Решение по дело №649/2019 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 29                                        27.02.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесети февруари                                                                                2020 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 649 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М.С.Й. срещу „ЮБЦ“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че на 02.10.2019 г. му било връчено ПДИ по изп.дело № 20197650403004 по описа на ЧСИ Г.И., ведно с изпълнителен лист от 22.09.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево, уведомление за цесия и постановление за приети разноски. Твърди, че е длъжник по изпълнителното дело по повод установено вземане със заповед за изпълнение № 161 от 20.08.2008 г., постановена по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево. Твърди, че задължението по изпълнителен лист възлизало на сумата от 1780,88 лв. Твърди, че от датата на издаване на заповедта за изпълнение до образуване на изпълнителното дело са изтекли повече от 11 години, с което вземането е погасено по давност. Твърди, че ответникът е материално отговорно лице, тъй като се легитимира като цесионер в изпълнителното производство. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумите: 455,39 лв. главница по изпълнителния лист; законна лихва върху главница в размер на 537,50 лв. за периода от 18.08.2008 г. до 02.10.2019 г.; 65 лв. разноски по заповедното производство, поради изтекла погасителна давност за вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЮБЦ“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на иска. Потвърждава твърденията в исковата молба досежно издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево за сумата от 455,39 лв. главница и  65 лв. разноски по заповедното производство, за което вземане е образувано изп.дело № 20197650403004 по описа на ЧСИ Г.И.. Твърди, че по изпълнителното дело било поискано с молба извършването на изпълнителни действия, а до постановяване на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла в хода на изпълнителния процес. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 20.02.2020 г. е обявен за окончателен проектът на доклад по делото, обективиран в определението от 13.01.2020 г., в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево за сумата от 455,39 лв. главница и  65 лв. разноски по заповедното производство, за което вземане е образувано изп.дело № 20197650403004 по описа на ЧСИ Г.И...

По иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти не са налице подлежащи на доказване факти от страните, като спорът между страните е изцяло правен.

С иска по  чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили/настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК /в този смисъл Р 781-2011-ІІІ г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК; ОПР 956-2010-т.о., ТК на ВКС/. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение- изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК е допустим.

Първи въпрос: „Влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва ли погасителната давност, и ако да, от кой момент?“

Според едното становище влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено от длъжника възражение прекъсва течението на давността било от датата на заявлението, било от датата на влизане в сила на заповедта. В този смисъл: Решение № 7633 от 15.11.2017 г. по в. гр. д. № 2530/2016 г., Софийски градски съд, в сила (давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането), Решение № 186 от 27.04.2017 г. по в. гр. д. № 179/2017 г., Окръжен съд – Пазарджик, в сила (давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта), Решение № 443565 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 77372/2017 г., Софийски районен съд.

Според друго становище, което настоящият съдия-докладчик споделя, погасителната давност не се прекъсва с подаването на заявление за издаване на заповед за парично задължение и неговото уважаване от заповедния съд. В този смисъл: Решение № 901 от 19.04.2017 г. по в. т. д. № 2404/2016 г., Софийски апелативен съд, Решение № 2378 от 17.04.2018 г. по в. гр. д. № 12828/2017 г., Софийски градски съд, в сила, Решение № 24211 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 46462/2016 г., Софийски районен съд, в сила.

С решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 61273/2016 г., 4 г.о., се даде отговор на правния въпрос, че с даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.), идентично е заповедното производство настоящем, не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право.

Съгласно т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК.

Влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. По делото е изискано за послужване ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево /приложен е остатък от документи по делото, тъй като същото е унищожено след архивиране и изтичане на срока за съхранение/, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 162 от 20.08.2008 г., на която е направено отбелязване, че е издаден изпълнителен лист от 20.08.2008 г., получен на 19.11.2008 г. Няма данни да е постъпвало възражение от длъжника, нито да е образувано съдебно производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Съответно от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че изпълнителният лист по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево е от дата 22.09.2008 г. /л.8/.

Тъй като правните последици на акта по чл. 410 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Следователно без значение за течението на давността е дали заповедта е стабилизирана или не. Ето защо в случая давността е започнала да тече, считано от датата на падежа на вземането, която дата не се установи по делото, но във всички случаи предхожда датата на подаване на заявлението, респ. датата на заповедта 20.08.2008 г.

Не може и да се установи за какво вземане е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но дори и да се приеме, че давността е 5 годишна по чл. 110 ЗЗД /най-дългата възможна давност/, то същата е изтекла към дата 20.08.2013 г. Погасяването на главницата по давност пък влече погасяване и на законна лихва по давност /чл. 119 ЗЗД/. Разноски по заповедното производство са установени и присъдени със заповедта, поради това за тях давността тече от влизане в сила на заповедта и е общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД.

По делото няма данни въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево да е било образувано изпълнително производство за принудително събиране на вземането в периода от издаването на изпълнителния лист на 22.09.2008 г. до образуване на изпълнително дело № 20197650403004 по описа на ЧСИ Г.И. /изпълнителното дело е образувано през 2019 г./, тоест в период от повече от 10 години. Няма данни да е извършено някакво действие по доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист.

Следователно всички извършени след 20.08.2013 г. правни и изпълнителни действия са без правно значение, тъй като към този момент давността за вземанията за главница и законна лихва на ответника е била изтекла и няма как да се прекъсне давност, която вече е изтекла. Идентично е положението и с разноските по заповедното производство, тъй като давността за тях е изтекла най-късно на 22.09.2013 г.

Поради изложените съображения за липса на образувано изпълнително дело преди 2019 г. са неотносими постановките и развитите съображения от ответника досежно приложението на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки неотносимостта към настоящия случай на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че за изясняване на правния въпрос следва да се посочи и най-новата актуална практика на ВКС досежно приложението на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС във времето. С решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1609/2019 г. на 3 г.о., се даде отговор на следния правен въпрос: „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Отговорът е в смисъл, че съставът на ВКС се солидариза с вече установената практика, застъпена в  Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о., а там е застъпено принципното становище, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

Но както се посочи по-горе, тези постановки не се отразяват на изложените съображения за изтичане на давността, тъй като няма данни въобще да е имало образуван изпълнителен процес за принудително събиране на вземането преди 2019 г., нито пък има данни да е налице доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист.

Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските за производството:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноските за производството, които се доказаха в размер на 50 лв. платена държавна такса и в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 г. /л.50/. Не следва да се присъждат като разноски комисионната от 1,50 лв. за плащане на държавната такса, тъй като са налице и други способи за заплащане на ДТ без комисионна /например на ПОС терминал/, а ответникът няма вина за направата на този разход.

По аргумент на чл. 81 ГПК не е допустимо в настоящото производство да се присъждат разноските по в.ч.гр.д. № 1695/2019 г. на ОС-Стара Загора, в който смисъл е искането и посочването в списъка по чл. 80 ГПК на ищеца за присъждане като разноски на сумата от 17,50 лв. платена държавна такса и комисионна за превод в полза на ОС-Стара Загора. Това искане следваше да бъде направено пред ОС-Стара Загора в производството по в.ч.гр.д. № 1695/2019 г. на ОС-Стара Загора било с частната жалба, било по реда на чл. 248 ГПК.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че М.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЮБЦ” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 455,39 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и 39 ст.) - главница и сумата от 537,50 лв. (петстотин тридесет и седем лева и 50 ст.) - законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2008 г. до 02.10.2019 г., и сумата от 65 лв. (шестдесет и пет лева) – разноски по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево, представляващи вземане по изпълнителен лист от 22.09.2008 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 185/2008 г. на РС-Раднево и предмет на образуваното изпълнително дело № 20197650403004 по описа на ЧСИ Г.И., район на действие ОС – Стара Загора, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

 

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати на М.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в общ размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: