№ 40661
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110124381 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК
П. Д. К. е предявил е предявил срещу „С. К." АД осъдителен иск с правна
квалификация чл.55 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в
размер на 25,00 лева, предявена като частичен иск от сумата в размер на 56,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № ....../08.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.02.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № ......
със „С. К.” АД., като сумата по отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева. В чл. 17. от
договора било посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по
договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „С. К.“ АД всички задължения на Заемателя
по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на „С. К.“ АД за заплащане на тези задължения. В
договора било посочено, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска. Предвидено било, че третото лице — поръчител следва
да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст -21 години;
минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР
относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател
в „С. К.“ АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл. 20. от
договора било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на
Заемателя, посочено в чл. 17. от договора ще причини на Заемодателя вреди, които
неустойката посочена в тази разпоредба следвало да обезщети. Посочено било, че в случай,
че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който
не е предоставено договореното обезщетение, която се начислявала пропорционално към
всяка вноска по кредита и е била отразена в погасителния план, неразделна част от договора.
В чл. 20. от договора е било посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че
посочената в чл. 22. от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният
да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна
1
вноска по кредита. Твърди, че му била начислена неустойка в общ размер на 50.40 лева, тъй
като същият не представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени
в процесния договор. В погасителния план, част от процесния договор било посочено, че
общо дължимата сума по кредита е 405.60 лева, а общо дължимата сума, когато не е
осигурена гаранция, е била 456.00 лева, срокът на кредита бил четиринадесет дни,
фиксираният годишен лихвен процент бил 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/
бил в размер на 42.98 %. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена
предвидената в закона форма. Посочва, че не му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация. Твърди, че не е изразил валидно съгласие за сключването му.
Счита, че договорът е нищожен, доколкото не е посочен ГПР по кредита, а освен това не е
посочено, как същият е получен. Твърди, че действителния размер на ГПР по кредита е
различен, като същият е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени накърнява добрите нрави. Твърди, че е
налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, доколкото
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Сочи, че
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Твърди, че уговорената неустойка всъщност представлява
допълнително възнаграждение, като договорът продължава да се изпълнява при по-висока
цена. Счита, че клаузата за неустойка клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Сочи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „С. К.” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 50.40 лева, която представлява печалба за кредитора и
надбавка към главницата. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Считам, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание
чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора.
Твърди, че е погасил 456,00 лева, а е получил 400,00 лв., поради което твърди, че с оглед
дължимостта единствено на чистата стойност на кредита поради неговата нищожност,
сумата в размер на 56,00 лева е платена без основание. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 08.02.2020 г. между него и
ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ...... със „С. К.” АД., като сумата по
отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева, като същата сума била предадена на ищеца
на същата дата. Посочва, че действително в чл. 20 от договора била предвидена неустойка,
но не бил длъжен да я претендира. Твърди, че сключването на договора е било инициирано
от ищеца. Счита, че макар и да не е събирал неустойка за предоставяне на поръчителство, то
същата е била валидна. Твърди, че по отношение на неустойката не се прилагат правилата на
ЗПК, а на ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, като
причина за нейното начисляване би могло да е единствено виновно поведение на длъжника.
Посочва, че неустойката не противоречи на добрите нрави, доколкото размерът й не е
прекомерен. Счита, че включването й към погасителните вноски е правилно, като тя би била
дължима единствено при непредоставяне на обезпечение от длъжника. Оспорва да е налице
начална невъзможност да осигури в срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
2
че е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумата е получена на годно правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото следва да бъдат отделени фактите, че между страните е сключен
процесният договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба
съдържание.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Ищецът е направил няколко искания по чл. 190 ГПК, като по отношение на исканията
за задължаване на ответника да представи всички налични документи свързани с договора за
кредит, искането следва да бъде оставено без уважаване, доколкото същите са представени с
отговора на исковата молба. По отношение на искането за задължаването на ответника да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от ищеца искането
също следва да бъде отхвърлено, доколкото по отношение на тези факти е допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на третото лице „У. Б.“ АД да
представи справка за извършени плащания от ищеца към ответника за периода от 08.02.2020
г. до 25.04.2024 г. е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че между страните е сключен процесният
договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото лице У. Б.“
АД да представи в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето
определение да представи справка за извършени плащания от ищеца към ответника за
периода от 08.02.2020 г. до 25.04.2024 г
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
3
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4