Р Е Ш Е Н И Е
№247
гр. Велико
Търново, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и
двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10198 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
|
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът С.С.Ц. ***,
чрез процесуалния си представител ***М. от ВТАК, е обжалвал решение 2600025 от
8.07.2020 година, постановено по АНД №549/2020 година по описа на ВТРС в частта му, с която е потвърдено като
законосъобразно наказателно постановление №20-1275-000291 от 25.08.2017 година
на началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново в частта му, с която на касатора на основание чл.183, ал.4, т.7 предложение пъвро от ЗДвП е наложена глоба от 50 лв.
Според
оплакванията в жалбата съдът неправилно прилага закона, тъй като не е
съобразил, че наказващият орган не е посочил коя именно хипотеза на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е налице.
Съдът не е съобразил, че наказващият орган не бил изброил категорията на МПДС,
което касаторът управлявал, като по този начин
неправилно е приел, че и АУАН и НП са формално законосъобразни. В този контекст
касаторът сочи, че индивидуализирането на нарушените
законови разпоредби е съществена гаранция за реализиране на правото на защита,
тъй като още в началният етап на производството нарушителят следва да знае за
какво е обвинен, за да организира защитата си. Всъщност неправилното посочване
на състава на нарушението е довело и до неправилното му посочване в процесното пред съда районно постановление, като последният
не е съобразил това обстоятелство. Извън това, съдът неправилно е приел
нарушението за доказано. Свидетелите по акта били служебни лица и показанията
им нямали определена и установена доказателствена сила, нито по-голяма доказателствмена
тежедст от другите доказателства. Единствено
роднинското качество на единият свидетел не е достатъчно, за да се
дискредитират дадените от такъв свидетел показания. Съдът не е съобразил и
противоречивите показания на единият свидетел, както и частично съвпадащите си
показания на други двама свидетели. При това общата аргументация на жалбата е
за недоказаност на административно-наказателното обвинение.
Ответникът
по касация Областна дирекция на МВР -Велико Търново не е заел становище по нея,
прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С
обжалваната част на решението въззивният съд е
потвърдил наказателно постановление №20-1275-000291 от 25.08.2017 година на
началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново в частта му ,с която на касатора
на основание чл.183, ал.4, т.7 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба от 50
лв.
От
фактическа страна, след преценка на събраните по делото дзоказателства
съдът е приел за установено следното: на 13.02.2020 година, в 13,40 часа в град
Велико Търново, на булевард „България“, в района на дом №64, в посока към улица
„Васил Левски“, настоящият касатор е управлявал лек авмтомобил „Опел“, модел „ Астра“
с рег.№ ВТ 1686 КВ, като по време на управлението му не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван този проццесен автомобил.
При самото установяване на нарушението не е вписано възражение в АУАН,
но такова писмено възражение е било депозирано по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Всъщност съдът изрично е аргументирал, че извън писмените доказцателства,
при изграждането на фактическите установявания е дал мвяра
на показанията на свидетелите Т.Г. и А.И., които са възпроизвели в показанията
си непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съдът ицрично е посочил и защо не дава вяра на показанията на
свидетелката Цанкова /съпруга на касатора/, като
освен очевидния факт на нейната заинтересованост се е позовал и на
противоречията на тези показания с останалите такива.
Съдът е приел и
правилната квалификация на извършеното от кастора
нарушение.
Решението е
правилно.
Неоснователно е,
на първо място, оплакването досежно непълното и
неточно описание на нарушената от касатора разпоредба
и в АУАН и в НП и оттам досежно неправилното решение
на съда с оглед неспазването на формата на тези актове. Всъщност разпоредбата
на чл.183, ал.4, т7 от ЗДвП гласи следното: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска“. Видно е от нормата, че за реализиране на
обективните признаци на състава тя не отпраща изрично към неизпълнение на
вписаните в разпоредбата на чл.137а от ЗДвП императивни задължения. За да е
налице съставомерност на деянието, достатъчно е да се
установи, че водачът на МПС /какъвто е касаторът/ по
време на управлението му не е поставил предпазният си колан, когато с такъв
съответното транспортно средство /което е с категория M1 според чл.149 от ЗДвП/ е оборудвано. Затова липсата или не на
посочването на нарушаването на точното предложение от разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП е без значение, щом в обстоятелствената част са описани онези
обстоятелства, които са в обхвата на предмета на доказване и които изпълняват
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Неоснователно е, на второ място, и
оплакването за превратно преценени доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели. Доказателствената
преценка на съда е форма на оценъчна
дейност, която се базира на възприятия, които съдът черпи от доказателствените източници. Суверенно право на съда е да
определи доказателствената стойност на събраните и
преценени от него доказателства, като единственото ограничение пред
определянето на тази стойност са неспазването на правилата на логиката, на
опитните правила, на причинно –
следствените и каузалните връзки между явленията и събитията. Съвсем логично и
в съответствие с опитните правила съдът е приел, че доказателствената
стойност на фактите, съдържащи се в показанията на съпругата на касатора е ниска. Убеждаващото въздействие на тези
доказателства върху вътрешното убеждение на съда е с нисък интензитет именно
поради наличната роднинска връзка, която неминуемо влияе както върху
възприятията на заинтересования свидетел, така и върху достоверността на
изтъкнатите от него в полза на тезата на касатора и
факти и обстоятелства. Обратно на съдържащото се в касационната жалба
оплакване, съдът правилно е възприел достоверността на показанията на
свидетелите Георгиев и Иванов, които са синхронни досежно
основния подлежащ на доказване факт – липсата на поставен обезопасителен
колан от страна на водача при управлението на МПС.
Правилното решение следва да се
остави в сила.Водим от горното Административният
съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 2600025 от 8.07.2020 година по АНД №549/2020 г.по описа на
Великотърновският районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.