Р Е Ш Е Н И Е
№ I-88
05.08.2019г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 822 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.С.А.
ЕГН ********** чрез адв. Диана Вълчева, БАК с адрес ***
с адресат адв. Диана Вълчева против Решение №
98/09.05.2019г., постановено по гр.д. № 973/2018г. по описа на РС Айтос.
Въззивникът чрез
процесуалния си представител намира обжалваното решение за незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Сочи, че РС Айтос не е извършил
анализ на всички доказателства, не преценил правилно свидетелските показания и
не разпределил правилно доказателствената тежест.
Поддържа, че е наследник – внук на Н. Х. М.(идентично име Н. Ю. П.). С Решение
№ 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК на с. Руен на наследниците на Н. Ю. П. било
възстановено право на собственост върху 6 земеделски земи, след които и процесната –нива в местността „Саръ Х.“
с площ от 5 дка, съставляваща поземлен имот с № 159006 по плана за
земеразделяне на землището на с. Сололец. С
нотариален акт № */****г. на нотариус с рег. № 557 на НК Х.К.Х. бил признат за
собственик на процесния имот на основание давностно владение. Въззивникът твърди,
че констатацията в нотариалния акт е невярна, предвид обстоятелството, че
ответникът и съпругата му не са владяли явно,
непрекъснато, необезпокоявано за период от 10 години и затова не са придобили
собствеността въз основа на давностно владение. Счита,
че действията по обработване и събиране на плодове са действия на обикновено
управление и ответниците не са демонстрирали
собственически претенции спрямо наследниците и владение само и единствено за
себе си. Представената декларация не доказвала извършена продажба и била с
недостоверна дата. Сочи, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Ш.
Х., а отделно разпитаните свидетели на ответниците не
индивидуализирали нивата и не следвало да се кредитират показанията им. Намира,
че ответниците и св. Ш. Х. не са манифестирали
поведение, което да не оставя съмнение у наследниците, че упражняват
фактическата власт върху имота само и единствено за себе си, волята им не била
явно демонстрирана пред наследниците, поради което и ответниците
не са придобили имота по давност. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски. Не се
правят доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Х.К.Х. и Л.Х.Х.,
чрез адв. Здравко Костов, с който намират въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Айтос
за правилно и законосъобразно, постановено при задълбочено изследване на
фактите и обстоятелствата по делото, поради което считат и за обосновано.
Поддържа се, че по делото е доказано осъществено от ответниците
владение за период от 10 години като от събраните доказателства се установявало
обективен и субективен елемент на владението. Молят да се потвърди решението на
РС Айтос. Претендират разноски.
Препис от решението на РС Айтос е връчен
на въззивника на 15.05.2019г. като въззивна жалба е постъпила на 21.05.2019г., поради което
същата е в срока по чл. 259 ГПК, съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК, подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК Окръжен съд я внесе
за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните в съдебно заседание се
представляват от процесуалните си представители като процесуалния представител
на въззивника поддържа въззивната
жалба, а този на ответника - отговора на въззивна
жалба. Нямат искания по доказателствата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Айтос е сезиран с иск от И.С.А., с
който моли да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответниците Х.К.Х. и съпругата му Л.Х.Х.
не са собственици по силата на давностно владение на
нива в местността „Сарь Х.“ с площ от 5 дка
съставляваща поземлен имот с № 159006 по плана за земеразделяне землището на
село Соколец, пета категория, при граници и съседи: имот № 000161 – полски път
на Община Руен; имот № 159005 – нива на наследниците на М. Р. М.; имот № 000163
– дере на Община Руен и имот № 159007 – нива на наследниците на Х. Х.М., за
което по време на брака им е бил издаден нотариален акт № */****г. на нотариус
с рег. № 557 НК. Ищецът твърди, че е наследник на Н. М., негов внук, като с
Решение № 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК на с. Руен на наследниците на Н. П., записан
в удостоверението за наследници като Н. М. било възстановено право на
собственост върху процесния имот. С нотариален акт № */****г. на нотариус с рег.
№ 557 НК ответникът Х.К.Х. бил признат за собственик на процесния
имот на основание давностно владение като същият
придобил правото на собственост по време на брака си с Л.Х.Х..
Ищецът оспорва правото на собственост на двамата ответници,
твърди, че не са владяли имота в продължение на 10
години, не е владяно непрекъснато и явно, не е демонстрирана воля да се свои
имота. Моли да се приеме за установено спрямо него, че ответниците
не са собственици на процесния имот и да се отмени
нотариалния акт.
Исковата молба е вписана в СВ Айтос.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответниците
считат, че исковете са допустими само по отношение на 1/12 идеална част от процесния имот, а не за целия, тъй като ищецът придобил по
наследство имота заедно с още лица. Оспорва се искът като неоснователен и се
сочи, че в продължение на 10 години ответникът владял със съпругата си
необезпокоявано имота, владението било спокойно, владял имота още преди 2007г.,
когато заплащал наем на Ш. Х., също наследник на Н. М., след което поискал да
закупи имота. Наследникът Ш. Х. посочил, че всички собственици са си
разпределили ползването на земите след възстановяването им през 1996г. и затова
тази нива била негова, попаднала в неговия дял, и със знанието на всички
съсобственици му я продал за сумата от 1500 лева, за което издал декларация и
предал владението. След 2007г. ответникът обработвал имота и всички от селото
знаели, че е негов. Никой не предявил претенции и владението било явно и
спокойно. Твърди се, че в полза на ответниците е
изтекла придобивна давност и се легитимират като
собственици, поради което молят иска да се отхвърли.
Не е спорно, че с решение № 34
СЦ/18.09.1996г. на ПК с. Руен се възстановява правото на собственост на
наследниците на Н. Ю. П. върху нива 5,000 дка
в местността „Саръ Х.“ съставляваща имот с №
159006 по плана за земеразделяне на землището на село Соколец, пета категория.
Не се спори, че съгласно удостоверение за наследници Н. Х. М.(посочен в
решението за възстановяване на собственост като Н. Ю. П.) има за наследници три
деца – Г. С., починала на 08.01.2010г., Ш. Х. и Ф. Н. Н.. Ищецът И.С.А. е син
на Г. Н. С., която има за наследници общо четири деца.
Съгласно нотариален акт № */****г. ,
дело № 96/2018г. на нотариус с рег. № 557 на НК Х.К.Х. е признат за собственик
на процесния имот на основание давностно
владение. Изискана и приета като доказателство по делото е преписката за
издаване на нотариален акт като са разпитани свидетели, посочили, че ответникът
владее имота повече от 10 години.
Представена е скица на процесния имот л. 20. Съгласно удостоверение за данъчна
оценка имотът е с данъчна оценка 514,50 лева.
Представя се декларация от 12.09.2007г., съгласно която Ш. Х. е декларирал, че продава процесната нива в местността „Сарь Х.” № 159006 на Х.К.Х. и получил сумата в размер на 1500 лева в брой. Ищецът е оспорил декларацията като невярна и без достоверна дата.
Представя се договор за наем между
наемател Н. И.и И.А., с която наемодателят се
задължава да предостави за ползване за периода 10.07.2016г. до
30.09.2020г. нива в местността Сарь Х. с площ от 5
дка, който е оспорен от ответника.
По делото са събрани гласни доказателства
като свидетелят Н. А., сочи, че е без родство със страните, знае, че дядото на
ищеца е оставил в наследство нива близо до село Соколец, по пътя за село
Трънак, като Х. я работил със жена си около две години и имало засята люцерна,
а преди това я работил Ш. една година, а преди това не знае дали се е работила.
Свидетелката Ф. Ю.сочи, че e сестра на ищеца и внучка на Н. М.и от него останала в наследство
нива от 5 дка в местността „Сарь Х.“. Дочула, но не
може да каже преди колко време, че вуйчо й – Ш. Х. продал нивата, но не бил дал
пари и тя не била съгласна да се продава. Нивата работил Х.Х.
две - три години, а вуйчо й една година, преди това я обработвало ТКЗС. Свидетелката
не знае колко имота са възстановени и къде се намират всички. След
възстановяването на земите не са ги работили. Свидетелят Ш. Х. сочи, че били
възстановени земите на баща му Н. като имало около 23 дка, които били
обработваеми и 11 дка дал на майката на ищеца, а 12 дка взел за себе си,
разделили си обработваемата земя, дал документите на сестра си. Продал земя от
своя дял, 5 дка през 2007г., като сестра му и племенниците
му никога не са имали претенции за земята и той решил да я продаде. Една година
Х. обработвал земята и затова решил да я продаде на него. Свидетелят не е
казвал на И., че е продал земята. Имал сестра в Т., с която се разбирал. Свидетелят
Б. Х. знае за нивата, която се обработвала от ответниците.
Когато отивал за село Трънак не е виждал друг в нивата (в този смисъл св. Н. А.
посочва, че земите се намират по пътя за село Трънак). След възстановяването й
от ТКЗС я обработвал Ш., който изорал и пътя до нивата, а след това я продал на
Х. и съпругата му, преди десетина години. Х. работил нивата първо под наем, а
след това дочул, че я купил. В момента в нивата имало засята люцерна.
Въз основа на събраните доказателства РС
Айтос е намерил, че се установява, че ответниците са
осъществявали владение върху имота за период повече от 10 години, поради което
отрицателният установителен иск е намерен за неоснователен
и е отхвърлен.
Съдът счита, че не са налице други относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Обжалваното решение е валидно. Относно възраженията за недопустимост
на производството съдът намира, че е предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. За уважаване на отрицателен установителен иск с правна квалификация 124 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи наличието на
правен интерес от предявяване на иска, а ответникът трябва да изчерпи в процеса
всички основания, на които е могло да се породи правото на собственост. Предпоставка
за предявяване на отрицателен установителен иск е
наличието на интерес от предявяване на иска, а такъв ще е налице, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора (така Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
В случая ищецът заявява самостоятелно право на собственост като наследник по
закон и отричайки правата на ответниците цели да
осигури защита на твърдяното право на собственост поради което за него е налице
правен интерес от предявяване на иска. Ето защо съдът намира, че решението на
РС Айтос е допустимо, постановеното при наличието на предвидените в закона
процесуални предпоставки. По същество този състав на съда намира, че решението
на РС Айтос е правилно и законосъобразно, изложените от него мотиви се споделят
от тази инстанция и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях, но дължи и
собствени мотиви, поради което и по съображенията, изложени във въззивната жалба намира следното:
При отрицателния установителен
иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,
последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да
се породи. Основанието, на което ответниците заявяват
право на собственост върху процесния имот е давностно владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на
владението съгласно чл.
68, ал. 1 ЗС
включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. Владението следва да е
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и при субективен елемент с
намерение да се държи вещта, като своя собствена. Разпоредбата на чл. 69 ЗС
въвежда презумпция, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира, че не е налице основание
да не кредитира показанията на свидетеля Ш. Х., каквито съображения са наведени
във въззивната жалба. Същият е в близки отношения с
ищеца по делото, поради което на основание чл. 172 ГПК се отчита възможната
тяхна заинтересованост, но показанията му са последователни, логични, подкрепят
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът им
се доверява. Неговите показания кореспондират с тези на свидетеля Б. Х., че
след възстановяване на земеделските земи той е започнал да обработва процесната нива. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Ф. Ю., в частта, в която сочи, че нивата се обработвала от Х. само
две години, а преди това от ТКЗС. Показанията не кореспондират на събраните писмени
доказателства, тъй като от решение № 34СЦ на Поземлена комисия на с. Руен се
установява, че собствеността върху процесния имот е
възстановена на наследниците на Ю. П.още през 1996 година, поради което от този
момент вече не се е обработвала от ТКЗС. От друга страна съдът намира, че
показанията й, че останалите наследници не са работили нивите, не знае къде се
намират, не са ги обработвали се подкрепят от показанията на свидетелите Н. А.,
Ш. Х. и Б. Х., поради което съдът не намира причина да не им се довери в тази
част.
Видно от решение № 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК с. Руен процесната земя е възстановена на наследниците още през 1996 година, когато е започнал да я обработва именно Ш. Х. - в този смисъл са показанията на св. Б. Х.. Съдът не споделя съображенията на въззивника, че свидетелят Б. Х. не знае къде се намира нивата – същият е виждал нивата, когато отивал към село Трънак, в който смисъл са и показанията на св. Н. А.,***, по пътя за село Трънак. От разпита на Б. Х. се установява, че Ш. обработвал нивата, изорал пътя и след това я предоставил на Х. и към момента се обработвала от последния и е засята с люцерна – така и показанията на Н. А.. Показанията на всички свидетелите кореспондират относно факта, че след възстановяването на земите само Ш. обработвал нивата и след това я предоставил на ответниците. Това потвърждава посоченото от свидетеля Ш. Х., че сънаследниците са постигнали общо съгласие тази нива да му бъде предадена като е била извършена неформална делба между него и сестрите му относно възстановените имоти. Този извод следва и от обстоятелството, че съгласно представеното удостоверение за наследници наследодателката на ищеца – негова майка е починала през 2010г. и за периода от датата на възстановяване на собствеността – 1996г. до смъртта си не е предявила претенции по отношение на процесния имот, няма данни да е обработвала същия. Напрактика с извършеното разпределяне на собствеността върху имотите се е поставило началото на теченето на давност в полза на сънаследника. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. Същевременно, тези разрешения са неприложими за хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение (така Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., II г. о., ГК). В този смисъл съдът намира, че владението върху имота е установено явно, тъй като Ш. Х. след постигната със сестрите си уговорка да се разпределят възстановените заеми е започнал спокойно и явно да свои имота като първоначално е обработвал сам нивата и владението му е продължило повече от 10 години, а впоследствие я е предоставил на ответника. Съгласно решение № 52/02.02.2011г. по гр.д. № 1896/2009г. I ГО на ВКС може да се придобие владение със съгласие на предишния владелец, без да е необходимо това да е извършено в някаква специална форма. От 2007г., повече от 10 години преди констативния нотариален акт, Ш. Х. е предал владението на ответника, което се установява от показанията на св. Ш. Х. и Б. Х. и не се опровергава от показанията на св. Н. А. и Ф. Ю.- Н. А. не знае от колко години се обработва земята, но към момента я работи Х., а Ю. , че не са работили нивите след възстановяването им и потвърждава, че в момента имота се работи от ответника. В подкрепа на посоченото е и представената декларация, която не е годен правен способ за прехвърляне на правото на собственост, тъй като прехвърлянето на правото на собственост и други вещни права върху недвижими имоти е формална сделка и като такава законодателят е предвидил форма за действителност съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Ето защо представената декларация не е годна да прехвърли права на собственост, същата може да се приеме единствено като частен документ, изхождащ от страните и който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Същата, в съответствие с показанията на свидетеля Ш. Х. и Б. Х., е индиция за това, че страните са постигнали уговорка за предаване на владение и че ответниците са променили намерението си и са започнали да своят имота от 2007 година. Всички свидетели са виждали в имота само Ш. Х. и ответника, който го е обработвал. От показанията на свидетелката Ф. Ю.и тези на Ш. Х. може да се направи извод, че останалите сънаследници са се дезинтересирали от собствеността върху възстановената им земеделска земя за период повече от 10 години. Свидетелката Ю. – не знае къде се намират нивите, не са ги работили, не знае колко имота са. Свидетелите Н. А. и Б. Х. сочат, че само Ш. Х. и ответниците са обработвали нивата. Ето защо съдът намира, че владението на ответниците е било спокойно, постоянно, никой от сънаследниците не е предявявал претенции към имота и не е смущавал владението от 2007г. до издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, а ответниците са владяли имота като свой собствен с намерение да го своят за период повече от 10 години.
Водим от горното ОС Бургас намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и
решението на РС Айтос е правилно и законосъобразно. С оглед отхвърляне на
отрицателния установителен иск е неоснователна
претенцията за отмяна на нотариален акт № *, том *,
рег. № *, дело № 96/****г. по описа на нотариус Г. Георгиев
с рег. № 557 на НК.
По изложените съображения въззивна инстанция намира, че решението на РС като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските като предвид чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
само въззиваемите, които представят доказателства за
заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева и въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
разноски в размер на 400 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването му страните
и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/09.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 973/2018г. по описа на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Х.К.Х. ЕГН ********** и Л.Х.Х. ЕГН **********
сумата от 400 лева (четиристотин лева) разноски за въззивна
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.