Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … април 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет
и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 3119 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405 във връзка с
чл. 386 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу
ЗАД „А.“, ЕИК ********, в която се
твърди, че ответникът му дължи заплащане на застрахователно обезщетение,
основание за което е полица № 0306X0205869/11.05.2016г., обективираща
обвързващата ги договорна връзка. Основание за претендираното
обезщетение е правото на собственост върху описано МПС - товарен автомобил
марка „Порше“ модел „КАЙЕН“ Турбо
С, с ДК № ********. Навеждат се твърдения за наличие
на валидно застрахователно правоотношение - договор за имуществена застраховка
„КАСКО“/ПЪЛНО/ и „ЗЛОПОЛУКА“ с действие от 00,00 часа
на 12.05.2016 г. до 23.59 часа на 11.05.2017година и настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застраховката- на 09.11.2016 година на
автомагистрала „Тракия“ / 208-ми км, пътен възел, път 1-5/ при управление на
автомобила. Поради мокра настилка и необичайни условия е претърпял ПТП,
настъпило от невъзможност за запазване на контрол върху автомобила, излизане
извън пътното платно и преобръщане на автомобила в канавката. Спазването на
закона и положените усилия от водача на МПС-то са се оказали недостатъчни, за
да бъде избегнато или предотвратено ПТП, липсвала е сигнализация - обозначение,
включително и пътен знак А15. В резултат от това са настъпили значителни увреди
по вещта. Твърди, че съгласно действащите ОУ на ответника, е съставен протокол
за ПТП №1620507/09.11.2016г. от служител на МВР- Стара Загора. Излага, че ответникът е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, автомобилът му е предоставен за оглед на 11.11.2016 година, за което е съставен опис на претенцията,
датиран от служителя с дата 05.12.2016 година, установяващ значителна щета по
застрахованата вещ. Твърди, че на 27.02.2017 година е получил уведомление от
застрахователя, че са налице основания за освобождаването му от заплащане на
обезщетение - раздел „Изключени рискове“ от ОУ, който ищецът твърди, че е
незаконосъобразен. Твърди, че ответникът не е дал становище и относно това дали
щетата е пълна или частична /във връзка с необходимостта от прекратяване на
регистрацията на автомобила/. Твърди, че ответникът, при установяване състава
на претенцията, е длъжен да извърши плащане на обезщетението в срок от 15 дни,
от изпълнение на задължението от страна на застрахования на нормите на чл.403,
ал.1 или 2 КЗ и чл.404 от същия закон, а също и чл.82 ОУ на ответника.Твърди,
че падежът за изпълнение на задължението е настъпил на 26.11.2016 година, а
неизпълнението на паричното задължение поражда за ищеца право на обезвреда за забавата.Сочи размер на претендираната
обезвреда от 115 699,28 лв. – главница и акцесорна претенция в размер на 11 377,09 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираното застрахователно обезщетение – предявени като
частични искове от посочения общ размер на всяка от претенциите.
В срока за отговор ответникът застраховател ЗАД „А.“,
ЕИК ******** оспорва основателност на претенциите. Не спори относно наличие на
валидно застрахователно обезщетение за посочения период на време, обективирано в полицата, която ищецът сочи. Твърди, че увредата на автомобила е настъпила от това, че при движение
с висока скорост, при маневра за слизане от автомагистралата, автомобилът губи
устойчивост и се обръща и в резултат на това на вещта са нанесени щети. Твърди,
че обвързващите страните по договора ОУ, касаещи застраховка „КАСКО“ - раздел
„Изключени рискове“- т.14.5 уреждат хипотези, при които застрахователят може да
откаже заплащане на обезщетение.В тази връзка твърди, че поради движението с
превишена скорост, надвишаваща и критичната скорост за преодоляване на кривата
на завоя е настъпило събитието, от което са причинени вреди на застрахована
вещ, а това е резултат от поведението на водача на автомобила, невзел
необходимите мерки за безопасност и не е предвидил това, което всеки на негово
място би предвидил, поради което твърди, че водачът е действал при груба
небрежност и поведението му не само многократно е повишило риска от настъпване
на щетата, но и пряко е причинило същата.За да обоснове отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение се позовава и на т.50.9 във връзка с т.50.3 от ОУ-
защото застрахованият не пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, като не
предприеме всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на
застрахованата вещ от вреди. По изложени съображения в отговор моли главната
претенция да се отхвърли защото е неоснователна, а като последица от това да се
отхвърли и акцесорният иск. При условие на евентуалност
оспорва размера на исковете; при условие на евентуалност, ако се приеме, че е
налице тотална щета, то твърди, че ответникът не е изпаднал в забава; в условия
на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на обезщетението,
позовавайки се на практиката на застрахователните компании, до размер на 50% .
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възражението на ответника за липса на редовност на исковата молба, като твърди,
че претендираната обезвреда
се основава на опис на претенцията, а въпросът относно това дали е налице
частична вреда или пълна загуба, следва да бъде решен въз основа на ОУ на
ответника и е предмет на преценка от страна на застрахователя. Ищецът оспорва и
въведените възражения от ответника за наличие на основание да се освободи от
имуществената си отговорност, базирана на застрахователното правоотношение. Поддържа
тезата си касателно причинно-следствената връзка
между вредата и застрахователното събитие, което я е причинило, позовава се на
протокола за ПТП и моли съда да не споделя сторените от ответника възражения.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба, ответникът заявява, че поддържа тезата си, изложена в първоначалния
отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно представеното по делото
свидетелство за регистрация на МПС (голям талон) дружеството ищец е регистрирало
товарен автомобил марка „Порше“, модел „Кайен Турбо С“, с рег. № ********, рама WP1ZZZ92ZELA85332,
в
МВР-КАТ на 27.11.2015 г.
Видно от направена проверка в
информационната система на „Гаранционен фонд“ процесното
МПС е със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
26.11.2015 г., която е със срок на покритие от 27.11.2015 г. до 26.11.2016 г.
На 11.05.2016 г. ищецът е сключил с ответника
договор за застраховка „КАСКО и Злополука“, клауза „П“, при общи условия във
формата на застрахователна полица № 0306Х0205869 по отношение на МПС „Порше Кайен Турбо
С“ с рег. № ******** със срок на застрахователното
покритие от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г. Застрахователна сума е в размер на
180 000 лв.
По делото са представени и общи условия,
приложими към процесния договор, съгласно които по
клауза „П“ – пълно КАСКО се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС. Според чл. 14, т. 5 от ОУ при застрахователно събитие,
причинено от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования или
водача МПС, представлява изключен риск, който не влиза в застрахователното
покритие. Изключен риск съгласно чл. 14, т. 11 представлява и когато щетата е
настъпила вследствие на неспазване на предписанията на компетентните органи.
При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да регистрира
незабавно пред компетентните държавни органи
събитието в деня на настъпването му, както и да уведоми писмено
застрахователя в 7-дневен срок. В ОУ е предвидено, че за оценка на щетите на
застрахованото МПС се извършва заснемане, оглед и опис. Съобразно чл. 69 ОУ
застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото
събитие, но не повече от застрахователната сума. При частична щета на МПС,
което към началната дата на застраховката е на възраст до 4 г. от първата
регистрация, застрахователното обезщетение се определя: по представени фактури
от оторизиран представител за съответната марка в България, по оригинални
фактури от сервиз по предложение на застрахователя, по експертна оценка от
оторизирано от застрахователя вещо лице или по представени фактури от друг
сервиз след писмено съгласие от застрахователя.
На 09.11.2016 г. в 12:30 часа е съставен
протокол за ПТП №1620507 от младши автоконтрольор
Георги Георгиев, в който е удостоверено, че П.И.И.като
водач на МПС „Порше Кайен Турбо С“ с рег. № ********,
собственост на дружеството-ищец, на 208 км при излизане от автомагистрала
Тракия на пътен възел I-5
за гр. Стара Загора при движение с несъобразена с пътните условия и релефа на
пътя скорост на десен завой при мокра настилка губи контрол и излиза в ляво,
като се преобръща в канавката. На водача на МПС е изготвен и акт за
установяване на административно нарушение № 16-003129/09.11.2016 г. на чл. 20,
ал.1 и ал. 2 ЗДвП.
По делото е представено предявено пред
дружеството-ответник уведомление от П.И.от 11.11.2016
г. за настъпилото на 09.11.2016 г. ПТП, в което е посочен начин на обезщетяване
на щетата – „сервиз, посочен от ЗАД А.“ – Овердрайв.
На 16.11.2016 г. ответникът е съставил
опис на претенцията на ищеца, като са описани 61 елемента, подлежащи на подмяна
и/или боядисване.
На същата дата ОДМВР Стара Загора е
издала наказателно постановление № 16-1228-003129 на водача на застрахованото
МПС П.И., по силата на което за създаденото на 09.11.2016 г. ПТП са му наложени
наказания с парична глоба.
В отговор на претенцията на
застрахованото лице-ищец ответникът му е изпратил писмо от 27.02.2017 г., с
което на основание т. 14.5 и 14.11 от ОУ към застрахователния договор и поради
каране с превишена скорост, предвид наличието на пътен знак В26, отказва да
заплати обезщетение на ищеца.
На 01.06.2017 г. ищецът е отправил до
ответника молба за преразглеждане на становището му от 27.02.2017 г., като
твърди несъответствие на изразената от застрахователя позиция в частта, че автомобилът
му се е движел с превишена скорост при навлизане в пътния възел, с установените
от контролните органи факти по настъпване на механизма на ПТП.
С отговор от 22.06.2017 г. ответникът
отново е отказал да изплати обезщетение на ищеца с доводи, че щетите на
застрахованото МПС са нанесени вследствие на поведение на водача, представляващо
изключен от застрахователното покритие риск.
По делото са представени от ищеца проформа-фактури, издадени от сервиз „Овердрайв“
за ремонт на застрахованото МПС на обща стойност 119382,10 лв. с ДДС. На
застрахования са издадени проформа-фактури и от
официалното представителство на „Порше“ за България –
„О. С. К. Б.“, като общата стойност на ремонта на процесното
МПС е в общ размер 100 856,82 лв. с ДДС.
От свидетелските показания на Р.Р.Н., който е пътувал с П.И.в застрахованото МПС в деня на
ПТП, се установява, че през м. ноември на 2016 г. са тръгнали с водача на МПС
от гр. София за среща в гр. Стара Загора. Като завивали на отбивката
за Стара Загора, още преди завоя, колата поднесла и 10-15 м водачът се опитвал
да я овладее в самия банкет. На асфалта колата не завивала и попаднали в шкарпа към канавката. Като стъпили на банкета, където имало
чакъл колата е направила сцепление с настилката, но се е понесла надолу,
прескочили канавката и колата се преобърнала. Движели се с нормална скорост на
движение - 40-50-60 км., максимум. При слизане от автомобила видели, че при
влизането в лентата за намаляване на скоростта имало синкав блясък от нафта или
бензин по настилката, както и доста вода. Твърди, че от образуваните от нея
коловози колата е направила аквапланинг в момента на
завиване. Към момента видимостта е била нормална – ръмял дъжд и сняг. При
самото влизане в детелината колата се е намирала в крайна дясна лента. След
като водачът на автомобила е усетил занасянето, е предприел маневра за вкарване
на колата обратно в пътя. Твърди, че не е имало мантинела.
Занасянето на автомобила започнала по думите на свидетеля още преди знака за
ограничение на скоростта. След превъртането на колата П.И.се е обадил първо на
телефон 112, а после на застрахователя. Свидетелят твърди, че преди детелината
на 500 м., 1000 м. има знаци указващи коя отбивка за
къде е. На 30-40 м. след навлизането в детелината автомобилът е започнал да
зацепва и да завива. Завоят е бил остър, като за малко не са ударили
указателната табела за Стара Загора. След преобръщането колата се е намирала на
3-5 м. от канавката, като е седяла на гумите си. Намира, че целият автомобил е
имал увреждания.
Съгласно заключението на вещото лице Й.Й. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че от
така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по товарен автомобил „Порше Кайен Турбо С”, с рег.№*******се намират е пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на 09.11.2016 г. произшествие на АМ „Тракия” при км.
2084,00 - Пътен възел с път 1-5.
Вещото лице намира, че действителната
стойност на процесния лек автомобил „Порше Кайен”, определена към
датата на настъпване на произшествието е 164 285 лв. Стойността необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Порше Кайен Турбо С”, с рег.№********, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 90 605,71 лв. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Порше Кайен” (90605,71 лв.), се равнява на 55,15 % от неговата
действителна стойност, към датата на настъпване на произшествието (164 285
лв.). В този случай не е налице тотална щета на превозното средство. Според
заключението запазените части от МПС следва да се приспадат само тогава, когато
е налице тотална щета на превозното средство, какъвто не е настоящият случай.
Съгласно допълнението към експертизата стойността необходима за възстановяване
на товарен автомобил „Порше Кайен
Турбо С”, с peг. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 115 699,28 лв.
Вещото лице е заключило, че към датата
на застрахователното събитие - 09.11.2016 г., процесният
автомобил е бил на 3 години, 9 месеца и 3 дни от датата на първоначална
регистрация - 06.02.2013 г.
Съгласно експертизата и представената
скица на мястото на настъпване на произшествието, се установява, че пътното
платно от АМ „Тракия“ преди отбивката за гр. Стара
Загора е съставена от три ленти за движение - две активни и една аварийна.
Аварийната лента преминава в лента за преминаване от магистралата към път Е773
- тип детелина.
Според заключението на вещото лице
предвид свидетелските показания и при липса на следи върху платното за
движение, може да се направи извод, че лек автомобил „Порше
Кайен“ е загубил напречната си устойчивост и е
започнал занасяне непосредствено при навлизане в кривата на десния завой. За да
настъпи занасяне, лек автомобил „Порше Кайен“ се е движил със скорост около 80 км/ч преди това.
Вещото лице е установило, че указателната
табела за отбивката за гр. Стара Загора (Хасково) е
разположена на около 620 метра от отклонението. Изложено е становище от него,
че водачът на товарен автомобил „Порше Кайен“ е имал възможност да възприеме кривата на десния
завой на разстояние не по-малко от 90 метра. Водачът е имал възможност да
възприеме знакът за ограничение на скоростта до 40 км/ч., на разстояние не
по-малко от 90 метра. Същият е имал възможност да намали до критичната скорост
за преодоляване кривата на завоя, ако е започнал плавно спиране, на разстояние
около 138,65 метра преди знака за ограничение на скоростта 40 км/ч.
Съобразно експертизата при симулация със
софтуери “PC- Crash 11.1” и „Virtual
Crash 4.0” вещото лице е установило, че скоростта на
движение е била около 79-80 км/ч. Според него водачът на товарен автомобил „Порше Кайен” е имал възможност да
предотврати произшествието, ако се е движил със скорост по-ниска от критичната
за преодоляване кривата на завоя - 72,29 км/ч., при съответните метеорологични
условия - мокра пътна настилка.
Като причини за настъпване на занасянето
на превозното средство вещото лице посочва задействане на спирачната уредба, движение
със скорост по-висока от критичната или аквапланинг (съгласно
свидетелските показания).
Според вещото лице от техническа гледна
точка и от приложените по делото доказателства причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил
„Порше Кайен“, който се е
движил със скорост, при която е настъпила загуба на напречната устойчивост и
занасяне на превозното средство.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По делото не се спори относно наличие на договорна
връзка, представляваща договор за застраховка, обективирана
в горепосочената полица, както не се спори, че по време на действие на
застрахователната правоотношение е
настъпило ПТ в резултат на което е увреден застрахованият автомобил.
Спорът е съсредоточен относно това – налице ли е
основание за ангажиране отговорността на застрахователя чрез заплащане на претендираното застрахователно обезщетение или е налице
хипотеза на изключен риск, съобразно действащите ОУ на застрахователя към момента
на действие на полицата.
Както е посочено и по- горе съобразно ОУ на
застрахователя, раздел „Изключени рискове“ – т.14.5 не се покриват пълна загуба
или частична щета на застраховано МПС, причинени при, от или вследствие на
умишлени действия или с група небрежност действия на застрахования, член на невото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие.
Тезата на ответника е, че е налице именно тази
хипотеза, която го освобождава от задължението да заплати претендираното
обезщетение.
Събраните по делото доказателства – гласни –
заключението на вещото лице, свидетелските показания и писмени доказателства (
листове 270 – 273) водят да извод, че при управление на застрахования автомобил
водачът на същия се е движил с несъобразена скорост с пътните условия – мокър
асфалт, „дъждовалеж“, релеф на пътя, на десен завой
губи контрол над автомобила и излиза вляво от пътя и се преобръща през
таван.Установено е, че водачът е нарушил нормата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства – схема
за организация на движението (хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация) на пътен възел „Стара Загора“, при км 208+181 на АМ „Тракия“ към
09.11.2016 година и заключението на вещото лице – допълнителна експертиза, се
установява, че указателна табела за отбивката за
гр.Стара Загора е разположена на около 620 метра от отклонението и водачът на
застрахования автомобил е имал възможност да възприеме кривата на десния завой
на разстояние не по- малко от 90 метра, от каквото разстояние е могъл да
възприеме и знакът за ограничение на скоростта до 40 км/час.Вещото лице е
посочило, че водачът е имал възможност да намали критичната скорост за
преодоляване на кривата на завоя, ако е започнал плавно спиране, на разстояние
около 138,65 метра преди знака за ограничение на скоростта.Следователно, ако
водачът на лекия автомобил е карал същия със съобразена, съгласно нормата на
чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП скорост, както и ако е спазил правилата за движение,
съобразявайки се с нормата на чл.21, ал.2 от същия закон, то той би могъл,
възприемайки наличието на завой и спазвайки задължението за ограничаване на
скоростта, да не допусне осъществяване на процесното
ПТП.По този начин е възникнала причина за загубата на устойчивост/ „занасяне“
на автомобила при навлизане в пътния възел.Както изрично е посочило вещото лице
причините за ПТП са задействане на спирачната уредба и движението със скорост
по-висока от критичната.Наличието на аквапланинг,
посочено от свидетеля, настоящият състав не възприема като причина за ПТП.От
една страна този факт не се установява от останалия доказателствен
материал по делото и от друга страна, ако водачът е спазил изискванията на
закона и се е съобразил със
съществуващата маркировка на пътя и конкретните пътни условия, дори и при
наличие на авквапланинг, да не се е стигнало до
ПТП.Ето защо съдът кредитира изводите на вещото лице, че поведението на водача
е основната причина за загуба на напречна устойчивост на автомобила и занасяне
на превозното средство в резултат на които е настъпило ПТП довело до увреждане
на застрахованата вещ.
Това поведение на водача на МПС поставя въпросът дали
същото представлява груба небрежност, наличие на която би освободило, според
действащите ОУ, застрахователя от задължението да плати застрахователно
обезщетение з уговорените лимити.
Както е посочено в Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д.№ 3092/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС грубата небрежност се отличава
по степен и също се изразява
в неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Критерият за обосноваване
на една или
друга форма на вина е наличието
на знание или незнание у длъжника, че неговото
поведение е противоправно.В това решение касационната инстанция сочи, че:“ В застрахователното право в Република България формата на вина
е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това
дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване
на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не
извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя
риск и да не допуска рискът
да бъде увеличен
от други лица или вещи.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.) застрахованият
е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност
от настъпване на застрахователното събитие.
Законодателят не е дал
легално определение на термините небрежност и груба нережност. В теорията и практиката се приема,
че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай.Грубата небрежност се
различава от обикновената небрежност по степен
и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща
се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост“.
При законова норма
сочеща на дължимо поведение (чл.20 ЗДвП) и забраняваща норма, сочеща
възпрепятстване управление на автомобил със скорост над допустимата (чл.21,
ал.2 ЗДвП), водачът на застрахования автомобил е проявил груба небрежност като
е управлявал превозното средство със скорост почти два пъти над допустимата при
навлизане в завоя.По този начин той е осъществил поведение, неполагайки и
елементарна грижа за дължимото, която би положил и най-небрежният човек.По този
начин е направил възможно като резултат осъщественото ПТП.Т.е. чрез своята
груба небрежност е станал причина за настъпилото ПТП.Поведението на водача е
вредоносно защото то е повишило значително предпоставките за настъпване на ПТП
и е в пряка причинно-следствена връзка на увреждането на автомобила, за което
дири заплащане на застрахователно обезщетение.Поради това настоящият състав на
съда приема, че това поведение се субсумира от
нормата на чл.14.5 от ОУ на застрахователя и е основание за изключване на
договорната отговорност на последния, съобразно нормата на чл.408, т.3 КЗ.
Ето защо съдът приема,
че предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради извод на съда за
неоснователност на предявения главен иск, то неоснователен е и обусловеният от
него акцесорен иск за обезвреда
поради забава, който също следва да бъде отхвърлен.
Този извод на съда
налага приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК касателно
разноските, претендирани от ответника.Последния е
представил списък по чл.80 ГПК, включващ депозит за СТЕ в размер на
1 100лв и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450лв.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение.
Съдът намира, че приложима в случая е
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като базата за изчисляване на юрисконсултското възнаграждение се определя от материално
правни норми – Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
респ. Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на
Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал.
2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението
по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален
интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по
настоящото дело.
Като
взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по
делото, надвишаващ 10 000 лева, и броя на проведените съдебни заседания,
настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва
да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер
на максималния праг от 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр.
с ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Ето
защо ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 1 550лв.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените, на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД, от „Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу ЗАД “А.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, искове за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 115 699,28лв ( сто и петнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и девет лв и 28ст.),
представляващо частичен иск от иск в общ размер от 180 000лв, по силата на
застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 0306Х0205869/11.05.2016г., между страните по това
дело, за настъпили вреди на застрахованата ващ,
представляваща товарен автомобил „Порше Кайен Турбо С”, с рег.№*******, както и обезщетение за забавеното и плащане
за периода на забава от 27.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба, в
размер на сумата от 11 377,09лв, представляваща частичен иск от иск в общ
размер от 17 700лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на ЗАД “А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по водене на делото в размер на 1 550лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: