Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.Слатина, 19.10.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 03 октомври, Две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1808/2017год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Ц.А.
*** с адрес за призоваване и съобщения
гр.Червен бряг, обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8 против П.В.П. ЕГН ********** *** и „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление ***/а впоследствие
променено на гр. Бяла Слатина 3200
ул.Васил Левски No 5, вх. А, ет. 2, ап. 9/
представлявано от управителя Неждет Неджат Макак, с правно
основание чл.124, ал.1, чл.537, ал.2 от ГПК, с която се иска съдът да издаде
решение по силата на което да признае за установено по отношение на
ответниците, че П.В.П. ЕГН ********** *** не е собственик по давност на процесният недвижим имот от 97.026 дка,
имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на с.Попица,
обл.Враца, както и на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен
нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156,
н.д.№ 725/2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на
действие PC – Бяла Слатина за собственост на недвижим имот придобит по давност.(виж
уточняваща молба вх.№ 256/09.01.2018г.-л.35 от делото).
Поискал е да се осъдят ответниците да му
заплатят направените съдебни разноските по настоящето дело.
Исковата молба и доуточняващата молба са
вписани в СВ при БСлРС на 11.01.2018г.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК се установи, че ответника П.В.П. ЕГН ********** *** е починал. Съдът е
изискал служебно справка от ЕСГРАОН от която се установи, че П.В.П. ЕГН **********
е починал на 01.02.2014г., акт за смърт № 0003/02.02.2014г. съставен в
с.Попица.
Съдът с определението
по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 08.03.2018г. е заличил по делото ответника П.В.П. ЕГН **********
починал на 01.02.2014г., акт за смърт № № 0003/02.02.2014г. съставен в
с.Попица, поради смърт.
Прекратил е производството по гр.д.№ 1808/2017г. по описа на РС-Б.Слатина поради
настъпилата смърт на ответника П.В.П. ЕГН ********** починал на 01.02.2014г.,
акт за смърт № № 0003/02.02.2014г. съставен в с.Попица, преди депозиране
исковата молба в съда срещу нея на 07.12.2017г., като процесуално недопустимо.
Определението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Ответника „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
*********
представлявано от управителя Неждет Неджат Макак, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска като неоснователен и недоказан по изложените него съображения, включително и в частта за
претендираните разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищеца твърди, че е
наследник на Петър Стоянов Калъчев б.ж. на с.Попица, обл.Враца починал на
28.10.1956г. и по силата на реституционния закон(ЗСПЗЗ) въз основа на решение №
12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина, ведно с приложените към него скица
и протокол за въвод във владение същият е съсобственик по наследство на зем.земя
с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м. „Кюлафарка“ в землището
на с.Попица, обл.Враца.
Представил е у-ние № 211/24.04.2017г. и
изх.№ 1/02.01.2018г. изд.от Кметство Попица за смърт и наследници на Петър
Стоянов Калъчев, б.ж. на с.Попица, обл.Враца (л.6 и л.38 от делото) от което е
видно, че същият е починал на 28.10.1956г. и ищеца е един от наследниците му.
В и.м. се твърди, че от възстановяването
на земята през 1995г. до 2013г. същата е отдавана под аренда на различни
арендатори и са получавали рента за нея. Последният договор за аренда бил
сключен с Емил Ангелов Христов от гр.Б.Слатина. В началото на 2013г. арендатора
уведомил ищеца, че за процесната зем.земя има друг арендатор. При направена
справка в СВ при БСлРС се установило, че за процесният поземлен имот има съставен
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Геновева Христова -
Нотариус с peг. №
407 на НК, с Район на действие PC – Бяла
Слатина на името на П.В.П..
Впоследствие въз основа на този
нотариален акт е съставен друг нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№
730/16.08.2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC-Бяла Слатина, с
който П.В.П. продал на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя Неждет
Неджат Макак, процесната нива от 97.026 дка за сумата 40 265.00
лв., която продавача получил по банков път в момента на съставянето на този
нотариален акт.
Ищеца навежда доводи, че веднага
сигнализирал РП-Б.Слатина, като било образувано ДП и внесен обвинителен акт в
РС-Б.Слатина, въз основа на който било образувано НОХД № 576/2014г. по описа на
РС-Б.Слатина.
По него свидетелите, които са били свидетели
и пред Нотариуса по обстоятелствената проверка са осъдени с влязла в сила
присъда на 12.02.2016г. за лъжесвидетелстване.
В исковата молба ищеца твърди, че П.В.П.
никога не е владял, нито е бил държател на процесната зем.земя по какъвто и да
е повод.
По отношение на вторият ответник„Е.“
ЕООД, ищеца заявява в и.м., че той придобил земята от несобственик и продажбата
не е породила вещно-правно транслативно действие. Освен това никой от
наследниците на Петър Стоянов Калъчев не са упълномощавали каквито и да са
трети лица да извършват разпоредителни сделки със земята, нито ответниците са
от кръга на неговите наследници.
Предвид гореизложеното за ищеца се
породил правен интерес от търсената
съдебна защита заявена в петитума на уточняваща искова молба вх.№
256/09.01.2018г.-л.35-37 от делото).
Първият ответник П.
Вълчев П. е заличен по делото поради смърт с определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 08.03.2018г.
Вторият ответник „Е.” ЕООД
в писмен отговор оспорва иска, като неоснователен и недоказан по
изложените в него съображения, включително и в частта за претендираните
разноски.
От приложено НОХД № 576/2014г. по описа
на РС-Б.Слатина е видно, че с Присъда № 36/26.10.2015г., влязла в законна сила
на 12.02.2016г. съдът признал подсъдимия Цветко Кръстев Цветков, Красимир Г. Костов и Йото Г. Йотов за виновни, в това, че на 16.08.2013 год. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца пред надлежен орган на властта - Нотариус
Геновева Христова с район на действие Районен
съд Бяла Слатина, като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно: че П. Вълчев П.,
бивш жител ***, е владял
добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ
нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на с.Попица, обл.Враца-престъпление по чл.290,
ал.1 от НК, като са им наложени
съответни наказания по НК.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.
ПО ИСКА с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Предмет на настоящото разглеждане е
отрицателен установителен иск, допустимостта на който предполага наличието на
правен интерес от търсената с иска защита.
Доколкото избраната от ищеца форма на
защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е
достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното
установяване като предпоставка за допустимост на иска.
В този смисъл искът е допустим.
В конкретния случай правният интерес на
ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на
собственост се отрича.
При предявения отрицателен установителен
иск за собственост в доказателствена тежест на ответника е да установи при
условията на пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да
изчерпи всички правопораждащи това му право факти.
Разгледан по същество, съдът намира, че
искът е основателен.
Безспорно е установено, че ищеца Г.П.Г. е
един от наследниците на Петър Стоянов Калъчев б.ж. на с.Попица, обл.Враца
починал на 28.10.1956г., съгласно представено у-ние изх.№ 211/24.04.2017г. и
изх.№ 1/02.01.2018г. изд.от Кметство Попица и всеки един от наследниците при
откриване на наследството по силата на наследяването е придобил наследствени
права, включително и от правото на собственост върху процесният имот. Същото не
е оспорено от ответника по реда на
чл.193 от ГПК.
Основният спорен въпрос по делото е дали
правото на собственост върху процесният поземлен имот с площ 97.026 дка е
придобит от страна на П.П. по давност, когато същият се е снабдил с констативен
нотариален акт, въз основа на него, което основание е вписано и в оспорения
нотариален акт.
С решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК
гр. Бяла Слатина е възстановила на наследниците на Петър Стоянов Калъчев с план
за земеразделяне по чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 12225/29.02.1992г.(л.11
от делото) зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м.
„Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца.
Към решението е приложена скица на имота и
протокол за въвод във владение, които писмени доказателства не са оспорени от
ответника по делото(виж писменият отговор и писмено становище на ответника ЕН
Пропъртис-л.65, л.87 от делото).
Решението на ПК, с което е възстановена
собствеността върху имотът има конститутивно действие, което се отнася както до
обекта-възстановената зем.земя, така и до субектите на правото на собственост.
Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение,
придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху
земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите
наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението.
В § 23 от ПЗР ЗИД
(Д.В.бр.68/1999г.) е посочено, че разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1, изречение четвърто и на чл. 17, ал. 1, изречение шесто се
прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии,
придружени със скици, въз основа на които
до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищеца Г.П.Г. е доказал, че е наследник на Петър Стоянов Калъчев б.ж. на
с.Попица, обл.Враца починал на 28.10.1956г. и че на неговите наследници е било
възстановено правото на собственост върху горецитираният поземлен имот с
решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК-Бяла Слатина. В качеството си на негов
наследник и въз основа на издаденото решение на ПК за възстановяване правото на
собственост върху процесният имот придружено със скица имащо силата на
констативен нотариален акт е станал съсобственик на този имот. В този смисъл е
и практиката на ВС и ВКС, според която се приема, че решенията за
възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за
земеразделяне имат конститутивно действие/ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на
Върховния съд, Решение № 228 от
7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК/.
Съгласно чл. 77 от Закона за
собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае
от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква
особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в
противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания и възражения.
Предвид разпоредбата на
чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
С осъществяване на условията
по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без
значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата
вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се
погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на
придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не
причините, поради които владелецът счита имота за свой.
Снабдяването с констативен
нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС.
Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата
правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети
лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012
г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по
специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на
представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не
обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно
принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се
извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата
страна не е участвала”.
Фактическият състав на
чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да
е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за
своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът
придобива в собственост владеният обект.
От приложено по настоящето
гражданско дело, НОХД № 576/2014г. по
описа на РС-Б.Слатина е видно, че с присъда
№ 36/26.10.2015г. влязла в законна сила на 12.02.2016г.(публикувана
изцяло в Централен Уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и е
публична за всички лица), съдът
признал подсъдимите Цветко Кръстев Цветков,
Красимир Г. Костов и Йото Г. Йотов за
виновни, в това, че на 16.08.2013 год. в
гр.Бяла Слатина, обл.Враца пред надлежен орган на властта - нотариус
Геновева Христова с район на действие Районен съд Бяла Слатина, като свидетели, устно и съзнателно
са потвърдили неистина, а именно: че
П. Вълчев П., бивш жител ***, е
владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на
с.Попица, обл.Враца-престъпление по
чл.290,ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК.
Съобразно разпоредбата на
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения
и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица,
длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено
ли е деянието; виновен ли е
деецът;и наказуемо ли е деянието.
В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите
разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и Постановление №
7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.
Следователно от доказателствата по делото се установи
по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл.79 ал.1
от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на
владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и
несмущавано от когото и да било, не са изпълнени от лицето П. В.П., бивш жител ***.
Поради тази причина последващият договор за покупко-продажба
на недвижим имот обективиран в № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№ 730/16.08.2013г. на Геновева
Христова - Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC
– Бяла Слатина, с който П. В. П. продал на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя Неждет Неджат Макак, процесната нива от 97.026 дка за сумата
40 265.00 лв., не е прехвърлил собствеността по
отношение на посоченият в него поземлен имот, съсобственост на ищеца.
Обаче
продажбата на чужда вещ не е нищожна, нито унищожаема(както се твърди в писменото
становище на ответника), а непротивопоставима на действителния собственик. Тя
не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да
бъде обект на транслативна
сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя.
След като П. В.П. не е станал собственик на имота предмет на порочната сделка, то той не
може да прехвърли правото, тъй
като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Следователно
той не може да прехвърли собствеността на трето лице посредством следващия
договор за продажба от 16.08.2013г. на „Е.“ ЕООД.
Предвид публикувана в
Д.В.бр.39/11.05.2018г. ЗАПОВЕД
№ РД-18-902 от 03.04.2018 г. с която е
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната
територия в землището на с. Попица, община Бяла Слатина, област Враца,
процесният недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор 57594.62.7,
нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“, трета категория земя, при съседи:
57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909, 57594.62.36, 57594.62.940, 57594.62.35,
57594.62.34, 57594.62.33.
При така изложените аргументи съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
ІІ.ПО
ИСКА с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
В конкретният случай предмет на
предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният
нотариалният акт за собственост по ЗСПЗЗ издаден в охранително производство по чл.483
от ГПК(отм.) сега чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползува със сила
на присъдено нещо. Всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да
установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не е
необходимо оспорването истинността на акта по чл.193, ал.1 от ГПК (чл.154,ал.1 ГПК-отм.) и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК (чл.154,ал.2
от ГПК-отм.). Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто
права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това
право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице,
не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537,
ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице.
При уважаването на предявения иск
нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. /ТР.№
178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г.
на ОСГК.
Следва да се отмени констативния нотариален
акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г.
на Геновева Христова - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC –
Бяла Слатина, с който П.В.П. с ЕГН **********
*** е признат за собственик по давност
на процесният недвижим, представляващ нива
с площ 97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в
землището на с.Попица, обл.Враца, а по одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в
землището на с.Попица, община Бяла Слатина, област Враца, представлява поземлен
имот с идентификатор 57594.62.7, нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“,
трета категория земя, при съседи: 57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909,
57594.62.36, 57594.62.940, 57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33.
За прецизност следва, че по отношение на
сделката(в случая за договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт
№ 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№
730/16.08.2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC – Бяла Слатина) е
приложимо ТР.№ 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК. С него
е прието, че вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален
акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на
сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици,
които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по
сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда
права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният
акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е
елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената
правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален
акт. Но отмяната на този акт(сделката) по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е
недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права
върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото действие
на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното
в исковото производство съдебно решение.
Нотариалният
акт, с който е сключен договора за покупко-продажба между ответниците П. В. П.
и „Е.“ ЕООД не е констативен, а конститутивен, удостоверяващ сключената между
тях правна сделка.
III. РАЗНОСКИ.
Ищеца още с исковата молба претендира за
присъждане на разноски направени пред настоящата съдебна инстанция и такива
следва да му се присъдят.
При този изход на делото на ответника не
се дължат разноски, а и такива не са направени.
Неоснователно е възражението на
ответника „ЕН Пропъртис“ ЕООД за неприсъждане на разноски. В случая е предявен
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу двама ответници, като първият е заличен поради смърт и производството
по делото е прекратено, като процесуално недопустимо.
С оглед на това ответникът ЕН Пропъртис“
ЕООД дължи на ищеца разноски само за уважения иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Искането
за отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК не
представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаването на иска за
собственост./Определение
№352/24.10.2014 по дело №4193/2014 на ВКС, ГК, II г.о./
От представените по делото доказателства
- договор за правна защита и съдействие е видно, че между ищеца и неговият
пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящето гражданско дело
в размер на 150,00 лева, но изплатена в брой сумата от 400.00 лв. (л.5
от делото).
Ищеца е заплатил държавна такса в общ
размер от 114.10 лв., видно от
представените вносни бележки.( л.4, л.47, л.54 от делото).
Претенцията за присъждане на разноски не
е обвързана с представянето на списък по чл.80 ГПК. Съгласно разясненията в
мотивите към т.2 на ТР № 6/2012 год. ОСГТК н ВКС, представянето на списък по
чл.80 ГПК представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за
изменение на присъдения вече размер на разноските. Изводът, че самото
присъждане на разноските не е обвързано от представянето на списък, се подкрепя
и от приетото в т.8 на същото ТР.Следователно съдът дължи произнасяне по
искането за присъждане на разноски, независимо от представянето на списъка по
чл.80 ГПК.(Опр.№ 85/15.02.2013г. по гр.д.№ 940/2012 на ВКС І г.о. и Опр.№
76/28.01.2015г. по ч.гр.д.№ 8734/2014г. на ВКС ІV г.о.)
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответника „ЕН Пропъртис“ ЕООД следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски с общ размер от 514,10 лв. от които: 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 114.10 лв. внесена държавна такса.
При този изход на делото на ответника не
се дължат разноски, а и такива не са направени.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***/а впоследствие променено на гр. Бяла Слатина 3200 ул.Васил Левски № 5,
вх. А, ет. 2, ап. 9/ представлявано от
управителя Неждет Неджат Макак, че П.В.П.
с ЕГН ********** *** не е бил собственик
на недвижим имот придобит по давност, представляващ нива с площ 97.026 дка,
имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на с.Попица,
обл.Враца, а по одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Попица,
община Бяла Слатина, област Враца, представлява поземлен имот с идентификатор
57594.62.7, нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“, трета категория земя, при
съседи: 57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909, 57594.62.36, 57594.62.940,
57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Геновева Христова -
Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC – Бяла Слатина, с който П.В.П. с ЕГН ********** *** е признат за
собственик по давност на недвижим имот представляващ нива с площ 97.026 дка,
имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на с.Попица,
обл.Враца, а по одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Попица,
община Бяла Слатина, област Враца, представлява поземлен имот с идентификатор
57594.62.7, нива с площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“, трета категория земя, при
съседи: 57594.62.32, 57594.62.8, 57594.63.909, 57594.62.36, 57594.62.940,
57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33.
ОСЪЖДА
ответника „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***/а
впоследствие променено на гр. Бяла
Слатина 3200 ул.Васил Левски No 5, вх. А, ет. 2, ап. 9/ представлявано от управителя Неждет Неджат
Макак ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.П.Г.
ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в общ размер 514,10 лв.
от които: 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 114.10 лв. внесена
държавна такса.
След влизане на решението в сила ищеца в
6-месечен срок да извърши отбелязване в Службата по вписвания при РС-Б.Слатина
съгласно чл.115 от ЗС и чл.14 от Правилника за вписвания.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ОС-Враца от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: