МОТИВИ ПО НОХД № 3302/2018 г.,
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НAКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
С
обвинителен акт, внесен на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от Наказателния
процесуален кодекс, С.Г.П. е повдигнала обвинение на И.Г.Л., с ЕГН **********,
за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2014г в гр. София,
ж.к.******, като длъжностно лице – разследващ полицай в група “Разследване на
криминални престъпления” на сектор “Досъдебно производство” към 09 РУ-СДВР,
поискал дар- сумата от 2000лв от Ц.Е.Г. , който не му се следва, за да извърши действия по служба,
да не привлече Г. качеството на обвиняем по
ДП № 1042/2014г. по описа на 09
РУ-СДВР
И на
18.06.2018г. в гр. София, ж.к. Люлин, бул. ******като длъжностно лице –
разследващ полицай в група “Разследване на криминални престъпления”, сектор
“Досъдебно производство” към 09 РУ-СДВР, приел от Ц.Е.Г. дар, който не му се следва – сумата от 500лв,
задето не извършил действие по служба – не е привлякъл Г. като обвиняем и задето е извършил действие по служба,
съставил писмено мнение по чл.235 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по ДП№ 1042/2014г. по описа на 09 РУ-СДВР – престъпление по
чл.302,т.1 ,б.”а” вр. чл.301,ал.1 от НК
В
хода на делото по същество, представителят на С.Г.П. поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия И.Г.Л., като счита че събраните доказателства по делото
установяват фактите, описани в обвинителния акт и тяхната правна квалификация.
Прокурорът посочва, че свидетелските показания на И.К., Ц.Г. и
Г.Д. ведно с протоколи за обиск и изземване, протокол за освидетелстване
за оглед на местопроизшествието, за изготвен звукозапис и прилагане на СРС и
експертните заключения, кореспондират помежду си, като въз основа тях се
установят действията на подсъдимия и прекия умисъл, чрез които е осъществил
инкриминираното деяние. Според представителя на СГП справедливо и съответно по
отношение на подсъдимия Л. е наказание
около средния, предвиден в закона размер.
Защитата
на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че
повдигнатото обвинение, тъй като в него е инкриминирано, че подзащитният
му е приел дар, за да не привлече Г. като обвиняем, което е правомощия на
прокурора и не е от компетентността на разследващ полицай, какъвто е бил Л.. В
продължение на тезата, се посочва, че досъдебното производство, водено от Л. е
било срещу три лица Ц.Г., Г.Г. и Н. А.о, като същото се е развило по предвидения в
закона ред и е приключило с прилагане на чл.218б,ал.1 от НК, дори след
преразпределянето му на друг разследващ
полицай т.е. не е налице елемент от фактическия състав на престъплението
“подкуп”, тъй като не е ясно кое е действието което е извършено или не е извършено по служба,
заради което е поискан дар, посочвайки, че подсъдимият е действал правомерно.
Показанията на Ц.Г. защитата счита, че не могат да бъдат кредитирани, тъй като
свидетелят е недобросъвестен и заявеното от него не съответства на
свидетелските показания на Г.Г., който е категоричен,
че на него пари не са му искани, въпреки, че досъдебното производство е водено
и срещу последния. Действията на Ц.Г. защитата преценява като провокация към подкуп, поради което иска оправдаване на подзащитния си по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Л. се ползва от правото си да
не дава обяснения. В приобщените по реда на чл.279,ал.1 т.4 от НПК обяснения
пред друг съдебен състав заявява, че Ц.Г. е лицето, инициирало срещите, както и
че последният сам е предложил пари, като въпреки отказа на Л., ги е хвърлил в
жабката на служебния автомобил. В хода но същество подсъдимият поддържа изложеното от защитата и
иска от съда да го оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните и обсъди същите при спазване на
изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.Г.Л. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан,
с висше образование, международен шофьор във
“А.Е.Д.Т.Г.” ООД , живущ ***, с ЕГВ **********.
Със
Заповед №з-12189/25.10.2010г. на Директора на СДВР подсъдимият Л. бил назначен
на длъжност “разследващ полицай” в сектор “Досъдебно производство” –
“Разследване на криминални престъпления” в 09 РУ-СДВР, категория Г, инспектор
III степен . Същият встъпил на длъжност с акт от 28.10.2010г.
