемете като доказателство по делото.
АДВ. Д.: Запознат съм. Не възразявам да се приеме днес представеното
доказателство. По относимостта му ще взема становище по съществото на
спора.
СЪДЪТ намира, че така постъпилите по делото доказателства са
допустими по смисъла на процесуалния закон и са относими към релевантни
въпроси, включени в предмета на доказване по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
извадка от електронен бележник на детето Д. Ч.а за учебната 2022/2023г.
обективираща оценките по учебните предмети и броя на общо уважените
отсъствия на детето от учебните часове.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Удостоверение
№ УРИ 365000-49842/05.09.2023г. от ОД на МВР- Варна въз основа на
издадено съдебно удостоверение за влизания и излизания от страната за
периода от 25.03.2023г. до 22.08.2023г. на И. С. П..
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че с определение от 03.08.2023г. е допуснал
изслушване на детето Д. С.ова Ч.а (16г.) по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за
закрила на детето, като е указал задължение за личното му явяване пред съда.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Ч.: Не възразявам детето Д. да бъде изслушано в
днешно съдебно заседание, независимо от липсата на представител на ДСП-
Варна.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. П.: Не възразявам детето Д. да бъде
изслушано, независимо от липсата на представител на ДСП- Варна.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на страните, съобразно които
всеки от родителите изрично заявява, че не възразява с оглед възрастта на
детето, което е на 16г. да се проведе процедурата по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт и
като съобрази, че с оглед възрастта му детето е достатъчно зряло в чисто
психологически аспект, намира, че няма пречки за изслушването му в днешно
съдебно заседание и следва да пристъпи към изслушването му.
Ето защо СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на
5
детето към изслушване на детето Д. С.ова Ч.а.
ОТСТРАНЯВА от съдебната зала присъстващите страни и техните
процесуални представители.
ДЕТЕТО Д. Ч.А: С Вас сме се виждали, изслушвали сте ме. Добре съм.
Сега живея с майка ми от тогава, когато се видяхме с вас. Преди да отида при
нея работеше извън страната, но от два месеца поради здравословни
проблеми въобще не работи. Тя си е вкъщи, аз ходя на училище, нормално
ежедневие. Ежедневието ми протича по следния начин: сутрин стават, отивам
на училище, понеже съм първа смяна, после се прибирам, евентуално отивам
на уроци по някой предмет в училище, пиша си домашно по някои предмети,
после излизам с приятели, това е. Сега уча в хуманитарната гимназия, живея
където е Конфуто. Пеша идвам до училище, понеже ми е близко. Вечер се
прибирам, мама е вкъщи. Обсъждаме с нея всичко.
Баща ми не го посещавам. Аз не зная каква претенция има той към мен,
при условие, че не ме е потърсил. Майка ми няколко пъти се опитваше да се
свърже с него, но той не вдигаше. Сигурна съм в това, защото се случи пред
мен, не просто някой да ми каже. Той не желае комуникация с мен, не зная
какво иска. Аз желая да остана при майка ми. Не искам при баща ми, защото
когато живеех при него, последната година бях в постоянен стрес, защото
примерно съм решила, че искам да отида при мама за една седмица и той
полудява от това нещо. Започва да буйства, аз не мога да търпя това нещо.
Просто в един момент реших, че искам окончателно да бъде при мама.
Преди да почине дядо ми по бащина линия, преди две години, баща ми
беше най- добрия човек, но след това се промени много. С държанието си
баща ми не показва, че иска да живея при него. Смятам, че начинът да съм
при него е друг, определено не е това, да крещи и да ми блъска главата, а аз
да умирам от страх. Предпочитам да живея при майка ми при всички
обстоятелства. Той, човекът, като ме види на улицата, не ме поздравява или
ако ще ми каже нещо, ще ми се развика да се срамувам от хората, които
минават и ме гледат и слушат. Ако някой трябва да е обиден, това трябва да
съм аз, не съм направила нищо лошо, просто исках комуникация с майка си,
примерно не да отида за уикенда, а за една седмица или каквото и да е.
Смятам, че е нормално, той няма право да се държи по този начин заради
такова нещо.
6
Зная, че трябва да имам определено от съда място, където да живея.
Зная, че трябва да съм при баща ми и имам режим на лични контакти с майка
ми. Този режим на срещи, преди да се преместя при мама, се случваше.
Всъщност, имаше една случка, която миналия път аз разказах, примерно как
съм отишла при нея за една седмица и като се върнах той отново пак започна
да крещи и точно тогава ми каза, че няма да ми позволява де се виждаме с
майка ми. Не мога да бъда сигурна, че той не ни е пускал да ходим при мама,
като по- малки, в това няма как да бъда сигурна, но в момента го виждам чрез
брат ми. Защото, ние искаме да го видим, но баща ми никога не ни вдига
телефона, при условие дори може да не е за това, може да е за нещо
друго.Той като родител смятам, че е длъжен, дори и да я мрази, каквито и
чувства да изпитва към нея, смятам, че трябва да го дава. Брат ми е на 13 г.,
той живее при баща ми. Брат ми ме блокира по телефона, навсякъде, нямам
идея защо го е направил. Чувам се с него от време на време, ако случайно ме
е отблокирал. Нямам идея защо ме е блокирал.
Аз не се виждам с баща ми, няма как да му задам въпроса защо не ни
вдига телефона, когато аз или мама му се обадим, не искам да си говоря с
този човек по никакъв въпрос. Не се интересувам от него. Ако се случи нещо
с него, то и на мен може да ми се случи нещо, но той не ме търси. Той
проявява интерес към мен само в съда, а иначе не ме е потърсил за две
години. Бях отишла един Великден при него, той ме изгони от къщата си.
Каза, че съм много нагла, просто ме бутна, то е една порта. Аз тъкмо бях
влязла и той ме бутна. Той не иска аз да живея там, просто явно за пред други
хора го прави, това показва.
Майка ми пътува единствено за почивка в чужбина, два пъти в годината
за по 3-4 дни, максимум. Аз през това време съм при баба от страна на майка
ми. Тя живее отделно, но сме наблизко едни до други.
Майка ми ми дава пари всеки ден, по 10- 20 лева, зависи дали не трябва
нещо спешно да си взема. Смятам, че е абсолютно нормално за ежедневието
ми. За да ми ги дава предполагам, че има някакви останали от работата и
́
пари. Не съм я питала откъде има средства да ми дава, смятам, че има
заделени някакви пари.
Усещам разочарование от баща ми. Никога не съм очаквала от него, че
нещата ще се случат по този начин. Други хора казват колко много иска аз да
7
се върна при него и се прави на много добър баща, а пък не ме е потърсил.
Претендира за нещо, което не мога да си го обясня.
За в бъдеще се надявам с брат ми отново да си стоплим отношенията,
може в една компания да се засечем някой ден. Сигурна съм, че с него ще ни
се изгладят отношенията. С баща ми абсолютно никакви, имало е случай
вкъщи, когато бях при него, когато той ми каза, че се отрича от мен.
Ако започне баща ми да се интересува от мен, нищо няма да се
промени, защото е вече много късно да си затопляме отношенията. Мина
много време и направи предостатъчно неща. Отричам се напълно от баща си,
като цяло не искам да го виждам, а да живея при него- не.
Сега съм в 10-ти клас, плановете ми са да следвам, може и извън
страната в някой университет. Искам да се занимавам с някакъв бизнес. За
обучението ми в чужбина ще разчитам на майка ми, само на нея. Тя в
момента има здравословен проблем, който не и позволява да работи, но това е
́
само за някакъв период. Когато работеше, беше управител на някакво
заведение, онлайн, в Люксембург.
СЪДЪТ покани страните и процесуалните им представители да влязат в
съдебната зала и ги започна накратко със споделеното от детето Д. в хода на
изслушването му.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Ч.: Това не е така. Аз Д. си я търся постоянно,
имах телефона и и и писах съобщения. Тя беше отчуждена от мен от майка
́́
си. Когато и се обаждах и пишех съобщения тя постоянно ми затваряше и ме
́
избягваше. Когато се виждахме на улицата, тя се обръщаше и гледаше в
другата посока. Д. е настроена много срещу мен, брат си, баба си и цялата
фамилия, която я отгледа. Това се дължи на настройката на майка и, защото
́
Д. и брат и от бебета ги гледам аз. Майка и е постоянно в чужбина, не се
́́
интересува от тях, затова родителските права са мои, аз съм си ги отгледал.
Майката им изключително рядко ги търсеше. Когато вече Д. влезе в
пубертета и детето може да се гледа само, я извика при нея, манипулира я. Д.
́
вече свикна с нея, аз нямам нищо против да бъде при майка си, но Д. в
момента е отчуждена и от брат си, а бяха заедно до последно. Единствено с
баба и се видяха един- два пъти. На последното виждане с баба и Д. си обърна
́́
8
гърба и изобщо не дойде при мен. Просто тя е настроена срещу нас, не зная
каква е причината, какво цели майка и с това нещо.
́
Аз правя опити да я търся и да комуникирам с нея, но като я видя на
улицата, тя се обръща с гръб и тръгва в другата посока и аз не мога да я спра.
Веднъж бях с брат и с колата, съвсем случайно я видяхме до една
́
книжарница. Д. минаваше покрай нас, беше със слушалки. Спря, махна
слушалките, попитах я какво прави, защо се държи така. Брат и все едно
́
изобщо не беше в колата, няма „здрасти“, няма нищо. Стоя стреснато, обърна
се и тръгна. Аз какво мога да направя? Детето е настроено срещу нас. Как
може десет години да го гледам, да сме в приятелски отношения, да се
разбираме и изведнъж, рязка промяна. Аз не съм я бил. Нито Митко, нито тя
имат ударен един шамар от мен. Да, може да съм се карал като родител, но
ходя до училище, вземам ги, връщам ги, ще направя всичко, каквото трябва да
се направи за тях. Аз не зная каква майка е, като иска едното дете, а другото
не го иска. Като иска, да вземе двете деца, защо ги дели? Това е грозна делба.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. С. П.: Не съм съгласна с думите на С..
За последните малко повече от две години той има три контакта с дъщеря ни.
На предпоследния Великден тя отиде да види цялото семейство Преди това
съвсем скоро беше дошла при мен да живее, по нейно желание, разбира се.
Той я изгони, не и позволи да мине прага дори на къщата. Това са думите на
́
детето, аз не съм присъствала. Тя ми се обади по телефона, беше разстроена,
много наранена. Тя искаше да си вземе кученцето, което и подарих предишни
́
години за рождения ден. Баща и отказа и него да и върне, тя много страдаше
́́
за кученцето. След това, когато и аз си помислих, че те ще затоплят
отношенията си, той я заведе на пейнтбол с нейните приятелчета. Там я
нарани много, нагруби я, агресира. Спря и телефона, защото картата и беше
́́
на негово име и просто посред нощ детето остана без телефон, ние не
очаквахме. Затова и взех нова карта. Това го констатирахме посред нощ,
́
силно казано, беше между осем, осем и половина вечерта. Тя не ми е
споделяла, че баща и и звъни, че я търси, да я кани на кафе. На 100 % я
́́
поощрявам да се вижда с баща си и с братчето си. Има няколко срещи с баба
си по бащина линия, защото аз настоявам за това. И двете сме блокирани.
Преди да започне училище братчето и ме беше отблокирал, чухме се няколко
́
9
пъти. Дори единият път той не беше вдигнал, върна ми обаждане, беше си
спокоен, ентусиазиран, каза „здравей, мамо“, „как си, мамо“. Беше с колелото
и с приятели. След ден- два отново му звъннах, но отново и двете бяхме
блокирани. Нямам идея защо. Питам го защо ни блокира. Той звънна на
сестра си за рождения и ден и го попитах, но казва, че телефонът му бил
́
развален единият път, че е бил на ремонт, притеснява се когато му задам този
въпрос. Това, че не съм завела дело за упражняване на родителски права
спрямо него е, защото казва, че е добре при баща си. Казва „сега искам да съм
си при тати, там ми е добре, не искам да оставям тате сам“. Щом като детето
е добре и е щастлив, аз въпреки че съм му майка и си го искам да е при мен
всеки ден, но за мен е важно и той да се чувства добре. Няма да направя нищо
насила.
В момента не работя. Бях мениджър на шато в Люксембург. След това
по времето на ковид работихме онлайн. След като Д. си дойде при мен
продължих да работя онлайн, но моите работодатели ме освободиха, защото
трябва присъствено да съм там, за което аз нямам възможност да пътувам
толкова често и да отсъствам толкова много време. В момента съм
безработна, имам достатъчно спестявания да се грижа за себе си и за Д., да
посрещна нуждите на двете. Давам и между 15 и 20 лева, това са и за
́́
училище пари. А когато има нещо извънредно, младо момиче е, ходи редовно
на козметик, на вежди, на маникюр, на фризьори, това са нормални неща. Д.
ходи на уроци по математика, които също аз и плащам. Баща и за последните
́́
две години не е помогнал с нищо. Аз винаги съм работила в
ресторантьорството, била съм сервитьор, барман, управител на заведение. Ще
работя в България, категорично, защото държа да съм при Д..
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. Ч.: Виждам бъдещето си с Д., първо да започнем
някакви контакти и да се върнем към миналото. Тя може да живее при мен в
момента, тя си живее в отделен етаж, отделна стая. Няма да сме постоянно
заедно. Аз съм си на работа. Но тя сега няма желание да дойде при мен, това
трябва да стане постепенно, бавно, да се премахне тази настройка и да се
заживее нормално. Ако иска да си живее при майка си, аз никога не съм я
спирал. Последните години тя ходеше много често при нея, аз никога не съм я
спрял. Казваше „искам при мама“. Казвах „да“, не в събота и неделя, а когато
10
иска- седмица, десет дни, лятото, нямаше проблеми. Не трябваше да се стига
до тази настройка. И. можеше да ми звънне и да се разберем. Тя просто се
възползва от този случай, привлече я и до там. Ще трудно много, защото
виждам. Последният път, като се видяхме, си обърна гърба, днес изобщо не
ме погледна в очите. Майката отсъства толкова много, на последното дело
доказахме, че я няма в страната пет месеца, а тя твърдеше, че три дни я
нямало. Детето се гледа само. Това е проблемът. Не дай си Боже се случи
́
нещо, кого ще търсят. Когато си загуби личната карта в Бургас, полицията ми
се обади на мен, като настойник. Къде е майката? А тя уж била с майка си в
Бургас. Ако иска да остане при майка си няма да и попреча, но ще бъда
́
страшно притеснен от нейните грижи какво ще се получи като човек, защото
успехът и падна страшно много. Тези отсъствия, които сега ги има, при мен
́
ги нямаше. При мен имаше добър успех и нямаше отсъствия. Аз държа след
дванадесети клас те да учат, и двамата. В момента и малкият учи, държа да
имат след дванадесети клас нещо. Не просто да завършат една гимназия и те
грабва живота и почваш. Не го искам това нещо, затова се боря. Затова ги
гледам децата от малки. Най- лесно ми беше тогава да кажа майката да ги
взема, само че тя сега казва „родителските права са моите, а пък бащата ги
гледа“. Какво е това нещо?
Ако И. не я настройва срещу мен, мисля, че можем съвсем нормално да
общуваме- като баща и дъщеря, защото имахме прекрасни отношения. Д.
много държеше на мен, не зная какво я пречупи. Не съм аз този, който я е
пречупи. Пречупиха я разговорите с майка и и с другата и баба. Не зная защо
́́
така се получи.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА И. П.: Детето е много добра
тийнейджърка, нямам никакви проблеми с нея, тя е много разумна. Ако има
възможност пред баща и да я попитате дали съм казала някога лоша дума за
́
баща и или за някой от семейството. Постоянно твърдят, че я настройвам. С
́
какво да я настроя? Никога не съм казала лоша дума за него или за
семейството. Това е вече изключително уморително и обидно. Моля да не се
намесва майка ми, най- малкото не присъства в залата.
Бъдещето си виждам заедно с двете си деца, няма как да си разделя
децата. Създадени са с много любов, родени са с много любов, много ги
11
обичам. Ако вие присъдите да отиде при баща си, съм сигурна, че ще и е
́
много трудно на нея самата, защото тя наистина е категорична, но не защото е
настроена от мен, а спрямо негови действия.Ще бъде нещастна, но силно се
надявам с времето, дори и да остане да живее при мен, което е и моето
желание, аз много искам тя да стопли отношенията си с баща си, защото едно
дете има една майка и един баща и тепърва ни предстоят абитуриентски,
сватби, внуци, хубавите неща, които тепърва ще ни се случват. Зная, че
трябва да положим усилия, сто процента. Търсим братчето и, но сме
́
блокирани и двете.
АДВ. Е.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списък на разноски от въззивника и Договор за
правна защита и съдействие на въззиваемата страна.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Е.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Моля да
12
уважите и частната жалба. Поддържам съображенията изложени в същите.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Моля да ни определите адвокатско възнаграждение съобразно
чл.38,ал.2 ЗАдв.
Относно довода на насрещната страна за желанието на въззивнка да
полага грижи за детето Д., считам, че от доказателствата по делото е видно, че
сме направили опити за да изгладим отношенията, за което именно господина
поиска отлагане на делото. Самият аз като звъннах два- три пъти на адвоката
му, накарах и доверителката ми, включително лично аз говорих с детето по
някакъв начин да опита да контактува с баща си, за жалост ответната страна
дори не прояви желание да проведем разговора, а не да постигнем някакво
съгласие, което е обективирано в протоколите от съдебните заседания.
Пред настоящата инстанция, обаче г-н Ч. акцентира изключително
много на неговата загриженост, за неговото желание. Истината е
действително, че той за тези две години, не зная по какви причини, но не
намери сили в себе си да се пречупи и да проведе какъвто и да било разговор
както с доверителката ми, така и с детето. Считам, че това негово желание е
изключително много декларативно, но не мога да посоча на какво се дължи
това.
Моля за вашето решение в този смисъл.
АДВ. Е.: Не постигнахме разговори, защото делото за домашно насилие
беше използвано за разменна монета. В тази връзка не считахме за уместно.
По тази причина не постигнахме съгласие.
АДВ. Д.: Разговорът беше по това дело, а не по делото за домашно
насилие. По това производство делото беше отложено по искане на
насрещната страна, за да се спогодим, каквото желание декларираха.
АДВ. Е.: Сега можем, но виждаме, че майката отсъства от страната.
13
Детето няма кой да го гледа, просто детето само се гледа, а ние не искаме
́
само да се гледа, поне до осемнадесет години. Не зная по какъв начин тя
́
излиза от страната, но отсъства.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14