№ 419
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600453 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. К. в полза на лишения от
свобода П. В. П. против определение №851/13.10.2022г., постановено по ЧНД
№ 1752/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. Жалбата
се позовава на допуснати от окръжния съд процесуални нарушения и на
нарушение на материалния закон, поради превратна, повърхностна и
неправилна оценка на доказателствата по делото, които според защитата
сочат еднозначно, че П. се е поправил. На тази база се отправя искане
атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което П.
В. П. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода П. П. към
момента изтърпява наказание – 4г. лишаване от свобода, наложено му с
присъда по НОХД №104/2018г. по описа на ОС - Габрово, с която е признат за
1
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. с ал.1,
б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Осъденият търпи наказанието от
03.08.2020г., а според официалната справка от затвора – * е полагал и
обществено – полезен труд. Към 21.10.2022г. осъденият е изтърпял ефективно
2г. 2м. и 18д. и от работа 9м. 26д., с остатък 11м. и 16д. Чрез извършена
служебна справка се установи, че към днешна дата П. е изтърпял 2г. 3м. и 6д.
ефективно, 10м. и 4д. от работа, или общо 3г. 1м. и 10д. с остатък от
наказанието 10м. и 20д.
При тези обективни данни не може да има спор, че е налице първата
законова предпоставка за предсрочно условно освобождаване на П. по
смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като
е изтърпяно фактически повече от половината от наложеното наказание.
Според посоченото постановление, за "фактически" изтърпяно наказание се
счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване
наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и
времето, прекарано в домашен отпуск.
Окръжният съд е приел, че не е налице втората, кумулативно предвидена
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения П..
Съображенията в подкрепа на този извод са две. Първото е, че при сравнение
на изготвените при постъпването на П. в затвора първоначални доклади и
психологическо заключение и актуалните такива не се открива „качествена“
разлика, настъпила в поведението на осъдения, която да мотивира да се
приложи като „изключение“ института на предсрочното условно
освобождаване. Вторият довод в подкрепа на отказа да се уважи молбата на
осъдения е, че по време на изтърпяване на наказанието П. е награждаван
многократно, в това число и с ползване на домашен отпуск, което преценено
в контекста на размера на наложеното и на реално изтърпяното наказание
говорело, че времето, през което П. е подложен на корекционна дейност не е
достатъчно да се постигне пълното му поправяне и превъзпитание.
И двата мотива, залегнали в атакуваното определение, са несподеляеми,
защото противоречат на доказателствата по делото, на закона, и на
практиката по прилагането му. Освен това изложените в определението
съображения, както правилно се отбелязва в жалбата, са вътрешно
противоречиви и взаимно оборващи се, което затруднява установяването на
действителната воля на съда.
Известно е, че престоят на всяко осъдено лице в затворническо
заведение цели, в резултат на оказваното спрямо него въздействие от
натоварените с тази дейност органи, да се постигнат определени резултати, а
преследваните са намаляване на рисковете от рецидив, положителна промяна
в проблемните зони, допринесли за извършване на правонарушението,
привикване към трудови навици и приемливо за обществото поведение.
Именно поради това е предвидено и изготвянето на първоначален и текущи
2
периодични доклади, в които се отразява прогреса на осъдения, степента на
неговото поправяне и ориентирането му към правомерно поведение. Без
съмнение началникът на затвора, ИСДВР и пробационния служител са лица
от затворническата администрация, натоварени със задачата да извършват
корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да проследяват
резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и поправителни
дейности, да правят оценка на риска от рецидив, както и оценка на степента
на постигнатото положително развитие в личността на осъдения. Актуалните
становища, дадени от затворническата администрация във връзка с молбата
за предсрочно условно освобождаване на П. са изцяло положителни, като се
счита, че проведеният спрямо този осъден корекционен процес е дал своите
добри резултати и към днешна дата е приключил успешно. Принципно съдът
може да игнорира становището на затворническата администрация, като това
не следва да става произволно и формално, без значение дали е
положително/отрицателно за осъденото лице, а следва да намира опора и в
доказателствата по делото.
Окръжният съд, от една страна е посочил, че данните за личността,
семейният, трудовият и житейски статус на П. поначало са положителни,
поради което още при постъпването му в затвора той е оценен като личност с
минимални рискове от рецидив и рискове от вреди по отношение на
членовете на обществото. Не са отречени и констатациите, отразени в
изготвените доклади и становища, според които положителна промяна в
поведението и нагласите на П. е налице. След което, без да се позове на нито
едно доказателство по делото, безмотивно и в противоречие с прежде -
казаното, съдът е заключил, че корекционната дейност спрямо П. не е довела
до търсения резултат. Очевидно, предвид и факта, че се касае за
непредпазливо деяние, инцидентно в битието на П., поначало не се е налагала
интензивна корекционна дейност, а такава, насочена само към проблемните
му зони и то целяща снижаването им до кота 0. И тази цел, която е и целта на
наказанието и е заложена в плана на присъдата, е постигната, защото
първоначалните проблемни зони - отношение към начин на живот и
обкръжение и отношение към правоотношението, към днешна дата са
снижени до 0т., а рискът от рецидив, първоначално оценен с 9т. е снижен до
5т. На тази база да се твърди, че положителни тенденции и положителни
резултати от осъществяваната с П. корекционна дейност няма е, меко казано,
неправилно.
Освен казаното до тук, изцяло положителни са и останалите оценки и
характеристики на осъдения, давани по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Адаптиран добре към новата за него среда, с която за
първи път се среща, П. приема наказанието, счита го за справедливо, приема
и се съобразява с авторитета на органите на затворническата администрация,
към служителите на които се отнася с уважение и респект. П. многократно е
награждаван, демонстрирал е желание да полага обществено – полезен труд и
такъв е полагал, при което се е доказал като отговорна, дисциплинирана и
3
изпълняваща прецизно поставените трудови задачи личност. Изявявал е и
самоинициатива, и се е включвал в предвидените в плана за изпълнение на
присъдата индивидуални беседи и мероприятия.
Вярно е, че доброто поведение в затвора е задължение на всеки лишен от
свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС. Но, с поведението си в затвора П. е
демонстрирал желание за поправяне, а посочените по-горе положителни
прояви, като израз на това желание и намерение, надхвърлят минимума от
прояви на „добро поведение“ и с тях осъденият е демонстрирал, че е поел
трайно, ясно и необратимо по пътя на поправянето си и обосновано се очаква,
че ще продължи по него. Не без значение е и семейното му положение и
устойчива подкрепа, която семейството му оказва, което наред с
ориентирането му към съвестно полагане на обществено – полезен труд дава
добра перспектива и за ресоциализацията на П. в обществото.
На следващо място, ирелевантни за решаване на въпросите по делото са
тежестта и обществената опасност на извършеното престъпление, все
фактори, обсъдени и взети предвид в процеса по индивидуализация на
наложеното с присъдата наказание. Отказът за условно предсрочно
освобождаване не може да се базира и само на размера на неизтърпяната част
от наказанието, според чл.439а ал.3 от НПК, а окръжният съд неправилно е
съпоставял размера на наложеното наказание, ефективно изтърпяното,
отнесени към остатъка за изтърпяване. Според цитираното вече
постановление част от изтърпяното наказание е и периода на ползване на
отпуск, с какъвто П. е награждаван за доброто си поведение и този факт не
може да се третира в негова вреда, както е подходил ОС, а напротив, в негова
полза са многократните награждавания, включително и с допълнителен
отпуск.
С оглед всичко казано до тук, според този състав са налице
предвидените в закона предпоставки за предсрочното условно освобождаване
на П. В. П. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода. На същият следва да се определи изпитателен срок, който е
идентичен с остатъка от наказанието към днешна дата.
С молбата за предсрочно условно освобождаване се отправя и искане
съдът да намали, на основание чл.49, ал.4 от НК, остатъка от наказанието
лишаване от правоуправление с размер, равен на периода, в който П. е
полагал обществено – полезен труд по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Настоящият състав счита, че посочената норма не е
приложима в това производство, а приложими са специалните норми на
чл.70, ал.4 и ал.5 от НК. Преценявайки данните по делото, с оглед вида и
характера на престъпното деяние, този състав намира, че твърде неразумно би
било след излизането на осъдения от мястото за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" за извършеното престъпление против транспорта,
същият да възстанови веднага правото си да управлява моторно превозно
средство. Поради това П. не следва да се освобождава изцяло от изтърпяване
4
на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление, но на
основание чл.70, ал.4 от НК срокът на кумулативното наказание следва да
бъде намален със срок, равен на неизтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода, за която се постановява условно предсрочно освобождаване, т.е.,
с десет месеца и двадесет дни.
Мотивиран от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №851/13.10.2022г., постановено по ЧНД №
1752/2022г. по описа на ОС – Пловдив и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишеният от
свобода П. В. П., с ЕГН **********, осъден с Присъда № 25/29.03.2019г.,
постановена по НОХД №104/2018г. по описа на ОС - Габрово, досежно
неизтърпяната част от наказанието, а именно 10м. и 20д.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието, а именно десет месеца и двадесет дни.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 70, ал.4 от НК, срока на наказанието
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство", наложено на
П. В. П. с Присъда № 25/29.03.2019г., постановена по НОХД №104/2018г. по
описа на ОС – Габрово, с десет месеца и двадесет дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати по факс на Началника на затвора
– * за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5