Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.11.2020г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
12 октомври 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
1193, по описа за 2020 година.
Производството е образувано
по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата
Т.Д.С., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Д.Т.Д.,
чрез пълномощника си, твърди в исковата
молба, че на 17.10.2018г., около 08:00
часа, в гр. Стара Загора, в района на кв. „АПК", на бул. „Св. Патриарх
Евтимий", срещу № 50, пред Професионална гимназия по ветеринарна медицина
„Иван П. Павлов" - гр. Стара Загора, настъпило ПТП, при което водачът на
движещия се в посока от север на юг по бул. „Св. Патриарх Евтимий" л.а.
„Нисан Микра" с peг. № СТ 7578 РА - Д.Й.Я., не пропуснала пресичащата
пътното платно, стъпила и преминаваща по обозначена пешеходна пътека тип „зебра”,
Т.Д.С., която носела в ръцете си своя 4-годишен
син Д.Т.Д.. Ищцата е водила детето си до Детска градина „Загоре”, която
то посещавало. Ищцата Т.С. тръгнала да пресича пешеходната пътека в посока от запад
на изток, като както винаги при пресичане държала сина си гушнат в ръцете си.
Преди да пресече, ищцата се огледала, видяла, че колите са спрели и предприела
пресичане. Изведнъж усетила удар от лявата си страна и изпуснала сина си. Т.С.
няма ясен спомен за претърпения инцидент. Вследствие на описаното ПТП ищцата е
получила контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка и е претърпяла
операция за реплантация на скалп, а детето Д.Д. е получило контузия на главата
и сътресение на мозъка. И двамата пострадали преживели силен стрес, вследствие
на произшествието.
От
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица било видно, че водачът
на л.а. „Нисан Микра” с peг. № СТ 7578 РА - Д.Й.Я., при приближаване към пешеходна
пътека не е пропуснала стъпилите и преминаващи по нея пешеходци и ги е блъснала
с предната лява част на своето МПС. Д.Я. е тествана за употреба на алкохол с
техническо средство, което отчело отрицателна проба. От Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд ставало ясно, че за посоченото по-горе МПС, управлявано от
виновния водач Д.Я., към датата на ПТП има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в „ЗД „БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица №
BG/02/118002376563, валидна от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
За
случилото се на водача Д.Я. бил съставен АУАН № 854604 от 17.10.2018г. За
ангажиране административнонаказателната отговорност на същата е издадено и
Наказателно постановление № 18-1228-003927 от 29.10.2018 година, издадено от
МВР Стара Загора, което е влязло в законна сила на 22.11.2018 година. По този
начин безспорно се доказвало, че водачът Д.Я. е нарушила виновно правилата за
движение по ЗДвП, вследствие на което е предизвикала процесното ПТП и е
причинила на ищците неимуществени и имуществени вреди.
От
Фиш за спешна медицинска помощ №0254325 от 17.10.2018г., издаден от МЗ - ЦСМП -
Стара Загора, било видно, че на мястото на произшествието е пристигнал екип на
спешна помощ, който е установил, че при описаното ПТП са пострадали Т.С. и
синът й Д.Д.. При извършения преглед на ищцата е установено, че същата е в
съзнание, с разкъсно-контузна рана на главата. При прегледа на детето е
установено, че то е в съзнание, с контузия в лявата темпорална част на главата.
Поставена е работна диагноза: Контузио капитис. Пострадалите са транспортирани
в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД - гр. Стара Загора.
От
Епикриза към ИЗ №21223, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД -
гр. Стара Загора, било видно, че след инцидента на 17.10.2018г. Т.С. е
постъпила в Клиниката по неврохирургия на болницата. Същата е споделила, че
няма спомен за случилото се и се е оплаквала от главоболие и световъртеж. При
извършения преглед била установена разкъсно-контузна рана на главата,
париетално вдясно, с размер около 5 см. Установена е и палпаторна болезненост в
лявото бедро. Направени са редица изследвания, като не са установени
травматични промени по видимите костни структури на черепа и шийните прешлени;
установени са и здрави костни и мускулни структури на крайниците. На
17.10.2018г. на ищцата била направена операция за реплантация на скалп под
инфилтрационна анестезия. При седнало положение, след щателно почистване на
оперативното поле, раната е ревизирана. Извършени са лаваж с кислородна вода и
браунол; щателна хемостаза; послоен шев на меки тъкани в обратен ред и стерилна
превръзка. След проведена медикаментозна терапия състоянието на ищцата Т.С. се
подобрило и същата била изписана на 20.10.2018г. с подобрен неврологичен статус,
с поставена окончателна диагноза: Contusio capitis et corporis. Commotio
cerebri. VLC capitis. При изписването били дадени препоръки и била назначена
терапия за дома.
От
Епикриза към ИЗ №21224, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД - гр.
Стара Загора, било видно, че след претърпяното на 17.10.2018г. ПТП синът на
ищцата също е приет в Клиниката по неврохирургия на болницата. От анамнезата,
снета по данни на майката, ставало ясно, че детето е било в ръцете на
пострадалата Т.С. и при сблъсъка майката изпуснала сина си, който е паднал на
асфалта и е контузил главата си. Сочи се, че детето Д.Д. е загубило съзнание, а
след инцидента е било отпуснато и сънливо. При извършения преглед и проведените
изследвания било установено наличие на периорбитален хематом вляво. След
проведена медикаментозна терапия състоянието на пострадалото дете се подобрило
и оплакванията отшумели. Ищецът Д.Д. бил изписан на 20.10.2018г. с негативен
неврологичен статус, с поставена окончателна диагноза: Contusio capitis.
Commotio cerebri.
Към
дата на ПТП, ищцата Т.С. е била с 50% намалена трудоспособност. Към 11.11.2019
година, с Експертно решение № 4100 на ищцата е определена 73%
нетрудоспособност, вследствие на влошено общо състояние, след контузия на
главата и мозъчно сътресение.
Във
връзка с психическото си състояние след преживения инцидент, на 08.11.2018г.
ищцата Т.С. посетила за преглед д-р Нели Георгиева - психолог, като й било
издадено и Становище от проведения психологичен преглед. В експертното
становище се сочи, че на 17.10.2018г., пресичайки пешеходна пътека заедно със
сина си Д., на 4 години, ищцата и детето й били блъснати от лек автомобил, с
последваща краткотрайна загуба на съзнание и при двамата. Наложило се да бъдат
приети в неврохирургия за болнично лечение. Сочи се, че към момента на
изследването ищцата е в болнични. Пострадалата споделила, че все още не се е
справила с травматичното преживяване, чувствала се напрегната и неспокойна,
особено се притеснявала за сина си, който също бил пострадал при инцидента. От
заключението на проведеното психологично изследване ставало ясно, че ищцата е в
състояние на остра стресова реакция по време на ПТП на 17.10.2018г. и
непосредствено след него. Сочи се, че към момента на изследването -
08.11.2018г., състоянието й се определя като разстройство в адаптацията с
елементи на посттравматично стресово разстройство. Според експерта, последиците
от преживяното се състоят в нарушен психичен баланс - повишена емоционална
лабилност, разстройство на съня, избягващо поведение, повишена тревожност и
опасения за себе си и в значителна степен за четиригодишния си син. С оглед
предотвратяване на генерализирана тревожност и последващо развитие на
депресивна симптоматика, психологът е дал препоръки на ищцата Т.С. да бъде
оказана своевременна професионална психологична помощ в следващите девет
седмици.
От
Амбулаторен лист № 509 от 09.11.2018г., издаден от д-р Иванета Александрова -
специалист вътрешни болести, било видно, че ищцата е посетила ОЛКК към „АСМПФТР
- МЦ Цвятко Бояджиев" ЕООД - Стара Загора, за експертиза на
работоспособността. Сочи се, че ищцата е пострадала при ПТП като пешеходец,
като е била блъсната от лек автомобил. Нямала спомен за случилото се след
травмата и се оплаквала от главоболие и световъртеж. Към момента на извършения
преглед продължавали оплакванията от световъртеж и главоболие. Поставена била
основна диагноза: Мозъчно сътресение. С Решение №516 от 09.11.2018г. на OJIKK
на ищцата бил издаден Болничен лист № Е20183050275 от 09.11.2018г., съгласно
който поради претърпяната злополука същата е в отпуск от 06.11.2018г. до
25.11.2018г. при режим на лечение: Домашен - амбулаторен.
Във
връзка с претърпяното на 17.10.2018г. ПТП ищцата е понесла и имуществени вреди.
Същата е заплатила сумата от 17.40 лв. потребителска такса за болничния си
престой, видно от Фактура №********** от 20.10.2018г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД - гр. Стара Загора.
От Фактура №********** от 08.11.2018г., издадена от „Максима – 66” ЕООД, и
Вносна бележка от 13.11.2018г., издадена от „УниКредит Булбанк" АД, било
видно, че ищцата Т.С. е заплатила сумата от 80 лв. за изготвяне на становище от
психологичен преглед. Така, разходите на пострадалата вследствие на
претърпяното от нея ПТП възлизат на общата сума от 97.40 лв.
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищцата отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от нейно име и в качеството й на майка и законен представител
на малолетния си син с писмо, изпратено на 08.01.2019г., получено на
09.01.2019г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01BMZW G). По тази
претенция били образувани преписки № ********** и № **********. С писмо с изх.
№ НЩ-529 от 22.01.2019г. ответникът
изискал от ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция”и от
пълномощника на пострадалите да му бъде предоставено копие от издаденото и
влязло в сила Наказателно постановление на виновния водач Д.Я.. Според ищцата, съгласно чл.496, ал.З, т.1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие
е бил представен констативен протокол за ПТП, а няма спор, че такъв е бил
представен. Така, в предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ 3-месечен срок
застрахователното дружество не се е произнесло по предявената пред него
претенция - нито е определило обезщетение, нито е отказало да изплати такова.
Тъй
като към датата на подаване на исковата молба в съда ищците не са получили
каквото и да било обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени
вреди в резултат на претърпяното ПТП на 17.10.2018г., за тях е налице правен
интерес от завеждане на настоящите искове за репариране на причинените им болки
и страдания и понесени имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования. Като обективни обстоятелства при определяне размера на
неимуществените вреди се посочва характера на увреждането; начина на
настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на
състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. Вследствие
получените от ищцата С. травматични увреждания, изразяващи се в контузия на
главата и тялото, сътресение на мозъка и претърпяна операция за реплантация на
скалп, дълго време след инцидента е страдала от световъртеж и главоболие. В
резултат на произшествието пострадалата е била в състояние на остра стресова
реакция, като състоянието й е било определено като разстройство в адаптацията с
елементи на посттравматично стресово разстройство. Ищцата твърди, че все още
продължава да се тревожи за детето си. Вследствие получените от другия ищец - Д.Т.Д.,
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и сътресение на
мозъка, детето продължавало да спи
неспокойно, да се буди и да проплаква насън поради преживения след
произшествието стрес. И двамата пострадали изпитват страх при пресичане на
улици, както и при чуване на клаксон на автомобил или изсвирване на гуми.
Предвид
изложеното, справедливо обезщетение за претърпените от ищцата С. неимуществени
вреди вследствие на претърпяното ПТП на 17.10.2018г. се явява сумата от 5000
лв., а за претърпените неимуществени вреди от пострадалия при същия инцидент
неин малолетен син справедливо би било обезщетение в размер на 3000 лв. Според
ищците, тези размери на обезщетенията са напълно основателни и доказани.
На
основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, претендират законна
лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция от
увредените лица - 09.01.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата
С. моли, съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
„Лозенец", бул. „Джеймс Баучер" №87, представлявано от
представителите Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да и заплати, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на
главата и тялото, сътресение на мозъка и претърпяна операция за реплантация на
скалп, както и преживени душевни болки и страдания - силен страх, остра
стресова реакция, разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично
стресово разстройство и негативни емоции в резултат на претърпяното от ищцата
ПТП на 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
09.01.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Моли също, съдът да осъди „ЗД „БУЛ ИНС"
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87, представлявано от
представителите Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да й заплати в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Т.Д., с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: ***, сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на детето неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на главата и сътресение на мозъка, както и преживени душевни болки и
страдания - силен страх, стрес и негативни емоции в резултат на претърпяното ПТП на 17.10.2018г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 09.01.2019г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата
С. ***” АД, да й заплати, сумата от
97.40 лв., представляваща понесени имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 17.10.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 09.01.2019г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли,
също така, да й бъде присъдено възнаграждение за адвокатска защита, при
условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е материално
затруднено лице и няма възможност да заплати дължимото адвокатско
възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно цената на предявения иск.
Посочва
банкова сметка ***катска защита по служебна сметка по чл. 39 от Закона за
адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, с IB AN:
BG41RZBB91551001543540, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на
пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника
си, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции по основание и
размер, като излага следните съображения:
Оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Счита, че
представеният Констативен протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица
„Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на
акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните
доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за
движение по чл. 36 и чл. 37 от ЗДвП.
Прави
възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента.
Счита, че ищцата е нарушила нормативно-установените правила за движение на
пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, предприемайки пресичане на
неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно. Твърди, че
пешеходецът е пресичал пътното платно на червен светофар, на необозначено за
това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на
пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение. Нарушавайки горните разпоредби пострадалият се е
поставил в опасност, като поведението му е в пряка причинно- следствена връзка
с настъпилото ПТП. Поради горното счита, че настъпилият вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал.
Оспорва
твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в
исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва, че същите са
резултат на реализираното МПС. Счита, че няма данни и доказателства по делото
ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорва всички твърдения
на пострадалата в тази насока.
Оспорва
твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са довели до
продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от пострадалата
увреждания и болки и страдания вследствие на тях се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения,
от които ищцата е страдала преди ПТП.
Оспорва
твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен, тъй като видно от
представените с исковата молба документи липсват данни такъв да е протичал. В
случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния
процес, заема становище, че това се дължи на поведението и неспазването на
лекарските предписания от страна на ищцата, както и на несвързани с процесното
събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от
които същата страда и които нямат връзка с ПТП.
Оспорва
иска за имуществени вреди. Представените документи не установявали, че
описаните в тях услуги и лекарства са във връзка с ПТП и са провокирани или
причинени от процесното събитие.
Оспорва
предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираните с исковата молба суми в
размер на 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Т.Д.С., и
3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Д.Т.Д., са силно
завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението, съдът бил обвързан със
застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над
лимита.
Оспорва
претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху
обезщетението. Действително, ищецът е сезирал дружеството ответник с претенция
за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, без обаче същата да съдържа всички
посочени в закона реквизити, в това число банкова сметка *** - аргумент от чл.
380, ал.1 КЗ. Липсвали надлежни данни за сметката и на упълномощено лице.
Съгласно
чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Ответникът
моли, предвид гореизложеното, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции на Т.Д.С., действаща
лично, и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Т.Д.,
като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли, съдът да намали размера
на претендираното обезщетение предвид възраженията му за принос и прекомерност
на претенцията.
Претендира
за направените в производството
разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват
от пълномощника си, който поддържа предявения иск и претендира за разноски по
делото. За ответното дружество се явява процесуалния му представител, който
моли съдът да отхвърли претенцията. Претендира за разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.10.2018г., на същата
дата около 8 ч, в гр. Стара Загора на бул. Св.Патриарх Евтимий срещу № 50, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил м.“Нисан“, с рег.№ СТ7572 РА, управлявано
от собственика му Д.Я., която при приближаване към пешеходна пътека не пропуска
стъпилите и преминаващи по нея пешеходци - Т.С. и Д.Д., като ги блъска с предна лява част на автомобила. Описаните в
протокола травми на пострадалото лице Т.С. са: комоцио, разкъсно контузна рана
на главата, охлузвания по тялото, вследствие на което е настанена болнично
заведение. На детето Д.Д. са причинени комоцио, охлузна рана с оток в областта на
ляво око, като детето е настанено в болнично заведение. На виновния водач е
издаден АУАН № 854604/17.10.2018г., въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № 18 – 1228 – 003927/29.10.2018г. на ОД на МВР – Стара Загора,
като на Д.Я. за извършеното нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, е наложена
глоба, в размер на 200 лв.
Представен е фиш за спешна медицинска помощ
от 17.10.2018г., с който е удостоверено оказаната спешна медицинска помощ на
пострадалите пешеходци – ищците по делото. Двамата са били настанени в Клиника
по неврохирургия към УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович“ АД, видно от представените
епикризи, като са изписани на 20.10.2018г. В епикризата на Т.Д. се посочва, че
на 17.10.2018г. й е извършена реплантация на скалп. Поставената
окончателна диагноза на ищцата е Contusio capitis et corporis. Commotio
cerebri. VLC capitis., а на детето Contusio capitis. Commotio cerebri.
Вследствие
на злополуката, за периода 06.11.2018г. – 25.11.2018г. ищцата е ползвала отпуск
по болест, за което е на 09.11.2018г. е издаден болничен лист. На 08.11.2018г.
на Т.С. е направено психологично изследване от доктор психолог, който в Писмено
становище /представено по делото/,е констатирал, че към датата на настъпилото
ПТП ищцата е била в състояние на остра стресова реакция, както и непосредствено
след него. Към датата на извършения преглед – 08.11.2018г., състоянието на
ищцата се определя като Разстройство в адаптацията с елементи на
Посттравматично стресово разстройство, с последици – нарушен психичен баланс –
повишена емоционална лабилност, разстройство на съня, избягващо поведение,
повишена тревожност и опасения за себе си и в значителна степен за
четиригодишния си син. Препоръчана е профилактична професионална психологична
помощ в следващите девет седмици.
Видно от Експертно
решение № 4100 / 167 от 11.11.2019г., издадено от Втори състав на ТЕЛК към
УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД, ищцата до датата на освидетелстването е била с
50 % намалена работоспособност, с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание“ в
малък мозък /от 1988г./, като след преосвидетелстването, вследствие контузия на
главата и мозъчно сътресение намалената работоспособност е преценена на 73 %.
По делото не се спори, че за л.а. „Нисан Микра” с
peг. № СТ 7578 РА към датата на настъпилото ПТП е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗД „БУЛ ИНС” АД по
застрахователна полица № BG/02/118002376563, валидна от 18.08.2018г. до
17.08.2019г. /видно от извлечение от проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от електронния регистър на Гаранционен фонд/.
С молба, връчена
на 09.01.2019г. на адресата ЗД „Бул ИНС“ АД, ищцата С. е поканила дружеството
да определи и да заплати на нея и на детето й обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, вследствие настъпилото настъпилото ПТП. Ответникът
представя писмо изх. № 1447/22.09.2019г., с което е уведомил ищцата, че
определеното застрахователно обезщетение – за имуществени и неимуществени
вреди, на пострадалото дете Д.Д., по заведената щета № ********** по повод
настъпилото на 17.10.2018г. ПТП, е в размер на 800 лв. С писмо изх. №
1446/22.09.2019г. ответното дружество е уведомило ищцата, че определеното за
нея застрахователно обезщетение – за имуществени и неимуществени вреди, по
заведената щета № ********** по повод настъпилото на 17.10.2018г. ПТП, е в
размер на 800 лв. Няма данни за връчването на посочените писма.
По делото е изслушана съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изпълнено. Вещото лице в заключението и в уточненията, дадени в съдебно
заседание, посочва, че в зоната на местопроизшествието, посочено в констативен
протокол за ПТП, има пешеходна пътека, по която към датата на произшествието
17.10.2018г. ищцата е пресичала. В зоната на местопроизшествието платната са
две, всяко от тях с по две ленти в посока, като процесният автомобил се е
движел в лявата лента. Когато в дясната лента е спрял автомобила, който е дал
предимство на пешеходката / ищцата, което е носила детето си/ то същият
автомобил създал зрителна преграда за
автомобила, движещ се в лявата лента. При преминаването си пешеходката става
реална опасност за процесния автомобил в момента, в който той има възможност да
я възприеме. В зоната на пешеходната пътека има ограничение на скоростта 40
км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е 22.82 м. В
съдебно заседание експертът уточнява, че ако автомобилът е бил на разстояние
повече от 22 – 23 м., то водачът е бил в състояние да възприеме преминаващия
пешеходец и да спре, но ако разстоянието е било по- малко, не е възможно
навременно спиране.
По делото е изслушано заключение на съдебна
медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло. Вещото лице посочва, че
вследствие настъпилото на 17.10.2018г. ПТП, ищцата Т.С. е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата, контузия на тялото, мозъчно
сътресение, разкъсно контузна рана на главата в областта на темето в дясно.
Детето Д.Д. е получило: контузия на главата, мозъчно сътресение подкожен
кръвоизлив около лявата орбита. Получените у ищците травматични увреждания
напълно отговарят да са вследствие на описаната в констативен протокол за ПТП
фактическа обстановка. За описаните за всеки от ищците травматични увреждания, най- дългият оздравителен
период за всеки от тях е до 4 седмици / с най – голяма продължителност е
оздравителния период за мозъчно сътресение/. До изтичането на посочения период
мозъчното сътресение отзвучава без последици с пълно оздравяване. В
заключението се посочва, че вследствие настъпилото ПТП е повишен процента на
трайната инвалидизация на ищцата – от 50% на 73%, определена вследствие
съпътстваща диагноза от 1988 г. – злокачествен малкомозъчен тумор.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно психологична експертиза, настъпилото на 17.10.2018г. ПТП е дало
отражение върху психичното състояние на всеки от ищците. Ищцата С. е преживяла
психичен шок – тъй наречената Остра стресова реакция, чиято продължителност е
от няколко часа до няколко дни, като може да отзвучи спонтанно или да прерасне
в друг вид разстройство. В случая, тази Остра стресова реакция е довела до
Разстройство в адаптацията с елементи на ПСР /посттравматично стресово разстройство/.Това
е нарушило психичния баланс и качеството на живот на ищцата С.. Към момента на
изследването, негативните психични изживявания у ищцата са със значително
намалена сила и интензивност, като същата е успяла да възстанови личностовото
си и социално функциониране. Психологът не е успял да направи пълноценно
изследване на детето Д., поради невъзможност да се установи вербален контакт с
него.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. Милен Колев живее на един етаж с ищцата и
нейните деца. Твърди, че преди около две години ищцата и детето й преживели
ПТП, вследствие на което е видял у Т.С. голяма рана на главата. Вследствие
нараняванията на главата, ищцата изпитвала дискомфорт и болка, които продължили
месец след катастрофата. В периода след ПТП ищцата не е била в състояние да се
грижи за децата си, което наложило майка й да се върне от Италия и да гледа
децата за около месец – два.
Съдът кредитира показанията на свидетеля с
доверие, тъй като същите последователни, непротиворечиви, вследствие на преки и
лични наблюдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата нв чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ
във вр. с чл. 380 КЗ,
като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството – застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя
по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.В случая
застрахователят е сезиран по реда на чл.380 КЗ
на 09.01.2019г. Съгласно чл. 498, ал.3, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В случая се установява, че по повод заявена от ищцата С., в нейно
лично качество и в качеството на родител на детето Д.Д., претенции в дружеството – ответник, са
образувани преписки по щета, съотв. с № ********** и с № **********, по които
застрахователят е определил застрахователно обезщетение – за имуществени и
неимуществени вреди, в размер на 800 лв., за всеки от пострадалите. Макар да
няма данни за надлежното уведомяване на ищците за така определеното
обезщетение, но предвид факта, че последните изразяват несъгласие с така
определения размер, то съдът приема че са налице предпоставките,
обуславящи допустимостта на прекия иск
по чл. 432 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им.
По делото е безспорно, че е налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Нисан Микра” с
peг. № СТ 7578 РА, обективирана
в застрахователна
полица № BG/02/118002376563, със срок на действие от 18.08.2018г. до
17.08.2019г., валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие – 17.10.2018г. Не е спорно, а и по
делото са представени и доказателства в тази връзка, че ищците са изпълнили
задължението съгласно чл. 380 от КЗ
и са отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция, в която са
предоставили пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, като е описана в пълнота фактическата
обстановка по настъпилото ПТП. При ответника са образувани преписки по щета, по
които е определено застрахователно обезщетение,
в размер, на по 800 лв. за всеки от ищците. Ирелевантно се явява
обстоятелството, дали уведомленията за определеното застрахователно обезщетение
са достигнали до ищците, тъй като безспорно е, че последните не са
удовлетворени от така определения размер за обезщетение.
За
настъпилото на сочената дата ПТП свидетелства представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, в който се посочва, че вследствие непропускането на
пешеходци, преминаващи по пешеходна пътека, водачът на л.а.
„Нисан Микра” с peг. № СТ 7578 РА, блъска с предна лява част двамата пешеходци
– ищците по делото, които са получили посочените травматични увреждания. Протоколът е подписан от съставилия
го служител на ОД на МВР гр. Стара Загора.
Спори се относно механизма на настъпилото
ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП-е и
претърпените от ищците вреди, респ. претендираните неимуществени такива; твърди
се, че е налице съпричиняване от страна на ищцата С. за настъпването на ПТП.
От приетите по делото доказателства,
безспорно се установява настъпването на
пътно-транспортното произшествие на 17.10.2018 г. с участници пострадалите ищци,
като пешеходци, и водачът Д.Я.. Установява се, че при пресичане на пешеходна
пътека, ищцата, носейки в рацете си 4 годишния си син, бива блъсната от л.а.
„Нисан Микра“, управляван от Д.Я..Установява се, че в зоната на
местопроизшествието платната са две, всяко от тях с по две ленти в посока, като
процесният автомобил се е движел в лявата лента, а в дясната лента е имало спрян
автомобил, с цел осигуряване предимство на пешеходците.Съдът приема за доказано настъпването на застрахователно
събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил, който е нарушил чл. 119, ал.
1 от ЗДвП, като е отнел предимство на пресичащите пешеходци. Обстоятелството,
че ударът е настъпил поради субективното поведение на водача на л.а. „Нисан Микра” с
peг. № СТ 7578 РА, се
потвърждава от заключението на приетата автотехническа експертиза. Установява
се, че ударът е настъпил в зоната на пешеходна пътека, което обстоятелство е посочено и в приложените
АУАН и НП, срещу които не е постъпило възражение. Противоправното поведение на
водача е очертано и от протокола за ПТП с пострадали лица, констатациите по
който не са опровергани. Напротив, установи се както обстоятелството, че ищцата
С. и детето й Д.Д., са били блъснати от автомобила на пешеходна пътека, която
дори е била повдигната, като е била ударена, поради отнетото й предимство от приближаващия
пътеката лек автомобил, управляван от Д.Я.. Видно от заключението на съдебната
автотехническа експертиза, при ограничението на скоростта в зоната на
пешеходната пътека от 40 км/ч., опасната зона за спиране на автомобил е 22.82
м. Не се доказа, че водачът няма вина за произшествието. Ирелевантно е, че в
съседната лента е имало спрял автомобил, с цел пропускане на пешеходците, което
представлява зрителна преграда за виновния водач. Това обстоятелство не може да
оправдае поведението на виновния водач, който е бил длъжен да съобрази всички
обстоятелства, преди продължаване на движението в зоната на пешеходна пътека.
Водачът е бил длъжен да спре и да осигури предимството на пешеходците. Не се
доказа противопоставеното възражение от страна на ответника за принос от страна
на пострадалата към вредоносните последици от деликта. За да е налице принос на
увредения, е необходимо поведението му – неговите конкретни действия или
бездействия, да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е тяхно следствие (в този смисъл Решение № 206/12.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II Т. О., Решение № 154/31.10.2011 г. на ВКС по
т. д. № 977/2010г, II Т. О., Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008г на
ВКС, II Т. О., Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС и мн.
др.) Приносът следва да се изразява в конкретно посочени от страната, въвела
възражението действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е
способствало за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване (Решение № 16/4.02.2014г на ВКС по т. д. № 1858/2013 г. I
Т. О, Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г. и др.). В
случая, няма данни пострадалите да са в нарушение на правилата за движение,
доколкото пресичането е било на обозначено място. Няма данни за внезапност на
движенията на пострадалата С. с елемент на изненада за водача на превозното
средство. Напротив, установява се, че преди пресичането на ищците, вече е имало
един автомобил, който е осигурявал предимство на пешеходците. В тази връзка е
уместно да се посочи, че самите твърдения на ответника относно това в какво се
изразява съпричиняването са неотносими за конкретния случай – в писмения
отговор се твърди, че пешеходецът е пресичал на червен светофар, на
необозначено за това място, каквито данни изначално липсват по настоящия спор.
С оглед на горното, съдът приема за
установено, че вследствие на виновното поведение на водача на застрахования
автомобил, е настъпило застрахователното събитие.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
По делото безспорно се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП, ищцата С. е получила травматични увреждания –
контузия на главата, контузия на тялото, мозъчно сътресение, разкъсно контузна
рана на главата, а детето Д.Д. е получило контузия на главата, мозъчно
сътресение, подкожен кръвоизлив около лявата орбита. Причинените на ищците
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
За същите увреждания е бил нужен до 4 седмичен период на оздравяване – за всеки
от ищците. Инцидентът безспорно е дал трайно отражение на здравословното
състояние на ищцата С., чиято работоспособност
допълнително се е намалила с 23 % процента, от преди това събитие. Видно
от експертно решение на ТЕЛК, както и от заключението на съдебно медицинската
експертиза, до датата на произшествието ищцата е била с вече намалена
работоспособност на 50%, а след произшествието този процент се е увеличил на
73%. Освен болки и страдания, ищцата е преживяла и силен стрес. В тази насока
са представените по делото становище от психологичен преглед, както и
заключението на съдебната психологична експертиза. Преживеният психичен шок –
Остра стресова реакция, е довела до Разстройство в адаптацията с елементи на
Посттравматично стресово разстройство.Що се отнася до детето, то предвид
ниската му възраст, настъпилото ПТП, а и не само - извозване с линейка, настаняване в болница,
проведено болнично лечение, гледката, че майка му е с рана на главата, всичко
това неимоверно е дало отражение на детската му психика.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че ищцата С. сама
отглежда двете си непълнолетни деца . Това обстоятелство се посочва в приложения
по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ – Стара Загора. Полаганите от майката
грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д. са адекватни. Констатирана е
силна емоционална връзка между детето Д. и майка му.След настъпилото ПТП, на
ищцата е била нужна помощ в отглеждането на двете й деца. Поради това, нейната
майка е пристигнала от Италия и е останала за около месец – два. В тази насока
са показанията на свидетеля Колев, който твърди, че в периода след ПТП ищцата
не е била в състояние сама да се грижи за децата си. От показанията на
свидетеля става ясно, че месеци наред след катастрофата ищцата С. е имала болки
в главата.
Като
взе предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на дължимо
обезщетение за неимуществени вреди за ищцата С. е 5000 лв., а за детето Д.Д. –
3000 лв.
Съдът
намира за основателна и доказана и претенцията на ищцата С. за обезщетение за
имуществени вреди, в размер на 97.40 лв. Същите разходи са направени по повод
осъществено на ищцата психологично изследване. Видно от заключението на
съдебната медицинска експертиза, направените разходи са във връзка с
настъпилото ПТП. За размера на разходите се представени фактура №
**********/20.10.2018г., фактура № **********/08.11.2018г., на обща стойност от
97.40 лв. , и вносна бележка от 13.11.2018г.
Върху
така определения размер на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се
дължи обезщетение за забава. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
"Гражданска отговорност", но е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за
вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, според която, застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а
според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По тези съображения съдът приема,
че застрахователят дължи заплащането на законната лихва за
забава, считано от датата, на която ищците са поканили застрахователя за определяне и
плащане на обезщетение – 09.01.2019г. /В този смисъл решение 44/02.06.2015 г., постановено по т.
д. 775/2014 г. на ВКС, I т. о./.
Ирелевантни са доводите на ответника, че ищцата С. не е представила в ответното
дружество банкова сметка, *** й обезщетение, поради което законна лихва не
следва да се присъжда. Следва да се посочи, че видно от представената молба за
изплащане на неимуществени и имуществени вреди, подадена от ищцата С., лично и
в качеството й на законен родител на детето Д., връчена на ответника на
09.01.2019г., в същата молба има
посочена банкова сметка ***.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
разноски, които в случая се иска да бъдат определени по чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата. В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено
право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в
съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът
оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско възнаграждение в
размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 3252.27 лв. Предвид
така изложеното, искането за присъждане на разноски, в размер на дължим
адвокатски хонорар, се явява
основателно и следва да се уважи
за сумата от 3252.27 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза Държавата, по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 323.90 лв. за държавна такса, и 569.25 лв.
за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, да заплати на Т.Д.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, остра стресова реакция, разстройство в адаптацията с елементи на
посттравматично стресово разстройство, в резултат на нанесени травматични
увреждания - контузия на главата, контузия на тялото, мозъчно сътресение,
разкъсно контузна рана на главата, вследствие
реализирано ПТП на 17.10.2018г., причинено по вина на водача Д.Й.Я., управлявайки л.а. „Нисан Микра” с
peг. № СТ 7578 РА, както и
сумата от 97.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т.Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на нанесени травматични увреждания - контузия на главата, мозъчно
сътресение, подкожен кръвоизлив около лявата орбита, вследствие реализирано ПТП на 17.10.2018г., причинено по
вина на водача Д.Й.Я., управлявайки л.а. „Нисан Микра” с
peг. № СТ 7578 РА, ведно
със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, да заплати на Т.Д.С.,
ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител
на детето Д.Т.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 3252.27 лв.,представляваща направени по делото разноски.
Присъдените
суми може да бъдат платени по следната банкова сметка:
*** ***. Ж.С.З..
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на СтС,
сумата от 323.90 лв. за държавна
такса, и 569.25 лв. за възнаграждение за вещи лица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: