Решение по дело №16712/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 30.03.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                   7-ми  състав

на двадесет и седми февруари                                                            година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                              СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева     

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16712 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ и  чл.86 ЗЗД.

  

           Производството е образувано по искова молба на Е.С.Т., ЕГН - **********,  с адрес ***, против „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***,  по частичен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 30 000 лв. от общ размер 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2015 г.,  както и за заплащане на сумата от 1207.53 лв., представляваща претърпени във връЗ.а с горното ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва  върху  претендираните  суми от датата на ПТП - 05.07.2015 г. до окончателното им изплащане.Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

          Твърди се в исковата молба, че на 05.07.2015 г., около 13,40 часа, по главен път 1-6 при км. 270+10 м. в района на гр. Калофер се движил автобус „Темса” per. № *******, управляван от водача Б.Н.Н., който нарушил правилата за движение по пътищата, като не съобразил скоростта си с пътните условия, в резултат на което в зоната на десен завой загубил контрол над автомобила, при което излязъл в дясно от пътното платно и се преобръща странично. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на Е.С.Т., която получила тежка телесна повреда, както и на още четиринадесет лица пътници в автобуса.  

 

        Твърди се в исковата молба, че в резултат на ПТП ищцата Е.С.Т. получила множество увреждания:  : 1/ голям мекотъканен дефект на левия горен крайник, ангажиращ воларната и дорзалната повърхност; 2/ конквасация / смачкване/ на меките тъкани на левия горен крайник; 3/ фрактура на левия хумерус /раменна кост/; 4/ травматична руптура на лявата брахиална артерия. Непосредствено след ПТП пострадалата е била хоспитализирана по спешност в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, където са били извършени спешни реанимационни мероприятия за изваждане на пострадалата от животозастрашаващо състояние. Силно увреденото и общо състояние наложило на 08.07.2015г. ищцата да постъпи в Клиника по пластично – възстановителна хирургия, където били направени  три операции, след които останала хоспитализирана за наблюдение и лечение. Сочи се, че повече от 5 месеца  ищцата не се е възстановила от травмите, като търпи силни болки, не може да се самообслужва и се нуждае от помощта на близките си.  Твърди се, че в резултат на стреса от процесното ПТП, силните болки и неудобства пострадалата  Е.С.Т. получила тежка психическо разстройство, живота и се променил напълно и се нуждае от постоянно от лечение.     

        Твърди се, че във връзка с лечението си ищцата е заплатила лекарства, болнични такси и консумативи на стойност 1207,53лв. ,  които съставляват имуществени вреди.

Твърди се, че за увреждащия автобус „Темса” per. № *******, управляван от виновния водач Б.Н.Н. има сключена задължителна застраховка          “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №08114002905909/27.11.2014 г., със срок на валидност една година, считано от 31.12.2014 г., г. до 30.12.2015 г. със ЗК “Д.з. АД, ***. Сочи се, че по силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност” за 2015 г., застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица до 10 000 000 лв. за всяко събитие при повече от едно пострадало договор.

 

        В хода на производство на 02.09.2016г. ищцата  Е.  С.Т. е починала на 45 год., като на основание чл. 227 от ГПК, на нейно място с определение от з.з. 11.10.2016г. са конституирани като ищци, нейните синове и наследници  П.Х.Х. ЕГН ********** и  малолетния А.А.Л. ЕГН **********,  действащ чрез законния си представител А.М.Л../удостоверение за наследници изх.№2394/07.09.2016г. на л.44 от делото/

    

        В съдебно заседание адв. К., като пълномощник на ищцата, впоследствие и на конституираните правоприемници П.Х.Х. и  малолетния А.А.Л. поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.

        На основание чл.214, ал.1 ГПК, в о.с.з. на 17.10.2017г. е допуснато увеличение на размера на иска за неимуществени вреди от 30000лв. на 150000лв

        В съдебно заседание   ответника чрез юрк. П.оспорва предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.

 

Съдът, като  обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3  ГПК,  приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 42/ 05.07.2015 г. и Протокол за оглед на ПТП от 05.07.2015г. изд. от  РУП Карлово, ОД на МВР Пловдив,  на  05.07.2015 г. около 13,40 ч.,  по  главен път 1-6 при км. 270+10 м. в района на гр. Калофер се движил автобус „Темса” per. № *******, управляван от водача Б.Н.Н., като водачът на автобуса при десен завой изгубил контрол, автобуса излязъл вдясно от пътното платно, като се преобърнал странично,  следствие на което тежко ранена била ищцата  Е.С.Т.  на 44 г. с работна диагноза -  травма на брахиалната артерия на лява ръка, като пострадали и още 14 лица -пътници./л. 6р л.66-л.69 от делото/   В констативния протокол е отразено, че по случая е образувано досъдебно производство ДП № 126 /2015г. на отдел „Следствен” при ОП Пловдив.

     

      След ПТП, видно от Епикриза по ИЗ №1558, на 05.07.2015г. по спешност  ищцата  Е.С.Т.   е постъпила в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, където са извършени спешни реанимационни предприятия, поради животозастрашаващото състояние на хеморагичен шок. На 08.07.2015г.  ищцата да постъпи в Клиника по пластично –възстановителна хирургия, където били направени  три операции, след които останала хоспитализирана за наблюдение и лечение до 12.08.2015г., което се установява от приетите документи по ИЗ №40492/2015г. на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Клиника по пластично –възстановителна хирургия./л.73 –л.120 от делото/

 

Видно от приета съдебномедицинска експертиза по  досъдебно производство ДП № 126 /2015г. на отдел „Следствен” при ОП Пловдив, Е.С.Т. на 44г. при ПТП на 05.07.2015г. е получила : размачкване на левия горен крайник,  счупване на лява мишнична кост, разкъсване на лявата мишнична артерия. Посочено е, че лявата мишнична артерия е възстановена благодарение на висококвалифицираната медицинска помощ, като без тази намеса крайникът би бил подложен на гангрена и ампутиран. Сочи се още, че пострадалата е преживяла травматичен шок и шок от кръвозагуба, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и че от показанията дадени от нея е видно, че има ясен спомен за случилото се, което изключва вероятността да е изпадала в състояние на пълна загуба на съзнание./л.70-л.71 от делото/   

 

Видно от приетия протокол от о.с.з. на 26.04.2016г. по НОХД №141/2016 г. по описа на PC-Карлово, наказателното производство водено срещу Б.Н.Н., приключило с одобрено от съда по реда на чл.384, ал.1 НПК споразумение от 26.04.2016 г., с което обвиняемият е признат за виновен за това, че по непредпазливост  на 05.07.2015 г. около 13,40 ч.,  по  главен път 1-6 при км. 270+10 м. в района на гр. Калофер, при управление на МПС- автобус „Темса” per. № *******, е нарушил правилата за движение, а именно чл.5, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил  тежка телесна повреда на Е.С.Т. изразяваща се в  размачкване на ляв горен крайник счупване на лява мишнична кост, разкъсване на лявата мишнична артерия причинили осакатяване на ляв горен крайник, средна телесна повреда изразяваща се в травматичен шок и кръвозагуба причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота на Е.С.Т../л.30-л.32 от делото/

Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда.

На ищцата Е.Т. са издадени Болничен лист  за вр.нетрудоспособност от болница УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, съдова JIKK, диатноза Травма на брахиалната артерия, в отпуск от 05.07.15г. до 07.08.15г. и болничен лист за вр.нетр. от същата болница, JlKK-пластично-възст.хирургия, диагноза  Множествени открити рани на раменния пояс и мишницата, за периода 08.07.15г. до 10.09.15г./л.9-л.10 от делото/

 В ЛАК отразен запис да психиатричен преглед на 28.09. 2015г. „Придружена от съпруга си. Преди около 3 месеца претърпяла тежък пътен инцидент. Преди около 3 месеца претърпяла тежък пътен инцидент. От тогава - с безсъние. Приемала геродорм, зопиклон за кратко време с частичен ефект. От около две седмици започнала да изпада в „панически кризи” - ставало й лошо, започвала да „се гърчи”, говорела непрекъснато „страх ме е, страх ме е”.

             Представени са запис от психиатричен преглед на 22.12.15г.- „Анамнеза - м.07.15г след ПТП с фрактури на ръката с усложнения, наложили множество хирургични намеси и дълготраен болничен престой…...Месец след инцидента настъпила промяна в психичното й състояние - тежко депресивно разстройство с психотични симптоми и суицидни идеации. Диагноза- Тежък депресивен епизод с психотични симптоми...”. /л.57 от делото /

Приет е запис от психиатричен преглед на 30.12.15г. с  диагноза- тежък депресивен епизод. Отразено е, че „лечението продължава в стационарни условия поради затегнато протичащо депресивно разстройство и непълно овладяно състояние. Обективно с-ие-без промяна. С частично овладяно напрежение и тревожност. Подобрен контакт. Без сетивни измами... дистимна. Хипобулична. С дезактуализиранн налудодепресивни идеи, без суицидни идеации.” /л.57 от делото /

Видно от приетото ЕР №1234/ 06.04.2016г. на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив  на ищцата Е.С.Т.  50 % трайно намалена работоспособност до 01.04.2017г. с водеща диагноза - тежък депресивен епизод с психотични симптоми./л.61 от делото/

 Видно от Епикриза по ИЗ 352/2016г. на Център за психично здраве Пловдив, в периода 01.04.2016г. – 09.05.2016г. ищцата  е хоспитализирана с диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство. /л.62  от делото/ В епикризата е отбелязано, че се касае за трета поредна хоспитализация, като в анамнезата е отразено, че пациентката постоянно мислела да сложи край на живота си.  

За установяване на разходите по лечението на ищцата, по делото са приети две фактури и 25бр. касови бонове, подробно описани по номера, дати и стойности в справка по чл.366 ГПК./л.48 от делото, л.12-л.16 от делото/

 

От  приетото заключение на СМЕ с в.л. д-р В.П. –специалност възстановителна и естетична хирургия, не оспорено от страните, се установява, че ищцата Е.С.Т. получава в резултат на процесното ПТП на 05.07.2015г., като пряка и непосредствена последица от същото: размачкване на левия горен крайник,  фрактура на левия хумерус -лява раменна кост, разкъсване на лявата мишнична артерия. Вещото лице сочи, че по отношение на ищцата в  УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД е проведено болнично лечение в продължение на 37 дни, като са извършени пет хирургични интервенции, сред които възстановяване целостта на брахиална артерия, двукратна некротомия,  кожна автотрансплантация на кожния дефект на лява мишница.

Според заключението на СМЕ, болничното лечение на ищцата е приключило на  12.08.2015г., но оздравителния период не е приключил. След това започнало лечение в домашни и амбулаторни условия  и допълнително лечение в Клиника по психиатрия, поради отключило се психиатрично заболяване. Според  вещото лице д-р В.П., месец след инцидента е констатирана промяна в психичното състояние – тежко депресивно разстройство с психотични симптоми и суицидни идеации. Трикратно е хоспитализирана с диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство. Според вещото лице д-р П. ищцата е търпяла болки и страдания и затруднения на движенията на лявата раменна става за период от няколко месеца, функционални и естетични проблеми, свързани с цикатрициалните промени в областта на извършената кожна пластика в областта на левия горен крайник. Нараняванията по време на инцидента са причинили на пострадалата затруднение при движението за вероятен период от 3-6 месеца. Вещото лице е стигнало до извода, че са настъпили трайни последствия от нараняването, изразяващи се в интерминентни болки при физически усилия и ограничени движения в лявата раменна става. Според СМЕ, в рамките на няколко месеца / 3-6/ пострадалата се е нуждаела от чужда помощ. Направените от ищцата разходи за лечение са били необходими и са реални като стойност.

          

          От заключението на съдебно психиатричната експертиза с в.л.  д-р Е.М., се установи, че след процесното ПТП на 05.07.2015г., ищцата Е.С.Т. е получила сериозни травматични увреждания на левия горен крайник с трайни последици/регистрирани в епикризата от психиатричното лечение - март - май 2016г. - деформации на ръката, цианотична длан/. По време на провежданото лечение за телесните наранявания ищцата се е оплаквала от безсъние, за което приемала сънотворни медикаменти с частичен ефект, а около два месеца след катастрофата се появили пристъпи на паника, тревожно-страхови, депресивни и астенно-вегетативни оплаквания и симптоми, наложили психиатрични прегледи и лечение в амбулаторни условия и преценени като Посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи, че не са отбелязани предходни психични проблеми и психиатрични лечения.

          През м.ноември същата година /2015г./ при ищцата е регистрирано сериозно психично заболяване - Тежък депресивен епизод с психотични симптоми, със затегнато протичане. Сочи, че от 14.11.15г. до 09.05.16г. Е.С.Т. е била хоспитализирана последователно трикратно и не е регистрирана ремисия. Психичното заболяване е довело до трайна неработоспособност и невъзможност да продължи да работи на същата длъжност/Решение на ТЕЛК от 06.04.2016г./. В психичния статус са отбелязани слухови и обонятелни сетивни измами, дистимия, депресивни налудности и парапонднн интерпретации, суициден риск и липса на критичност, които потвърждават диагностичната оценка. Хоспитализацията на 01.04.2016г. е по спешност /с ЦСМП и полиция/ поради психомоторни възбуда, агресивни и автоагресивни тенденции в поведението. Провеждано е активно лечение - с ЕКТ/електроконвулсивна терапия/, антипсихотици, антидепресанти и транквилизатори.

        В заключението си д-р М., пояснява, че етиологията на афективните разстройства, вкл. и протичащите с психотични симптоми, остава неизяснена, като съвременните теории предполагат участието на редица фактори /биологични и психосоциални/, като вероятно водещата роля е на индивидуалната биологична предразположеност. Външните/социални/ фактори представляват остри и хронични стресови състояния, реакции на дезадаптация, тежки житейски кризи като самотност, безработица, тежко финансово състояние, съпътстващи телесни заболявания.  Сочи, че натрупването на неблагоприятни жизнени събития, острият и хроничен стрес се разглеждат като възможни провокиращи/отключващи/ фактори за появата на болестните епизоди, както и за влошаване на протичането им. В този смисъл  д-р М.,  сочи в заключението, че психичният стрес при катастрофата и получените травматичните увреди при ищцата е довел до развитие на симптоми на Посттравматично стресово разстройство и може да се приеме като провокиращ фактор за изявата на последвалия депресивен епизод. Сочи, че описаната тежест и затегнатото протичане предполагат участието и на други фактори като биологична предразположеност и последващи фрустриращи събития.Сочи се, че след проведено болнично лечение, на 09.05.16 г. е изписана с подобрение, апсихотична. В.л. пояснява, че експертизата е послесмъртна, т.к. Е.С.Т. е починала на 02.09.16г. в гр.Карлово, като няма данни за причините, довели до смъртта й. От заключението на СПсихЕ се установява, че симптомите на посттравматичен стрес при ищцата са причинявали субективен дискомфорт и снижавали възможностите й за справяне в ежедневието. Последвалото психично заболяване /Тежък депресивен епизод с психотични симптоми/ е с характеристиките на психоза и е нарушавало базисните й психични годности, довело е до тежка социална дезадаптация, рисково поведение и трайно намалена работоспособност и поради това - до значима промяна в начина й на живот. Провеждано е лечение болнично и амбулаторно, медикаментозно и с електроковулсивна терапия.

         Приетите заключения на СМЕ и съдебно психиатричната експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадени. 

За установяване на причинените неимуществени вреди на  ищцата по делото в о.с.з. на 04.04.2017г. са разпитани свидетелите М.К.и В.К..

  Свидетелят К./** г., без родство със страните/,  сочи в показанията си че е в приятелски отношения с ищцата и с мъжа й, като видял пострадалата след изписването й от болницата в края на м.август 2015г. Пострадалата била с превързана цяла лява ръка, била изписана за домашно лечение и за правене на превръзки. Свидетелят е лекар в МБАЛ-Пловдив и й правил превръзки на ръката, тъй като не били заздравяли части от присадките, които й направили в болницата. Ръката на пострадалата от средата на мишницата до горната трета над предмишницата имала груб белег от присадките, липсвали част от мускулите, имало празно място и тя била в 90 градусова контрактура, не можела да се изпъва. Свидетелят ходил в продължение на месец да прави превръзки на ищцата. Сочи, че ищцата се притеснявала, че ръката няма да се възстанови, че не можела да ходи на работа, плачела и не искала да излиза. След болницата била насочена за лечебна физкултура и физиотерапия, но тя не желаела. Свидетелят сочи, че посетил пострадалата отново през м.септември 2015г. в дома й, при което тя била свита в ъгъла на леглото си, плачела, треперела, била усамотена. Наложило се да я насочат към психиатър, тъй като психическото й състояние било много зле. Направила консултация с психиатър, изписали й лекарства, които отказвала да приема, а в края на есента била приета за лечение в психиатрична клиника в гр.Пловдив. В клиниката имала няколко посещения и през пролетта на 2016г. напуснала семейния си дом, като отишла да живее при брат си. Свидетелят сочи, че забелязал промяна в психичното състояние на пострадалата след инцидента, не можела да работи, не искала да излиза навън. Сочи че, преди катастрофата ищцата не е имала такива психични проблеми. Работеше на три смени, грижеше се за детето си и мъжа, с който живее на семейни начала.

