Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1084 / 15.3.2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖСДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33–ти граждански състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 15.02.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
12906 по описа за 2016 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153, ал.6 ЗЕ, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, от ”Т.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
Източна индустриална зона № ***, представлявано от Й. В***, срещу М.В.Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТ от посочения ответник М.В.Г. в полза на ищеца
Т.“ЕАД, ЕИК ***, сумата в размер на 972.28лв., представляваща дължима сума за ползвана
и неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., в обект находящ
се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б, ап.14, сумата в размер на 171.25лв., представляваща лихва върху главницата за периода от
02.08.2013г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда - 19.07.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми са присъдени
с издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№10130/2016г. по описа на
ВРС, 26 състав.
Претендират се за присъждане и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и адв.хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба : Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.В.Г. ЕГН ********** и И.В.Г. с ЕГН *********/на основание чл.232 ГПК
производството срещу втория, посочен в исковата молба ответник И.В.Г., е
прекратено/.
С
определение, постановено по ч.гр. дело №10130/16г. по описа на Варненски РС, е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по
чл. 414 от ГПК същият е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдията докладчик
по цитираното дело указва, че дружеството може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, се предявява иск за установяване на съществуването
на вземането на дружеството срещу М.В.Г. ЕГН **********, за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/, за неин
топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на гр.ПЛЕВЕН, с аб.№ 2231.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът М.В.Г. е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите
условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки"
бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане
на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно от приложеното в ч.гр.д.№ 10130/15г. по описа на ВарнаРС
извлечение от сметка за абонатен №2231 е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на М.В.Г. ЕГН ********** , в обект, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№20, вх.Б, ап.14. в който се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота на ответницата, по сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Н."ЕАД.
Сумите за
ТЕ, за процесния период, за процесния
имот, са начислявани от "Топлофикация -
Плевен" ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма
" Н. " ЕАД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Ето, защо в
законосъобразния едномесечен срок от получаване на съобщението за това, се
предявява настоящия иск относно вземането на дружеството ищец. До завеждане на
исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на
задълженията за заплащане на описаните дължими суми, което поражда правният
интерес от предявената претенция.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата М.В.Г. ЕГН **********, е депозирала отговор, съобразно който изразява становище за оспорване
по основание и по размер на
исковата претенция, поради което се
настоява за отхвърлянето на исковата претенция, като неоснователна.
Сочи се от М.В.Г., че сумата, в размер на 972.28 лева, се претендира от ищеца като
сбор от двадесет и осем парични суми, представляващи консумирана и незаплатена
топлинна енергия, доставена за апартамент №14 от сграда с административен адрес: град Плевен, улица"
***", №20, вход „Б", както и за
услуга по разпределение. Сумата
се претендира общо за стоката - топлинна
енергия и за услуга по разпределение, като не е направено разделяне между тях. Общата сума се претендира за периода от 01.06.2013г.
до 30.04.2016г.
Втората сума от исковата молба, а именно за 171.25 лева, се претендира от ищеца като
лихва за забава за периода от 02.08.2013г. до 13.07.2016г. Втората сума също се претендира
общо за сумите за стоката -топлинна
енергия и за сумите за услуга по разпределение.
В искова молба и в двете последващи
молби на ищеца по делото са изложени твърдения, по които ответницата взема
следното становище:
1. По твърдението,
че е използвала топлинна енергия на ищеца за апартамент №14,
в град Плевен, улица" ***", №20, вход
„Б" / стр.2, абз.втори
от искова молба и стр.2, част" На трето място:", изр. първо от молба/ - Оспорва
твърдението на ищеца, че през периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г. е
ползвала топлинна енергия, доставена й от него в апартамент №14, в град Плевен, улица" ***", №20, вход „Б". През процесния
период не е обитавала апартамента, а е живяла в град Варна.
2. По
твърдението, че сумата, в размер на
972.28
лева е изчислена като цена на количества топлинна енергия, които са реално
отчитани по уреди за дялово разпределение/ стр.2 от искова молба/ - Оспорва
твърдението на ищеца, през периода от
01.06.2013г.
до 30.04.2016г. са
извършвани двадесет и осем реални отчета на конкретни уреди за измерване на
доставяни количества топлинна енергия до апартамент №14,
в град Плевен, улица" ***", №20, вход
„Б". Оспорва наличето през процесния период на следните обстоятелства:
2.1.отчитането на количества топлинна енергия да е извършвано чрез показания
на конкретно средство за измерване, което е одобрен тип средство за търговско
измерване;
2.2.конкретното
средство за измерване да е монтирано на определена дата, при определени
показания;
2.3.конкретното
средство за измерване да е монтирано от квалифицирани лица, при спазване на
техническите изисквания за монтаж;
2.4.конкретното
средство да представлява годно средство за техническо измерване, по смисъла на
Закон за измерванията и на Наредба за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол на количества топлинна енергия, доставяно до апартамент №14.
3. По
твърдението, че естеството на конкретен договор за разсрочено плащане/ стр.2,
изр. последно от искова молба/ - Оспорва твърдението на ищеца, че е
признала процесното вземане.
4.По твърдението за нейна собственост върху имота в режим на
СИО / стр.2, част" На трето
място:" и стр.3 от молба / - Като
съобразява поддържането на претенцията единствено срещу нея допуска, че
твърдението е резултат от техническа грешка на ищеца. В случай, че твърдението
не е грешка заявява, че в процесния период не е притежавала недвижимия имот в СИО.
Правото й на собственост върху апартамента, сочи, че е възникнало по
наследяване, първоначално след смърта на нейната
майка, а след това и след отказа на наследство, направен от нейния брат Илиян В.Г..
С отговора представя Удостоверение за
наследници от 10.10.2014г. на Милка
Атанасова Маринова/поч.на15.09.2014г.-майка на
ответницата М.В.Г./ и Удостоверение от
10.06.2015г.
за вписан отказ от наследство, заявен от Илиян В.Г./син на починалата Милка
Атанасова Маринова/.
5.По твърдението за дължимост на законна лихва върху ликвидно и изискуемо
парично вземане/ стр.З от молбата/.
Оспорва, че ищеца има ликвидно и изискуемо парично вземане
от нея, което да е породило негово право за получаване на законна лихва върху
вземането.
6.По претенциите за заплащане на сумата от 972.28 лева, като сбор от двадесет и осем
парични суми, както и на сумата от
171.25
лева, като сбор на лихви за забава за периода от 02.08.2013г. до 13.07.2016г. - прави възражение
за погасяване по давност. Възразява,
че е погасено по давнос и претендирано
вземане на ищеца за сумата от 48 лева,
вписана в негова фактура №**********/30.06.2013г.
Възразява като погасено по давност и
претендирано вземане на ищеца за сумата от 14.30 лева, вписана на ред втори от негов „Препис -извлечение от сметка".
За сумата от 48лева, вписана в
неговата фактура от 30.06.2013г. приема,
че е за стока и услуга за период, преди датата, вписана за издаване на
фактурата. Доколкото твърденията на ищеца са за периодично извършвани доставка
на стока и услуга, вземанията за тях се погасяват с три годишен давностен период.
Изрично пояснява, че съпоставяйки
данните от фактури и препис -извлечение с
твърденията в искова молба и двете молби на ищеца приема, че количествата във
фактурите трябва да се отнасят за всеки период на доставка, съгласно колони
първа и втора от преписа.
По документите, приложени към искова молба и двете молби:
1. Оспорва съдържанието на „Препис-извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлинна енергия".
Оспорва:
1.1 че документа
е изготвен по редовно водени технически и счетоводен регистри,
1.2 че тези
регистри са попълвани редовно и своевременно по първични документи,
1.3
че в първичните отчетни документи, ежемесечно на конкретни
дати е вписвано отчитане на конкретни показания на конкретно средство за
техническо измерване.
3. Оспорва доказателствената стойност на двадесет
и осемте фактури и издаването им на вписаните в тях дати.
Нито един от
документите не отговаря на изискванията на чл. 114,
ал.1, т.Ю ЗДДС - да посочва дата на данъчно
събитие, което води и до невъзможност за установяване изпълнението на
изискването на чл.113, ал.4 от ЗДДС.
Съдържанието на фактурите на ищеца, не отговаря и на
изискванията на чл.123,ал.З и 127, ал.1, 10 от
Наредба №3 за лицензиране на дейностите
в енергетиката/ обн.ДВ бр.ЗЗ от 05.04.201 Зг./
За пълнота посочва, че задължение за издаване на фактури с
минимално съдържание е поето от ищеца и с текст на негови Общи условия -чл.28, ал.З./представени с искова молба/.
Това минимално съдържание на
фактурите на ищеца обаче, не е оповестено от него по делото, поради липсата
публикуване на Приложение 1 към Общи условия.
В част от фактурите е вписано, че се издават само за доставка на количество
стока - топлинна енергия, а други и
за извършена услуга -разпределение.
Доколкото документите не отговарят
на императивно нормативно изискване и не съдържат неин подпис, същите, според
ответницата нямат доказателствена стойност за
вписаните в тях данни, а само за тяхното авторство.
В нито една от фактурите не е вписан и период на доставка на
количества топлинна енергия, нито на извършване на услуга по разпределение.
Твърди се, че документите са създадени за целите на
съдебното производство.
Правят се от ответнита
страна и следните твърдения по предмета на спора:
1.На
15.09.2014г., заедно със своя брат, ответницата е придобила собственост върху
апартамент 14 в град Плевен, улица" ***", №20, вход „Б", чрез наследяване от тяхната майка. На 10.06.2015г., след отказа на брат й от
наследство, е станала едноличен собственик на апартамента.
2.На
19.11.2015г. уведомила ищеца, че не желае да получава топлинна енергия и топла
вода за апартамента, като приложила документи за собственост. Уведомлението е
било заведено от ищеца с негов входящ
№699.
4. През процесния период, не е живяла в апартамент апартамент №14 в град
Плевен, улица" ***", №20, вход
„Б". 4. За
процесния период няма информация за наличието или
липсата на абонатна станция за топлинна енергия, за измервателен уред в
абонатната станция, няма данни за начина на дялово разпределение, който
етажните собственици в сградата са избрали/чл.24 от ОУ/, няма данни за действителните
и за използваните данни за дялово разпределение.
В допълнение
към посоченото, съобразявайки относимите към спора
правни норми, моли да се приемат за относими и
подлежащи на доказване в спора на следните факти и обстоятелства:
1. Да бъде
доказано наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответницата, с
предмет доставка на топлинна енергия и извършване на услуга по разпределяне за
апартамент №14 от сграда с административен
адрес: град Плевен, улица" ***", №20,
вход „Б", през процесния период - от 01.06.2013г. до
30.04.2016г.
Да
бъде установена дата на възникване на правоотношението.
2. Да бъде
доказано реалното доставяне до апартамента на конкретни количества топлинна
енергия, на конкретни количества гореща вода и на услуга по разпределяне, през
конкретни периоди от време./ в част от фактурите са вписани количества „ТЕ за
отопление", в други са вписани количества само в част "ТЕ за
БГВ", а в трети са вписани количества и за двете/
3. Да бъде
доказано, че всяко конкретно количество стока и услуга са остойностени
и претендирани по единични цени, които са били
задължителни за ответницата към конкретните периоди.
4.Да бъде представено Приложение 1 към Общи условия,
съществуването на което е оповестено с текста на чл.28, ал.3 от ОУ.
С определение
№1138 от 31.01.2017г., на основание чл.220 във връзка с чл.219 от ГПК като трето лице-помагач
на страната на ищеца е конституирано
„Н.” ЕАД, с адрес: ***-170
и адрес на офис в гр.Плевен, ул.”***”№60, ет.5, офис 14, от което не е постъпил
отговор.
В срока по чл.131 ГПК конституираното
по делото трето лице – помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, ЕИК ********* с адрес: *** и адрес на офис в гр.Плевен,
ул.”Васил Левски”№60, ет.5, офис 14, не изразява
становище по исковата претенция.
Съдът, след като
прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
От приложеното ч.гр.д.№ 10130/2016г. по описа на
Районен съд-Варна, се установява издаването на заповед
за изпълнение в полза на „Топлофикация Плевен”ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***,
Източна индустриална
зона № ***, представлявано от Й. В***, подадено чрез пълномощник
юрисконсулт Велислава Величкова срещу М.В.Г., с ЕГН: **********
***, с настоящ адрес ***, за
следните суми: за сума
размер на 4890.41лв./четири хиляди осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки/, дължима сума за ползвана
и неплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.2004г. до
30.04.2016г. в обект находящ
се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б, ап.14, сума в размер на
2894.52лв./две хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща лихва върху главницата
за периода от 02.12.2004г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-19.07.2016г.
до окончателното изплащане на задължението;
както и сумата от 155.70лв.-заплатена
ДТ, и сумата 180.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането, според отразеното в заповедта
произтича от следните обстоятелства: вземане породено от дължима сума
за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.2004г. до
30.04.2016г. в обект находящ
се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б, ап.14.
С исковата молба са представени
препис-извлечение от сметка за задължения към Топлофикация Плевен ЕАД на
потребител М.В., Илиян В. Георгиеви за обект с адрес: ***№20, вх.Б, ап.14, за
период 01.06.2013г. до 30.04.2016г., както и копие на съобщение на Топлофикация Плевен ЕАД в ПОСОКИ. С допълнителна молба от 06.12.2016г.
са представени 28бр. фактури, издадени от ищцовото
дружество с получатели М.В., Илиян В. Георгиеви/л.25-л.52/.
Със заявление от 26.02.2017г. със
заявление „Н.“ЕАД е представило месечни справки за дялово разпределение на
топлинна енергия/ТЕ/ в топлоснабдяван имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№20, вх.Б, ап.14, с аб№2231/л.102-л.136/.
По
делото, по искане на ищцовата страна са приети
СТЕ/л.179/ и ССчЕ/л.174/.
При установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от
нормите на чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването
му за подаденото
възражение. По същество е неоснователна
и недоказана по следните съображения :
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата,
по силата на което е престирал
и за ответницата е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена. Ищецът следва да
докаже, че ответницата е ползвала топлинна енергия в качеството си на
собственик или ползвател на топлоснабденото
жилище.
По допустимостта на иска:
На 19.07.2016 година, с е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”АД, пред Районен съд град Плевен.
Производството по делото е
прекратено поради установяване седалището на длъжника в гр.Варна.
На 21.07.2016 година, в закрито
разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5469 /2016 година, по описа на Районен съд
Плевен, производството е изпратено на Районен
съд – Варна, по подсъдност. След
като ВРС е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, е преценил, че са налице предпоставките за
уважаване на искането и на основание чл. 411 от ГПК е разпоредил длъжникът да
заплати посочените суми на заявителя, като е издал Заповед №4913 от 24.08.2016г.
по ч.гр.д.№. 10130/2016г. на ВРС, 26-ти
състав
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на 08.09.2016 г.
На 14.09.2016 г., с вх.№ 47657, е депозирано Възражение от М.В.Г., на
основание чл.414 ГПК.
На 15.09.2016 година, съдът е
разпоредил, съгласно изискването на чл.415 ГПК, да се връчи съобщение на
заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съобщението до заявителя е
изпратено и същото е получено от него на 21.09.2016г.
На 21.10.2016 година, чрез
куриер, е подадена искова молба, депозирана в Районен съд Варна, с вх.№ 55099 от 24.10.2016г., с която е
предявен специалния установителен иск по чл.422 ГПК.
От посочването на тези дати се
налагат следните изводи: 1. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК; 2. постъпило е
в срок възражение от длъжника, 3.уведомен е заявителя, и 4. ищецът е
спазил едномесечния преклузивен срок за предявяване установителния си иск, поради което съда намира иска за
допустим.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането
към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което
е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл.422 ГПК.
В настоящия случай от
фактическите твърдения в исковата молба, настоящия съд приема, че е сезиран с
иск, произтичащ от възникнало между страните правоотношение, основано на пряко
приложение на Общите условия на топлопреносното
предприятие спрямо потребителите на топлоенергия – арг.от
чл.153 от ЗЕ, поради което определя правната квалификация като такава по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153,
ал.6 от ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, при което след
като ищеца установи доставянето на ТЕ в процесния
имот, собственост на ответника, последния следва да докаже заплащането на
същата по цени, определени от дружеството.
Ответницата оспорва в процесния период от 01.06.2013г. до 30.04.2016г. да е
ползвала топлинна енергия, доставяна от ищцовото
дружество в имота, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№20,
вх.Б, ап.14, с аб№2231, като твърди, че не е
обитавала този апартамент, а е живяла в гр.Варна. Оспорва да са извършвани за
периода реални отчети на конкретни уреди за измерване на доставяни количества
на ТЕ. Оспорва наличието на конкретно средство за измерване, което да е
монтирано на определена дата, от квалифицирани лица и да представлява годно
средство за измерване на доставяна ТЕ.
Оспорва ищецът да има ликвидно и изискуемо парично вземане, което
съответно да е породило и правото да получи и законна лихва върху него.
Възразява за погасяване на вземането по давност.
Съгласно въведеното с
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима
на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна
енергия, а по силата на ал.6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно договорното
правоотношение по продажба на топлоенергия за битови нужди в имот в сграда –
етажна собственост има за страни топлопреносното
предприятие от една страна и собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота от друга страна.
В настоящия случай, сама
ответницата сочи, че бившият собственик на процесния
имот Милка Атанасова Маринова, е починала на 15.09.2014г. Същата се явява майка
на ответницата М.В.Г., видно от представено от последната удостоверение за
наследници/л.69/, която след смъртта си
е оставила като свои законни наследници дъщеря - ответницата и син - Илиян В.Г..
Последният, видно от представено на л.68 Удостоверение от
10.06.2015г. на
РС-Плевен, е направил отказ от
наследството на своята майка, при което единствен собственик на процесния имот, находящ се в
гр.Плевен, ул.“***“№20, вх.Б, ап.14, с аб№2231, по
наследяване, се явява ответницата по делото М.В.Г..
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В този смисъл за
задълженията към топлопреносното предприятие, възникнали
до смъртта на предишните собственици, респективно потребители на топлинна
енергия, отговарят техните наследници, които са приели наследството. От друга
страна, по силата на наследяването, след отказа от наследство на своя брат,
ответницата е придобила собствеността върху целия имот, което тя самата сочи в отговора си, и с
оглед цитираните по-горе законови разпоредби се явява клиент на топлинна
енергия, респективно отговаря за задълженията за доставената и незаплатена в
имота топлинна енергия след смъртта на своята майка.
В хода
на устните състезания, процесуалният представител на ответницата, изразява
становище за отхвърляне на исковата претенция с аргумент, че в имота не е
доставяна топлинна енергия и топла вода до апартамента, която да е измервана с конкретни
уреди, като се позовава на СТЕ по делото.
В заключението
на вещото лице инж.Й.В.Й., на въпроса доставяна ли е ТЕ до имота на ответницата
по делото, за процесния период, е посочено, че
абонатната станция/АС/ на ул.“Гоце Делчев“№20, вх.А и вх.Б, е доставяла ТЕ за процесния период, а жилището на ответницата е получавало
дял от ТЕ да отопление в баня, дял от ТЕ за сградна
инсталация и дял от ТЕ за загряване на гореща вода до м.02.2015г. Посочено от
вещото лице е, че в имота на ответницата и по-конкретно в банята има монтирана щранг-лира, в кухнята и спалнята – два броя отоплителни
тела, оборудвани с електронни топлоразпределители на
фирма „Н.“ЕАД, а консумираната гореща вода се отчита по водомер за топла вода,
монтиран в баня.
На основание
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ответницата, като съсобтвеник
на имот в сграда етажна собственост, присъединен към абонатна станция, остава
клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, поради което и
дължи заплащането на съответната й част, определена съобразно правилата на
Методиката към Наредбата за топлоснабдяването. Това
задължение е уредено в закона и в Общите условия, поради което и отделен или
индивидуален договор за ползване на топлинна енергия от сградната
инсталация не е условие за възникването му.
Ирелевантно
към задължението за плащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е и обстоятелството, дали собственикът
или ползвателят живее или не живее в имота. От значение за пораждане на
задължението е само качеството му собственик или ползвател на имот в сграда,
етажна собственост, присъединена към абонатна станция. С оглед на това е
неоснователно възражението на ответницата, че не дължи заплащането на сумите,
тъй като реално не е ползвала имота през процесния
период. Без правно
значение за отговорността на ответницата в случая е обстоятелството дали живее
или не в имота, съответно дали упражнява
фактическо ползване върху него.
От заключението
на изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се
установява, че разпределението на топлоенергията е извършено правилно,
съобразно нормативните изисквания и утвърдените цени на топлинната енергия,
като съгласно това отчитане задължението на ответницата за процесния
период от
01.06.2013г. до 30.04.2016г., възлиза
на 968,69лв. главница. В случая претендираната с
исковата молба главница за посочения период е в размер 972,28лв.
Според
СТЕ на в.р.Й.В.Й., в АС е монтиран
топломер за търговско измерване на потребената от
абонатната станция ТЕ, съгласно изискванията на производителя, като той е
преминал съответните периодични проверки, съгласно изискванията на десйтващата нормативна база. Посочено е от вещото лице, че
при изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г.
При
изразяване становище за неоснователност на исковата претенция, процесуалният
представител в хода на производството, се е позовал на решение №4777/13.04.2018г.,
постановено по адм.д. №1372/2016г. по описа на ВАС, Трето
отделение, с което решение е отменена зависимостта /формулата/, приета в т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост, в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 94/2013г., представляваща приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването /обн.
ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., изм.и доп. ДВ, бр. 42/09.06.2015 г., в сила от
09.06.2015 г./, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката.
Независимо
от така постановеното съдебно решение, не са налице предпоставките да бъде
приета недължимост на главницата на това основание.
Цитираното решение е постановено в производство по чл.185 и сл. от АПК, тъй
като Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването и
приложенията към нея представляват подзаконов нормативен акт. По отношение на
оспорването на тези актове е установен специален ред в раздел III-ти „Оспорване на подзаконови нормативни актове” на
АПК. Действието на решението на съда за отмяна е уредено в чл.195, ал. 1 от АПК, съгласно който подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. Същевременно ал. 2 на цитираната
разпоредба предвижда, че правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. От това
следва, че за разлика от отмяната на индивидуалния административен акт, отмяната на подзаконовия нормативен акт
няма обратно действие, т.е. за периода
на оспорването му този нормативен акт е действащ и следва да се прилага, като
оспорването му не спира действието му, което изрично е посочено в чл. 190, ал.
1 от АПК.
С
оглед на това и доколкото исковия период, за който са начислени претендираните суми, е преди да бъде постановено решение №4777/13.04.2018
г. по адм.д. № 1372/2016г. по описа на ВАС, Трето
отделение, то няма основание да бъде отречено действието на Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия.
С
оглед на това, следва да бъде прието, че задължението на ответницата за исковия
период е в установения от вещото лице Е.Т. по допуснатата ССчЕ,
размер от 968,69лв.
Съгласно
договора за продажба на топлинна енергия, сключен между ищцовото
дружество и етажните собственици, купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като
ответницата в настоящото производство, не е изпълнила задължението си за
заплащане на топлинна енергия на падежа, тя дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че по партиден №2231 на името на М.В.Г. за процесния
апартамент, находящ се в гр.Плевен, ул.“Гоце
Делчев“№20, вх.Б, ап.14, в ищцовото дружество
за периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г. са налице начислени като дължими се
задължения за доставена топлинна енергия за отопление, ТЕ за битово горещо
водоснабдяване и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, в размер на общо 968,69лв. Върху същите
задължения е начислена и лихва за забава за периода 01.08.2013г. – 19.07.2016г.
в размер на 172,84лв.
Ответницата
е направила и възражение по чл.120 от ЗЗД за изтекла погасителна давност за всички задължения за главница и
лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение, като се е позовала на
тригодишна давност така, както същата е предвидена в разпоредбата на чл.111, б.
“в” от ЗЗД.
По правопогасяващото
възражение на ответницата по чл. 111,б.”в” от ЗЗД, съдът приема следното: Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения ( ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на
ответницата за заплащане на стойността на доставената топлоенергия, са
възникнали като срочни и посочената правна регламентация е относима
към тях. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК,
съобразно изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, то искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 19.07.2016г. В
случая първото задължение, установено с фактура № 1811176 от 30.06.2013г. е с
падеж от 01.07.2013г., при което съдът приема, че възражението по чл. 111,б.в“ от ЗЗД, се явява неоснователно.
При гореизложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е основателен до размера на установената
от ССчЕ главница от 968,69лв., като за горницата до
предявените за установяване като дължими 972,28лв. подлежи на отхвърляне. Искът
за мораторна лихва в размер на 171,25лв. върху
главницата от 968,69лв., за периода от 02.08.2013г. до 13.07.2016г., се явява
основателен, изчислен и чрез ползване на продукта за електронно изчисляване на
законната лихва, поради което подлежи на уважаване в цялост.
По
разноските:
И
двете страни са претендирали разноски.
По
разноските на страните, съдът съобрази, че ищецът е заявил разноски в
настоящото исково производство с правно основание чл.422 ГПК, в размер общо на
1035,00лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, представляващи сбор
от следните суми: за д.т.75.00лв., за ю.к.възнаграждение 360.00лв., за ССчЕ 200.00лв., за СТЕ
400.00лв.
Съдът
намира, че при действащата уредба на чл.78, ал.8 ГПК, размерът на ю.к.възнаграждение
на ищцовата страна, следва да се определи в
размерите, предвидени в чл.37 от ЗПрП, т.е. в случай
в размер на 100.00лв., вместо претендираните
360.00лв., при което общо за присъждане в полза на ищцовата
страна се явяват 775.00лв.
В
заповедното производство са присъдени разноски в размер общо на 335,70лв.,
явяващи се сбор от следните суми: за д.т. 155,70лв., за ю.к.възнаграждение
180.00лв.
Ответницата
е направила разноски в размер на общо 372,00лв., от което 310.00лв. адв.възнаграждение и 62.00лв. ДДС върху същото, които
следва да се съобразят с оглед отхвърлената част от иска за главница.
На
основание ТР № 4/2013г. на ОСГТК, т.12,
разноските се присъждат съобразно степента на уважаване на исковете.
Поради
изложеното, ищецът има право на разноски в производството по чл.422 ГПК в
размер общо на 772,57лв./по формулата 1139,94*775/1143,53/ и в размер общо на
49.16лв. в заповедното производство/по формулата/1139,94*335,70/7784,93/, а
ответникът – в размер общо на 1,17лв./изчислени по формулата/3,59*372/1143,53/.
След прихващане на сумата от 1,17лв. от дължимите в полза на ищеца разноски,
такива за присъждане в полза на последния се явяват общо 771,40лв.
На
третото лице-помагач разноски не се присъждат, на осн. чл. 78, ал.10 от ГПК.
Издадената заповед не подлежи на обезсилване, на
основание т.13 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г., на ВКС-ОСГТК.
Доколкото
решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца, то на осн. чл. 223, ал.1 ГПК,
решението има установително действие в отношенията
между „Н.” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: *** и адрес на офис
в гр.Плевен, ул.”Васил
Левски”№60, ет.5, офис 14 и ответницата, а на осн. чл. 223, ал.2 ГПК,
установеното в мотивите на решението е задължително за „Н.”
ЕАД, ЕИК ********* в отношенията му с "Топлофикация Плевен“ЕАД.
Мотивиран
от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, в отношенията
между ищецът ”Т.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
Източна индустриална зона № ***, представлявано от Й. В***, от една страна и ответника М.В.Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 968.69лв., представляваща дължима сума за ползвана
и неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., в обект находящ
се в гр.Плевен, ул.“***“ № 20, вх.Б, ап.14, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните
972,28лв., като неоснователен, сумата в размер на 171.25лв., представляваща лихва върху главницата за периода от
02.08.2013г. до 13.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от 968.69лв., считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда - 19.07.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 4913 /24.08.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10130/2016г.
по описа на ВРС-ХХVІ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.В.Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ”Т.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
Източна индустриална зона № ***, представлявано от Й. В***, сумата в общ размер на 771,40лв., разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК,
както и сумата от общо 4916лв., разноски по ч.гр.дело №10130/2016г. по
описа на ВРС, ХХVІ-ти състав.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 223, ал.1 ГПК, има установително действие в отношенията между „Н.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
*** и адрес на офис в гр.Плевен, ул.”Васил Левски”№60, ет.5, офис 14 и ответницата, а на осн. чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в
мотивите на решението е задължително за „Н.” ЕАД, ЕИК *********
в отношенията му с "Топлофикация Плевен“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: