РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600135 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на адв. А. П., в качеството му на защитник на
подсъдимата Р. И. Т., срещу присъда № 3/09.01.2025 г., постановена по НОХД
№ 2534/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимата Т. е призната
за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3-то от НК, за което при условията на чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а,
ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода и при
условията на чл. 59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което
е била задържана по реда на ЗМВР.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата Р. И. Т. е лишено от право да
управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието от две
години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила
Съдът се е произнесъл относно приложените по делото веществени
доказателства. Всички направени по делото разноски на основание чл. 189, ал.
3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимата.
В жалбата се съдържат общо заявени оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и несправедливост на
наложеното наказание. Иска се отмяна намаляване на размера на наложените
наказания. В представените допълнителни писмени изложения се излагат
аргументи, че е налице оказана след деянието от подсъдимата на пострадалия
помощ, което повелява приложението на привилегирования състав на
престъплението. Атакува се и доказателствната дейност на първостепенния
съд в частта относно индивидуализиращите отговорността на подсъдимата
обстоятелства, като се отстоява виждане, че са налице основанията за
приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК.
Представителят на въззивната прокуратура счита депозираната жалба за
неоснователна и отправя искане присъдата да се потвърди изцяло. Намира, че
от материалите по делото не може да бъде формиран извод за съпричиняващо
поведение на пострадалия, който не е нарушил каквото и да е правило от
ЗДвП. Обаждането от подсъдимата на телефон 112 не сочи допустимо
приложение на привилегирования състав на престъплението. Счита, че не са
налице нито множество смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък
едно, което да има някакъв изключителен характер, които да позволяват
приложението на чл. 55 от НК.
Становище за неоснователност на жалбата изразява и повереникът на
частните обвинители- адв. М.-Г.. Намира постановената от ОС – Пловдив
присъда за правилна и законосъобразна. Оспорва заявеното от обжалващата
страна виждане за допустимо прилагане на привилегирования състав по
чл.343а б.Б от НК, тъй като макар подс. Т. да е позвънила на телефон 112, то тя
не е била първото лице, което се е обадило на сочения телефонен номер.
Помощ на пострадалия велосипедист И. Д. са оказали намиращите се на
мястото свидетели- очевидци, а по делото няма данни подс. Т. да е отишла
при Д., за да му окаже помощ, поради което не може да се приеме, че
2
поведението й попада в обхвата на изискуемото за дееца- да е „направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или
пострадалите“. С първоинстанционната присъда е взето предвид и
поведението на велосипедиста при процесното ПТП, възприето и при
приетата по делото АТЕ за „закъсняла реакция, липса на реакция на
велосипедиста И. С. Д. за предотвратяване на произшествието посредством
безопасно екстремно спиране“.
За неоснователно намира възражението във въззивната жалба, че
велосипедистът е следвало да бъде със светлоотразителна жилетка. Тя е
задължителна извън населените места, през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост, каквито условия не са били налице в настоящия
случай.
За такова счита и възраженията, аргументирани с посочени в жалбата
норми, регламентиращи задължение на велосипедиста да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, тъй като по делото
липсват данни къде точно се е движил велосипедистът, за да се обсъжда
неспазване на тези законови предписания.
Данните, че подс. Т. е омъжена с дете и работи като учителка, не са
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства.
Налице са отегчаващи обстоятелства – нарушения на ЗДвП, който според
повереника сочат на системност в неспазването на правилата за движение по
пътищата.
Претендира се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
на частните обвинители З. Д. и Р. Д..
Защитникът адв. П. поддържа жалбата и допълнителните писмени
бележки. Акцентира, че по делото е установено подс. Т. да е спряла на знака
„Стоп“ преди да завие наляво, при което велосипедистът е имал възможност
да заобиколи вдясно автомобила и да се избегне ПТП. Той е завил наляво в
посока на движението и е попаднал точно в предната част на автомобила.
Грешката на подс. Т. е, че не го е видяла. Самият пострадал е нарушил чл.80
т.2 от ЗДвП и чл.140 от ППЗДвП.
Отстоява искането за преквалификация на деянието поради
оказване на помощ в дължимия обем- „всичко възможно“. Тя се е обадила на
телефон 112 и след 5-6 минути е дошла Бърза помощ.
3
Предходните й нарушения на ЗДвП намира за несъотносими към
процесното, акцентира на трудовата й и семейна ангажираност и иска
преквалификация на деянието, с последващо изменение на присъдата и в
санкционната й част.
В предоставената й възможност за лична защита подсъдимата Т.
изразява съжаление за случилото се и отстоява позиция, че със събствени
активни действия е предприела необходимото за оказване на помощ на
пострадалия.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана
да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4,
вр. с чл. 371, т. 2 от НПК- направено от подсъдимата признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Процесуалната дейност на окръжния съд е осъществена при
съблюдаване нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК
производство. Преди да бъде заявено от подсъдимата признание на фактите,
описани в обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях,
тя е била уведомена от съда за правата й, като са разяснени всички последици
от провеждането на съкратено следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. с чл.
371, т. 2 от НПК (л. 56 първоинст. дело). След това разясняване подсъдимата
изрично е заявила, че признава фактите, изложени в обвинителния акт и е дала
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
При налични предпоставки за прилагане на особената процедура-
действително направено от подс. Т. в разпоредително заседание волеизявление
по чл. 371, т. 2 от НПК, доказателствена подкрепа на самопризнанието,
4
събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на
предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания
окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда на чл.
372 ал. 4 вр. с чл. 371,т. 2 от НПК е правилен.
Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по делото
фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. Т.
самопризнание. Най- общо, тя се изразява в следното:
Към инкрминираната дата подс. Р. Т. е била правоспособен водач на
МПС от категориите „В“ и „М“, с две предходни нарушения на Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, санкционилани с фишове за превишаване на
разрешената скорост извън населено място.
На 13.03.2024 г. около 14:20 ч. в гр. П., обл. П., подс. Т. управлявала л. а.
„Б.****“ рег. № *******. Придвижвала се по ул. „С. В.“, в посока към
кръстовището с ул. „К. Б.*“. Когато стигнала до кръстовището, тъй като имало
поставен пътен знак „Б2“ /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“/, при което ул. „ К. Б.*“ се явявала път с предимство,
подсъдимата спряла.
По същото време пострадалият И. С. Д. управлявал велосипед, като се
движел по ул. „К. Б.*“, в посока от югозапад на североизток, т.е. в посока към
кръстовището с ул. „С. В.“.
След спирането на кръстовището, подс. Т. предприела маневра завой
наляво от ул. „С. В.“ към ул. „К. Б.*“, без да изпълни задължението си да
пропусне движещите се по пътя с предимство, какъвто бил велосипедистът И.
Д.. Тя потеглила с ниска скорост, като не пропуснала движещия по пътя с
предимство велосипедист, в резултат на което настъпило пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ между управлявания от нея автомобил и велосипеда на
Д.. Конфликтната точка била на платното на движение на ул. „К. Б.*“, в зоната
на кръстовището. Ударът за автомобила на подсъдимата бил в предната част
/челно/, а за велосипеда на И. Д. в предната дясна част. След първоначалния
контакт кормилото на велосипеда на И. Д. застъргало предния капак на
автомобила, управляван от подсъдимата, като предната дясна гума на
последния застъпила задната гума на велосипеда, което довело до неговото
вклиняване под самия автомобил.
5
В резултат на удара тялото на И. Д. отхвръкнало напред и надясно,
определено по посока направлението на движение на автомобила на подс. Т. и
паднало на пътната настилка, където той си ударил главата.
ПТП било видяно от свидетелите В. П., И. П. и Т. Д.. Те веднага отишли
до самото място на ПТП и като видели, че от главата на И. Д. се стича кръв, св.
П. подал сигнал на тел.112. На посочения телефон и подсъдимата подала
сигнал.
На местопроизшествието пристигнали първо полицейски служители /св.
К. Н. и св. П. И./, а след тях и линейка с медицински екип. Служителите на
МВР извършили тестване на подсъдимата за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като резултатите били отрицателни.
От своя страна медицинският екип оказал първа помощ на И. Д. и го
транспортирал в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД в гр. П.. В лечебното заведение Д. бил
приет в състояние на кома и бил настанен в клиниката по анестезиология и
интензивно лечение. До 31.03.2024г. бил в дълбоко коматозно състояние, на
посочената дата настъпила брадикардия и въпреки положената
квалифицирана медицинска помощ в 02:05ч. Д. починал.
Според заключението на СМЕ/ л. 47-52 ДП/ по тялото на И. С. Д. са
установени тежка черепно-мозъчна травма със счупване на кости на черепа,
контузия на мозъка и наличие на субдурален и субарахноидален кръвоизлив с
размекчение на мозъчното вещество, кръвонасядане на черепната покривка;
шийна травма със счупвания на от 1-ви до 6-ти шийни прешлени; двустранни
възпалителни изменения в белите дробове /доказани и инкроскопски/;
разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане на главата и подкожни
кръвонасядания по долните крайници; охлузвания по тялото.
Основната причина за смъртта на И. Д. е тежката черепно-мозъчна
травма, а непосредствена причина са настъпилите възпалителни двустранни
промени в белите дробове, явяващи се обичайно срещано усложнение при
пациенти с черепно-мозъчна травма, като е налице причинно-следствена
връзка между непосредствената и основната причината за смъртта. Експертът
е категоричен в становището си, че е налице причинно-следствена връзка
между ПТП, получените при него травматични увреждания и настъпилата
смърт на Д..
За установяване механизма на ПТП-то и причините за неговото
6
настъпване е изготвена тройна АТЕ. Съгласно заключението й / л. 61-87 от
ДП/, ударът между л. а. „Б******” с peг. № *******, управляван от подс. Т., и
велосипед, управляван от постр. И. Д., е настъпил на около: 1,27м югоизточно
от ориентир 1 по дължина на платното за движение на ул. „К. Б.*“; 16,35м
северозападно от ориентир 1 по широчина на платното на движение на ул. „К.
Б.*“. Велосипедистът И. Д. е имал възможност да предотврати
произшествието при своевременна реакция посредством безопасно екстрено
спиране, тъй като в момента на навлизане на платното за движение на ул. „К.
Б.*“ л. а. „Б******” с peг. № ******* се е намирал извън опасната зона на
велосипеда.
Водачът на л. а. „Б******” с peг. № ******* е имал възможност да
предотврати произшествието, ако след спирането пред знак „Б2“ е възприел
движещият се по ул. „К. Б.*“ велосипед, изчакал е безопасното му
преминаване и след това е предприел маневрата завой наляво.
Като възможния механизъм за настъпване на ПТП експертите сочат:
при управление на велосипед от И. Д. в гр. П., по ул. „К. Б.*“ по път с
предимство в посока от югозапад на североизток, със скорост от около 15,05
км/ч. и на л. а. „Б******” с peг. № ******* от подс. Р. Т. по ул. „С. В.“
/перпендикулярна на ул. „К. Б.*“/, в посока от югоизток на северозапад, л. а.
„Б******” с peг. № ******* на кръстовището на ул. „ К. Б.*“ с ул. „С. В.“,
регулирано с пътен знак Б2, водачката на л.а. не забелязала движещия се по
ул. „К. Б.*“ велосипед. Тръгнала от място, навлязла на платното за движение
на ул. „К. Б.*“ с намерение да извърши маневрата завой наляво. Това довело
до пресичане на траекториите на движение на автомобила и велосипеда,
движещ се по ул. „К . Б.*“, при което между тях настъпил удар. В момента на
удара скоростта на движение на автомобила била около 15,73 км/ч. В резултат
на удара тялото на велосипедиста било отхвърлено напред и надясно по
направлението на движение на автомобила, паднало на пътната настилка, като
настъпил удар в главата.
Водачката на автомобила задействала спирачната система и го
установила на мястото, фиксирано в протокола за оглед на
местопроизшествието. Велосипедът останал с притисната задна гума под
предната гума на автомобила в положението, фиксирано в огледа на
местопроизшествието. Скоростта на движение на л. а. „Б******” с peг. №
7
******* преди произшествието е била 0 км/ч, а в момента на самия удар около
15,73 км/ч. Скоростта на движение на велосипедиста И. Д. преди
произшествието и в момента на самия удар е била около 15 км/ч.
Техническите причини за настъпването на ПТП са: навлизане на л. а.
„Б.****“ с рег. № ******* на платното за движение на ул. „К. Б.*“ в момент,
когато това не е било технически безопасно, тъй като по него се е движил
велосипед, управляван от И. Д. и това е довело до пресичане на траекториите
на движение на автомобила и велосипеда и настъпване на удар; закъсняла
реакция/липса на реакция на велосипедиста И. Д. за предотвратяване на
произшествието посредством безопасно екстрено спиране.
Съгласно заключението на химическата експертиза в изследваната
основна кръвна проба, взета от И. С. Д., не се установява наличие на етилов
алкохол.
Първостепенният съд правилно е оценил изводимото от
доказателствената съвкупност като подкрепящо направеното от подсъдимата
Р. Т. признание на фактите, залегнали в обвинителния акт. Възприетата
фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от
направеното по съответния процесуален ред от подсъдимата Т.
самопризнание, така и от събраните в хода на ДП доказателства. Налице са
показания на свидетели-очевидци: В. П., И. П. и Т. Д., които по време на ПТП-
то се намирали в заведение, откъдето възприели случилото се. Съобщеното от
тях подкрепя изцяло заявената в обвинителния акт и призната от подсъдимата
фактическа обстановка. Обажданията на тел. 112 са установени и от
приложените по делото писмени доказателства/ л. 98 от ДП/, а съдържанието
на разговорите- от протокола за оглед на ВД / л. 100-102 от ДП/. Факти
относно характеристиките на местопроизшествието в близък до ПТП момент
се съдържат в показанията на свидетелите Р. Ж. Д. и К. Н. Н.. Данни относно
собствеността на автомобила заявява съпругът на подсъдимата- св. Ж. М. Т..
Направеното от подсъдимата Т. самопризнание се подкрепя още от
заключенията на изготвените по делото експертизи, на които окръжният съд
правилно е избрал да се довери, от приложените по делото писмени и
веществени доказателства.
Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в
обжалвания акт фактически изводи, е правилно оценена от контролираната
8
инстанция, като не се констатира процесуален порок в дейността на съда по
формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за
обвинението, нито отклонение от принципните положения, установени в чл.
13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.
Аргументирано е изведено, че от приетата по процесния казус
фактология несъмнено се установява, че на 13.03.2024 г. в гр. П., обл. П., на
кръстовището между ул. „С. В.“ и ул. „К. Б.*“, като водач на моторно
превозно средство – лек автомобил марка и модел „Б.****“ рег. № *******,
подсъдимата Т. е нарушила правилата за движение по пътищата, защото при
наличие на пътен знак „Б2“не е спазила изискването на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на И.
С. Д., ЕГН **********, настъпила на 31.03.2024 г.
Подс. Т. е годен субект на престъплението. По делото е несъмнено
установено, че на инкриминираните дата и място тя е управлявала лек
автомобил „Б.****“ рег. № *******, при фаталния сблъсък с който са
причинени несъвместимите с живота телесни увреждания на пострадалия И.
Д..
В соченото качество подс. Т. е следвало да има поведение, съобразено с
вменените от закона задължения на водачите на МПС- да спазват правилата за
движение, вкл. регулиращите поведението на участниците в движението при
преминаване през кръстовище. Чл. 50, ал. 1 от ЗДвП императивно предписва,
че „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“. Конкретно правило за поведение в случаите, когато
кръстовището е регулирано с пътен знак Б2, се съдържа в чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при наличието на
пътен знак Б2: 1. да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка,
или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът и 2. преди да
потеглят отново, да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.
Подс. Т. е нарушила изцяло забраната по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е
осигурила на пострадалия велосипедист дължимото му предимство,
пропускайки го. Тя не е изпълнила и второто вменено й с чл. 46, ал. 2 от
9
ППЗДвП задължение- да пропусне велосипеда, явяващ се ППС с предимство и
едва след това да потегли. Не е имало никакви обективни пречки подс. Т. да не
следва разписаното с обсъжданите норми дължимо поведение.
Неизпълнението им е довело до фаталния сблъсък между управлявания от нея
автомобил и велосипеда, управляван от пострадалия. Именно вследствие на
процесното ПТП на пострадалото лице са били причинени тежки травматични
увреждания, които са били несъвместими с живота и като последица от тях е
настъпила смъртта на Д.. Налице е причинно-следствена връзка между
причинените при ПТП тежки травми и настъпилата смърт.
Неправилно окръжният съд е приел, че не са налице основанията на чл.
343а от НК, за по- благоприятна квалификация на извършеното. Наведените в
тази насока възражения са основателни.
В т. 5, б. "б" отППВС №1/17.01.1983г. поо н.н. №8/82г. на ВС са
посочени двете кумулативно изискуеми условия, обусловящи наличието на
намаляващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 343а от НК: 1.
деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ и 2. тя да е
насочена към жив човек. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че
преценката за всеки отделен случай е конкретна, с оглед индивидуалните
възможности на дееца, обстановката, в която е действал, характера на
извършените от него или с помощта на друго лице действия. От значение е и
психофизическото състояние на самия деец. Оказаната помощ следва да е
намерила конкретно, обективно проявление.
Установено е по делото, че пострадалият е бил жив до 31093.2024г.
Заявено в обвинителния акт и подкрепено от доказателствата по делото
е, че подсъдимата се е обадила на тел. 112. Действително, това обаждане е
второ поред /л. 38 от ДП/, но то е с начало 13 секунди след първото- на св. П..
Обаждането несъмнено е било своевременно, защото:1.Анализът на
информацията, налична на стр. 98 от ДП, наред със съдържанието на
протокола за оглед на ВД сочи, че в момента, в който подсъдимата се е обадила
на ЕЕН112, все още не е бил приключил разговорът с първия сигнализирал за
произшествието мъж /разговорът с когото е продължил 2 мин. и 58 секунди/.
От значение е още, че според показанията на св. Т.Д. /л. 26 гръб ДП/, той е
видял опитите й да се обади и е възприел невъзможността й да го стори
поради това, че видимо е била в шок. Очевидно свидетлят възпроизвежда
10
повередие, реализирано преди рловедения от подс. Т. розготор. Т.е., макар и
силно притеснена, тя своевременно е сигнализирала за нуждата от
специализирана помощ по най- подходящия начин- на тел. 112.
Твърди се от същия свидетел, че тя е била извън колата и е отказвала да
влезне вътре, за да се успокои. Самите свидетели- очевидци, от показанията на
които се установява изключителната им съпричастност към процесното
събитие, също не са предприели други действия спрямо пострадалия освен
проверка за пулс, при която са установили пострадалият да е бил жив, а след
идването на линейката- помощ за качването му. В този смисъл, а и с оглед
заявеното от подс. Т. в коментирания й разговор с оператора от ЕЕН112, е
необорено от доказателствата по делото твърдението на подсъдимата, че тя
през цялото време е била на мястото на инцидента, извън автомобила,
преценила е, че състоянието на пострадалия сочи на неудачност за
преместването му. Очевидно същата преценка са направили и свидетелите
В.П., И. П. и Т.Д., които не са помествали тялото на пострадалия. Нещо
повече- от съдържанието на вече коментирания протокол за оглед на ВД се
установява докато е подавал сигнала на ЕЕН112, св. П. да указва на
присъстващите на мястото лица „Ни гу барайте! Ни гу барайте!“/л. 100 гръб
от ДП/.
Т.е., подс. Т. на мястото на произшествието е сторила това, което са
намерили за необходимо и достатъчно /с оглед видимо тежкото състояние на
пострадалия/ и останалите присъствали на мястото лица. При несъмнената
необходимост от спешна медиценска помощ тя е сигнализирала на тел.112.
Обстоятелството, че при описаното от свидетелите състояние на шок, в което
се е намирала, не е участвала в качването на пострадалия в линейката, не е
отсъствие на дължимо поведение, защото при наличието на трима млади
мъже, ангажирали се с тази помощ, намесата на подсъдимата не е била
необходима. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че подс. Т. е
извършила всичко по силите си за оказване на помощ на пострадалия. Налице
е обективният критерий за прилагане на привилегирования състав на
престъплението и отговорността й следва да бъде ангажирана по чл. 343а,
ал.1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По въззведеното
й обвинение за по- тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК подсъдимата следва да бъде оправдана.
11
Окръжният съд правилно е намерил, че престъплението е извършено по
непредпазливост от субективна страна, при формата на небрежност. Подс. Т.
не е целяла пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждала
общественоопасните последици, но е била длъжна и обективно е могла да ги
предвиди. Изложените в тази насока от окръжния съд подробни мотиви се
споделят изцяло от настоящия състав на съда.
Пловдивският апелативен съд намира за неоснователни наведените
възражения срещу дейността на окръжния съд по отчитане на
индивидуализиращите отговорността на подсъдимата Т. обстоятелства.
Правилно в положителен за подсъдимата аспект са намерени изразеното
съжаление за стореното, чистото й съдебно минало, добрите характеристични
данни, включващи трудова и семейна ангажираност, формата на вината –
небрежност, при което и нарушенията, предпоставили ПТП, са извършени
поради небрежност, а не умишлено. От кръга смекчаващи отговорността й
обстоятелства следва да се изключи оказаната от нея помощ след деянието,
тъй като тя е елемент от обективния състав на привилегированата правна
норма.
Като смегчаващо отговорността й обстоятелство, но с незначителен
потенциал, следва да се приеме и съпричиняването от пострадалия, който
според заключението на АТЕ е могъл с активни свои действия да избегне
ПТП. Степента на това причиняване е незначителна, защото: 1. Пострадалият
се е движел правомерно и не е бил длъжен да предвижда неправомерното
поведение на друг участник в движението и 2. Решителният принос за
настъпване на ПТП има отнетото му от подсъдимата предимство.
Окръжният съд е намерил отсъствието на основание направеното едва
пред съда от подсъдимата самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да се
отчита като смекчаващо обстоятелство. Изложената в тази насока
аргументация е убедителна и споделяема.
Неоснователно е наведеното от защитата възражение и пред окръжния,
и пред настоящия съд, че пострадалият е следвало да е със светлоотразителна
жилетка. Ползването на светлоотразителна жилетка е задължение, установено
в чл.80 т.1 от ЗДП за водач на велосипед при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост. ПТП е настъпило в населено място, в светлата част на
12
денонощието/около 14.30ч./, при отлични условия за видимост.
За пострадалия не е съществувало и задължение да е с каска, защото в
ЗДвП такова задължение е установено за непълнолетните водачи на
индивидуално електрическо превозно средство и за водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди. Пострадалият не може да се съотнесе към нито една
от сочените категории.
Възражението, че пострадалият не се е движел плътно вдясно, каквато е
повелята на чл. 140 от ППЗДвП, е неоснователно и несъвместимо с реда, по
който е протекло съдебното следствие пред окръжния съд. Обстоятелствената
част на обвинителния акт/ стр. 1 и 2/ съдържа описание на посоката на
движение на велосипедиста, но не и на ситуирането му спрямо ширината на
пътното платно. Ако е намирала този факт за наличен и относим към
обстоятелствата за настъпване на ПТП, подс. Т. е следвало да избере
състезателното съдебно следствие, при което да се съберат и обсъдят
доказателства за това й възражение. Признавайки изцяло фактите на
обвинението, тя се е лишила от възможност да доказва евентуално
противоправно поведение на велосипедиста, за каквото отсъстват факти в
обвинителния акт. Не е без значение още, че в района на кръстовище е
възможно и пострадалият да е искал да промени посоката си на движение.
Същественото в случая е, че пострадалият се е движел по път с предимство и
подс. Т. е била длъжна да му го осигури.
Отегчаващо отговорността на подс. Т. обстоятелство са предходно
извършените нарушения на ЗДвП, свързани с превишаване на разрешената
скорост за движение извън населено място, за които е била санкционирана с
издадени електронни фишове.
Неотчетено като отегчаващо отговорността на подсъдимата
обстоятелство още е, че се касае за нарушение на две основни правила,
осигуравящи в най- голяма степен безопасността на движението по пътищата,
всяко от които е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В
сочения смисъл са Решение № 76 от 27.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 238/2022
г., II н. о., Решение № 22 от 23.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1118/2021 г., I н. о.
За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б.“б“ от НК предвидената санкция
и към момента на извършване на престъплението, и към актуалния момент е
лишаване от свобода от три месеца /поради отсъствие на специален минимум/
13
до четири години.
Като подложи на самостоятелна преценка обществната опасност на
деянието и дееца, които не са по- високи от обичайните за този вид
престъпления, и като взе предвид индивидуализиращите отговорността на
подсъдимата Т. обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите такива, значително под средния размер на предвиденото- една
година лишаване от свобода. В този размер то е съответно на извършеното
престъпление, обществената опасност на деянието и дееца,
индивидуализиращите отговорността на последния обстоятелства. Годно е да
постигане целите на чл. 36 от НК.
При съблюдаване на императива на чл.373, ал.2 от НПК, при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с 1/3-та, който
подход законосъобразно е приложил и окръжният съд. На подс. Т. следва да се
наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Правилно окръжният съд е намерил, че са налице предпоставките за
прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК/което и не е оспорено от частното и
държавно обвинение/. Определеният от окръжния съд изпитателен срок е
минималният и в тази част присъдата следва да се потвърди.
По повелята на чл. 343г от НК на подс. Т. следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК- лишаване от
право да управлява МПС. Пловдивският апелативен съд като взе предвид, че
съставомерният резултат е предпоставен от нарушение на основни правила,
обезпечаващи безопасността на движението по пътищата и се е изразило в
отнемане на предимство, при това от водач, който в предходното си битие като
такъв е нарушил и друго основно правило- за безопасна скорост на управление
на МПС, намира, че и това наказание следва да бъде определено в размер,
надвишаващ минималния съобразното възприетото в съдебната практика
тълкуване на чл. 49, ал. 2 от НК / т. 6, б. Б на ППВС 1/83г. по н.д. 1/82 г., ;
ТР№61/80 г. , по н.д. 56/80 г. на ОСНК и др./- една година и шест месеца.
Данните за поведението на подсъдимата като водач на МПС формират извод,
че това наказание също не следва да е в минималния му размер, за да се
постигнат специалната и генералната му превенция. Определяйки го при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер,
14
равноотдалечен от минималния и средния за конкретния случай, настоящият
състав на съда го намира за справедливо и годно да обезпечи целите на чл. 36
от НК.
С така отредената комплексна санкция не само се отнема възможността
на подсъдимата да извършва други престъпления от този вид, но и се
осигурява предупредителното и възпиращото въздействие върху останалите
членове на обществото.
Неоснователни са наведените възражения относно несправедливост на
наказанието, поради подценени от окръжния съд смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства, които в своята съвкупност налагат
приложението на чл. 55 от НК.
Несъмнено е налице превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства, но те не се отличават нито с изискуемата в
сочения текст значителна многобройност, нито с изключителност на някое от
тях. Макар и невисоки, не са с по- ниска от обичайната за този вид
престъпления обществената опасност на деянието и дееца. Не може да се
приеме още, че предвиденото в закона минимално наказание от три месеца
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното
деяние. Дори наказание в предвидения минимален размер не би постигнало
нито една от целите по чл. 36 от НК. Искането за отреждане на наказанието по
правилата на чл. 55 от НК е неоснователно, защото отсъстват материално-
правните предпоставки за това.
Заявеното от подсъдимата и защитата й на плоскостта на
основанията по чл. 55, ал. 3 от НК, че трудовите й и семейни обязаности
повеляват по- благоприятно третиране за наказанието лишаване от
правоуправление, настоящият съд намира за неоснователно. Подсъдимата е
семейна, по делото е разпитан съпругът й и воденето на дете до детско
заведение /каквото обстоятелство се изтъква/ е дължимо от другия родител
споделене на отговорности. Обстоятелството, че подс. Т. работи в друг град
следва да се преценя и с оглед на това, че се касае за две населени места с
неголяма отдалеченост. Ето защо мнозинството на настоящия съд прие, че за
превъзпитаването на подс. Т. към поведение, изцяло съобразено с правилата за
движение по пътищата, както и за предупредително- възпиращия ефект на
наказанието спрямо другите членове на обществото е необходимо наказанието
15
по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК да е за срок, надвишаващ минималния, макар и под
средния такъв. Тъй като отреденото от окръжния съд наказание при
възприетата от него по- тежка правна квалификация е за по- дълъг срок,
присъдата следва да се измени в тази част.
В съответствие с императива на чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимата са били възложени направените по делото разноски и
възражения срещу тази дейност на ОС-Пловдив не се отправят.
Разпореждането с веществените доказателства е законосъобразно.
От повереника на частните обвинители се претендира присъждане на
разноски за адвокатско представителство пред настоящия съд на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, срещу което защитникът неаргументирано и неоснователно
възразява.
Пред първоинстанционният съд е представен договор за правна
помощ и съдействие, подписан между частния обвинител З. Д. и адв. И. М.- Г.,
който/както и пълномощното/ е за процесуално представителство „ до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“. Уговорено е
възнаграждението да се заплати по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Пред настоящия съд се представи същия по вид договор от
08.04.2025 г. за ч. обвинител Р. Д. досежно производството пред въззивния съд
/упълномощаването на повереника е за всички съдебни инстанции/.
Предвид изрично отправеното искане и като взе предвид, че
съгласно посочените по- горе договори за правна помощ на всеки от частните
обвинители адв. И. М.- Г., предоставената им такава е безплатна, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. следва в полза на процесуалния им
представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението на адвоката се определя по делата съобразно
първоначално предявеното обвинение, при които за съответното престъпление
се предвиждат определени наказания, а не след осъждането на подсъдимия с
присъдата за по-леко наказуемо престъпление от предявеното обвинение. В
конкретния случай, по правилата на чл. 13, ал.1 , т. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуалното
представителство на всеки от двамата частни обвиниели пред Пловдивския
апелатшвен съд на адв. И. М.- Г. следва да бъде присъдено възнаграждение от
по 1500 лв., което да бъде възложено в тежест на подсъдимата Т..
16
С оглед на изложеното, на осн. чл. 337, ал.1, т. 1 и т. 2 и чл. 338, във вр.
с чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/09.01.2025 г., постановена по НОХД №
2534/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл. 343а,ал.1, б. „б“ вр. с чл.343,
ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и ОПРАВДАВА подсъдимата Р. И. Т.
по възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимата Р. И. Т.
наказания, като:
- на осн чл. 343а, ал.1, б. „б“ вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342,
ал.1, вр. с чл. 54, вр. чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК налага наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода и
- на осн. чл. 343г вр. с чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във
вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл. 54 от НК налага наказание в размер на една година
и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. И. Т. да заплати на адв. адв. И. В. М.-Г.:
- сумата от 1500/ хиляда и петстотин/ лв. за адвокатско
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. пред настоящия съд на
частния обвинител Р. С. Д. и
- сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лв. за адвокатско
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. пред настоящия съд на
частния обвинител З. С. Д..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния
касационен съд в 15- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18