Към периода месец април 2014 до
18.06.2014г. подсъдимият И.Л. работел
като “старши разследващ полицай”, в група “Разследване на криминални
престъпления”, сектор “Досъдебно производство” в 09 РУ-СДВР.
На
21.04.2014г. при условията на чл.212,ал.2 от НПК, дежурен разследващ полицай
при 09 РУ-СДВР образувал досъдебно производство № 1042/2014г. по описа на
районното управление срещу Неизвестен
извършител за това , че за времето от 20.00ч на 20.04.2014г. до около 10.00ч на
21.04.2014г. от апартамент № 38, находящ се на адрес
гр. София, кв. *********отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
“НТС”, лаптоп “Леново”, ПСП- “Сони”, ръчен часовник “Ферари” и сумата от 480лв от владението на М.Ш.А.А.-Х., без него съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В резултат на проведени оперативно - издирвателни мероприятия било установено, че извършителите
на деянието са Ц.Г., Г.Г. и Н. А.. Посочените лице
били задържани на 23.04.2014г. на основание чл.63,ал.1 от ЗМВР. С протокол от
същата дата Ц.Г. е предал доброволно част от вещите предмет на отнемането –
лаптоп “Леново” и ръчен часовник “Ферари”.
Досъдебното производство е разпределено
на подсъдимия И.Л., в качестото му на „старши разследващ полицай“ при 09 РУ-СДВР,На
24.04.2014г. делото е докладвано от Л. на наблюдаващ прокурор при СРС, свидетелката И.К..
След запознаване с материалите по досъдебно производство № 1042/2014г ,
прокурорът е дал писмени указания за провеждане на действия по разследването,
съгласно Постановление от 24.04.2014г., като в разговор с подсъдимия
е изказала предположение, че делото ще приключи с прекратяването на
наказателното производство с оглед основанията за прилагане на чл.218б, ал.1 от НК.
В
хода на разследването били приложени справки за съдимост на лицата Ц.Г., Г.Г. и Н. А.а. С оглед изпълнение на указанията на наблюдаващия
прокурор на 29.04.2014г била назначени съдебно-оценителна експертиза за
определяне стойността на отнетите вещи, като заключението, по същата било
представено на следващия ден – 30.04.2014г..
На 30.04.2014г. Ц.Г. бил извикан от подсъдимия
Л. в 09 РУ-СДВР, за извършване на личен преглед от психиатър А. и психологБ., с оглед извършване на съдебно-психиатрични и
психологични експертиза, назначена от водещия разследването с Постановление от
същата дата.
Около седмица по –късно, подсъдимият се
свързал по телефона с Ц.Г. и му казал да се яви в 09 РУ-СДВР. На неустановена
през месец май 2014г. двете лица се срещнали на входа на сградата на 09 РУ-СДВР. Подсъдимият отвел на паркинг, в
страни от сградата свидетеля Г. и му обяснил, че ще му окаже съдействие като
говори с прокурорката да не бъде привличан като
обвиняем по досъдебното производство и същото да приключи с налагане на “глоба”
в размер на 100 -150лв., за което поискал сумата от 2000лв, като му разяснил,
че парите са предназначени за прокурора. Свидетелят казал, че няма възможност
да даде такава сума, но предвид, че бил
в изпитателен срок на осъждане по нохд №
11364/2012г на СРС, попитал дали може да
ги даде на части. Подсъдимият казал, че ще се уточнят допълнително, като
няколко дни по – късно Л. изпратил съобщение на телефонния номер, ползван от
свидетеля, че сумата може да бъде платена, както следва: веднъж 1000лв и два пъти по 500лв.
На
11.06.2014г.свидетелят Г. получил съобщения на ползвания от него абонатен номер ******* от телефона на Л. – *******
със съдържание:” Чакам те до 17.30ч” . Свидетелят се притеснил и след като
потърсил информация, се обърнал към МВР.
В периода 12.06.2014г. -17.06.2014г.,
след като получил линия на поведение от полицейските органи, свидетелят Г. се
опитал няколкократно да проведе телефонен разговор с Ц.Г., но същият не
отговарял на обажданията.