Свидетелят Б./**. без родство/, сочи в показанията си, че познавал мъжа на пострадалата от дете, а нея от 10-15 години. Свидетелят  сочи, че до инцидента през 2015г. същата имала добро семейство, била нормална жена, ходела на работа. След ПТП пострадалата постъпила в болница в гр.Пловдив, където се лекувала около месец и половина. Свидетелят видял пострадалата след изписването й от болницата, била с бинтована ръка, неподвижна, била много изнервена, бледа и с блуждаещ поглед. Двамата се видяли още 4-5 пъти, като при всяко следващо виждане здравословното състояние на пострадалата се влошавало, била нервна, избухлива и уплашена, след време започнала да буйства. Постъпвала около 3-4 пъти в Психиатрична клиника, където я лекували, но въпреки това състоянието й не се подобрявало. Свидетелят сочи, че според него причината за смъртта на Е. е разстройството от катастрофата.  

 Показанията на свидетелите М.К.и В.К. са последователни, непротиворечиви, кореспондират с приетите писмени доказателства, поради което, съдът ги кредитира. 

 

     По делото е прието за безспорно, че между ответника “Д.З.” АД , и деликвента  Б.Н.Н. е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автобус марка Темса с рег.№ *******, със застрахователна полица №08114002905909/27.11.2014 г., със срок на валидност една година, считано от 31.12.2014 г., г. до 30.12.2015 г.

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди и имуществени вреди са допустими и доказани по основание, по следните съобрпажения:

 Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./  е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

 Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между  ответника “Д.З.” АД , и деликвента  Б.Н.Н.  е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./  вр. С чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.

С одобрено НОХД №141/2016 г. по описа на PC-Карлово, споразумение от 26.04.2016 г., деликвента  Б.Н.Н. е признат за виновен за това, чу на 05.07.2015 г., при управление на МПС- автобус „Темса” per. № *******, е нарушил правилата за движение, а именно чл.5, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил  тежка телесна повреда на Е.С.Т., изразяваща се в  размачкване на ляв горен крайник счупване на лява мишнична кост, разкъсване на лявата мишнична артерия причинили осакатяване на ляв горен крайник, средна телесна повреда изразяваща се в травматичен шок и кръвозагуба. Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда. Вината на деликвента Н., за настъпване на процесното ПТП и причиняване на телесните повреди на Е.С.Т. в резултата на това ПТП, е безспорно установена и този въпрос не подлежи на пререшаване. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние.  От друга страна е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове са доказани по основание.

    По размера на неимуществените вреди: Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията от около 6 месеца;  младата възраст на ищцата- 44 г., при която преди процесното ПТП същата е била напълно здрава и в разцвета на силите си, работела на три смени, грижела за  малкото си дете и семейството си, а след него станала трайно нетрудоспособна, в продължение на месеци се лекувала болнично – двукратно хоспитализирана в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, трикратно хоспитализирана в Център за психично здраве Пловдив, претърпените мтогократни операции, болезненото лечение, осакатяване на горния крайник,  преживения шок, отключеното месец след ПТП тежко депресивно психическо разстройство, обстоятелството, че ищцата не се е  възстановила от получените физически травми и последвалото психично заболяване /Тежък депресивен епизод/ до края на живота си, и след като съобрази  характера на горните увреждания, произтеклите конкретни физически и психологически последици за увредената, включително козметични дефекти и загрозявания, преценени в тяхната съвкупност, намира, че в случая сумата от 140 000 лв.,  се явява справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД.    

 Отделен в тази вр. остава въпросът, дали настъпилата в хода на производството пред настоящата инстанция смърт на ищцата Е.Т.  не е обусловена именно от причинените и тежки физически увреждания, но той не е предмет на настоящето производство, поради което и не следва да бъде взет предвид и обсъждан в контекста на предявения иск. 

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 05.07.2015г.  Обезщетението за  неимуществени вреди следва да се присъди на правоприемниците на ищцата, конституирани след смъртта и по реда на чл.227 ГПК в процеса, по равно съобразно наследствените им права по смисъла на чл.5, ал.1 ЗН, или по 70 000лв. на всеки от новоконстуираните ищци.

  За разликата  от присъдения  до целия предявен размер от 150 000 лв., прекия иск за обезщетение на неимуществените вреди, следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

Относно предявения иск за имуществени вреди:

Получените от  ищцата травматични увреждания са наложили по време на лечението й да извърши разходи в размер на  1207 ,53 лв. за закупуване на лекарства, консумативи и болнично лечение. Вещото лице по приетата по делото СМЕ е категорично, че направените разходи са в причинна връзка с процесното ПТП и са били необходими с оглед лечението на пострадалата, поради което и предявения иск за имуществени вреди е доказан по основание е размер.  Обезщетението за  имуществени вреди следва да се присъди на правоприемниците на ищцата, конституирани след смъртта и по реда на чл.227 ГПК в процеса, по равно, или по 603, 75 лв. на всеки от новоконстуираните ищци, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 23.12.2015г. до изплащането.

По разноските:  Следва да се посочи, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото към момента на предявяване на иска не е обезщетил ищцата, въпреки, че е канен извънсъдебно от последната, поради което дължи разноски по делото съразмерно на  уважената част от иска.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на ищците 4480 лв. разноски съобразно уважената част от иска  за внесена държавна такса.

на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника на ищеца адв. П.К. за осъщественото безплатно процесуално представителство  възнаграждение в размер на 4330 лв. без ДДС.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника „Д.З.“ АД,  сумата 20 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски са на стойност 300 лв.  юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на първоначалната ищца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът  „Д.З.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото от която първоначалната ищца е освободена в размер на 1200 лв., пропорционално на уважената част от иска,  както и 375лв. разноски за експертизи платени от бюджета на съда.

 

 На основание изложеното, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

       ОСЪЖДА  „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да заплати на П.Х.Х. ЕГН ********** и  малолетния А.А.Л. ЕГН **********,  действащ чрез законния си представител А.М.Л., като правоприемници на Е.С.Т., ЕГН - **********,  сумата от  140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/,  дължима разделно по 70 000лв. на  всеки от ищците,  на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 05. 07. 2015г. от водача на автобус „Темса” per. № *******, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2015  г. до окончателното изплащане, като

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до целия предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен.

         ОСЪЖДА  „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да заплати на П.Х.Х. ЕГН ********** и  малолетния А.А.Л. ЕГН **********,  действащ чрез законния си представител А.М.Л., като правоприемници на Е.С.Т., ЕГН - **********,  сумата от 1207.53 лв., представляваща претърпени във връзка с горното ПТП имуществени вреди , дължима разделно по 603,75 лв. на  всеки от ищците,  на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 23.12.2015г. до изплащането   

  ОСЪЖДА  „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да заплати на П.Х.Х. ЕГН ********** и  малолетния А.А.Л. ЕГН **********,  действащ чрез законния си представител А.М.Л., сумата от общо 4480 лв. разноски по делото, дължима разделно и по равно, на основание чл.78, ал.1 ГПК пропорционално на уважената част от иска.   

  ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да заплати на адв.П.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 4330 лева  /без ДДС/, за осъщественото  процесуално представителство.

    ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН ********** и  малолетния А.А.Л. ЕГН **********,  действащ чрез законния си представител А.М.Л., да заплатят на „Д.З.“ АД с ЕИК *******,  сумата 20 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, пропорционално на отхвърлената част от иска.   

 

 ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес ***,  да заплати на да заплати по сметка на СГС, сумата 1200 лева държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК както и 375 лв. разноски  платени от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  

                                                                          СЪДИЯ: