№ 10578
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110137058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА (..)“ ЕАД, ЕИК: 1558413,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано АВА - Изпълнителен
директор и МТП – Прокурист срещу Г. К. Г. , ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, с която се
моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца
- изискуема главница в размер на 10 953.05 лева по Договора за банков кредит от
15.03.2007 г., Анекс №1 от 28.04.2010 г. и Анекс № 2 от 11.03.2011 г.
- законна лихва в размер на 213.40 лева за период от 26.02.2014г. до 06.05.2014/
част от законната лихва за периода от 15.01.2014 г. до изплащане на вземането върху от
част от главницата от 21 192.88 лева /10 953.05 лева/,
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. №1863/2014 г. на СРС.
Ищецът твърди, че с Договор за банков кредит от 15.03.2007г., „ФИРМА (..)“ ЕАД е
отпуснала на кредитополучателя ИТИ кредит в размер на 30 450.00 лева. Лимитът е напълно
усвоен на 15.03.2007 г. Солидарен длъжник по кредита е ИЦИ а поръчител Г. АШ, ЕГН
**********. Договорът е изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.04.2010г. и Анекс №2 от
11.03.2011г. С Договор за поръчителство от 28.04.2010г. и Анекс №1 като поръчител
встъпва Г. К. Г., ЕГН **********. Съгласно чл. 1 от Договора кредитът е отпуснат за
рефинансиране на кредит към друга банка за потребителски нужди и заплащане на
застрахователна премия по застраховка живот. Съгласно чл. 4 от Анекс №2 краен срок за
погасяване е 15.02.2021 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е
лихвоносен. Съгласно чл. 4 от Договора, после чл. 3 от Анекс №2 се установява, че между
страните е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен
лимит. Съгласно цитираната договорна разпоредба, кредитополучателят заплаща лихва в
размер на СБР за лева (стойност на банковия ресурс) + 2.95 (две цяло и деветдесет и пет
стотни) пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена
главница на годишна база. Страните отнапред са определили размера на обезщетението за
неизпълнение (неустойка) - при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е
дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определя като към
размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 12 (дванадесет) пункта
(чл, 4.5.). Съгласно чл. 8 от Анекс №2 наказателната лихва се определя като към размера на
1
дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта надбавка. В чл. 7
от Анекс №2 към Договора е уговорено задължените лица да погасяват ползвания кредит на
114 (сто и четиринадесет) месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец,
считано от 15.09.2011 г. до 15.02.2021 г.
Сочи се, че кредитополучателят ИТИ/респ. солидарният длъжник/поръчителят е
изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 15.05.2013; 15.06.2013;
15.07.2013; 15.08.2013; 15.09.2013. Неплащането представлява неизпълнение, противоправно
е и за него длъжникът отговаря. С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо с изх. №ИЗХ-001-83358.
Предсрочната изискуемост е обявена на солидарния длъжник ИЦИ с писмо с изх. №ИЗХ-
001-83360, като видно от приложената обратна разписка, писмото е получено лично от
солидарния длъжник срещу подпис. За предсрочната изискуемост поръчителят Г. К. Г. е
уведомен с писмо с изх. №ИЗХ-001-83350/20.09.2013 г. На 10.10.2013 г. е осчетоводена
предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.
Сочи се, че банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията
си. Подадено е заявление с вх. №3101667/15.01.2014 г. за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч. гр. д.
№1863 по описа за 2014 г. на СРС, 46-ти състав, са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на които длъжниците ИТИ, ИЦИ и Г. К Г. са осъдени да
заплатят на „ФИРМА (..)“ ЕАД сумите: изискуема главница в размер на 21 192,98 лв.
(двадесет и една хиляди сто деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки); изискуема
редовна (възнаградителна) лихва в размер на 823.12лв.(осемстотин двадесет и три лева и
дванадесет стотинки), начислена за периода от 15.04.2013 г. до 09.10.2013 г. включително;
наказателна лихва в размер на 1152.40 лв. (хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет
стотинки), начислена за периода от 15.05.2013 г. до 14.01.2014 г. включително; законна
лихва за забава за периода от 15.01.2014 г. до изплащане на вземането; както и направените
по частното гражданско дело съдебно- деловодни разноски в размер на 463.37лв.
(четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки)- платена държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 681,00лв. (шестстотин осемдесет и
един лева).
Твърди се, че след подаването на заявлението на 15.01.2014 г. длъжникът ИТИ е
починал. В резултат на това е постъпило плащане на застрахователна сума от „Уника
Живот“ АД в размер на 13 302.06 лева. Същата сума е послужила за погасяване на част от
задълженията по Договора за кредит. Предявява се установителен иск за сумите, след
приспадане на изплатените суми от застрахователя.
В случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде
отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, се иска съдът да осъди ответника да заплати на „ФИРМА (..)" ЕАД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договора за банков кредит от
15.03.2007г и анексите към него,останали непогасени след постъпилата сума през февруари
2014 г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер на 10 953.05 лева (десет хиляди
деветстотин петдесет и три лева и пет стотинки); изискуема непогасена законна лихва в
размер на 213.40 лева (двеста и тринадесет лева и четиридесет стотинки), ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното му изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска по основание и размер.
Твърди се, че между „ФИРМА (..)“ ЕАД и Г. К. Г. е сключен договор за поръчителство
от 28.04.2010г. По силата на този договор се обезпечава договор за банков кредит от
15.03.2007 г. Между него. кредитополучателят и банката е подписан Анекс № 2 от
11.03.2011 г. по силата на който страните се договарят за въвеждане на облекчен режим за
погасяване на съществуващите вземания за срок до месец юли 2015 г., като е удължен
2
крайния срок за погасяване на задължението до 15.02.2021 г. Сочи се, че това подновяване
на задължението формира нов договор между банката, кредитополучателя и поръчителя, по
който не е налице сключен нов договор (и/или анекс) за поръчителство. С Договора за
поръчителство, поръчителя се задължава да отговаря за задължение на конкретен длъжник
за конкретно правоотношение и при конкретни условия. Промяната на срока влече
прекратяване на договора за поръчителство, тъй като същия е сключен между банката и
поръчителя за обезпечаване на Договор за кредит сключен между ищецът и Иво Тодоров
Петров за срок до 15.05.2017 г. Промяната на срока по първоначалния договор и липсата на
изрично сключен нов договор за поръчителство изключва отговорността на поръчителя.
Поддържа се, че при липсата на изрично изразено съгласие от страна на поръчителя да
отговаря и за задължението формирано към банката след сключването на Анекс № 2 от
11.03.2011 г. е налице новация на договора. С подписването на Анекс № 2 е налице
съществено изменение на първоначалния договор, тъй като има и преоформяне на
задължението, чрез прибавяне на суми към главницата по кредита, което води до
увеличаване размера на първоначалния дълг по основния договор, съответно по договора за
поръчителство
Поддържа се, че при така формирания нов увеличен размер на кредитното задължение
и продължаване на крайния срок на договора е налице новиране на същия по реда на чл. 107
от ЗЗД. Отговорността на поръчителя не би могла да се ангажира без сключването на нов
договор за поръчителство.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
На 15.03.2007г. между „ФИРМА (..)“ ЕАД и ИТИ - Кредитополучател, ИЦИ -
съдлъжник, Г. АШ-поръчител, е сключен Договор за банков кредит с предмет предоставяне
на кредит в размер на 30 450.00 лева, с краен срок за погасяване на кредита 15.03.2017г.
Съгласно чл.4 годишната лихва е в размер на 7.45% . Лихвата представлява СБР за лева /
стойност на банковия ресурс / + надбавка 2.95 пункта годишно. Съгласно чл. 4.4. от
Договора, преди първо усвояване на суми по Договора, Кредитополучателят заплаща
еднократна комисиона за управление 0,75 % върху размера на Кредита. Комисионната за
управление не подлежи на връщане при предсрочно пълно или частично погасяване на
Кредита. При забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи
на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на в размер
на 12% годишно върху забавената сума ( вноска или част от вноска) за времето на забава до
окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.4.7, в случай на
недостатъчно за покритие на задълженията по Договора плащане, същите се погасяват в
следния ред: 1) такси и разноски; 2) Наказателна надбавка; 3) просрочена лихва; 4) лихва; 5)
просрочена главница; 6) главница. При случай на неизпълнение, Банката може да прави
погашения по кредита съгласно избрана от нея поредност. Уговорено е, че кредитът се
погасява чрез аплащането на една изравнителна месечна вноска от 366.96 лева и 119
анюитетни месечни вноски от по 360.65 лева.
На 28.04.2010г. между „ФИРМА (..)“ ЕАД и ИТИ - Кредитополучател, ИЦИ -
съдлъжник, Г. К. Г. - поръчител, е сключен Анекс № 1 към Договора от 15.03.2007г.
Съгласно същият страните констатират, че към датата на Анекса размерът на вземанията на
Банката са общо в размер на 24 471.30 лв., от които:
-редовна главница - 23 910.61 лв.;
-просрочена главница - 337.94 лв.;
- просрочена лихва - 219.94 лв.
-лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница - 2.81 лв.
Страните се съгласяват, че посочените суми стават съвкупна главница, която се
погасява съгласно условията на Анекс № 1. Годишната лихва е в размер на сбора от СБР за
лева + 2.95 % надбавка, т.е. 8% +2.95% = 10.95% годишна лихва. Съгласно чл.4 от Анекса,
крайния срок за погасяване на всички задължения е 15.10.2017г. Съгласно чл.6 от Анекса, за
периода от 15.05.2010г. до 15.10.2010г. Кредитополучателят ще ползва гратисен период,
през който ще заплаща само лихва. Задълженията се погасяват чрез 84 равни месечни
вноски, , всяка в размер на 418.37 лв., с падеж 15-то число, от 15.11.2010г. до 15.10.2017г.,
3
съгласно приложен погасителен план.
На 11.03.2011г. между „ФИРМА (..)“ ЕАД и ИТИ - Кредитополучател, ИЦИ -
съдлъжник, Г. К. Г. - поръчител е сключен Анекс № 2 към Договора от 15.03.2007г.
Съгласно същият страните констатират, че към датата на Анекс № 2 размерът на вземанията
на Банката са общо в размер на 23 909.57 лв., от които:
- редовна главница - 23 676.53 лв.;
- просрочена главница - 204.20 лв.;
- просрочена лихва - 26.06 лв.
- лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница - 2.78 лв.
Страните се съгласяват, че посочените суми стават съвкупна главница, която се
погасява съгласно условията на Анекс № 2 Годишната лихва е в размер на сбора от СБР за
лева + 2.95 % надбавка, т.е. 7.5 % +2.95% = 10.45% годишна лихва.Съгласно чл.4 от Анекса,
крайния срок за погасяване на всички задължения е 15.02.2021 г. Съгласно чл.6 от Анекса, за
периода от 15.03.2011г. до 15.08.2011г. Кредитополучателят ще ползва гратисен период,
през който ще заплаща само лихва. Задълженията се погасяват чрез 114 равни месечни
вноски,, всяка в размер на 331.63 лв., с падеж 15-то число, от 15.09.2011г. до 15.02.2021 г.,
съгласно приложен погасителен план.
На 28.04.2010 г./ датата на сключването на Анекс №1/ между Съгласно „ФИРМА (..)“
ЕАД и Г. К. Г.- поръчител е сключен Договор за поръчителство, по силата на който Г. К. Г.
се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и последващо сключени анекси към него, в т.ч. и
за заплащане на кредита / главница, лихви, наказателни надбавки, комисионни и разноски/
за срока и при условията уговорени в договора за кредит и прилежащите анекси, сключени
към него.
По делото е назначена и изслушана експертиза, по която е прието заключение,
кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че на
15.03.2007г. банката е превела по разплащателната сметка на кредитополучателя
*************** договорената сума в размер на 30 450 лв.. (тридесет хиляди четиристотин
и петдесет лв.) с основание на превода -„Заем до 15.03.2017г.”
Посочено е, че на 28.04.2010г. /датата на Анекс №1/ към главницата е добавена сума в
размер на 560.69 лв., представляваща сбор от : просрочена главница 337.94 лв., просрочена
редовна лихва 219.94 лв. и наказателна лихва 2.81 лв., а на 11.03.2011г /датата на Анекс
№2/. към главницата е добавена сума в размер на 233.04 лв., представляваща сбор от :
просрочена главница 204.20 лв., просрочена редовна лихва 26.06 лв. и наказателна лихва
2.78 лв. Установено е, че общият размер на капитализираните лихви е 251.59 лв.
Вещото лице е установило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК
са били дължими и незаплатени вноските с настъпил падеж от 15.05.2013г. до 15.09.2013г.,
въз основа на което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 10.10.2013 г.
Вещото лице е посочило, че задълженията към датата на заявлението, 15.01.2014г. при
предсрочна изискуемост от 10.10.2014г. са следните: главница : 21 192.98 лв., в т.ч. главница
от вноски с настъпил падеж : 772.65 лв, и предсрочно изискуема главница : 20420.33 лв.,
редовна лихва : 823.12 лв., за периода от 15.04.2013г. до 09.10.2013г., в това число от вноски
с настъпил падеж : 686.98 лв.и текуща лихва от 15.09.2013г. до 09.10.2013г. : 136.14 лв.,
наказателна лихва : 1152.40 лв., за периода от 15.05.2013г. до 14.01.2014г.
Установено е, че на дата 26.02.2014г. от „ЗК Уника“ е постъпила сума от
застрахователно обезщетение в размер на 13 302.06 лв., която е осчетоводена с дата
26.02.2014г. С постъпилата сума са погасени: главница : 10239.93 лв., лихви : 1975.52 лв.,в
т.ч.редовна лихва 823.12 лв. и наказателна лихва 1152.40 лв., законна лихва: 247.74 лв.,
върху главница 21192.98 лв. за периода от 15.01.2014г. до 25.02.2014 г. и съдебни разноски :
838.87 лв.,
Към 26.02,2014г. съгласно счетоводните записвания на банката е дължима главница в
размер на 10 953.05 лв., а за периода от 26.02.2014г. до 06.05.2014г. дружеството е
начислило върху дължимата главница 10953.05 лв. законна лихва в размер на 213.40 лв.
4
Вещото лице е посочило, че постъпилите плащания след 15.05.2014г. са изцяло по
образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. Дичев, общо в размер на 12 711.08 лв., с които
исковата претенция е погасена.
Установява се от приложеното 1863/2014 г. на СРС, че по заявление от ФИРМА (..)“
ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
срещу длъжниците ИТИ, Г. К Г. и ИЦИ за сумата от 21192,98 лв. - представляваща
главница по Договор за банков кредит от 15.03.2007 г., ведно със законна лихва за периода
от 15.01.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 823,12 лв. за
периода от 15.04.2013 г. до 09.10.2013 г., наказателна лихва в размер на 1152,40 лв. за
периода от 15.05.2013 г. до 14.01.2014 г. и 1144,37 лв. разноски по делото, а именно: 463,37
лв. държавна такса и 681,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА (..)“
ЕАД и ИТИ- кредитополучател са били в облигационни отношения, възникнали по силата
на договор за банков кредит. ИИ е усвоил изцяло сумата от 30 450.00 лева, което не се
оспорва по делото, а и се установява от изводите на вещото лице по приетата ССчЕ. С
последяващи два анекса са изменени уговорки по договора – срока , месечни погасителни
вноски и анютетен план.
В процесният случай съдът не изследва твърдяната предсрочна изискуемост, а и
такова изявление би било безпредметно защото всички погасителни вноски са падежирали и
е настъпил крайния срок на договора- 15.02.2021 г./ съгласно последния Анекс №2/-
обстоятелство, което съдът следва да отчета по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК.
Спорният въпрос по делото се свежда до това има ли валидно обезпечение на главния
дълг на ИТИ към банката – ищец,чрез сключен договор за поръчителство с ответника Г. К
Г..
Облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на
съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на
длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и
поръчител следва да бъде писмено оформено. Съдът счита, че такава е налице като на
28.04.2010 г. Г. К Г. е поел задължение спрямо „ФИРМА (..)“ ЕАД да отговаря за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя ИТИ по договора за кредит от
15.03.2007г., анексиран с Анкес №1 от 28.04.2010 г. и последващо сключени анекси към
него, в т.ч. и за заплащане на кредита / главница, лихви, наказателни надбавки, комисионни
и разноски/ за срока и при условията уговорени в договора за кредит и прилежащите анекси,
сключени към него. Изискването за писмена форма на договора за поръчителство не се
нарушава, ако договорът е оформен с два различни писмени документа. /Решение № 351 от
12.VI.1995 г. по гр. д. № 2635/94 г., V г. о./ В процесния случай съдът намира, че договор за
поръчителство е инкорпориран и в самия Анекс №1, както от банката и кредитополучателя,
такка и от поръчителя – ответник по делото.
Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника,
утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл.
107 ЗЗД и с оглед последиците на предложение ІІ-ро на разпоредбата, не погасяват
поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение
задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за
поръчителство. Решение № 337 от 15.05.2019 г. по т. д. № 2085 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. Отделение.
В процесния случай с Анекс №2 действително има утежняване положението на
главния длъжник чрез капитализиране на лихви към главницата / общо в размер на 233.04
лв., представляваща сбор от : просрочена главница 204.20 лв., просрочена редовна лихва
26.06 лв. и наказателна лихва 2.78 лв/. Съдът намира, че с оглед подписването на анекса от
страна на поръчителя, както и с оглед съгласието му в самия договор за поръчителство да
отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя ИТИ по договора за
кредит от 15.03.2007г.,/ в т.ч. и за последващо сключени анекси към него/ е налице воля
от негова страна да отговаря за всички задължения по договора съгласно Анекс №2.
5
Съобразена със създадената от законодателя възможност с договора за поръчителство,
поръчителят да се задължи да отговаря за едно чуждо задължение и когато то е
бъдещо/каквото би било изменението в т.ч. и новация на един договор за банков кредит./
или под условия, съдебната практика изисква в тази хипотеза да са налице данни относно
индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост параметри на главния
дълг- безспорно налице в случая относно главницата по договора за банков кредит/ напр.
Определение № 574 от 09.08.2011 г. по търг. д. № 969/2010 г. на Върховен касационен/ съд.
Изрично следва да бъде посочено и, че съдът счита, че самото подписване на Анекс №2
от ответника, в качеството му на поръчител е годен юридически акт за пораждане на
договор за поръчителство между банката и ответника именно за дълга, съществените
уговорки за който са постигнати между страните в анекса.
Ето защо съдът намира, че е налице е облигационна връзка между банката и ответника
по валиден договор за поръчителство, като искът се явява основателен, доколкото дължими
към момента на предявяване на иска съобразно приетата ССчЕ са именно процесните/ без да
се отчитат принудително събраните по изпълненото суми, с които реално дългът е изцяло
погасен/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, , възлиза на 819.06 лева- 219.06 лева държавна
такса, 400 лева- депозит за вещо лице и и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер от 541 лева/ съобразно частта от
исковите претенции съответни на тези в издадената заповед за изпълнение/.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. Г., ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС, че дължи по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.138 ЗЗД във вр.чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК на „ФИРМА (..)“ ЕАД, ЕИК: 1558413, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано АВА - Изпълнителен директор и МТП – Прокурист,
главница в размер на 10 953.05 лева по Договора за банков кредит от 15.03.2007 г.,
Анекс №1 от 28.04.2010 г. и Анекс № 2 от 11.03.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата в размер на 213.40 лева за период от 26.02.2014г. до 06.05.2014 г. , по
отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№1863/2014 г. на СРС.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН:**********, да заплати на ФИРМА (..)“ ЕАД, ЕИК: 1558413
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -деловодни разноски в размер на 819.06 лева за настоящото
производство и 541 лева за ч.гр.д. №1863/2014 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6