На 17.06.2014г., след като подсъдимият се
свързал с Ц.Г., от 19.08ч до 19.13ч двамата се срещнали на местростанция
„Люлин“, където провели разговор, в който се разбрали на следващия ден
свидетеля да му предаде сумата от 500лв, съгласно уговорката им. В този
разговор подсъдимият многократно потвърдил, че парите са за „прокурорката“ с изразите : “Прокурорката
е направо бесна.”, “Петдесет и един процента са при
нея…”, “…ще ви наложат глоби…”, “С прокурорката ти
как ще се видиш…В смисъл прокурора, даже , няма да ми даде и на мен …”, “…Щото
аз ще й кажа. Аз утре ще й се обадя и ще
й кажа.” ,” …и аз й казвам ще не ми вдигаш”, “…Тя мен ме дърпа”.
Същият ден 17.06.2014г. подсъдимият Л.
изготвил писмено мнение по воденото от него досъдебно производство №
1042/2014г., със становище до наблюдаващия прокурор, в което предложил
наказателното производство по отношение на Ц.
Г. да бъде прекратено и на същия
да му бъде наложено административно наказание на основание 218б, ал.1 от НК.
На 18.06.2014г. след съгласуване с
органите на полицията и след дадено разрешение за използване на СРС,
свидетелят Г. отишъл на определеното за
среща място в ж.к. Люлин. Подсъдимият му се обадил по телефона и му казал да
остави парите в близкия в автосервиз, в близост до мястото, където свидетелят
се намирал, но тъй като Г. отказал, двамата е разбрали да се срещнат на бул.
“Царица Йоанна”. Няколко минути по-късно подсъдимият Л. пристигнал на мястото на срещата с лек
автомобил “Опел Астра” с ДК № *******, собственост на
09 РУІСДВР и казал на Г. да се качи в автомобила, за да му обясни случая.
Свидетелят седнал на предната дясна седалка и в проведеният между двамата
разговор от 15.44 до 15-51ч, подсъдимият
отново уверил свидетеля, че сумата е предназначена за „прокурорката“
по делото , използвайки изрази: “ На този човек, приятелката му е племенница на прокурорката.”,
“ Тя ми , тя ,тя ми е казала така и така.”, “Прокурорката няма да си промени мнението. За това ти го
гарантирам, разбиращ ли ? Тя щеше да си го промени, до утре, вдругиден, ако…”,
“ Виж сега. Тя ми звъни през два ,три дена. Какво става, какво става и аз какво
да й кажа. Викам ами,не. Абе, изключен му е телефона. Ами идвай тука, дай да го
привличаме и да го заключваме..”, “ Вземе ли и останалите, гарантирам…”.
Междувременно подсъдимият указал на свидетелят да остави парите в жабката на
автомобила. Г. отворил жабката и оставил носените и предварително обработени 10
броя банкноти с номинал по 50лв. След като свидетелят излязъл от автомобила, подсъдимият бил
задържан.
На 18.06.2014г. бил извършен оглед на
местопроизшествие по отношение на управлявания от подсъдимия лек автомобил с ДК
№ *******, собственост на 09 РУ-СДВР, при които били намерени в жабката на
автомобила и иззети 10 броя банкноти с
номинал от по 50 лв., като при
осветяването им са имали жълта флуоресцираща светлина.
На същата дата подсъдимият бил
освидетелстван , като било установено, че при облъчване с техническо
средство двете ръце светят в жълта
флуоресцираща светлина, като са били иззети
обтривки от ръцете му с етанол и
контролна проба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, както следва:
обяснения на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279, ал.1 т.4 от НПК, дадени
по нохд № 1644/2015 на СГС, свидетелски показания на И.К.,
Ц.Г., Г.Д., Г.Г., приобщението по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1,т.,пр.2 от НПК показания дадени в хода на досъдебното производство на
свидетелите Ц.Г. и Г.Д., приобщените по
реда на чл.281,ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля Ц.Г. , дадени по внохд №
426/2016г. на САС, приобщени по реда на чл.283 от НПК по време на съдебното
следствие протоколи за обиск, за оглед на местопроизшествие, ведно с
изготвените към тях фотоалбуми, СППЕ по отношение на свидетеля Ц.Г., технически експертизи № 214/ИКУ-057 и № 2014/ИКУ -140,
видео-техническа експертиза № 14/ИДИ-091, химическа експертиза № 14/ФЗХ-287,
протоколи за изготвяне на ВДС “звукозапис” от прилагане на СРС/ л.144-150, том
1 от ДП/ и “видеозапис” от прилагане на СРС/ л.30-32,том 2 от ДП/, справки от
мобилните оператори, писмо ведно на 09 РУ- СДВР, съдържащи документи от кадровото досие на подсъдимия / л.102 129,
том 2 от ДП и папка 1 съдържаща класифицирана информация//,заверени копия от
материалите по ДП№ 1042/2014г,
класифицирана информация , справка за съдимост на подсъдимия и свидетеля Ц.Г..
Съдът не констатира в събраната доказателставена маса наличие на противоречия относно
фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото, а
именно повода, по който е бил установен контакт между подсъдимия и свидетеля Ц.Г.,
срещите, които са провели, времето, мястото и действията на подсъдимия и
свидетеля.
Основните си фактически изводи съдът
изгражда въз основа на показанията на свидетеля Ц.Г., чрез тях се установява
времето, мястото и хронологията на случилото се, повода и начина, по които
лицата / свидетелят и подсъдимият/ са
установили контакт, съдържанието на проведените между тях разговори, действията на всяко едно от тях до задържането на
подсъдимия. Тези показания съдът приема за достоверни, тъй като същите
кореспондират с останалата част от събрания по делото доказателствен
материал. Действително между депозираното в хода на съдебното следствие по
настоящото дело и показанията, дадени от Ц.Г. по досъдебното производство на 19.06.2014г.
/л.3-7 , том 1 от ДП/ се констатират несъответствие, но същите касаят основно
извършеното от свидетеля, по повод на което е започнало досъдебното
производство с № 1042/2014г., водено от подсъдимия в качеството му на
разследващ полицай. По отношение на проведените срещи и по-конкретно тези,
посочени в обвинението – на неустановена дата през месец май и на 17-ти и на
18-ти юни 2014г., не се съдържат съществени противоречия. Свидетелят е
категоричен, че подсъдимият му е поискал сумата от 2000лв, като е заявил, че
парите са предназначени за „прокурорката“, за да се
прекрати наказателното производство по ДП № 1042/2014г. на 09 РУ-СДВР на
основание чл.218б, ал.1 от НК, по което като извършител на престъпление по
чл.194, ал.1 от НК е бил установен той наред с Г.Г. и
Н. А.а. Ц.Г. дава обяснение и за причината, поради
която е потърсил информация в интернет и съдействия от органите на полицията,
като посочва, че е бил притеснен от полученото на 11.06.2014г съобщения по телефона
“Чакам те до 17.30ч” от Л.. Ясно и детайлно свидетелят Ц.Г. посочва действията
си, съгласувани с органите на МВР, като описва протичането на срещата на 17.06.2014г
и на 18.06.2014г., при която е оставил сумата от 500лв / 10броя банкноти с
номинал по 50лв/, в жабката на служебния автомобил, използван от подсъдимия,
след като последният му казал какво да направи. Съдът е приобщил показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство от 05.12.2014г.
относно ползваните телефони номера от
същия към месец юни 2014г., тъй като същият в съдебно заседания на 19.02.2019г.
пред съда, заявява, че не си ги спомня. Констатираните несъответствие и липса
на спомен за ползваните от свидетеля телефони номера през месец май-юни 2014г.,
не са съществени и не могат да обосноват
изводи за предубеденост и манипулиране на фактите и обстоятелства от свидетеля Ц. Г.. Коментираните свидетелски показания
кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие от 18.06.2014г., съгласно
съдържанието на който са били намерени в жабката на управлявания от подсъдимия Л.
служебен лек автомобил с ДК № ******* 10
броя предварително обработени банкноти с номинал по 50лв, посочени по номер и
серия в протокол от 18.06.2014г. за белязване на
банкноти на основание искане за използване на СРС “Белязване”
и протокол за изготвяне на ВДС “Протокол за белязване
и сравнителна проба” от прилагането на СРС.
Заявеното от свидетеля по повод
получените от Л. обаждания и съдържанието на разговорите, проведени между
двамата съответства на заключенията на техническите експертизи установяващи, че
на ползвания от Ц.Г. мобилен телефонен номер
на 11.06.2014г. е получено съобщения от телефонния номер на подсъдимия Л.
със текст “4akam te do
17.30”, както и че в периода от 12.06.2014г до 15.06.2014г. подсъдимият е
търсил свидетеля, като обаче не са проведени разговори със свидетеля, а на
18.06.2014г. за времето от 15,14ч до 15.37
е имало общо 5 разговора и на протокол от 18.09.2014г. за изготвяне на
ВДС “звукозапис” от прилагането на СРС. Категорично от посочените доказателства
се установява, че подсъдимият е убеждавал свидетеля, че след като „прокурорката“ вземе парите делото ще се прекрати, както и
че на срещата им на 18.06.2014г., когато Ц.Г. се е качил в автомобила,
подсъдимият му е казал да остави парите в жабката и е поискал от него и
останалата първоначално уговорена сума от 2000лв, като в подкрепа на изложеното е и протокола от 17.10.2014г за
изготвяне на ВДС “Видеозапис” от прилагане на СРС.
В съответствие със свидетелските
показания на Ц.Г. и в допълнение на тях относно досъдебното производство, по
което същият е бил установен като извършител на престъпление “кражба”, са
показания на свидетеля Г.Г. и И.К., наблюдаващ
прокурор и заверените материали, съдържащи се по ДП № 1042/2014г. на 09
РУ-СДВР. Посочените доказателства позволяват да бъдат установени конкретните
действия по разследването по горепосоченото досъдебно производство в тяхната
хронология, указанията на прокурора, обективирани в
постановление от 24.04.2014г, предположението на свидетелката Колова за изхода
на делото, изказано пред подсъдимия, датата на представяне на назначената
съдебно-оценителна експертиза, дала оценка на стойността на отнетите вещи,
датата на приложените справки за съдимост. Изложеното относно съответствието на
показанията на свидетеля Ц.Г. с коментираните по- горе доказателства, прави
неоснователно възражението на защитата относно недостоверността им.
Приобщените по реда на чл.279, ал.1 т.4
от НПК обяснения на подсъдимия Л., дадени пред друг съдебен състав по нохд № 1644/2015г. на СГС, настоящият съдебен състав,
намира за реализиране на правото му на защитата чрез изграждане на версия за
случилото се. Твърденията на подсъдимия, че Ц.Г. го е търсел и е искал да му
даде пари, за да се почерпи с оглед изхода на делото, се опровергават изцяло от
останалия доказателствен материал. Видно от
техническите експертизи е, че именно подсъдимият е търсел контакт със
свидетеля. Съдържанието на звукозаписите от приложените СРС с категоричност
установяват конкретно използваните думи и изрази от подсъдимия, изключващи
достоверността на заявеното от него.
Протоколът за освидетелстване на лице
установява, че при облъчване с техническо
средство двете ръце на подсъдимия светят в жълт флуоресциращ цвят. В
потвърждения на отразеното в него е и разпита на свидетеля Г.Д., поемнно лице, който дава сведения за проведеното действие
по разследването, непосредствено възприето от него. Наличието на разминаване в
показанията на този свидетел от досъдебното производство и пред съда относно
едната или двете ръце на подсъдимия са светили при осветяване с техническо
средство, се дължи на изтеклия период от време /повече от четири години от дата
на освидетелстването/. Съдът прецени като достоверни показанията на Д. от
досъдебното производство, като дадени в по-близък период от датата на случилото
се и съответно като такива с по-ясен спомен. Не на последно място за
обосноваване на извода, че именно тези показания са обективни, е и изготвения
при освидетелстването фотоалбум. Заключението на химическата експертиза,
установява, че по обтривките от двете ръце на Л. и по
10 броя банкноти, иззети при извършения оглед на местопроизшествие, е налице
флуоресциращо вещество, идентично по химически състав с веществото от
сравнителната проба, използвано при белязване.
От
приложените документи от кадровата справка на подсъдимия Л. се установява
заеманата от него длъжност към датата месец май- юни 2014г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената безспорно фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият
И.Г.Л. не е осъществил състав на
престъплението по чл. 302,т.1,б.”а” вр. чл.301,ал.1
от НК, за което СГП му е повдигнала настоящото обвинение, поради следните
съображения:
Обект на престъплението по чл.302,т.1,
б.”а” вр.чл.301,ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с правилното и законосъобразно осъществяване на различни служебни
дейности на длъжностни лица, включени в системата на държавни органи. Субект на престъплението както по
основания, така и по квалифицирания състав, с оглед обвинението, е длъжностно
лице по смисъла на чл.93,ал.1 б.”а” ш б”б” от НК, което може лично да извърши или да не
извърши съответните действия или бездействия по служба, което произтича от
служебната му компетентност или възложената работа, за което да получи дар или друга имотна облага.
Безспорно по делото е, че подсъдимият Л.
към инкриминирания период месец май- юни
2014г. е бил “старши разследващ полицай” в 09 РУ-СДВР в група
“Разследване на криминални престъпления, сектор “Досъдебно производство”,
съгласно заповед №з-12189/25.10.2010г. Със стъпването си в длъжност с акт от
28.10.2018г. Л. като полицейски орган, категория Г, инспектор III степен е
придобил качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 б.”а” от НК, а
именно било му е възложено да изпълнява със заплата постоянна служба в държавно
учреждение. Като орган на досъдебното производство,
съгласно чл.193 от НПК, подсъдимият е извършвал действия по разследване по реда
на НПК т.е. качеството му на разследващ полицай е в съответствие с изискването
за качеството на субекта на престъпление по чл.302,т.1 от НК.
За да бъде съставомерно
престъплението от обективна страна е необходимо да е, съобразно обвинението, поискан и приет дар.
Този дар обаче следва да е свързан с действия или бездействия, включени в
служебната компетентност на длъжностното
лице. С оглед заеманата от подсъдимия длъжност - разследващ полицай,
е налице оперативната самостоятелност, която обаче е ограничена, съгласно НПК
т.е. разследващия орган нямат процесуална самостоятелност.Изложеното
дава основание на съда да приеме, че в случая инкриминираното поведение на
подсъдимия – искането на дар, за да не привлече Ц.Г., в качеството на обвиняем
по ДП № 1942/2014г. на 09 РУ-СДВР, както и приемането на дар, за дето не го е
привлякъл като обвиняем и задето е съставил писмено мнение по чл.235 от НПК за
прекратяване на наказателното производство, са такива действия в кръга на
служба, които нямат процесуална самостоятелност. Привличането на лице към
наказателна отговорност, както и решаване на
окончателните въпроси на досъдебната фаза, са правомощия единствено на
прокурора, съгласно чл.219 и чл.242 от НПК. При това положение, съдът намира,
че поведението на подсъдимия / да не привлече свидетеля като обвиняем и
съставеното писмено мнение за прекратяване на наказателното производство/, чрез
което се твърди реализиране на престъпление по чл.302,т.1б.”а” вр. чл.301,ал.1 от НК, предвид, че същият в качеството си
на разследващ полицай не разполага по закон с правомощие да привлича лице като
обвиняем, а писменото мнение за прекратяване на наказателното производство няма
процесуална стойност/ самостоятелност/, не попадат в действията
респ.бездействията, включени в служебната компетентност на длъжностното лице, с оглед на което намира, че от обективна
страна престъплението, за което е привлечен подсъдимият Л. е несъставомерно,.
Съдът обаче счита, че съдържанието на
обвинителния акт, в които са изложените факти относно поведението на подсъдимия
спрямо свидетеля Ц.Г. по убеждаването му, че поисканата сума от 2000лв и впоследствие
приетата сума от 500лв е предназначена за “прокурорката
по делото” и предвид установяването им от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, са налице
основание за признаване на подсъдимия Л. за виновен за извършено престъпление по
чл.210, ал.1 т.3 вр. чл.209, ал.1 от НК. В случая
подсъдимият използвайки заеманата от него длъжност, разследващ полицай по ДП № 1042/2014г. на 09 РУ-СДВР, с цел да получи имотна облага в
размер на 2000лв е възбудил на неустановена дата през месец май 2014г в гр.
София у свидетелят Ц.Г. заблуждение, което е поддържал до 18.06.2014г, че
сумата е предназначена за наблюдаващия прокурор от СРП, за да не привлече
свидетелят като обвиняем по досъдебното производство и да прекрати
наказателното производство по същото, като с това му е причинил на Г. на 18.06.2014г имотна вреда в размер на 500лв.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че подсъдимият е инициирал срещата на неустановена дата през месец
май с Ц.Г., в близост до сградата на 09
РУ-СДВР, в ж.к. ******, в гр. София. Именно на тази среща Л. е създал невярна
представа у свидетеля, с цел да получи 2000лв, че “прокурорката”
иска сумата, за да му се “размине”. Подсъдимият разяснил, че ако даде парите,
предназначени за прокурора, няма да бъде привлечен към наказателна отговорност
и делото ще бъде прекратено. Тази неверни представи Л. е поддържал у свидетеля
до 18.06.2014г, когото последният се е разпоредил със сумата от 500лв.,
оставяйки я, съгласно указанията на подсъдимия, в жалбата на автомобила,
управляван от него. От разпита на свидетелите Ц.Г., от протоколите за изготвяне
на ВДС по използваните СРС и от техническите експертизи, които съдът е
кредитирал по изложените по-горе съображения, се установява съдържанието на
проведените разговори между свидетеля и подсъдимия, в които последният твърди, че тези пари са именно за
прокурора, като след получаването им, делото ще бъде прекратено. Действията на Л.
са били насочени към постигане на целта му за получаване на имотна облага,
като чрез създаденото/ възбуденото/ и поддържано заблуждение у свидетелят, същият
е искал да мотивира Г. да се разпореди с искането сума. .
От
субективна страна подсъдимият Л. е осъществил при форма на вината „пряк
умисъл“. Подсъдимият е съзнавал всички обективни характеристики от състава на
престъплението, предвиждал е общественоопасните
последици на своето деяние и е целял именно тяхното настъпване. Този извод се
налага от хронологията на действията на подсъдимия, установените по делото.
След разпределяне на досъдебното
производство на подсъдимия, делото е било докладвано на наблюдаващия
прокурор, с който е коментиран евентуалния изход на делото, а именно
прекратяването му на основание чл.218б, ал.1 от НК, при установяване на
стойност отнетите вещи, предмет на престъплението по чл.194, ал.1 от НК по ДП №
1042/2014г под размера на две минимални
работни заплати към датата на деянието. След прилагане по делото на
съдебно-оценителната експертиза /даваща основание за прекратяване на делото по
чл.218б,ал.1 от НК/ и справките за съдимост на лицата, установени като извършители на деянието, подсъдимият е
преценил, че с оглед обстоятелството, че свидетелят Ц.Г. е в изпитателния срок
на предходно осъждане и е заинтересован от изхода на делото, може да получи от
него имотна облага, като му създаде неверни представи, че в случая е възможно
прекратяване на наказателното производство, но същото зависи от волята на
прокурора, която е обвързана с получава на сумата от 2000лв Налице е и
изискуемата от закона специална цел – чрез действията си подсъдимият пряко е целял
да получаването на имотната облага.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия И.Г.Л. за виновен за извършено престъпление по чл.210,ал.1 т.3 вр. ал.1 от НК, като го оправда на основание чл.304 от НПК
по повдигнатото с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по
чл.302,т.1 б.“а“ вр. чл.301,ал1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
осъществен състав на престъпление по чл. 210, ал.1 т.3 вр.
чл.209, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до осем години.
По отношение на подсъдимия И.Г.Л., съдът
счете, че не са на лице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да налагат извод, че и най – лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, с оглед на което съдът определи
размера на наложеното наказание при спазване реда и условията на чл. 54 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, съдът съобрази конкретните обстоятелства по делото, свързани с
извършеното от подсъдимия престъпление, като намери като отегчаващо
обстоятелство проявената настоятелност и
упоритост от Л. за получаване на имотната облага и високата обществената
опасност на деянието, обвързана с настъпилите типични противоправни
последици, включително и такива по уронване престижа на магистрат и създаване
на недоверие у гражданите в обективността и безпристрастността на
правораздавателните органи. Съдът прие като смекчаващи обстоятелства добрите
характеристични данни за дееца, неговата трудова ангажираност, чистото му
съдебно минало и значителния период, изтекъл от датата на инкриминираното
деяние до постановяване на настоящата присъда
Във връзка с изложеното и спазвайки
принципа за индивидуализиране на наказанието и предвид изискването същото да
бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на целите, обявени в чл.
36 от НК, съдът, като взе предвид както конкретната фактическа обстановка, така
и данните за личността и поведението на подсъдимия И.Л., намери, че по
отношение на подсъдимия справедливо и законосъобразно е наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 1 (година), като отложи изпълнението му за срок от три години
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Л. да заплати разноските по
делото, направени в хода на съдебното производство в размер на 489,60лв в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС и разноските , направени в хода на досъдебното
производство в полза на бюджета на
съдебна власт по сметка на СО - СГП в
размер на 986,76лв, а
По така изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Съдия при СГС:
Ани
Захариева