Р
Е Ш Е Н И Е
.../21.12.2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав в открито
съдебно заседание на 17.11.2020 година,
в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието
на секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4276 по описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.429 КЗ на А.Р.Д., с ЕГН ********** *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов за заплащане
на сумата 100.00 /сто/ лева за вземане по предявен частичен иск от задължение в размер на 109.96 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната
лихва върху главница 1153.98 лева с която ответното дружество е изпаднало в забава на 05.02.2018 г. – датата на уведомяването
му до 13.01.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба по гр.д.№
403/2019 г., както
и да му заплати направените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар на осн.чл.78 ГПК.
Ищецът излага следните факти от които
черпи права:
На 31.08.2018
г., около 20.30 часа, в гр.Варна, ж.к Трошево, бл.25 автомобилът му марка Фолксфаген пасат с ДК № ***
е бил ударен от л.а.
Kia Spfrtage с
ДК № ***, управляван
от Николай Лазаров. ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
Автомобилът на ищеца е бил паркиран на
посочения адрес. При маневра назад
Николай Лазаров, управлявайки л.а Kia Sportage с ДК № **** РС блъснал автомобила на ищеца
Фолксфаген пасат с ДК № В0636РХ. Водачите попълнили двустранен констативен протокол за ПТП в който посочили, че вината е на
водача на л.а
Kia Sportage с ДК № В5262 РС. На
05.02.2018 г. ищецът е уведомил
застрахователя на виновния водач „Бул Инс“ АД по застрахователна
полица № BG/02/117002385430 със срок на
действие 01.09.2017 г. – 31.08.2018 г. В описа като увредени
части са посочени облицовка задна броня, лайсна
задна броня средна, капак заден
и кора багажник вътрешна.
Поради неизплащане на застрахователно обезщетение, ищецът е подал искова молба
в
РС Варна по която
е било образувано гр.д.№ 403/2019 г. С влязло в сила решение предявеният
иск е уважен и ответникът е осъден да му заплати
обезщетение за описаното застрахователно събитие в размер на 1153.98 лева ведно със законната
лихва от подаване на молбата
– 14.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения,
което се покрива от застрахователят
на основание функционалната отговорност.
С разпоредбата на
чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс
на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
него на делинквента
лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви
за забава, считано от по-ранната
дата на уведомяването
от застрахования или от предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В
случая ищецът е уведомил застрахователя на 05.02.2018 г.
за събитието, което е настъпило на 31.01.2020 г., поради което следва
да се приеме,
че от 05.02.2018 г. ответникът
е в забава. Изчисленото обезщетение за забава върху главница
1153.98 лева за периода от 05.02.2018 г. – датата на уведомяване на ответника до
31.01.2019 г. – ден преди подаване на исковата
молба по гр.д.№ 403/2019 г. е в размере на
109.96 лева. Исковата претенция е предявена
като частична в размер на 100 лева
от 109.96 лева.
На осн.чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил начин за
плащане на задължението - чрез пощенски запис.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който оспорва по
основание и по размер предявения иск. Аргументите му са, че в молбата
не е ясно дали претендираната в това производство лихва е искана в приключилото производство по гр.дело № 403/2019 г. Възможно е да се касае за пропуск
на съда да
се произнесе по искането за
което ищецът е пропуснал сроковете по чл.250 и в този случай предявеният иск би бил
недопустим.
Оспорва изцяло
предявения иск по основание и по размер. Съгласно разпоредбата
на чл.409 КЗ застрахователят
дължи обезщетение за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока
по чл.405, освен в случаите на чл.380, ал.3. При предявяване на претенцията ищецът не е посочил банкова
сметка ***.380, ал.3 КЗ за да се счита
в забава застрахователя.
Претенцията за лихва е неоснователна. Моли за отхвърляне на иска и заплащане
на разноски за производството.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и въз основа на Закона, приема за
установено следното от фактическа и страна:
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че на основание подадено уведомление за завеждане на щета и изплащане
на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ответното дружество
„Бул инс“ АД е
образувало щета № **********.
От
изисканото и приобщено гр.д.№ 403/2019 г. на РС Варна, 31 състав се установява,
че с влязло в сила решение № 4065/7.10.2019 г. ответното застрахователно
дружество З. „Б.И.” АД ***, със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на А.Р.Д. ЕГН
********** *** сумата от 1153.98 лева
обезщетение за претърпени имуществени по л.а.„Фоксваген
Пасат“ д.к.№*** от ПТП настъпило на 31.01.2018г. причинено с л.а.“Kia
Sportage“ д.к.№*** застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което са увредени
облицовка задна броня, лайсна задна броня средна, капак заден и багажник
вътрешна на собствения на ищеца л.а., заедно със законната лихва върху сумата
от датата на сезиране на съда – 14.01.2019г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и сторените по делото разноски в
размер на 562 лв. на осн. чл.78 от ГПК.
След служебна справка в деловодната система на
РС Варна се установи, че същото
решение е влязло в сила на 04.11.2019 г.
Исковата
претенция
на ищеца срещу ответника е за заплащане на обезщетение за забава за периода от 05.02.2018
г. – датата на уведомяването му до 13.01.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба. Същата не е заявявана и не е разглеждана в производството по гр.д.№ 403/2019 г., поради което предявеният иск е допустим.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
В
производството не е спорно между страните, че вина за настъпилото ПТП има не ищецът, а водачът на МПС „А“
съгласно двустранен констативен протокол за ПТП от 31.01.2018 г., приложен по
гр.д.№ 403/19 г. С влязло в сила решение
по същото дело е уважен изцяло предявеният иск от ищеца против ответното
дружество в качеството му на застраховател
на виновния водач и същото е осъдено да му заплати обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.01.2018 г., на 432,
ал. 1 от КЗ в размер на
1153.98 лева ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сума, на осн.чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал.1 с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. В
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3. Същата норма сочи, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Вземанията за лихви се погасяват с различен срок от този за главното вземане, а
именно в тригодишен срок, съгласно чл. 111, ал. 1, б.”в” ЗЗД. В този смисъл е налице практика на ВКС в решение
№ 133/26.5.2011 г. по к.гр.д.№ 664/10 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и други. От изложеното следва, че началният момент от който застрахователят е в забава върху обезщетението за имуществени вреди от ПТП по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Заявената
претенция с молбата е за периода от
уведомяване на длъжника – 05.02.2018 г.
до 13.01.2019 г. – ден преди подаване на исковата молба по гр.д.№ 403/2019 г.
на РС Варна. За периода от следващия ден
до окончателното изплащане на задължението е налице произнасяне на същия съд с
влязло в сила решение от 07.10.2019 г.
Изчислена с електронен
калкулатор, лихвата за забавено плащане
върху главница 1153.98 лева за периода на исковата претенция е 109.96 лева. Така
установеното от фактическа и правна страна води до извод, че предявеният
частичен иск за сумата 100.00 /сто/ лева като част от задължение в размер на 109.96 лева,
представляваща дължимо от ответника в полза на ищеца обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главница 1153.98 лева, установена с влязло в
сила решение по гр.д.№ 403/2019 г. на ВРС, 31 състав за периода
от 05.02.2018 г. – датата на уведомяване на ответника за настъпила
щета до 13.01.2019 г. – датата на
подаване на исковата молба по гр.д.№ 403/2019 г. е основателен и доказан по размер.
По
въпроса за разноските:
При този изход на спора и с оглед
разпоредбата на чл.78 ГПК, съдът намира молбата на ищеца за заплащане на
разноски за основателна. От
представените доказателства, а именно договор за правна защита и
съдействие от 13.11.2020 г. и регистрация на адв.Й.А. по ДДС,
съгласно пар.2а на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и списък на разноски по чл.80 ГПК, съдът
намира, че искането на ищеца е основателно
и доказано по размер, поради което следва да се уважи за сумата 410 лева от
които 50.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева с ДДС заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на
А.Р.Д., с ЕГН ********** *** сумата
100.00 /сто/ лева като част от задължение в размер на 109.96 лева,
представляваща дължимо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главница 1153.98 лева, установена с
влязло в сила решение от 07.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 403/2019 г. на РС Варна, 31 състав
за периода от 05.02.2018 г. – датата на уведомяване на длъжника за щетата до 13.01.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба по гр.д.№ 403/2019 г., на осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.429 КЗ, както и да му заплати разноски за производството пред РС Варна в
размер на 410 /четиристотин и десет/
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: