Р
Е Ш Е
Н И Е №149
гр.Шумен 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и осми май, две
хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при
секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№164 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №203/7.03.2019г. по гр.д.№2600 по
описа за 2018г. на ШРС , съдът е осъдил
„Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано
от Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л., заедно от всеки двама, да заплати на Р.С.Й., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. С. М. при
ШАК, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 от ЗЗД, сума в размер на 430,00 лв. (четиристотин и тридесет)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за доставка на ел. енергия,
причинило в периода от 29.04.2018г. до 02.05.2018г.
имуществена вреда (претърпяна загуба), изразяваща се в
направени разходи за ремонт на Хладилник ARISTON N0 FROST, Пералня INDESIT
IWC-71282 и телевизор SAMSUNG Т260 HD, съгласно фактури № ********** от 08.06
2018г. и № ********** от 08 06 2018г. и фискални бонове към тях, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 05.09.2018г., до
окончателното изплащане, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В...,
представлявано от Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л., заедно от всеки двама, да заплати на Р.С.Й., ЕГН **********,***,
направените деловодни разноски в размер на
550,00лв. (петстотин и петдесет) лева, от които 200,00лв.(двеста) лева за
възнаграждение на вещо лице, 50,00лв.(петдесет) лева за държавна такса и
300,00лв.(триста) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от „Електроразпределение Север“ АД като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли иска и да му се заплатят
разноските по делото.
Въззиваемата
страна Р.С.Й. е депозирала отговор с
който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение и се присъдят разноските по
делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : Съгласно представения по делото НА №
89, том , дело № *от 30 09.2014г. е, че ищцата е собственик на недвижим имот,
находящ се гр. Ш... Не се спори по делото
обстоятелството, че ищцата и ответното дружество са в договорни отношения, като
ищцата е потребител на „Електроразпределение Север“ АД, за имот в
гр. Ш.., присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Видно от жалба от 2.05.2018г. депозирана от
ищцата до ответното дружество в нея тя излага ,че на 29.04. срещу 30.04.2018г.
между 1.30 и 2 часа през ноща на ул....имало авария на цялата улица ,която била
отстранена на следващият ден ,но след това станало ясно ,че електрическите
уреди били повредени в следствие на токов удар ,като това били пералня
,хладилник ,телевизор и др. и следователно момента на настъпване на вредите на
ищцата за които тя претендира обезщетение е установен по делото . В писмо на ответното дружество до ищцата, се
посочва, че настъпилата авария не е по вина на дружеството и съгласно чл. 51,
ал.7 от ОУ, то не носи отговорност за щети, причинени от повреди в
електрическата мрежа или съоръжения, по
независещи от „Електроразпределение Север“ АД причини. Съгласно констативен протокол от 03.05.2018г., подписан от служители на „Електроразпределение
Север“ АД и ищцата, е
отразено наличието в имота на ищцата на следните повредени електрически уреди,
а именно: хладилник с марка ARISTON-NO FROST, с фабричен №
80604384-81535010001; пералня с марка INDEZIT
(IWC-71282), с фабричен №
*********-30746719000; телевизор с марка SAMSUNG-T260HD, с фабричен № T026H9MS913537F, както и
отоплителна камина, телевизор марка Grundig и телевизор марка LG-32, готварска
печка CROWN, пералня GORENIE и тунер. Видно от представените 2 бр. констативни
протоколи за извършена проверка за повреда на ел.уред от 10.05.2018г. и от
05.05.2018г., изготвени от ЕТ „Г.Р.“ гр. Ш.и от „Викагал –сервиз“ ЕООД гр. Ш.и
от фактура № 250/08.06.2018г., съставен от ЕТ „Г.Р.“ и фактура № 35/08.06.2018
г., съставен от „Викагал –сервиз“ ЕООД гр. Ш.е, че описаните уреди - пералня INDEZIT (IWC-71282), с фабричен №
*********-30746719000; хладилник с марка ARISTON-NO FROST, с фабричен № 80604384-81535010001 и телевизор с марка SAMSUNG-T260HD, с фабричен № T026H9MS913537F, били
ремонтирани, като ищцата е платила обща сума, възлизаща на 430 лева. В
тях е отразено ,че причината за повредата се дължи на „токов удар” , което
обосновава извода ,че към момента на настъпване на аварията електроуредите на
ищцата предмет на иска са били включени към електрическата мрежа. Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, повредата,
регистрирана в периода от 29.04.2018г. до 02.05.2018г в съоръжение на ответното дружество, е скъсан
проводник, захранващ адреса на ищцата. В констативно - съобразителната част
експертът сочи, че на 30.04.2018г., в района на адрес : гр. ...вследствие на
пожар, изгаря захранващият кабел на електромерното табло, както и част от
захранващите линии на клиентите на същия адрес . Вследствие на предизвиканото
късо съединение, се скъсва проводник на мрежа ниско напрежение, която захранва
жилището на ищцата. Сочи се, че причината за увреждане на описаните движими
вещи е подаване на напрежение, по-високо от стандартното. Експерта посочва в т.
4 , че има отклонения в показателите за качество на ел. енергията. Показателите
за качество одобрени от КЕВР са приложени на стр. 60-61 от делото, като
описаните в молбата електроуреди са с работно
захранващо напрежение от 220 +/-5%Hz. При аварийни ситуации описани в
т.1 стойността на подаваното към потребителите захранващо напрежение е многократно по-голямо от номиналното.
Експертът посочва също, че е възможно уврежданията на ел. уредите да се получат
и от т.нар. временни смущения на тока в случай, че те са включени в мрежата, но
не са в работен режим. Посочва се също, че повредите могат да възникнат по
начина, посочен от ищцата . От разпита на свидетелката
Живкова пред ШРС се
установява, че ищцата притежава
посочените в молбата електроуреди, като същата й е споделила, че са
изгорели в „резултат на проблем –спиране на тока, някакво напрежение на
токовете„. По делото са приложени Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД в които в чл. 14, т. 2 е предвидено задължение на
дружеството-ответник да осигурява на ползвателите електрическа енергия в
съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР.
Съгласно чл. 18, „Електроразпределение Север“ АД пренася към
ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за
качество, приети от ДКЕВР и при договорените мощност и категория по осигуреност
на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото
законодателство. Според
чл. 47, т. 4 от ОУ, „Електроразпределение Север“ АД носи
отговорност за щети, нанесени на ползвателите в случаи на пренос на
електрическа енергия в мястото на присъединяване, с показатели за качество,
несъответстващи на действащата нормативна уредба.
Предвид
гореизложеното съдът достигна до следните правни изводи: Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и
заявения петитум - ищецът твърди неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответното дружество, настъпили следствие на същото имуществени вреди и
претендира обезщетяване на претърпяните загуби , съдът намира, че предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция с правно основание
чл.79, ал.1, пр.ІІ във вр. с чл.82 от ЗЗД.
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно
неизпълнение, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки:
наличието на валидно облигационно правоотношение, от което да възниква
задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението; причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди.
С оглед правилата
за разпределяне на доказателствената тежест/чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК/
ищцата е следвало да проведе пълно и
главно доказване по отношение на фактите, от които възниква претендираното
от нея право на обезщетение, а именно: неточното
изпълнение, вредите и причинната връзка между неизпълнението и вредите. В
разглеждания случай съдът намира, че такова доказване е успешно .
Между страните не е спорно, че са в договорни отношения
по повод преноса на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество , като ищцата е собственик на жилище намиращо се в гр.Ш.ул....,което
е електрифицирано и в което тя ползва електрическа енергия поради което и имат
качеството на потребители на електрическа енергия.
В писмо
от 14.05.2018г. в отговор на жалбата на
ищцата до ответното дружество то сочи ,че на посочената от ищцата дата в
жалбата ,което е на 30.04.2019г. между 1.30 и 2 часа след полунощ била
регистрирана повреда в съоръжение на
дружеството захранващо адреса на ищцата
и че аварията не била настъпила по вина на дружеството, като наличието
на повреда в електропреносната мрежа не се отрича от ответното дружество. Съдът
като съобрази всички събрани по делото писмени и гласни доказателства счита ,че
като последица от тази повреда в мрежата ищцата е претърпяла вреди изразяващи
се в повреда на притежаваните от нея електроуреди предмет на делото –
автоматична пералня ,хладилник и телевизор и е направила за тяхното отремонтиране
разходи ,които се установяват от приложените по делото фактури и касови бележки
за общата сума от 430лв. Причината за
увреждане на описаните движими вещи е подаване на напрежение, по-високо от
стандартното и че са налице отклонения в показателите за качество на
електрическата енергия съгласно
заключението по СТЕ. Съгласно Общи условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Енерго-про мрежи“ АД, в чл. 14, т. 2 е предвидено задължение на
дружеството-ответник да осигурява на ползвателите електрическа енергия в
съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР.
Съгласно чл. 18, „Електроразпределение Север“ АД пренася към
ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за
качество, приети от ДКЕВР и при договорените мощност и категория по осигуреност
на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото
законодателство. На основание чл. 15, т.1 от ОУ, ползвателите имат право да
получават непрекъснато качествена електрическа енергия и да я използват за
задоволяване на битовите си нужди. Според
чл. 47, т. 4 от ОУ, „Електроразпределение Север“ АД носи
отговорност за щети, нанесени на ползвателите в случаи на пренос на
електрическа енергия в мястото на присъединяване, с показатели за качество,
несъответстващи на действащата нормативна уредба. Също
така чл. 89, ал.1, т.2 от ЗЕ
задължава ответника да обезпечава сигурността и непрекъснатостта на подаване на
ел. енергия. Съдът счита ,че ответникът не е изпълнил
тези свои задължения и това негово противоправно поведение е станало причина за
причинените на ищцата вреди. Ответникът е нарушил задължението за доставянето на качествена ел.енергия и е подал такава с напрежение по-високо от стандартното
Съдът счита ,че ответникът не е изпълнил тези свои
задължения и това негово противоправно поведение е станало причина за
причинените на ищцата вреди.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответното дружество възражение, че няма вина за лошото
изпълнение, тъй като причина за това била авария в мрежата възникнала по
независещи от ответника причини. Възражението е неоснователно тъй като
електропреносната мрежа е собственост на ответника и той отговаря за вредите от
нея и е задължен да я поддържа в изправност . На практика се касае до
възражение по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Посоченената норма постановява, че
“Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина”. Правните норми, уреждащи общите
фактически състави на гражданската
отговорност, свързват възникването на задължението за обезщетяване на вредите с
наличието на вина у правонарушителя. Гражданското право познава две форми на
вина – умисъл и небрежност. Съдържанието на понятието “небрежност” се определя
от неполагането на дължимата грижа, а неговата същност – от разминаването между
дължимото и извършеното. Законът с нормата на чл.79 от ЗЗД урежда вината във
формата и на небрежност при договорната отговорност с оборима презумпция, тъй
като предпоставя вземането на кредитора за обезщетение само от неизпълнението
на задължението и причиняването на вреди. Следователно небрежността се
предполага до доказване на противното. Именно в тежест на претендирания длъжник
е да обори тази презумпция и то по реда на пълно и главно доказване. В разглеждания
случай релевираното възражение на ответното дружество е останало недоказано.
Българският законодател е възприел като общ модел за поведение на длъжника в хода на изпълнението грижата на добрия стопанин – чл.63, ал.2 от ЗЗД, а когато сделка е търговска за длъжника /какъвто е разглеждания случай/, последния трябва да полага грижата на добър търговец – чл.302 от ТЗ - т.е., в този случай грижата на търговците е по-висока, с оглед естеството на дейността, условията за извършването и лицата, които я осъществяват. Няма нито твърдения, нито доказателства за други причини за неточното изпълнение на задължението за доставка на качествена електроенергия, които да са били непредвидими или непреодолими, за да бъдат третирани като обективна невъзможност. Следователно не са налице предпоставките, визирани в чл. 81 от ЗЗД. Ответникът възразява и относно причината за повредите на процесните уреди ,която не била установено .Но съдът счита ,че по делото е установено ,че уредите са повредени именно поради нарушенията в електропреносната мрежа на ответника ,за което той отговаря ,като това е констатирано в двата протокола от 10.05.2018г. и 5.05.2018г. ,които констатации се подкрепят от заключението по СТЕ и от свидетелските показания по делото ,като точната дата на вредите се установява от депозираната от ищцата жалба до ответното дружествоq където тя е посочена и от писмото на ответното дружество до ищцата в отговор на нейната жалба. Също така съдът счита ,че позоваването на чл.122 ал.2 т.1 от ЗЕ е некоректно доколкото вредите за ищцата са настъпили не от преустановяване на преноса на ел.енергия , а от възникналият пожар ,който е изгорил захранващият кабел на електротаблото и част от захранващите линии на клиентите на адреса и в следствие на предизвиканото късо съединение се скъсва и проводник на мрежа ниско напрежение ,което захранва жилището на ищцата ,което води до подаване на напрежение по-високо от стандартното.
Предвид събраните доказателства, съдът приема, че ответникът е
нарушил основен принцип на договорното право - точно изпълнение на задълженията
за доставка на електроенергия. Следва да се отбележи, че електрическата енергия
е вид стока, която трябва да бъде доставена на потребителите с определено
качество, което се характеризира с непрекъснатост на захранването, постоянна
честота, постоянна големина и форма на захранващото напрежение, а нарушението
на някои от тези показатели води до некачествена доставка. Ответното дружество
не е изпълнило задължения си - да поддържа разпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания /чл. 89, ал.1, т.4 ЗЕ/; да осигурява
непрекъснатост и качество на доставяната електроенергия /чл. 89, ал.1, т.2 ЗЕ/; в т.ч. – установеното в ОУ - да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество, приети от ДКЕВР.
Доколкото дружеството въззивник не е ангажирало никакви доказателства за
оборването на презумпцията за наличието на вина, настоящият състав следва да приеме, че договорното
неизпълнение е извършено виновно.
От цитираната по - горе фактури и касови бележки на стойност общо от 430лв. , се
установява по безспорен начин, че ищцата е претърпяла имуществена вреда –
претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имотното и състояние със
сумата от 430
лв., заплатена за ремонта на процесните електроуреди, нейна собственост. Съдът
намира, че с оглед на неизпълнение на сключения договор за доставка на ел.
енергия от страна на ответното дружество, ищцата следва да бъде обезщетена за
направените разходи за ремонт на електроуредите си в размер на 430 лв
С оглед осъществяването на всички елементи на фактическия състав на
отговорността по член 79, алинея 1 от ЗЗД вр. с
чл.82 от ЗЗД , предявеният иск за репариране на нанесените вреди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
обезщетението се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски по делото в
размер на 150лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№203/7.03.2019г. по гр.д.№2600 по описа за 2018г. на ШРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано от Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л.,
заедно от всеки двама, да заплати
на Р.С.Й., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. С. М. при ШАК разноски по делото в размер на 150лв. за адвокатски хонорар.
Решението
не подлежи на обжалване на осн.чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.