№ 4984
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100109968 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. Й. О. – малолетна,
действаща чрез законен представител Й. В. О. – баща, с която са предявени
срещу Р. Н. Й. искове, както следва:
1. иск с правно основание чл.42, б. „в” ЗН за прогласяване на
нищожността на саморъчно завещание на А.П. Й. от 11.06.2019г., обявено на
27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.
№ 140 на Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на
чл.25, ал.1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя;
2. евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН за
унищожаване на саморъчното завещание на А.П. Й. от 11.06.2019г., обявено на
27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.
№ 140 на Нотариалната камара, като направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава.
Ищцата твърди, че починалата А.П. Й. е нейна майка, чийто единствен
законен наследник е. След смъртта й научила, че на 27.11.2019 г. е обявено
пред нотариус М. Е. саморъчно завещание, с което А.П. Й. се е разпоредила с
имуществените си права след нейната смърт в полза на ответника по иска - Р.
Н. Й.. Твърди, че завещанието, носещо дата четири месеца преди смъртта на
завещателката, не е написано и подписано от нея. Сочи, че като през 2018 г. на
завещателката е поставена диагноза остра лимфобластна левкемия, като към
датата, посочена в завещанието, е страдала от силни главоболия, гадене и
повръщане, не е излизала никъде сама, тъй като е била дезориентирана и е
била придружавана навсякъде от бащата на ищцата Й. О.. С ответницата
1
завещателката не е поддържала отношения, а контактите й са били
изключително редки. Ето защо поддържа, че не е написано и подписано от
наследодателката й и иска същото да бъде обявено за нищожно по реда на
чл.42, б. „в” ЗН. Претендира още, че поради тежкото заболяване и
прилаганото лечение към датата на съставяното на завещанието
наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да изразява правно валидна воля и иска завещанието да бъде
унищожено на основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че завещателката е нейна дъщеря, че
е поела всички разходи по лечението й, че дъщеря й е била във влошени
отношения с бащата на ищцата Й. О. и се е страхувала, че ако почине, той ще
препятства контактите й с дъщеря им ищцата В. О.. Това я е мотивирало да
състави завещанието. Оспорва завещателката да е била дезориентирана или да
е имала проблеми със зрението, обслужвала се е сама, а тяхна роднина, а не Й.
О. я е придружавала в клиниката за провеждане на терапия. Посочва, че
завещанието А. Й. е съставила саморъчно през юни 2019 г. в кантората на
адвокат В.В. от САК, която е свидетел на написването на завещанието, а след
това е депозирано в кантората на нотариус М. Е., намираща се в съседство с
кантората на адв. В.. Оспорва твърдението, че А. Й. не е разбирала свойството
и значението на актовете, които извършва. Позовава се на медицинската
документация, съгласно която е била контактна и адекватна. По време на
лечението си е била в пълно и ясно съзнание, без увреждане на зрението и
способна да пише без затруднения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от саморъчното завещание от 11.06.2019г., обявено на
27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.
№ 140 на НК, че е съставен акт – саморъчно завещание, за чиието автор е
посочена А.П. Й. и в което е удостоверено, че е написано на 11.06.2019 г.
Според обективираната в акта воля А.П. Й. завещава на Р. Н. Й. 1/3 от
движимо и недвижимо имущество, включително и от банковите сметки, които
притежава към момента на своята смърт. В документа е удостоверено, че
завещанието е съставено на 11.06.2019 г. в гр. София и съдържа подпис на
завещателката, положен след завещателните разпореждания и след
означението на датата.
Завещанието е обявено с протокол от 27.11.2019 г., на нотариус с рег. №
140 на НК по искане на Р. Н. Й.. Нотариусът е удостоверил направените пред
него изявления на молителя и обстоятелството, че завещанието е съхранявано
в кантората на нотариус с рег. № 140 на НК по дело №4 от 2019 г..
Видно от удостоверение за наследници от 25.11.2019г., издадено от
Столична община, район Илинден, А.П. Й. е починала на 23.11.2019 г. и е
2
оставил за свой наследник по закон ищцата В. Й. О., нейна дъщеря.
1. По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:
Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно,
когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25,
ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания.
Спорен по делото въпросът е дали представеният документ „Саморъчно
завещание от 11.06.2019 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения
автор А.П. Й.. За проверка истинността на документа е изслушана тройна
съдебно-графологична експертиза, изготвена вещи лица В. Д. Б., И. М. А. и В.
В. Ц., която установява, че ръкописният текст в завещанието, включително и
датата, е изписан от А.П. Й..
Вещите лица сочат в заключението, че почеркът, отразен в ръкописният
текст на завещанието, както и в молбата до нотариуса за приемане на
съхранение на завещанието, се характеризира с висока степен на
обработеност, преобладаващ му строеж е с елементи на опростяване и
стилизация - със съкращаване на елементи и замяна на ръкописни с
ръкопечатни изпълнения, преобладаващ наклон - десен, преобладаващ размер
на движенията - среден до едър, степен на свързаност - средна, с
интервално/отделно и слято изписване на букви в думите. Същата е
характеристиката и на почеркът на наследодателката в представения
сравнителен материал. При проведеното сравнително изследване между
почерка, отразен в ръкописния текст на Завещанието, ръкописния текст в
Молбата до нотариуса за приемане на съхранение на завещанието и
сравнителните почеркови образци от А.П. Й. вещите лица установяват
съвпадения, както в общите, така и в по-характерни частни графически
признаци, сред които форма и посока на движение при изпълнение на
елементи на буквите „Д“, „Щ“, „И“, „Ж“, посока на движение при изпълнение
на елементи от буквите „С“, „А“, „Ф“, вид и форма на връзката между
движенията при изпълнение на елементите на буквите „Х“, „Ж“ и „Р“.
Съвпадение е налице и при размер на движение и относително
месторазположение на движенията при изпълнение на елементи от буквите
„Н“, „Ю“, „Ц“, „И“, „П“, „Х“, „Д“ и цифрата „6“. Вещите лица не установяват
значими различия, а установените съвпадения, както в общите, така и в
частните графически признаци са характерни, устойчиви и образуващи
съвкупност с индивидуализиращ характер, даваща основание за извода, че
ръкописният текст на Завещанието - текст и думите: „ЗАВЕЩАТЕЛ: А.П. Й.“
и „Подпис:“, са изпълнени с един и същ почерк, т.е. от едно и също лице.
Вещите лица обосновават в писменото заключение и при изслушването им в
съдебно заседание, че едно от характерните свойства на почерка е
3
вариатността. Тя може да бъде обяснена и с емоционалното и здравословно
състояние на човека към момента на съставяне на документа, както и на
дегеративни изменения, психо-соматични увреждания, остаряване. В текста
на изследвания документ не са установени признаци на колебливост,
неувереност в изпълнението и темпа на движение.
Подписът в Саморъчното завещание, както и подписите в молбата до
нотариуса за съхранение на завещанието и в протокола за приемане и
съхранение, се характеризира със смесена транскрипция, съставена от
елементи на буква „А” в началната част, средна част с дъговидни елементи с
ъгловидно- примковидни връзки + параф със завършваща надясно
заключителна част и допълнителни елементи след него. Степента на
обработеност е над средна, строеж - опростен с елементи на усложнение -
стилизация и припокриване на щрихи. Преобладаващ размер на движенията -
едър по вертикал и по хоризонтал, степен на свързаност - слято изпълнение на
своеобразни първи и втори елементи на „А” в началната част, интервална
връзка със следващият щрихов елемент, с който започва средната част, слято
изпълнение до край и интервалност преди допълнителните заключителни
елементи след завършваща част на парафа. Сред представените сравнителни
образци, при изпълнение на началния щрих от средната щрихова част, се
срещат такива варианти, като в обекта и с праволинейна и с дъговидна форма,
както и с дясноокръжна и с лявоокръжна посока на движение. Посочените
различия са обясними с проява на вариантност и са характерни за
изпълнението на подписи от лицето. Вещите лица установяват съвпадение и
общите, и в частни графически признаци, като форма и посока на движение
при изпълнение, вид и форма на връзката между движенията, размер.
Констатираните съвпадения и в общи, и в частни графически признаци са
характерни, устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, даваща
основание за извода, че подписът за завещател в Завещанието от името на А.П.
Й., както и подписите в Молбата до нотариус М. Е. за съхранение, след
„Съгласна“ в копието на справка от нотариуса и в протокол за приемане на
съхранение са положени от А.П. Иорданова.
Вещите лица сочат в заключението, че различия или вариации,
неприсъщи за почерка на лицето и надхвърлящи характерната за лицето
вариантност между сравняваните ръкописни изпълнения, не са установили, а
констатираните съвпадения са в характерни и устойчиви общи и частни
графически признаци и образуват съвкупност с индивидуализиращ характер,
която дава основание за извода, че ръкописният текст на Завещанието от
11.06.2019 г., подписът, ръкописният запис в Молбата от 11.06.2019 г. до
нотариуса за приемане на съхранение на завещанието, както и „Съгласна“ в
копието на направената справка от нотариуса, са изпълнени от А.П. Й..
Всички поставени в съдебното заседание при приемане на експертизата
въпроси касаят различие при изписване на елементи от букви в изследвания
документ и множеството събрани по делото образци от почерка и подписа на
наследодателката в сравнителния материал. Вещите лица обясняват при
4
изслушването си, че отделни проявления или отделни съвпадения или
различия не следва да се вадят от контекста на общото сравнително
изследване, тъй като изводът следва се базира винаги на оценка на всички
изследвани документи в пълнота. За всеки човек е присъщо в една или друга
степен да проявява вариантност в изпълнението на почерк/подпис. При
изследване на сравнителните образци вещите лица са установили едно
нормално и естествено проявление на т. нар. неумишлени изменения в
почерка, които се изразяват в опростяване, съкращаване на движенията, но те
не са съществени. Неестествено би било, ако се установи във времето да
започне да се повишава обработеността, да се усложнява, рязко да ги влоши, а
после - да ги подобри почеркът/подписът. Такива неестествени колебания в
развитието на почерка и навика за полагане на подпис не са установени от
вещите лица. Ето защо съдът приема за неоснователни всички изложени от
ищцата при приемане на заключението и в писмените бележки съображения,
касаещи конкретни различия в елементи от букви в почерка и в подписа на
наследодателката – същите съдът приема за израз на обичайна вариантност и
нормално и естествено проявление на неумишлени изменения в почерка. Само
за пълнота следва да се отбележи и че становището на вещите лица изцяло
съвпада с прехдодно изготвени и приети експертизи при първоначалното
разглеждане на делото, по които са работили други експерти. Ето защо всички
възражения на ищцата следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът кредитира експертизата като компетентна, обоснована и
аргументирана, както и убедително защитена от вещите лица при
изслушването й в съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че текстът на
процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателката, а
подписът – лично положен от нея.
По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на
процесното завещание са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН – същото е
изцяло написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата,
когато е съставено и е подписано от него, като подписът трябва е поставен
след завещателните разпореждания. Ето защо предявеният иск по чл.42, б. „б“
ЗН е неоснователен и следва да се отхвърли
2. По иска по чл.43, ал. 1, б. „а“ ЗН:
По силата на чл. 43, б. „а“ от ЗН завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не
е било способно да завещава – не е пълнолетно или е поставено под пълно
запрещение поради слабоумие или не е способно да действа разумно
(съгласно чл.13 ЗН).
По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на извършване
на процесното завещание, наследодателката е била пълнолетно лице, което не
е поставено под запрещение.
Относно способността да действа разумно, практиката приема, че
5
неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в
състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
разбират и да ръководят постъпките си (решение № 244 от 31.01.1979 г. по гр.
д. № 2578/1978 г., I Г. О. НА ВС, решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. №
288/2003 г., II Г. О. НА ВКС).
Установява се от приетите писмени доказателства – медицински
документи и заключението на комплексната съдебно - медицинска и
психиатрични експертиза, че приживе А. Й. е страдала от остра В-
лимфобластна левкемия. На 27.06.2018 г. ищцата е хоспитализирана за първи
път в СБАЛХЗ – гр. София. До смъртта й на 23.11.2019 г. А. Й. е лекувана
многократно в това лечебно заведение. Острата В-лимфобластна левкемия
представлява вид злокачествено заболяване на кръвта, което е прогресивно,
протича с наличие на значителни количества незрели бели кръвни клетки
(лимфобласти) в кръвта и костния мозък, които заместват нормалните
елементи на костния мозък и влошават нормалната хемопоеза. Описват общи
и неврологични прояви на заболяването: задух и гръден дискомфорт, болка в
костите, намален апетит, редукция на телесното тегло, фебрилни състояния,
чести кръвотечения от носа, кървене от венците, стомашен дискомфорт,
нощни изпотявания; промени в психичния статус, главоболие, менингиална
инфилтрация и развитие на краниална невропатия, летаргия. Увреждания на
други органи: засягане на бъбреците с развитие на бъбречна недостатъчност,
засягане на лимфните възли с развитие на лимфаденопатия, чести инфекции с
различна локализация, засягане на черния дроб (при част от пациентите е
налице хепатомегалия). С развитието на анемия се свързват лесната
уморяемост и чувство за слабост, бледост, световъртеж. Тромбоцитопенията е
причина за повишената склонност към кървене (особено кървене от венците,
кървене от носа) и бързото образуване на синини - в конкретния случай и
проявата на субдуралните хематоми. Неутропенията се асоциира с честите
инфекции и намалената имунна съпротива, честите фебрилни състояния. Най-
честите методи за лечение са химиотерапия, лъчетарапия, траснплатация на
костен мозък, имунотерапия.
Експертите сочат, че при А. Й. са наблюдавани голяма част от тези
клинични прояви на заболяването, които се развивали с променлива динамика
във времето и в процеса на комплексното лечение (химиотерапия,
лъчелечение, алогенна трансплантация от хаплоиден донор). В хода на
лечението Й. е консултирана с невролог, която я диагностицира с
дискоординационен синдром - нарушение на вестибуларната функция,
установено е и невро-вегетативна дистония. Вестибуларната дисфункция е
нарушение на балансиращата система на организма, обикновено се състои от
световъртеж, гадене, повръщане, непоносимост към движение на главата,
нистагьм, нестабилна походка и постураяна нестабилност.
В хода на развитието на заболяването и в процеса на провеждане на
лечение са се проявявали различни симптоми, свързани основно с органното
6
засягане от злокачествените В-личфоцити, а също и от постепенното развитие
на костно-мозъчната недостатъчност – както от заболяването, така и от
провежданата химиотерапия. Проведеното лечение при пациентката е било в
два основни аспекта: 1. Лечение на злокачественото заболяване
/химиотерапия, лъчелечение, трансплантация/, 2. Специфична, поддържаща и
симптоматична терапия /антибиотици, противовирусни, противагъбични,
антиеметици, обезболяващи, кислород и други/. Вещите лица приемат, че
същността и знанието за основното заболяване се явяват психотравмиращ
фактор. Медикаментите имат определени странични ефекти, които биха могли
допълнително да повлияят нервно-психичното състояние в негативна посока.
Експертите сочат, че Й. не е консултирана с психиатър по повод
тревожност и депресия. Такива са описани в психологичното изследване на Й.
от 01.07.2019 г., преди трансплантацията на 04.07.2019 г. Считат, че същите са
изява на стреса, на който е била подложена от диагностицирането на тежкото
заболяване.
В заключението е прието, че в медицинските документи, приложени по
делото, липсват данни за разстройство на съзнанието, което да повлияе
базовата и психична годност на А. Й., т.е. да разбира и ръководи действията
си, включително и да ги организира. Вещите лица отбелязват, че във всички
епикризи, е посочено, че е била „контактна, адекватна“. Оплакванията от
тревожност, депресия, залитания, нервно-негативна дистония,
хиперметропия, операции, не са от психичните заболявания, които да
нарушават възможността й да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Ориентацията при Й. е била нарушена, когато е получила спонтанен
субдурален мозъчен хематом и след извеждането му по оперативен път от
мозъка, същата е била възстановена. Това състояние е продължило няколко
дни и е настъпило след написване на завещанието.
Относно състоянието на ищцата са събрани и гласни доказателства –
разпитани са свидетелите С.М. Д.а, Б.И.Т., В. Г. В. и Ц.А.В..
Първите две свидетелки са семейни приятели, виждали са А. след
заболяването й – ходели са с нея и с дъщеря й на разходки. Сочат в
показанията си, че след влошаване на състоянието й, А. е започнала да бъде
„доста неадекватна, дезориентирана, на моменти не помнеше какво се случва“
(според С. Д.а). Състоянието й не позволявало да се придвижва сама,
задължително имала нужда от помощ, в даден момент забравяла накъде е
тръгнала, питала е къде се намира (според С. Д.а). След поставяне на
диагнозата при А. настъпила физическата и голяма психологическа промяна,
на моменти й липсвала емоционалност, при разговор си забравяла мисълта
(според Б. Т.).
Третата свидетелка - В. Г. В., е очевидец на съставяне на процесното
завещание. Свидетелката е адвокат и е приела А. Й. и майка й на консултация
по повод разпореждане с имуществото й. Сочи в показанията си, че в деня на
7
изготвяне на завещанието А. била адекватна, говорела нормално, написала
завещанието пред нея - без да се запъва, от първи път, без тремор на ръката.
Сочи, че ако тя не е споделила, че е болна, В. нямало по какво да разбере. В
кантората А. дошла на собствен ход. По препоръка на В., А. оставила
завещанието за съхранение при нотариус М. Е..
Свидетелят Ц.А.В. е родственица на наследодателката (леля), която през
2019 г. се е грижила за нея, включително като придружител по време на
болничния й престой. Посочва, че А. говорела нормално, не си е забравяла
мисълта, не е бъркала думи, не е била дезорентирана, не са й треперели
ръцете, движела се е сама дори и в периода от края на септември до ноември
на 2019 г., когато отслабнала от лечението.
В обобщение може да се посочи, че при анализ на показанията на всички
разпитани свидетели не могат да се очартаят значителни противоречия и
разминавания. Установяват се различни сведения относно състоянието на А.
Й. - например можела ли е да се придвижва сама или се е нуждаела от помощ,
била ли е ориентирана за място и време. Следва да се отбележи, че Д.а и
Точева описват наследодателката като активен човек, който очевидно не е бил
обездвижен на легло – двете са ходели с нея на разходка, в моменти в които
наследодателката е полагала грижи за детето си. От това следва извод, че А. Й.
не е била в състояние на безпомощност и невъзможност за самостоятелно
придвижване. И двете свидетелки на ищцата сочат епизодите на
неориентираност като моментни (временни), а не трайни състояния. От
значение за преценката завещателната способност на завещателя е моментът
на съставяне на завещанието (означената в него дата на написване). От
показанията на свидетелката В. се установява, че в деня на съставяне на
завещанието и към конкретния момент на написването му ищцата се е
придвижвала самостоятелно, държала се е адекватно, говорела е нормално и е
написала текста на завещанието без затруднения и без тремор на ръката. Това
кореспондира и със заключението на комплексната експертиза за липсват
данни за разстройство на съзнанието, което да повлияе на базовата психична
годност на ищцата да разбира и ръководи действията си.
По тези съображения и след съобразяване на събраните гласни
доказателства и изслушаната комплексна съдебно-медицинска и
психиатрична експертизи съдът приема, че към момента на изготвяне на
процесното завещание наследодателката е била способни да действа разумно.
Предявеният иск за унищожаване на завещанието на основание чл.43, б. „а“
ЗН е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът.
Ответникът не претендира разноски.
8
Поради, което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й. О., ЕГН:**********, действаща чрез
своя баща и законен представител Й. В. О., срещу Р. Н. Й., ЕГН:**********,
искове, както следва:
иск с правно основание чл.42, б. „в” ЗН за признаване за нищожно на
саморъчно завещание на А.П. Й. от 11.06.2019 г., обявено 27.11.2019 г. с
протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег. № 140 на
Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на чл.25,
ал.1 ЗН;
иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на
саморъчно завещание на А.П. Й. от 11.06.2019 г., обявено 27.11.2019 г. с
протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег. № 140 на
Нотариалната камара, като направено от лице, което по време на съставянето
му не е било способно да завещава.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9